Брак за една година

Глава 17

— Какво каза? — Линкс говореше тихо, ала в мекия му глас се съдържаше повече заплаха, отколкото ако й крещеше.

Джейн стоеше пред него в Господарската кула, но в този миг й се искаше да се намира на хиляди мили от де Уорън.

— Няма да се омъжа за вас… Не още!

Лицето на Линкс стана толкова сурово, че сякаш бе издялано от камък. Той я обиколи и я огледа от всички страни.

— Моето дете ли носиш?

— Да, милорд.

— Нима не сключих временен брак с теб при условие, че ако забременееш, ще се оженим?

— Да, милорд.

— Сигурен съм, че ще бъдеш чудесна майка.

— Благодаря ви, милорд.

— Освен това смятам, че ще бъдеш задоволителна съпруга.

Думата „задоволителна“ я жегна.

— Пропускам ли нещо? — учтиво попита Линкс.

— Да, милорд. — Младата жена се изви, за да го погледне. — Временният брак е сключен за срок от една година и един ден. Сватбата може да стане и преди уречения срок, ала само при съгласието и на двете страни.

— Ти не вярваш, че аз ще бъда задоволителен съпруг?

— Вярвам, милорд.

— Тогава, в името на Бога, какви са възраженията ти?!

Джейн преглътна с усилие. Бе ясно, че Линкс едва се сдържа.

— „Задоволителен“ може да е достатъчно за вас, лорд де Уорън, но не и за мен.

Младият мъж се втренчи изумено в нея, сякаш бе изрекла някакво сквернословие. За миг остана толкова потресен, че загуби дар слово.

Вътрешно Джейн трепереше. Поне сега вижда теб, а не детето, каза си тя.

— Аз съм от благороднически произход, притежавам богатство, наследник съм на графство. А ти предложих да се оженя за теб и един ден да те направя графиня. И ти смяташ, че това не е достатъчно?! — Веждите му се вдигнаха заплашително. Беше ясно, че е засегнала гордостта му. — Какво повече искаш от един съпруг?

Джейн вирна брадичка и погледите им се срещнаха.

— Искам грижовен и любящ съпруг, който ще ме уважава и цени и който ще сподели живота си с мен.

Линкс де Уорън я изгледа с искрено изумление. Тя притежаваше много повече гордост от всяка благородна дама и знаеше точно какво иска.

Джейн сведе поглед и тихо изрече:

— Аз още не мога да се омъжа за вас. Нуждая се от време, милорд.

— Лейди Джейн, ще имате толкова време, колкото желаете. — Поклони се подигравателно и излезе.

Запъти се към голямата зала. Джок му докладва за някакви дребни недоразумения. Те бяха възникнали между английските рицари и шотландците в Дъмфрис по време на дългото му отсъствие и той реши да свика съд, който да изслуша оплакванията. Джейн го бе изкарала от кожата му. Отказът й го бе засегнал. Повечето жени щяха да припаднат от радост, ако им предложеше брак.

Но очевидно Джейн бе толкова наивна и неопитна, че богатството не означаваше нищо за нея. Изглежда не осъзнаваше факта, че бракът й с него щеше да я издигне от ниското съсловие до благородниците. Без съмнение възходът я плашеше и това бе единствената причина, задето й бе нужно още време, убеждаваше се той.

Ала дълбоко в сърцето си Линкс знаеше истината. Тя изобщо не се страхуваше; звучеше по-скоро надменно. С огромна неохота де Уорън трябваше да признае пред себе си, че много добре разбира какво имаше предвид Джейн. Тя искаше той да й бъде истински съпруг, искаше да бъде обичана.

Когато влезе в голямата зала, тя бе препълнена с недоволни мъже. Повечето оплаквания бяха незначителни. Един овчар твърдеше, че рицарите на де Уорън постоянно яздят през стадото му и го разпръскват. Конярят се оплака, че рицарите издавали високомерни нареждания на ратаите в конюшнята и се отнасяли с тях като с роби. Накрая шестима мъже заявиха, че рицарите му са спали със съпругите им. Когато де Уорън попита дали жените са били насилени, шотландците се начумериха и стана ясно, че за тях това няма никакво значение.

— Проклети жени! — промърмори под нос Линкс и се изправи. — Благодаря ви, че говорихте открито с мен. Мога да ви уверя, че незабавно ще се погрижа за възникналите недоразумения. Ще се постарая да контролирам рицарите си и ви предлагам вие да сторите същото със съпругите си. Приятен ден.

После нареди на Томас да повика всички рицари в голямата зала. Когато се събраха, ги изгледа унищожително и им заповяда да седнат.

— Някои от оплакванията наистина са дребни и незначителни и са под достойнството на един рицар на де Уорън. Но защо сте разпръсквали стадата?

— Навсякъде е пълно с овце, милорд — недоволно се обади Монтгомъри.

— Скоро ще има още повече. Овцете означават богатство в тези гранични райони, а и ще ви бъде дяволски приятно да хапнете прясно овче посред зима. — Смени темата. — Получих оплаквания и от ратаите в конюшнята. — Изгледа строго насъбралите се рицари. — Ако някой не се грижи сам за коня си, той не може да бъде рицар на де Уорън. — Замълча, за да подчертае думите си. — А сега, за това, което най-много безпокои шотландците. Те са възмутени, че спите със съпругите им. — Устните му се извиха в насмешлива усмивка. — Няма да карам провинилите се да вдигнат ръка.

Мъжете се засмяха.

— Знам, че се мислите за неустоими дяволи и съм сигурен, че жените сами се хвърлят в прегръдките ви, но се опитайте да се ограничите до неомъжените и вдовиците… или се постарайте да бъдете дискретни.

Линкс повика Томас.

— Сега искам да поговоря и с войниците. Кажи им да се съберат във вътрешния двор.

След като им изложи изискванията си, Линкс им нареди да се приготвят за лов. Явно сватбата се отлагаше, но малко ловуване нямаше да бъде излишно. А и сега елените и мечките бяха най-тлъсти.

Марджори помоли да участва и тя, но брат й отвърна с категорично „не“.

— Джори, ще ти бъда благодарен, ако запълниш времето си с обучението на Джейн. Може би ще й вдъхнеш увереността, от която се нуждае. Мисля, че вероятността да стане лейди де Уорън я плаши и притеснява.

— Ще се постарая да я науча на всичко, което трябва да знае — невинно обеща сестра му. — Чувствам се поласкана, че искаш да прилича на мен.

— Велики Боже, не бих отишъл толкова далеч — сухо рече Линкс.

Джейн тъкмо пробваше новите рокли, които й шиеха. Стаята й бе пълна с разноцветни платове. Когато влезе Марджори, тя току-що бе облякла една изумрудена туника върху светлозелена долна риза.

— Истинско прахосване! Само след месец тази туника ще ми бъде тясна.

— А защо не сложиш два реда копчета от двете страни, така че да може да се разширява? — предложи Джори на шивачката. — Джейн, копчетата са страхотна новост.

— Копчетата са скъпи — заяви шотландската шивачка през зъби.

— Ако не бяха, нямаше да ги искаме — нехайно отвърна Джори. — Лейди Джейн трябва да има най-доброто лорд де Уорън настоява за това.

Джейн съблече изумрудената туника и я подаде на жената, която събра и останалите дрехи, за да ги отнесе.

— Лейди Джейн би искала тези да са готови за утре твърдо заяви Джори, докато й отваряше вратата.

— Джори, ти си прекалено рязка.

— Ако я оставиш, проклетницата ще те облече в зебло. Трябва да бъдеш строга със слугите, Джейн. Брат ми желае да те науча как да станеш истинска дама и първият урок е, че трябва да се държиш властно с всички… като се започне от Линкс.

— Той ми е много сърдит.

— Значи се справяш добре. Да предизвикваш господаря си не е само удоволствие, то е задължение!

— Джори, ти си толкова лоша.

— Знам. След като те утре отиват на лов, защо ние да не идем на лов със соколи?

— Бих искала, но ловът със соколи е мъжко занимание — изненадано отвърна Джейн.

— Вече не. В Англия дамите с огромно удоволствие ходят на лов със соколи, а мъжете се оплакват, че сме превърнали този спорт в лекомислено забавление. Но ние с нашите малки ръце умеем много по-добре от тях да се оправяме с птиците.

— Брат ти ми забрани да яздя.

— И ти трепериш от страх?

— Джори, той може да бъде много суров!

— Но не може да използва телесно наказание. Не би те наранил.

— Ще нарани гордостта ми.

— Да, това наистина го умее. Но когато си отказала да се омъжиш, ти пък си наранила неговата.

— Птиците са доста своенравни — неуверено каза Джейн, — а аз умея да се справям с тях, въпреки че понякога са жестоки и опасни.

— Защото са женски…

— Най-добрите ловни птици са женски; досега никога не съм се замисляла над това.

— Линкс винаги използва женски соколи; колкото е по-свирепа птицата, толкова повече й се възхищава.

— Но ти ме учиш как да бъда лоша! — засмя се Джейн.

Изпълнена с ревност и несигурност, Алисия пожела Кейти Лесли да бъде нейна прислужница. Слугите никога не се задържаха дълго при Алис, тъй като тя неминуемо изливаше отровата си върху тях. Но Кейти избра със задна умисъл и затова се отнасяше добре към нея. Тъй като Линкс упорито отказваше да обсъжда лейди Джейн, Алисия се вкопчи за сестра й, а момичето се оказа чудесен източник на сведения.

— Имате много красиви рокли, лейди Алисия. На сестра ми Джейн й ушиха много нови дрехи.

— Наистина ли? Излишни разходи за господаря, след като коремът й расте с всеки изминал ден.

— Е, та нали това бе единствената причина той да сключи временен брак с нея — с явна завист отвърна Кейти.

— Знаеш ли дали се правят някакви приготовления за сватба?

— Не, поне доколкото аз знам, но милорд обеща да се ожени за нея, ако зачене.

Това е единственото, с което тази малка пачавра го държи, помисли си Алис. Като отстраня детето, няма да има и сватба!

Малко след зазоряване повече от двеста мъже излязоха от замъка и се отправиха на лов. Джейн ги гледаше от прозореца, питайки се дали бе постъпила правилно, като отказа да се омъжи за Линкс. Миналата нощ той не дойде в стаята й и въпреки че седя до нея в голямата зала, бе любезен, но сдържан. Когато поискаше, Линкс де Уорън ставаше студен и надменен. Липсваше й топлината, на която бе способен и която тя бе познала.

След закуска шивачката донесе роклите. След като получи за тях много повече, отколкото бе и сънувала, жената внезапно омекна относно разточителството на дрехите.

— Благодаря, никога не съм и помисляла, че ще имам толкова красиви рокли.

— А защо едно шотландско момиче да не бъде облечено в хубави дрехи като едно английско?

Когато остана сама, Джейн не можа да устои и пробва всяка една от роклите. Доскоро дрехите не означаваха нищо за нея. А сега осъзна, че те бяха едно най-големите женски удоволствия. Когато облече бялата коприна, остана като омагьосана от външния си вид. Досега никога не бе носила дреха, която така да откроява червенозлатистите й коси. Бялото бе абсолютно непрактично за рокля, ала я караше да се чувства като богиня.

Джейн бе толкова погълната от пробите, че не разбра за пристигането на Робърт Брус. Най-сетне се откъсна от сребърното огледало. Закачи всичко в гардероба, но не можа да устои на желанието да се покаже пред Джори в роклята от бяла коприна.

Ала когато влезе в стаята й, не я намери. Спомни си намерението й да отиде на лов със соколи и реши, че е в конюшнята. Докато закачваше роклите в гардероба, чу плътен мъжки глас и веднага позна, че принадлежи на Робърт Брус. Разнесе се й предизвикателният смях на Джори.

— Възнамерявам да те любя, докато Линкс се върне — страстно заяви Робърт.

Джейн ахна и бързо се пъхна в гардероба. Съвсем ясно виждаше двойката в огледалото. Младата жена затвори очи и се помоли скоро да излязат от стаята. За съжаление не можеше да затвори и ушите си.

— Къде е чувството ти за чест, та се възползваш от отсъствието на брат ми? — измърка Джори.

— Нямам чувство за чест — нетърпеливо заяви Робърт.

Двамата спряха да говорят и се чу шумолене. Джейн отвори очи и се смая, когато видя, че са голи. Гледаше като омагьосана как Робърт повдигна високо Джори и а остави да се плъзне надолу по тялото му. В този миг мъжът и жената подивяха.

Това, което правеше Брус на Джори, я възбуждаше толкова силно, че тя задъхано се извиваше в ръцете му, драскаше го и го хапеше. После се плъзна на пода, а Робърт я възседна и яростно започна да излива натрупалото се в него желание.

Джейн наблюдаваше като хипнотизирана как Робърт се изви и задъхано изля семето си в красивата жена, която стенеше и се гърчеше под него. Ала изглежда не можеше да й се насити, защото коленичи, пъхна глава между бедрата й и започна да я люби с уста. Джейн не можеше да повярва на очите си. Имаше замайващото усещане, че това не се случва наяве, а насън.

Марджори се изви и извика от удоволствие. После се притисна към жадните устни на любовника си и зарови пръсти в косите му, искайки още и още. Мили Боже, нима тези двамата никога няма да свършат, отчаяно се запита Джейн. Най-после Джори извика и се вкопчи в мъжа. Двамата се отпуснаха отмалели, задъхани и с хлъзгави от пот тела. Не откъсваха погледи един от друг.

Джейн въздъхна с облекчение, когато видя, че Робърт се изправи, ала зяпна смаяно, тъй като той понесе Джори към леглото. Двамата си нашепваха любовни думи и нежни обещания и Джейн разбра, че са любовници от известно време. Любиха се толкова бавно и нежно, че бе истинско светотатство да ги гледа и слуша човек. Любов като тяхната бе съкровена и никой не биваше да й бъде свидетел.

Джейн се сви в гардероба. Чувствата й бяха толкова объркани, че започна да трепери. Марджори се обви с чаршафа, докато гледаше как любовникът й се облича. Преди да си тръгне, той я целуна набързо и промърмори:

— Ще остана през нощта.

Гърбът на Джейн се бе схванал и не можеше повече да стои неподвижно. Протегна се, за да се раздвижи и лакътят й се удари в гардероба. Джори отвори рязко вратата и гневно извика:

— Мили Боже, какво правиш тук?

— Не съм те дебнела, Джори. Донесох роклите ти, но разпознах гласа на Брус, когато каза, че ще те люби и… се скрих. — Младата жена излезе с пребледняло и разстроено лице.

— О, Джейн, сигурно си потресена! — Марджори поведе треперещото момиче към леглото. Мислите й бясно препускаха, докато се опитваше да си припомни нещата, които бяха правили двамата с Робърт. Джейн бе толкова невинна, че сигурно бе искрено смаяна от сцената, на която бе станала неволен свидетел. — Съжалявам, Джейн, моля те, не се разстройвай. Знам, че това, което направихме, сигурно ти се струва грешно и порочно, но трябва да разбереш, че това е естествено между двама любовници.

— О, Джори — дрезгаво прошепна Джейн, — това, което имаш с Робърт… е същото, което бих искала да изживея и аз с Линкс.

Краката на Джори се подкосиха и тя се отпусна в близкото кресло.

— О, скъпа, но ние сме безумно влюбени един в друг.

— Да… — замечтано произнесе Джейн.

— Страст като нашата е рядкост. Не съм я изживявала в брака си, макар че обичах съпруга си — опита се да обясни Джори.

— Искам Линкс да ме обича…

— Той никога не е обичал…

— Но е бил женен?

— Бракът не означава непременно любов, Джейн. Тъкмо обратното — понякога слага край на любовта. Повечето от женените двойки просто се понасят.

Джейн си помисли за браковете на братята и сестрите си и осъзна, че в думите на приятелката й имаше много истина.

— Аз не го показвам, но вътре в себе си изпитвам същата страст като твоята. — Докато говореше, Джейн галеше нежно корема си.

— Е, не мисля, че е безнадеждно. Линкс вече обича детето и иска да го закриля.

— Когато родя, той изобщо ще престане да ме забелязва.

Джори внезапно осъзна, че трябва да удвои усилията си да направи Джейн толкова желана, че Линкс да не може да й устои.

— Ще трябва да се научиш да привличаш вниманието на мъжа. Позволи му да види страстта ти. Не се оставяй да те пренебрегва. Мисли за себе си като за господарката на Дъмфрис. Поеми управлението на домакинството. Нека Линкс да види умелата ти ръка във всичко.

— Сигурно ще преобърна замъка с краката нагоре усмихна се Джейн.

— Всъщност това не е съвсем лоша идея. Мисли за всичко като за военна кампания. Ти искаш не само замъка, а и неговия господар. Не се задоволявай с по-малко от пълна капитулация! Нуждаеш се от мъже, с които да се упражняваш, а нима има по-добри от тези от семейство Брус?

— Те всички ли са тук? — Джейн се изчерви до корените на косите си.

— Робърт е довел със себе си двама от братята си. Ще ги използваме.

— Джори!

— На Робърт ще му достави удоволствие да накара Линкс да ревнува, а и това ще отклони вниманието му от нас двамата. Тази тайна трябва да си остане между нас, Джейн.

— Няма да те издам!

— Изчакай ме да се облека и ще слезем долу. Предлагам да запазиш тази прекрасна бяла рокля за утре вечер, когато Линкс ще се е върнал от лов.

— Татко!

Джон погледна към дъщеря си, която бе облечена в яркотюркоазено.

— Много си красива днес, момичето ми.

— Нуждая се от помощта ти. Искам да се науча да бъда домакиня и да се справям отлично със задълженията си.

— Как да се обръщам към теб? Не мога да те наричам Джок, нали?

— Ще се обръщаш към мен с „управителю“, а аз към теб — с лейди Джейн.

— Много добре. След като братята Брус са на гости в замъка, какво възнамеряваш да има за вечеря?

В очите на баща й блеснаха дяволити пламъчета, но той много обстойно изброи ястията. Джейн помисли малко, после направи някои предложения, колкото да се упражни в новата си роля.

— Чудесно, лейди Джейн. — Джок се поклони и понечи да продължи към кухнята, но дъщеря му го спря.

— Управителю, защо не ми бе известено за пристигането на братята Брус?

— Мой пропуск, лейди Джейн.

— Моля, погрижи се повече да не се повтаря! — Тя го изгледа строго. — Добре ли беше?

— Да. Винаги говори властно на слугите.

— Точно това ми каза и Джори, но аз не бях сигурна.

— Лейди Джори е била напълно права.

Следващия, когото видя, бе брат й Андрю. Накратко му обясни за желанието си да се държи като домакинята на замъка и му каза, че ще се нуждае от помощта му.

— Графът на Карик и братята му са наши гости, но забавленията в Дъмфрис не ги бива. Доведи гайдари, фокусници и акробати. Елизабет де Бърг ми каза, че в замъка на баща й се наемали пътуващи музиканти и артисти, които изнасяли представления.

— Но графът на Ълстър владее половин Ирландия! Той живее като крал.

— Със сигурност и ние можем да се опитаме поне малко да му подражаваме и да покажем, че не сме недодялани селяци, а културни хора.

Андрю смаяно се втренчи в сестра си. Досега не го бе забелязвал, но наистина тя притежаваше скрити качества и съвсем не бе простото селско момиче, за каквото доскоро всички я смятаха.

Когато Джейн се срещна с Брус, страните й пламнаха, тъй като той внимателно я огледа от главата до петите.

— Лейди Джейн, вие наистина сте разцъфнали! — Поднесе галантно пръстите й към устните си. — Изглежда скоро ще има сватба?

— Може би не толкова скоро, колкото би желал моят господар — срамежливо отвърна Джейн.

— Вие сте му отказали?

— Казах му, че се нуждая от повече време.

Робърт отметна глава и звънко се разсмя.

— Лейди Джейн, бих искал да ви представя братята си Найджъл и Александър.

— Очарована съм да се запозная с вас. Съжалявам, че лорд де Уорън е на лов.

— Трябва напълно да е оглупял, за да изостави такава красива жена — заяви Александър.

— Не се страхувайте — намеси се Найджъл и я хвана под ръка, — за мен ще бъде чест да се погрижа за вас, докато него го няма.