Брак за една година

Глава 2

Алис Болтън драматично потрепери и ужасено извика:

— Уигтън! Но това е на границата с Шотландия!

— Не ти предлагам да те заровят жива, а да останеш в замъка ми в Уигтън, докато аз съм на север — сухо заяви Линкс1 де Уорън на своята дългогодишна любовница.

— Та то е все едно! Вече месеци с нетърпение очаквам да се върна в Бордо.

— Говориш за отиването във Франция като за почивка, а и ние не воюваме — напомни й Линкс.

— Войната е целият ти живот! — Ставаше нетърпелива. Възнамеряваше да свали чорапите от дългите си слаби крака, но сега раздразнено пусна полите на роклята си. — Като си припомня времето, което прекарах в онзи пущинак в Уелс заради теб, ми се иска да закрещя, а сега ти ме молиш да се подложа на още по-голямо изпитание, и то в едно забравено от Бога място!

— Честър Касъл едва ли може да се нарече пущинак — възрази Линкс. — В сравнение с безкрайните скали и камънаци, които са истинският уелски пущинак, Честър си е направо дворец като този в Нюкасъл.

— Но тук не е Уиндзор! — възмутено тропна с крак младата жена, която бе придворна дама на покойната кралица Елинор2, разглезена от разточителния разкош на Плантагенетите.

— Както желаеш, Алис, изборът е твой.

— Името ми е Алисия. Наричаш ме Алис, за да ме дразниш! Изобщо не те интересува дали ще дойда. За теб съм само едно удобство и навик!

Изгледа я ледено.

— Който много лесно може да бъде забравен.

— О! Ти се наслаждаваш на жестокостта си към мен, и то след всичко, което пожертвах заради теб!

Линкс се изправи. Търпението му се бе изчерпало.

— Не ми доставят наслада женските сцени. Ще се видим по-късно, мадам.

— Не си отивай, Линкс, моля те, не ме оставяй!

В замъка имаше поне тридесет жени, които с радост биха приели Линкс де Уорън в леглото си и Алис бе безкрайно ревнива към всяка една. Втренчи се с присвити очи в затворената врата на стаята. Дори не я затръшна, което показваше безразличието му.

Алис изтича към полираното си сребърно огледало и се съсредоточи изпитателно в отражението си. Слаба, стройна като тръстика и поразително красива. Какво повече би могъл да желае един мъж? „Ще трябва да остана на север!“ Как иначе щеше да го предпази от другите жени, които само дебнеха да забият алчните си нокти в него? Той изобщо нямаше представа какви хищници могат да бъдат тези кучки!

Алис прекоси стаята, отиде до гардероба и извади от тайника малко шише. Наля си от течността и жадно я изпи. Пиеше оцет отдавна и бе започнала да харесва острия му вкус. Той й помагаше да запази слабата си фигура; ако предпазваше от напълняване, би пила дори и конската пикня, която използваше за изрусяване на косите си. Кралица Елинор бе родила петнадесет деца на егоистичния Едуард Плантагенет3. Нищо не ужасяваше Алис така, както отпуснатият корем и всички останали поражения, които бременността нанасяше върху женското тяло.

Линкс изхвърли Алис от мислите си още в мига, в който излезе от стаята й. Смяташе повечето жени за егоистични, глупави и празноглави, макар че обикновено недостатъците им го забавляваха. Завари голямата зала препълнена с мъже, които пиеха, играеха на зарове, смееха се и гръмогласно си подвикваха. Гласовете им бяха груби и продрани, а димът от огнището и лоените факли — гъст и парлив. Погледът му зашари. Търсеше Джон де Уорън. Не го откри. Реши, че сигурно ще намери чичо си в библиотеката.

Когато широкоплещестият му племенник влезе, Джон де Уорън, граф на Съри, бързо вдигна глава. После отново сведе поглед към картата, която разглеждаше.

— Нюкасъл ще се пръсне по шевовете, а всеки ден пристигат нови и нови. Моите уелски стрелци лагеруват извън стените на замъка. Хората на граф Ълстър от Ирландия ще трябва да се присъединят към тях — рече Линкс.

— Те ще закъснеят с няколко дни. Корабите им още не са достигнали до Карлайл, Наредих на Пърси да придружи краля на север до Берик. Това ще освободи място за хората на Клифорд. — Джон де Уорън бе главнокомандуващ. Той бе придобил воинските си умения лично от Симон дьо Монфор4, най-великия воин, който се бе раждал в Англия. — Голяма глупост е да се подценява Едуард Плантагенет и шотландците много скоро ще го разберат.

— Една демонстрация на сила навярно ще накара крал Бейлиол5 да си подвие опашката, да се закълне още веднъж във вярност на Едуард и да го подкрепи във войната с Франция. Би трябвало да е сляп, глух и пълен глупак, за да не осъзнава, че е само една послушна марионетка в ръцете на Едуард — отбеляза Линкс.

— Според мен Бейлиол не осъзнава, че Едуард Плантагенет може да го свали от трона също така бързо, както го възкачи. Ако Джон Комин, графът на Бюкан и довереник на Бейлиол, подстрекава към бунт само защото в момента сме заети с подготовката на похода във Франция, значи не вижда по-далеч от носа си! Едуард може да използва войската, която е събрал, за да нахлуе в Шотландия, преди да отплува за Франция, и така да убие с един удар два заека.

— Ако обаче шотландските благородници се съюзят против нас, няма да можем да ги победим.

Де Уорън се изсмя кратко и горчиво.

— По-скоро на небето ще изгреят две луни, отколкото те да обединят силите си под едно знаме. Непоносимата гордост на вождовете на отделните кланове не им позволява да приемат заповеди от друг.

— Робърт Брус6 трябваше да бъде провъзгласен за крал, а не Бейлиол, макар че няма чиста келтска кръв, при това не по бащина, а по майчина линия. Има само неколцина шотландски благородници, в чиито вени тече чиста келтска кръв. Но кой ли шотландски благородник има? Повечето, подобно на Брус, са нормандци по произход и притежават земи и в Англия, и в Шотландия. Шотландските благородници сменят съюзниците си също толкова често, колкото и жените си.

Линкс напълни рога на чичо си с бира и му го подаде. Чак сега прославеният с твърдостта си предводител на английските войски загърби картата. Като че ли бе забравил за малко грижите си около предстоящата война.

Седна до камината. Погледът му се плъзна по стройната фигура на племенника му.

— Като говорим за жени, кога смяташ да си вземеш друга съпруга? Не ставаш по-млад. Не искам да свършиш като мен, без наследник.

Линкс отлично осъзнаваше, че трябва да се ожени повторно. Той бе барон, владееше земи в Уелс, Есекс и Нортъмбърланд и бе племенник на Джон де Уорън, графа на Съри, който притежаваше огромни богатства и безброй замъци. Нуждаеше се от силни синове, които да наследят всичко това. Иначе Едуард Плантагенет щеше да погълне цялото състояние на рода де Уорън.

Линкс искаше син повече от всичко на тази земя. Но ако не бъде благословен със син, щеше да се радва и на дъщеря. Вече наближаваше тридесетте и доколкото знаеше досега никоя жена не бе заченала от него — голям срам в една страна, където поощряваха многодетните семейства. Крал Едуард бе дал личен пример, създавайки с кралица Елинор петнадесет деца. Сега, след като бе овдовял, се носеше слух, че се оглежда за друга съпруга, за да засее втора реколта.

Линкс бе женен пет години. После съпругата му почина. От този съюз обаче не се родиха деца. Дълбоко в сърцето си той се боеше, че вината е у него. Никой от рода де Уорън не се отличаваше с голяма плодовитост. Линкс бе наследник на чичо си, защото Джон нямаше законни деца.

— Ти имаш Фиц-Уорън, което доказва, че си способен да създадеш синове…

Джон изгълта бирата си, помълча няколко минути, после поклати глава.

— Фиц не е мой син. Полупритвореният му клепач бе достатъчно красноречиво доказателство за мен още преди да стане на две години, че е син на моя най-добър приятел, който загина в битка. Ние често си разменяхме жените. Когато едно младо момиче, обляно в сълзи, ми каза, че е изпаднало в голяма беда, аз обявих, че детето е мой незаконен син.

Сега Линкс разбра защо Джон никога не припозна Фиц-Уорън, който наистина не приличаше на никого от рода де Уорън.

За стотен път Линкс си каза, че трябва да си вземе друга жена. Въпреки че бракът му бе предварително уговорен, лейди Силвия Бигод притежаваше всичко, което един мъж би могъл да пожелае у една съпруга. Тя беше богата, от знатен род, красива и образована и макар че бе малко разглезена от разточителния живот в двора на Едуард Плантагенет, те никога не си размениха обидна дума. След като Силвия умря от възпаление на дробовете, Линкс се потопи в самообвинения, че е прекарвал твърде малко време с нея. Оттогава все бе зает с войни и не му остана време да се ожени повторно. Мислите му се насочиха към Алисия. Странно, че за двете години, през които му беше любовница, тя не забременя. Линкс толкова отчаяно копнееше за семейство, че в крайна сметка щеше да се предаде и да се ожени за нея, ако бе заченала от него. Погледна чичо си и обеща:

— Ще си потърся подходяща съпруга.

Застанал на пост пред портите на замъка, Фиц-Уорън наблюдаваше съсредоточено, докато стотината коне трополяха по каменните плочи на вътрешния двор. Вече почти се бе стъмнило. Хората на Клифорд явно щяха да пристигнат утре. Фиц-Уорън разпозна герба на Бохун върху един щит и разбра, че граф Херефорд, управителят на английския кралски двор, е тук.

Внезапно кръвта му кипна. Зърна пурпурна качулка и златисти лунни къдрици. Марджори де Уорън! Само името й бе достатъчно да ускори пулса му. Фиц-Уорън скочи от наблюдателния си пост и си запреправя път през запотените коне.

Джори го дари с ослепителна усмивка.

— Фиц! Изтощена съм до смърт, а и бях принудена да изтърпя компанията на тези грубияни. — Сведе дългите си мигли. — Ще бъдеш ли така добър да отведеш коня ми в конюшнята?

Фиц се втренчи в красивото й изящно лице. Бе сигурен, че всеки мъж с радост ще се подчини на заповедта й дори ако тя е: „Падни върху острието на меча си!“ или „Изпий тази чаша с отрова!“ Прокле се мислено, че се държи като влюбен хлапак, но й помогна да слезе от коня, повтаряйки през цялото време, че тя е само една празноглава глупачка.

Свекърът на Марджори, графът на Херефорд, избута Фиц-Уорън. Макар че тя бе вдовица на най-големия му син, той я искаше за жена на втория си наследник.

— Всичко е наред, милорд, Фиц-Уорън е моят скъп братовчед. Надявам се, че ще ме извините. Искам да изненадам Линкс.

Джори изтича през двора с такава грация и лекота, сякаш танцуваше, въпреки че бе прекарала дванадесет часа на седлото.

Линкс де Уорън се втренчи смаяно в сестра си, когато тя влезе в голямата зала.

— Велики Боже, сега ли пристигаш? Кой те ескортира?

Джори сбърчи малкото си носле.

— Херефорд, който ме наблюдаваше като куче кокала си. — Повдигна се на пръсти и целуна брат си. — Ти ли си пораснал, или аз съм се смалила?

— Не се опитвай да ми отвлечеш вниманието. Какво, по дяволите, правиш тук, Джори?

Лицето й стана сериозно. Въздъхна.

— Изпаднала съм в немилост. Когато останем насаме ще ти разкажа всички зловещи подробности.

— Ела горе в стаята ми. — Линкс даде знак на двамата си оръженосци. — Тафи, помоли управителя да подготви стая за сестра ми. Не ме интересува кого ще трябва да изгони. Томас, донеси бира.

— Бира? — учудено попита ирландецът. Една истинска дама не би пила бира.

— Сестра ми има апетит за трима — сухо отвърна Линкс. — Това й дава сила за лудориите.

Джори намигна на оръженосеца, което накара сърцето му да забие още по-силно. Младият мъж хукна да изпълни заповедта на Линкс, но не преди да смигне в отговор.

Когато останаха сами, Джори се отпусна на едно от извитите кресла пред камината и вдигна краката си.

— Помогни ми да сваля тези проклети ботуши. Линкс се обърна с гръб към нея, нагласи ботушите между краката си и ги дръпна. Единият излезе лесно, но другият запъна. Джори постави обутият си в чорап крак на гърба му и бутна силно.

— От теб ще излезе чудесна прислужница.

Линкс захвърли ботушите край огъня, за да се изсушат.

— Ти нямаш нужда от прислужница, а от оръженосец.

— Много оригинално. Ще ми отстъпиш ли своя?

— Не можеш ли да се държиш както подобава?

— Не — безгрижно отвърна Джори и повдигна поли, за да си стопли краката. — Намери ли някоя специална дама, която да заслужи благоволението ти?

— Не.

— О, това навярно означава, че все още държиш онази твоя ужасна любовница. След като сърцето ти копнее за деца, защо си губиш времето с Алис?

— Сега не обсъждаме моите недостатъци, а твоите. — Тишината се проточи доста дълго и Линкс рязко я наруши: — Чакам!

— И го правиш толкова очарователно — подразни го младата жена. След това, знаейки че трябва да признае всичко, започна от самото начало. Внимателно подбираше думите си, за да се представи в най-добра светлина.

— Когато Хъмфри бе убит в Уелс, аз тъгувах толкова силно, че си помислих дали няма да полудея от скръб. — Замълча за миг, тъй като в гърлото й се надигна буца. Преглътна с усилие и продължи: — Накрая добрата ми приятелка, принцеса Джоана, се съжали над мен и ме покани да остана с нея в Глочестър. Херефорд и Глочестър са само на двадесет и пет мили. — Марджори спря, за да си поеме дъх.

— Говори по същество!

Джори въздъхна.

— Свекърът ми се противопостави. Когато разбрах, че Вохун ме иска за сина си Хенри, бях ужасена. Заподозрях, че вече е измолил специално разрешение от църквата. Линкс, никога няма да се омъжа за брата на съпруга си!

Линкс се намръщи.

— И си изпаднала в немилост, защото си му отказала? Ще си поговоря с Херефорд.

— Не, не! За Бога, и сама мога да се справя с Херефорд.

Линкс направи видимо усилие, за да потисне раздразнението си.

— Джори, говори направо!

— Е, предполагам, че ще го наречеш Провидение. След като отидох при Джоана, нейният стар съпруг легна на легло и умря само за една седмица.

Кралят бе омъжил дъщеря си Джоана за най-богатия благородник в страната. Гилбърт де Клер бе граф на Глочестър и Херефорд, а освен това владееше част от Ирландия и Уелс, но бе много по-възрастен от принцесата.

— Радвам се, че си била с нея. Кралят и цяла Англия оплакаха смъртта на Гилбърт де Клер.

— О, това не беше съюз по любов. Де Клер си беше старец. Джоана бе лудо влюбена в оръженосеца му — Ралф де Монтимър.

Линкс бе искрено потресен. Нима бе възможно принцеса Джоана да е изневерявала на графа на Глочестър?

— Ти си подбудила принцесата към изневяра!

— Всички ме обвиняват, сякаш аз насила съм ги закарала в леглото и съм ги съблякла!

— Кажи ми истината, Марджори! — прогърмя гласът на Линкс.

— Е, може и да съм помогнала малко… — Дяволито му намигна. — Знаеш, че за беда съм прекалено импулсивна.

— И си окуражила и принцесата да действа импулсивно. Нищо чудно, че семейство де Клер са били възмутени и обидени. Ти обаче си една малка хитруша. Как ли са разбрали?

— Опитахме се да запазим брака в тайна, но свещеникът се е раздрънкал.

Линкс де Уорън ужасено се втренчи в сестра си.

— О, Боже! Едно е да легне с него, а съвсем друго да се омъжи! Къде ви е бил умът? Та Монтимър е обикновен оръженосец!

— Вече не е. Сега е ни повече, ни по-малко граф на Глочестър и Херефорд — прошепна Марджори с пресъхнали устни.

— Велики Боже! Права си! — ахна Линкс, осъзнал накрая последиците от прибързания брак на Джоана.

— Семейство де Клер изпратиха вестоносец при краля. Събраха набързо багажа ми и ме изпъдиха при моя свекър-грубиян. Обещах на Джоана, че ще отида в Нюкасъл и ще обясня всичко на краля.

— Ще обясниш на Едуард Плантагенет, че най-силното графство е било подарено на един оръженосец? Сигурно си напълно полудяла!

— Семейна черта. — Опитът й да разведри с шега обстановката остана без успех. Никога не бе виждала брат си толкова мрачен. — Ти мислиш за Едуард Плантагенет само като за крал, а аз мисля за него като за мъж. Няма жив мъж, който да не може да бъде убе… — Джори видя предупредителния поглед на брат си и не довърши изречението.

— С принцеса Джоана си приличате като две капки вода! Имате прекалено високо мнение за себе си!

— Затова сме толкова добри приятелки.

— Кралят ще побеснее и ще излее гнева си върху теб. Забранявам ти да се виждаш с него тази вечер. И без това в момента на главата му са се струпали толкова тревоги. Положението в Шотландия го докарва до ярост.

Нещастното изражение на Марджори смекчи сърцето му. Тя бе пропътувала толкова огромно разстояние заради приятелката си. Имаше тъмни кръгове под красивите си очи. Рамене й бяха отпуснати.

— Остани в стаята ми и се опитай да починеш. По-късно ще дойда, за да те придружа на вечерята.

Излезе и отиде да потърси Тафи, уелския си оръженосец, на когото бе възложил непосилна задача. Тази нощ в замъка Нюкасъл нямаше да има свободни стаи.

Когато Марджори влезе в голямата зала заедно с брат си, всички мъжки погледи се приковаха в нея. Бледозелената й рокля бе в тон с цвета на очите й; бижутата й бяха подбрани така, че да привличат вниманието към женствените извивки на тялото й. Тежка златна верига висеше на шията. Големият изумруд се полюшваше леко в нежната падина между високите й гърди, като подчертаваше красотата им. На това украшение съперничеше друга златна верига, която обхващаше тънката й талия. Втори великолепен изумруд искреше отстрани на стройното й бедро.

Мъжкият шепот, който я съпровождаше, приличаше на ръмжене на раздразнени зверове. Марджори промърмори на Алисия:

— О, те са като глутница изгладнели кучета. Да хвърлим ли жребий, за да видим кой ще бъде кокалът и кой кучката? — Джори зърна отвращението, пробягнало по лицето на Алис, но прикри усмивката си. Лично тя смяташе, че няма нищо по-вдъхновяващо от това да бъде заобиколена от мъже.

Докато се носеше царствено покрай дългата маса, край която бяха насядали графове и барони, Джори дари с ослепителната си усмивка всеки един от тях. Джон де Бохун й направи място до себе си. Тя грациозно се поклони.

— Благодаря за ескорта, който ми осигурихте, милорд. Тази вечер ще вечерям с чичо Джон. От два месеца не съм имала удоволствието да бъда в неговата компания. Сигурна съм, че за Алисия ще бъде чест да седи на масата до конетабъла на Англия. — Тя отлично знаеше, че Джон де Бохун не може да преодолее собственическите си чувства към нея и искрено съжаляваше, че я бе изгубил като снаха.

Алис й хвърли поглед, който би пресякъл ведро с мляко. Джори се настани между Джон де Уорън и Линкс и тихо промърмори:

— Сега би трябвало да дишаш по-свободно.

Джон я погледна с обич.

— Здравей, Минкс, от ден на ден ставаш все по-хубава. — Линкс и Минкс бяха шеговитите им обръщения още от времето, когато бяха малки деца.

— Тя има сериозни неприятности — сподели Линкс.

— Пак ли? — снизходително попита чичо й.

— Просто нося съобщение за краля от принцеса Джоана.

— Не би трябвало да си тук — нежно я упрекна Джон. — От страна на Шотландия е надвиснала заплаха. Събираме войската.

Лицето на Марджори светна.

— Значи можеш да ми дадеш ескорт. Обещах да си тръгна веднага след като поговоря с краля. Мога да отида до Карлайл и да навестя кръстницата си Марджори де Брус. Тя ще ме приеме с отворени обятия.

— Не! Не! — прогърмя гласът на Линкс. — Карлайл Касъл е сборен пункт за продоволствието на войската и от днес нататък ще гъмжи от ирландци. Със сигурност не е най-подходящото място за една дама.

Мислите на Джори препускаха бясно, опитвайки се да бъде на крачка пред брат си, което никак не бе лесно. Внезапно лицето й се озари от усмивка.

— Тогава ще отида в Уигтън. Дори ти, братко, не можеш да ми забраниш достъпа до собствения си замък. — Уигтън бе само на осем или девет мили от Карлайл Касъл.

Линкс й върна усмивката.

— Предложението ти е чудесно. Тъкмо ще правиш компания на Алис.

— По дяволите! — гневно възкликна Джори. — Знаех си аз, че все ще се намери някоя муха в кацата с мед.

— Защо си в беда? — намеси се Джон. — Защото си отказала да се омъжиш повторно? Какво имате вие двамата против брака?

— Аз нямам нищо против брака — особено що се отнася до другите. Не, шегувам се. Обичах много Хъмфри. Не бих предпочела да съм вдовица дори ако ми бяха предложили всички скъпоценни камъни на земята, но след като го изпитах, разбрах, че вдовството има доста предимства пред това да си неомъжена, а понякога и пред това да си нечия съпруга. Сега не се налага да подгъвам коляно пред никого. За пръв път в живота си съм свободна сама да взимам решенията си.

— Които винаги са прибързани и необмислени — напомни й Линкс.

Джори сложи ръката си върху неговата.

— Линкс, Джоана не можеше да заповядва на чувствата си. Сигурно не си забравил какво означава да си влюбен?

— Любов? — невярващо я изгледа Линкс. — Няма такова нещо. Това е мит, измислен от жените. Мъжете се преструват, че вярват в него, за да получат това, което искат. Съмнявам се, че на тази земя има мъж, който да вярва в подобни глупости.

Джори изненадано повдигна вежди.

— Ами Силвия?

— Нашият брак бе уреден, както всички добри бракове. Ние никога не сме били толкова глупави, че да се влюбим един в друг!

Джори се втренчи в брат си. Линкс де Уорън бе един от най-красивите мъже в Англия. Мускулестата му и стройна фигура и буйната светлокестенява грива караха жените да въздишат по него и с радост да му предлагат сърцата си. Струваше й се напълно непонятно, че никога не бе обичал. Сърцето й се изпълни с тъга и тя бързо сведе клепачи.

— Изглежда кралят няма да вечеря с нас — смени темата Линкс.

— Не. Току-що получи вест, която го вбеси. — Джон снижи гласа си. — Бейлиол е освободил всички държавни чиновници, посочени от Едуард, и е конфискувал всички земи на англичани. Сега кралят пише писма със заповед, докато приключи войната с Франция, всички шотландски крепости по границата да бъдат превзети.

— В такъв случай най-добре е да подготвим хората си за поход.