Брак за една година

Глава 16

В малката заградена ливада зад конюшнята, Джейн бе поставила една дървена летва на десетина сантиметра над земята. Бе привързала оловна тежест към юздата на Шиба и я караше да прескочи ниската бариера.

— Това упражнение ще подсили мускулите на краката й.

— Сега, след като ми показа как да й помогна, мога и сама да го правя — настоя Джори.

— Наистина не биваше да обличам разкошната ти рокля, когато работя с животните. Само ще я съсипя.

— Глупости, ще ти ушият друга. Нищо не е по-важно за една жена, от това да изглежда винаги красива.

За пръв път в живота си Джейн наистина се чувстваше красива. Беше разчесала златисточервените си коси и ги бе привързала с панделка, в тон с роклята.

— Да, но е много непрактично.

— Нуждаеш се от прислужница, която да се грижи за дрехите ти. Младата Елизабет де Бърг разполага с две. Тъй като възнамерявам да остана по-дълго тук, аз също ще се нуждая от лична прислужница.

Висока фигура изникна от конюшнята и закрачи към тях.

— Какво, по дяволите, правиш? — гневно попита лорд де Уорън и се надвеси застрашително над Джейн.

— Д-добър ден, милорд. Работя с кобилата на Джори, за да укрепна мускулите на краката й.

Той я изгледа смаяно.

— Да не си полудяла? Ти носиш дете… В това деликатно състояние не бива да работиш с животните.

Първата мисъл на Джори бе да скочи и да защити приятелката си, но реши този път да сдържи езика си.

— Аз не съм в опасност, милорд.

— Говоря за моето дете.

Думите му я нараниха.

— Вашето дете не е в опасност. През целия си живот съм работила с животните.

— Е, милейди, повече няма да работите — непоколебимо заяви Линкс.

Джейн стрелна с поглед Джори, сетне вирна брадичка и решително изрече:

— Мога и ще го направя!

Джори ахна.

Без да каже дума, Линкс сграбчи Джейн и я повдигна от земята. После изгледа сестра си с потъмняло от гняв лице.

— Тя е достатъчно непокорна и без твоите подстрекателства!

Прекоси ливадата, мина през конюшнята и не спря, докато не се озоваха в Господарската кула.

Прегръдката на силните му ръце изпълни Джейн е трепет. Макар че лицето му бе застрашително смръщено, тя бе сигурна, че докато носи безценния му товар, не я грози никаква опасност.

— Защо сте ми ядосан? Гневът ви е много по-опасен за мен, отколкото кобилата на Джори.

Линкс я изгледа вбесено. Та тя бе по-непокорна от обикновено! Внезапно го осени една мисъл.

— Ти си сърдита, заради слуховете!

— Лорд де Уорън, аз не съм ви сърдита… Вие не събуждате никакви чувства у мен.

Линкс се стъписа. Погледът му бе привлечен от заобления корем под копринената рокля.

— Значи не си чула никакви слухове?

Джейн сви устни.

— О, чух, милорд, но никак не ме интересува какво правите с любовницата си.

Смехът й го раздразни още повече. Очите му заплашително се присвиха.

— Едно от нещата, които изисквам от съпругата си, е подчинение!

— Ние още не сме женени, милорд.

Линкс с усилие се овладя. Всяка жена на този свят искаше да има последната дума. Обаче беше твърдо решен да не й го позволи. Зелените му очи станаха ледени.

— И вероятно никога няма да бъдем, госпожице Лесли.

Остави я в стаята й и затръшна вратата. Малко по-късно се появи Джори.

— Ти се държа великолепно, Джейн!

— Чувствах се отвратително. Той бе толкова студен с мен, Джори…

— Може и да се е държал студено, но беше бесен, иначе нямаше така да затръшне вратата.

— Каза, че никога няма да се ожени за мен!

— Разбира се, че ще се ожени. Временният брак може да е уважаван обичай в Шотландия, но това не важи за един англичанин. Повече от всичко на този свят Линкс иска детето му да е законно. Разбира се, когато те помоли да се омъжиш за него, ти трябва да му откажеш.

Джейн избърса една сълза.

— Защо?

— Мъжете искат това, което не могат да имат. Искаш ли да се омъжиш за Линкс заради детето, или го желаеш заради себе си?

— Джори, ти знаеш отговора.

— Тогава трябва да станеш предизвикателство за него. Откажи му и той ще преобърне небето и земята, за да те спечели.

— Смяташ ли, че трябва да си събера нещата и да се върна вкъщи?

— О, не. Остави най-силната си карта за по-късно. Като заговорихме за игри, иска ми се да те науча да играеш табла и шах. Трябва да станеш майстор в тези игри, за да можеш да му позволяваш да бие.

— Но в това няма никакъв смисъл — усмихна се Джейн и трапчинките отново се появиха.

— Има, разбира се. Понякога е много важно той да не загуби. Зависи какво е заложено в играта. — Джори протегна ръка и свали лютнята от стената. — Ще те науча и да свириш. Трябва да знаеш как да забавляваш един мъж през дългите зимни вечери.

Джейн си припомни първия път, когато Линкс я доведе в тези красиви стаи. Бе я попитал дали играе шах и дали свири на някакъв инструмент.

— О, благодаря ти, Джори. Линкс вече ми каза имената на фигурите, но ако ми отделиш от времето си, за да ме научиш да играя, ще ти бъда много благодарна!

Линкс проверяваше стадата овце и говеда и си каза, че би трябвало да са повече, ала когато разбра, че Бен и Сим бяха извели по-голямата част на паша в горните пасища, остана доволен от броя на животните. После прекара два часа с Дейвид Лесли в склада, за да разбере от какви хранителни запаси още се нуждае Дъмфрис. Нареди на Кийт да отдели конете, които трябва да се подковат и да ги отведе в ковачницата.

Томас вече бе там с оръжията и доспехите на бойците на де Уорън. Всяка част трябваше да бъде проверена, което не бе никак лесна работа за армия, наброяваща почти петстотин войника. Линкс разпореди една каменна къща да се използва за кланица и посочи неколцина от уелсците си да отговарят за нея. Те знаеха как да обработят кожата, за да може след това да се използва за ботуши, хамути и други необходими неща.

Докато се къпеше и преобличаше, за да слезе за вечеря в залата, настроението му се подобри. Гневът му към Джейн много бързо се бе стопил. Как можеше да се сърди на една жена, която му бе дала това, което най-силни желаеше? Реши, че тази вечер тя трябва да седи до него на масата, за да се пресекат всякакви слухове. Затова отвори вратата да я повика, но после размисли и реши, че е по-добре да не я кара да изкачва стълбите, а да слезе при нея.

Първо погледна корема й, където беше неговото дете, и чак след това вдигна очи към лицето й.

— Добре ли си?

— Да, милорд.

— Чувал съм, че на бременните им прилошава и повръщат.

Джейн бе доволна, че не я бе видял през първите месеци, когато само миризмата на храна я караше да повръща. Сигурно щеше да й заповяда да не напуска леглото.

— Не ми прилошава и не ми се повръща.

— Добре, тогава ще вечеряш с мен в голямата зала.

По лицето й за миг пробягна сянка. Линкс я забеляза.

— Този замък е пълен с мъже… Трябва да свикнеш нас.

— Това каза и сестра ви Марджори.

— Понякога се сърдя на Джори и й мърморя, но това е заради нейната импулсивност. Обаче във всичко останало тя е добър пример за теб. Запозната е с всички женски изкуства и е добре възпитана.

Джейн сведе лице, за да скрие усмивката си. Ако той знаеше и половината от нещата, които сестра му я съветваше да прави, сигурно щеше да я изгони от Дъмфрис!

Линкс я настани от лявата си страна и раздели чашата си с нея. Наряза месото й с ножа си и й избра най-крехките парчета.

Джейн бе поласкана, докато не осъзна, че той не го прави, за да й достави удоволствие, а защото смяташе, че така е най-добре за детето му. Усмихна се вътрешно на заблудата си и изяде месото. Тя също искаше най-доброто за бебето си.

Линкс настоя да си вземе от всичко и Джейн се постара. Той се опитваше да измисли тема за разговор, ала каквото и да говореха, все се връщаха към бебето, единственото нещо, което ги свързваше.

Линкс огледа претъпканата зала и видя, че почти всички са вперили любопитни погледи в него и Джейн. Заради благоприличието, тази вечер не можеше да остане след вечеря. Налагаше се да придружи Джейн до стаите й.

Пулсът й се ускори, когато Линкс затвори вратата и я последва вътре. Пое дълбоко дъх и се опита да си припомни съвета на Джори. Видя масичката за игра и предложи любезно:

— Искате ли да поиграем, милорд?

— Шах? — с надежда попита Линкс.

— За Бога, още не съм се научила да играя шах, но ще се опитам на Лисица и Гъска, ако ми помагате. — Джори й бе казала, че мъжете обичат да ги молиш за помощ. Освен това бе добавила, че мъжете предпочитат да са Лисицата, която с умните си ходове побеждава Гъската.

Затова Джейн взе Лисицата и му я подаде.

— Аз избирам Гъската.

Остави Линкс да вземе две от фигурите й и чак тогава последва съветите му. Той й показа опасността за две нейни фигури и тя му попречи да ги вземе. Обаче накрая хитрата Лисица надви глупавата Гъска и Линкс имаше много повече фигури, отколкото тя. Както я бе посъветвала Джори, сега бе време да изпусне една от фигурите на пода.

Когато се наведе, за да я вдигне, погледът на Линкс се прикова към деколтето й. Джейн се наведе още по-ниско, разкривайки му белите си напъпили гърди. След малко видя как той нарочно бутна една от своите фигури.

— Аз ще я взема, милорд — благосклонно предложи тя и се наведе пак, за да му даде това, което искаше.

Въпреки че никога не бе виждал гърдите на Джейн голи, бе сигурен, че сега са по-едри от преди. Всъщност бяха разкошни. Представи си ги под тънката рокля и пръстите го засърбяха да ги докосне.

Джейн ловко премести Гъската си и взе неговата Лисица.

— Бяхте много любезен с мен, лорд де Уорън. — Постави ръка върху неговата. — Трябваше да играете по-твърдо.

Членът му набъбна и Линкс неспокойно се размърда. „Изглежда тя няма никаква представа, че току-що каза нещо много предизвикателно за един мъж.“

Джейн, разбира се, го знаеше много добре, въпреки че нямаше ни най-малка представа за ефекта от думите си. После изиграха още една игра и Линкс успя да се овладее. Заради един миг на похот нямаше да рискува да нарани детето. И другаде можеше да задоволи плътски те си нужди.

Марджори бе показала на Джейн как да бутне масичката за игра, така че фигурите да се разпилеят, но Джейн нямаше нищо против да загуби от Линкс. Внезапно изпъшка силно, тъй като детето неочаквано се размърда.

— Какво има? Боли ли те нещо? — изплашено попита той.

— Не… Не, моля не се тревожете. Бебето се раздвижи и ме стресна.

— Това нормално ли е? — Очите му бяха пълни със загриженост.

— Напълно нормално, поне така ми каза баба ми. Колкото повече се движи, толкова е по-здраво.

Линкс вдигна масичката за игра и я остави настрани. После протегна ръка.

— Ела!

Джейн вдигна въпросително вежди.

— Ела при мен. — Разтвори бедра и тя пристъпи между тях. Сложи ръка върху корема й и зачака. Нищо не се случи.

Погледна я с очакване. Младата жена се изчерви. Нима той си мислеше, че тя може да го накара да се случи? После усети потрепване и по изражението на лицето му разбра, че и той го е усетил. Внезапно бебето подскочи отново и Линкс засия.

— Той ме ритна! — Чудото да почувства детето си го бе изпълнило с благоговение. Вгледа се в лицето й.

— Как мислиш какво е — момиче или момче?

— Не знам, милорд, въпреки че разправят, че имало доста начини, по които се разбира. Според мен не са напълно сигурни.

— Какви например?

— Някои жени твърдят, че ако на жената непрекъснато й се повръща и бебето я рита често, значи е мъжко; ако не създава никакви неприятности е женско. Друг начин е да се провеси на каишка един камък над корема. Ако се залюлее назад и на север, е момче; ако се задвижи в кръг, е момиче.

— Суеверни брътвежи — презрително изсумтя Линкс.

— Пазите ли камъка с изображението на рис, който ви дадох?

Линкс кимна и пъхна ръката си под туниката.

— Той ви е закрилял.

Младият мъж отвори уста, за да отрече, но Джейн предусети възражението му и сложи пръсти върху устните му.

— Рисът е много специален за мен.

Той преглътна подигравателните си думи, свали талисмана от врата си и й го сложи.

— Сега ще пази теб! — Камъкът легна между пищните й гърди и Линкс отново почувства огъня в слабините си. Отдръпна ръката си, сякаш се бе изгорил. Изправи се и се поклони вдървено.

— Имаш нужда от почивка. Благодаря ти за приятната вечер. Лека нощ, милейди.

— Лека нощ, милорд.

Дълго след като той изчезна по стълбите, Джейн продължаваше да усеща топлината от ръката му. Повдигна камъка и се вгледа в зелените очи на риса.

— Благодаря ти! — Допря го до бузата си и си представи, че камъкът все още пази топлината на тялото му. Въздъхна с копнеж, отиде до гардероба и извади халата му от черно кадифе. Ако не можеше да го има в леглото до себе си, можеше поне да притисне неговата дреха.

В мига, в който заспа, Джейн засънува. Тичаше през гората, а рисът подскачаше от едната й страна. Стигнаха до планинския вир. Спряха и Джейн зарови ръка в пухкавата светлокафява грива. После влязоха заедно вън водата и заплуваха един до друг, свързани от невидима и тайнствена сила. Тогава се случи магическото превращение. Нейният рис стана мъж, който я вдигна на ръце и я изнесе от водата. Мъжът бе лорд де Уорън. Целувките му бяха страстни и завладяващи.

Линкс лежеше в широкото легло на горния етаж, потънал в мисли за детето. Опита се да си представи първо момче, после момиче, но не можа да види никакъв образ. Най-важното бе да е здраво. Помръдването му в корема на Джейн го бе изпълнило с радостен трепет. Внезапно му се прииска да я бе разсъблякъл, за да докосне голия й корем. Искаше му се да бе останал в леглото й и да лежи през цялата нощ до детето си.

Отметна завивките и понечи да стане. После се поколеба. Щеше да бъде много егоистично от негова страна да обезпокои съня й. Какво, по дяволите, ставаше с него? Най-доброто, което можеше да стори за бъдещето на детето си, бе да се ожени за майка му. Още утре ще направи необходимите приготовления. След като взе това решение, той се обърна и заспа.

Следвайки указанията на Джори, Джейн слезе в голямата зала за закуска.

— Не би трябвало да седя на платформата, ако лорд де Уорън не ме е завел там — възрази отначало тя.

— Грешиш, Джейн. Това е твоето място — заяви без колебание Джори и я поведе.

— Седни до мен — помоли я Джейн.

Тогава видя Линкс, който влезе в залата заедно с баща й. Една жена бе увисвала собственически на ръката му.

Джейн сграбчи китката на Марджори.

— О, не! Това Алисия ли е?

— Да, обикновено тя не става толкова рано — сухо отвърна приятелката й.

— Не знаех, че е толкова висока, слаба и красива.

— Тя е мършава, няма никакви гърди и далеч не е красива.

— Косата й е руса — отчаяно рече Джейн, осъзнавайки, че Линкс навярно харесва руси жени.

— Не е естествено руса — настоя Джори.

— Хубава е — възрази Джейн.

Алис Болтън гледаше как Линкс се качва върху платформата, взема ръката на Джейн и любезно я поднася към устните си.

Очите й се присвиха, докато преценяваше момичето. Съперницата й бе дребна и червенокоса, а нито едното нито другото бе привлекателно и желано у една жена. Обаче бе вбесяващо млада. Коремът й още не бе много голям, но не след дълго щеше да изглежда отвратително безформена. Нищо не отблъскваше Алисия толкова много, колкото бременността. В този миг любовницата на де Уорън реши, че няма да позволи това момиче да бъде заплаха за нея. Ще наблюдава и ще слуша и рано или късно ще намери начин да я унищожи. Беше го правила и преди, и то е опитни куртизанки. Тази малка слугиня не можеше да й бъде съперница!

— Надявам се, че си спала добре, Джейн.

— Да, благодаря ви, милорд. — Усети как страните й пламнаха. Сънищата й бяха прекрасни, ала сега, след като бе видяла Алисия, се съмняваше, че нощните й фантазии някога ще станат реалност.

Линкс напълни чинията й с храна.

— Яж повече! И двамата искаме детето да е здраво и силно.

„Когато ме погледне, той вижда единствено детето си.“

— Говорих с баща ти за сватбата. Възнамерявам да организирам лов, за да осигуря храна за празненството. Не бива да накърняваме хранителните запаси в замъка.

Сърцето на Джейн подскочи.

— Да, милорд. — Джори я ритна под масата. — Не, милорд! — Спря да се храни и скръсти ръце в скута си.

Линкс й се усмихна любезно.

— Какво има, милейди?

— Искам да говоря насаме с вас, лорд де Уорън.

Той отново я дари с учтива усмивка.

— Ще трябва да се научиш да ме наричаш Линкс.

— Да, милорд…

— Някакъв проблем ли имаш, Джейн?

— Не, милорд, аз нямам никакъв проблем — тихо изрече тя и устните й се извиха в лека усмивка, — но вие може да имате.