Брак за една година

Глава 20

Джейн не си легна, а се отпусна в креслото пред огнището, в което тлееха загасващите въглени. До лакътя й бе чашата с вино. Гледаше жаравата и се опитваше да се пребори с нещастието си. Дали просто да преглътне гордостта си и да се опита да извлече най-доброто от това унизително положение? Или да се изправи срещу лорд де Уорън и направо да му заяви как се чувства? А защо да не отиде в стаята на Алисия и да й издере очите?

Джори де Уорън й бе казала, че мъжете не обичат смирените жени, а своенравните и дръзките. Е, той й заповядал да не напуска замъка, тя пък ще си отиде у дома. Знаеше, че баща й остава често в Дъмфрис. Щеше да завари само Магота.

Дълбоко в себе си младата жена се надяваше, че Линкс ще дойде, за да я отведе със себе си и всичко помежду им ще бъде наред.

Още не се бе зазорило, когато се измъкна крадешком от замъка. Свещите у тях бяха запалени. С изненада видя братята си Сим и Бен, седнали до огнището и потънали в разговор с Магота. Джейн дори не подозираше, че са се върнали от горните пасища. Есента бе мека и те бяха останали повече от обичайното.

Всички рязко спряха да говорят, сякаш ги беше хванала да замислят нещо лошо. Въздухът като че ли бе просмукан с някаква вина и тайнственост и младата жена мигом почувства, че наближава някаква опасност. Баба и се извърна и заговори на някого, когото Джейн не можеше да види.

— Каза ли на Джейн?

Кийт пристъпи.

— Не, не съм.

— Какво има? Какво не е наред? — попита Джейн.

— Тя предусеща нещата, също както Кийт. Невъзможно е да се скрие нещо от нея — прошепна Магота.

— Докато бяхме горе в планините, чухме за някакъв нов водач, който събирал шотландските бунтовници. Мъже от всички краища на планините се стичаха при него. Втори и трети синове на благородници, които нямат какво да загубят, събират войска, за да се бият с английските потисници. Казва се Уилям Уолас12. Бори се за свобода. Безброй наши братя го поддържат, защото не желаят да живеят като роби — обясни Бен.

— Той е келт. Ние го видяхме, чухме го как говори. Той ще възстанови шотландската гордост, която англичаните се опитаха да смажат. Половината от овчарите от граничните райони положиха клетва за вярност пред Уолас — добави Сим.

Джейн се втренчи ужасено в братята си.

— Мили Боже, вие вече сте се обвързали! Затова останахте в планините толкова дълго!

— Ние сме келти! — заяви Бен.

— Вие ще бъдете трупове, ако де Уорън узнае — намеси се Кийт.

— Никой извън тази стая не бива да научи — отчаяно настоя Джейн. — На всяка цена го пазете в тайна от татко. Ако упорствате да участвате в това безумие, все едно подписвате смъртните присъди на всички ни!

— Да не би да сте толкова слепи? Нима не разбирате защо де Уорън е дошъл в Дъмфрис? — продължи Кийт. Той е тук, за да потуши всяка искра на бунт. Неговият чичо е главен управител на Шотландия, за Бога! Дори и Брус е на страната на англичаните. Те имат съгледвачи навсякъде.

Сим и Бен се спогледаха уплашено. Бяха дали на бунтовниците само няколко овце, но и това бе достатъчно, за да ги обесят.

— Когато пристигна Кейти, още закусваха. Разбрах, че сте си дошли у дома — рече сестра им. — Дойдох да ви поздравя. — Очите й се разшириха, защото видя Джейн. — А ти какво правиш тук?

Джейн отметна глава. Надяваше се да успее да я заблуди.

— С лорд де Уорън се скарахме. Реших да се върна у дома.

— На нея не може да й се вярва — предупреди Джейн останалите, когато Кейти си тръгна. — Тя е много близка с любовницата на де Уорън. — Опита се да не обръща внимание на съжалителните погледи на братята си.

— Баща ти не биваше да те продава на този човек! — гневно заяви Магота.

— Знаеш, че нямах избор и трябваше да се съглася с временния брак. — Искаше й се да не се бе връщала вкъщи и да не бе научавала за безразсъдното поведение на Бен и Сим. Сега се чувстваше безнадеждно раздвоена.

— Сестра ми Джейн изтичала у дома при баба ми — осведоми Кейти Алисия. — Тя е пренебрегнала заповедите на лорд де Уорън!

— Твоята сестра никак не ме интересува. Лорд де Уорън ще ме отведе в Единбург. Върви и ми донеси закуската, а след това ми помогни да си опаковам багажа. — Алисия не можеше да повярва, че Съдбата най-после й се усмихваше, предоставяйки й такава невероятна възможност.

В мига, в който Кейти излезе, тя взе няколко стръка див джоджен от шкафа, където го криеше, и се запъти към Господарската кула. Промъкна се в стаята на Джейн и остави билката до чашата с вино. Отне й по-малко от минута. Сега всичко, което трябваше да направи, бе да каже на Линкс какво е замислило момичето. Глупавата курва сама играеше по свирката й.

Когато Линкс влезе в голямата зала, придружен от сестра си Джори, едва не се сблъска с Алисия. Изглежда тя го очакваше и той с усилие потисна раздразнението си.

— Милорд, искам да ви кажа нещо насаме.

— Какво има, Алисия?

Видя как стрелна Марджори с поглед.

— Сигурна съм, че няма да искаш никой да го чуе.

Линкс едва се сдържаше да не избухне, но разбра, че няма да се отърве толкова лесно от тази жена, затова я поведе към малката стая.

— Джейн Лесли се опитва да пометне.

Линкс я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Лъжеш, кучко!

— Истина е! Сестра й е намерила билката в стаята й. Опитвала се е да махне бебето с див джоджен, ала явно не е успяла и сега е отишла при баба си, за да довърши пъкленото си дело. Старата вещица помага на всяка жена в Дъмфрис, която иска да се отърве от нежелана бременност. Попитай когото искаш!

Линкс бутна Алисия настрани и закрачи към Господарската кула. Взимаше по две стъпала наведнъж. Беше заповядал на Джейн да не излиза от замъка. Ала през цялото време един тъничък гласец вътре в него му нашепваше, че тя със сигурност ще му се опълчи. Всичко друго щеше да й позволи, но да убие детето — никога!

Стаите бяха празни. Разтвори гардероба. Всичките й рокли бяха вътре. Тогава погледът му попадна върху дивия джоджен. Сърцето му изстина. Взе чашата с вино и я помириса. Стомахът му се сви. По гърба му полазиха ледени тръпки. Мигом изхвърча от стаята.

Джейн паникьосано скочи на крака, когато Линкс де Уорън влетя подобно на ангела на смъртта. Младата жена едва не припадна от страх за братята си. Как бе могъл толкова бързо да разбере за заговора им с Уилям Уолас? Линкс грабна чашата с мляко от ръката й и извика:

— Да не си посмяла!

Джейн се отпусна на стола. Краката й се разтрепериха от облекчение. Гневът му бе само към нея. Видя го как заплашително посочи баба й.

— Стара жено, ако си направила нещо, за да унищожиш детето ми, приготви се да умреш!

— Лорд де Уорън, какво приказвате? — възмутено извика Джейн.

— Ти се опитваш да махнеш детето!

— Кълна се, че това не е истина!

— Жените нямат чест!

Джейн пристъпи към него и го хвана за ръката. В мига, в който го докосна, усети страха, мъката и гнева, които се бореха в душата му. Заби нокти в плътта му, за да го накара да я изслуша.

— Линкс, кълна се в спасението на душата си, че не съм направила подобно нещо. — Сграбчи ръката му и я притисна към корема си. — Ето, почувствай го! То е живо… и расте в мен.

Когато усети как бебето ритна, зелените му очи се смекчиха. Джейн се протегна и докосна с пръсти бузата му.

— Милорд, знам колко много обичате това дете. Моля ви да разберете, че и аз го обичам с цялото си сърце и душа!

— Тогава защо си дошла тук? — гневно запита той.

— Исках да се противопоставя на заповедите ти! Миналата нощ чух любовницата ти, когато беше в стаята ти, и побеснях! Кой ме обвинява в подобно престъпление?

— Алисия и Кейти. Видях със собствените си очи билката за помятане.

— Искам да се срещна с моите обвинители.

Джейн крачеше мълчаливо до него на път за замъка. Лицето й бе бледо, ръцете й трепереха, ала стъпваше решително и твърдо. Изкачи бавно стъпалата към Господарската кула, защото вече бе доста наедряла и позагубила предишната си пъргавост.

Когато видя стръковете див джоджен, вдигна глава и погледна Линкс право в очите.

— Кълна ти се, аз не съм брала тази билка.

— И в чашата вино има от нея…

— Кейти ми донесе виното… благодаря на Бога, че не го изпих — промърмори младата жена и отново погледна Линкс в очите. — Сам ще трябва да решиш на кого да вярваш.

Тогава влезе Джори.

— И двамата изглеждате ужасно. Какво е скроила Алисия, за да се скарате така?

Буцата в гърлото на Джейн едва не я задави.

— Казала на господаря ми, че се опитвам да махна детето.

— Мили Боже, тя няма да се спре пред нищо, за да получи това, което иска. Линкс, чуй ме. Трябваше отдавна да ти кажа.

Марджори отведе Джейн до един стол.

— Седни, преди да си паднала — меко рече тя и повика брат си в съседната стая.

— Веднъж в Уигтън намерих Алисия потънала в кръв. Сама бе предизвикала помятане. Изплаших се до смърт за нея, ала тя ме увери, че всичко ще бъде наред, защото и преди го е правила. Помоли ме да не издавам тайната й. Постъпих глупаво. Обещах й.

— Дяволите да те вземат, Джори, защо не ми каза?

— Защото я съжалих, а се страхувах, че ще побеснееш, ако узнаеш истината. Но лъжите й за Джейн ме освобождават от обещанието ми да мълча.

Линкс де Уорън стисна зъби.

— Дали на този свят има жена, на която може да се вярва?

Джори потрепери, когато той изхвърча от стаята. Брат й приличаше на човек, способен на убийство.

Кейти почти бе привършила с опаковането на роклите на Алисия, когато де Уорън влезе в спалнята.

— Остави ни!

Тонът му бе толкова рязък, а очите святкаха така застрашително, че Кейти изтърва дрехата, която държеше и побърза да излезе.

Де Уорън пристъпи към въпроса без предисловие.

— Забременявала ли си, откакто сме заедно?

Алисия се вцепени. Знаеше, че това е краят.

— Забременявала ли си?

Тя се сви, сякаш я бе ударил и избъбри:

— Да, Линкс, но го загубих. Не ти казах, защото знаех колко много искаш дете.

— Значи е истина! — Пламъкът в зелените му очи се превърна в лед.

— Проклета да е Марджори де Уорън! Да изгори в Ада дано! — извика Алисия.

— Мадам, вие сте тази, която ще гори в Ада! — Погледна към сандъците, пълни с вещи, които той й бе подарил. — Ще се погрижа да ви осигуря ескорт до Единбург, или Англия, или където решите да отидете.

Алисия остана втренчена в затворената врата. Страните й пламтяха от унижение. Той бе сложил край на връзката им! Как се осмеляваше да си мисли, че може да го направи просто така? В гърдите й се надигна бясно желание да унищожи този надменен мъж, когото някога бе намирала за толкова привлекателен. Няма да замине нито за Единбург, нито за Англия. Ще отиде при Фиц-Уорън в Тортуолд.

— Ще те унищожа — закле се Алисия, — и за целта ще използвам собствения ти братовчед!

Марджори настоя Джейн да си легне.

— Преживя толкова тежка утрин!

— Но аз не съм болна.

— Въпреки това трябва да почиваш. Много си бледа. Ако искаш, ще остана при теб — предложи Джори.

— Ще вдигна краката си и ще изрисувам някой камък отстъпи Джейн.

— О, ще направиш ли един талисман и за мен? Робърт също има. Наистина ли вярваш, че притежава магическа сила?

— Неговият символ е келтски кон, което означава Власт. Вярвам, че талисманът може да закриля, но съдбата на Робърт зависи от самия него.

Джори се вгледа в лицето на приятелката си.

— Можеш ли да кажеш какво ще му се случи? — Бързо допря пръст до устните на Джейн. — Не, не ми казвай… Искам всичко да си остане така, както е сега.

— Колелото на живота се върти, Джори. Нещата се променят. Ще ти нарисувам една божествена двойка, която представлява свещеното единение на женската и мъжка енергия. Ще символизира необходимостта от свобода и разбирателство между двамата партньори, ако искат житейският им път да е богат и изпълнен със смисъл.

— Звучи ми идеално. От край време хората вярват на тайнствената сила на символите. Искаш ли да ти разкажа за фалическите символи на древните римляни, които бяха изобразени върху Стената на Адриан, която Робърт ми показа?

После двете се вглъбиха в рисунката и съвсем старателно избягваха темата за Линкс де Уорън и неприятната разправия. Бяха изминали няколко часа, когато на вратата тихо се почука. Джори отиде да отвори и набързо се извини, за да могат Джейн и брат й да поговорят насаме.

— Зле ли се чувстваш? — загрижено попита Линкс.

— Не… Джори смята, че трябва да почивам. Рисувах й талисман.

Де Уорън се разходи неспокойно напред-назад и отново се върна при Джейн. Явно се чувстваше неудобно от това, което възнамеряваше да каже. Накрая пъхна палци в колана си.

— Повече няма защо да се притесняваш от съперничеството с Алис Болтън. Тя си замина.

Джейн разбра, че това бе всичко, което смяташе да й каже за тази жена.

— Благодаря, че ми повярва. — Знаеше, че не й вярна напълно. Оправдаваше я просто защото нямаше доказателства за вината й. Бе направил своя избор между нея и Алисия. Но Джейн бе убедена, че дълбоко в сърцето си Линкс де Уорън не вярва на никоя жена.

— Тази сутрин се държах много грубо. — Явно искаше да й се извини. — Аз съм воин, отговарям за цяла армия. Свикнал съм да давам заповеди и те да се изпълняват без въпроси и възражения.

Дали се опитваше да й обясни характера си, или просто й съобщаваше принципите, които ръководеха живота му?

— Аз съм свикнал да бъда свободен…

Пропастта помежду им бе застрашителна. Ако не искаха да стане още по-голяма, трябваше и двамата да от стъпят. Погледът на Джейн бе привлечен от божествената двойка, която рисуваше, и изведнъж се сепна. Изображението символизираше техния съюз. Трябваше да се научат да се разбират и да си вярват.

— Предпочитам да останеш в замъка, а не да се връщаш в предишния си дом.

Джейн бе благодарна, че тонът му не бе заповеднически.

— Ще остана, милорд, и обещавам, че няма да направя нищо непредпазливо, което би могло да навреди на бебето.

И двамата бяха смутени. Но поне вече не се караха.

— Отивам в Единбург, за да се видя с губернатора на Шотландия. Тази раздяла ще ни даде възможност да си починем малко един от друг. Никога не съм възнамерявал да ви карам да се чувствате като затворничка, милейди.

Отново се бяха върнали към официалното поведение. Трябваше да започват всичко отначало.

— Бог да ви пази, лорд де Уорън.

Когато Линкс де Уорън пристигна с рицарите си в резиденцията на губернатора в Единбург Касъл, изненадващо узна, че Робърт Брус вече е в замъка. Доложиха за пристигането му и го поканиха да се присъедини. Само един поглед към Брус му бе достатъчен, за да разбере, че приятелят му е ядосан.

Джон де Уорън уморено му подаде ръце.

— Имам достатъчно неприятности, Линкс. Ако си дошъл да ми докладваш за още, току-виж съм се изкушил да убия пратеника.

— Кралят е освободил Комин — изръмжа Брус.

Джон де Уорън обясни обстоятелствата.

— Когато получих съобщението ти, че Андрю Мъри е избягал, той вече е подготвял бунт на север. Едуард е освободил Комин при условие, че ще потуши бунта и ще запази мира.

— За Бога, Мъри е роднина на Комин! — изруга Брус.

— Тъкмо затова Едуард го е избрал — изтъкна Джон.

— Двамата са много близки — възрази Брус. — Комин иска трона на Шотландия за себе си!

— И той не е единственият. — Джон де Уорън многозначително погледна към Робърт.

Линкс разтри брадичката си.

— Мисля, че Комин е убедил Едуард, че не е безопасно да дава прекалена свобода на Брус в Шотландия. Изтъкнал е, че твоята сила ще нарасне много, освен ако Комин не попречи. Това е любимата игра на Едуард — да насъска благородниците един срещу друг. Така спокойно ще може да си отплува за Франция.

— Вървете по дяволите и двамата! Нещата, които каза за краля, граничат с предателство — предупредително из рече Джон. — Не знам какво очаквате от мен, но аз не мога и не желая да се противопоставям на неговите заповеди.

— Искам да се изпрати официално оплакване до Едуард Плантагенет. На Комин не бива да се дава такава свобода на север. Графовете на Атол и Файф трябва да бъдат посочени за негови надзиратели.

— Предложението ти е много уместно; ще го предам на краля — неохотно се съгласи Джон.

— И другаде ли има неприятности? — обърна се Линкс към чичо си.

— Чувал ли е някой от вас за Уилям Уолас?

Брус и Линкс поклатиха отрицателно глави.

— Тук имам един доклад от Хенри Пърси, че този Уолас и банда главорези са нападнали и убили управителя на Пърси на пазара в Еър. Има заповед за арестуването му, но още не са го открили. — Джон де Уорън размаха доклада от управителя на друго графство. — Нападнали са и укрепената кула в Ланарк!

— Кой е той? — попита Линкс.

— Никой! Няма никакви земи, никакви титли!

— Не ми се иска да ви изтъквам очевидното — обади се Линкс, — но когато човек няма какво да губи, се превръща в опасен враг.

Джон де Уорън изглеждаше смутен.

— След като Едуард замине на похода във Франция, повечето от шотландските водачи ще са му се заклели във вярност, армиите им ще бъдат разпуснати, а във всяка по-голяма крепост ще бъде настанен английски гарнизон. Бях убеден, че каузата им е обречена на неуспех.

— Никога не подценявайте шотландците — нехайно заяви Робърт Брус.

Линкс де Уорън усети предупреждение в думите на приятеля си.

— Отпред е пълно с просители, а и съм затънал в море от документи. Може ли да поговорим по-късно? — помоли Джон де Уорън.

Линкс бе загрижен за чичо си. За по-малко от два месеца се бе състарил поне с десет години. Очевидно много по-добре се справяше на бойното поле.

Робърт и Линкс излязоха през страничната врата и в момента, в който останаха сами, Брус рече:

— Да отидем да хапнем някъде. Ще ти разкажа за Уилям Уолас.

Линкс повдигна вежди.

— Нали никога не си чувал за него?

— Излъгах. От известно време познавам този враг на краля.