Брак за една година

Глава 35

— Вярно ли е, че кралят умира? — попита Линкс де Уорън Робърт Брус, който току-що се бе върнал от Карлайл Касъл.

— Де тоз късмет! — безцеремонно отвърна Робърт.

— Но не са ли изпратили да повикат принц Едуард?

— Да, кралят заповяда синът му да дойде незабавно. Никога досега в живота си не съм виждал такова жалко подобие на принц! — презрително изсумтя Робърт.

— Младият Едуард навремето беше прекалено разглезен и женствен, но аз не съм го виждал от няколко години. Надявам се, че с възрастта е поумнял.

— Той е напълно неподходящ за крал. Едно недорасло конте, заобиколено от любовници.

— Такъв слаб владетел със сигурност е изгоден за теб — тихо рече Линкс.

— Да, аз много повече бих се страхувал от костите на мъртвия баща, отколкото от живия син!

— Губернаторът лежи на горния етаж. Има треска. Пристигна вчера, за да ми съобщи за слуховете, че Уолас бил заловен.

Брус замислено повдигна вежди.

— Значи това е причината за бързото възстановяване на Плантагенет. Кралят внезапно се почувства достатъчно добре, за да се върне в Лондон.

— Ако това е истина, Уолас ще бъде подложен на жестоки мъчения и осъден на смърт. Няма да има прошка за този заклет враг на краля — убедено заключи Линкс.

— Истинска ирония на съдбата е, че такъв смел и всеотдаен воин като Уолас ще бъде осъден на смърт, докато един истински предател като Комин ще благоденства — горчиво рече Робърт.

— Може би моментът е назрял — тихо добави Линкс. Брус смръщи тъмните си вежди. Явно обмисляше думите на приятеля си.

— Шотландците никога няма да приемат английски владетел, нито пък църквата ще отстъпи. Ще се намери някой друг, който ще заеме мястото на Уолас и битките ще продължат, докато Едуард умре. След това синът му ще изгуби всичко, което баща му е спечелил във войните. Така че всички жестокости и убийства ще са били напразни. Уморен съм от войната — откровено заключи Линкс.

— Ако се опълча срещу краля, ти ще застанеш ли срещу мен? — тихо попита Робърт.

Линкс поклати глава.

— Ще се върна в именията си в Англия.

Брус погледна към небето.

— А губернаторът?

— Здравето му е разклатено. Струва ми се, че ще мога да го убедя да се откаже от поста си и да се оттегли в Англия.

Джори, която бе останала да почете на чичо си, слезе по стълбите, за да се присъедини към двамата мъже. Тя се взря изпитателно в лицето на Робърт, за да разбере дали е взел решение по въпроса, който бяха обсъждали. Лицето му бе мрачно и непроницаемо. Робърт взе ръкавиците си за езда.

— Не мога да остана. Ще пояздиш ли малко с мен, Джори?

— С удоволствие, милорд. — Лицето й светна. Престори се, че цялото време на света им принадлежи.

Робърт оседла кобилата на Джори, повдигна я и я постави на седлото. После, без да си кажат нито дума, двамата препуснаха към дърветата. Там скочиха от конете, привързаха ги за едно дърво и се хвърлиха в прегръдките си. Целува я до изнемога. Накрая Джори се отдръпна.

— Говори ли с де Бърг?

Робърт тъжно впи очи в лицето й.

— Любима, защо настояваш за това, след като толкова много ме обичаш?

— Защото искам да осъществиш мечтата си! Позволи ми да направя тази благородна жертва за теб. Видя ли се с де Бърг?

— Да. Не засегнах тази тема, но го поканих в Локмабън.

Джори се повдигна на пръсти и го целуна.

— Толкова много те обичам. Ти си постъпил правилно, Робърт.

Той я прегърна и я притисна до гърдите си. Дълго останаха смълчани.

— Винаги ухаеш на фрезия — промърмори накрая Брус.

— Това е любимият ми аромат.

Тъга помрачи лицето му, когато пъхна ръка под кожената си жилетка.

— Ще предадеш ли това писмо на Елизабет? От баща й е, моли я да се присъедини към него в Локмабън.

Джори взе писмото и го дари с ослепителна усмивка. Едва сдържаше отчаяния вик, който напираше в гърлото й.

Джейн махна студената тухла от краката на Джон де Уорън и я замени с гореща. След това отля в една чаша от сиропа, който бе приготвила от великденче и ангелика, за да облекчи кашлицата му.

— Ти си истински ангел на милосърдието, скъпа моя, и аз съм толкова щастлив, че съм тук със семейството си. Разтрепервам се при мисълта какво щеше да стане с мен, ако бях останал в Единбург.

Марджори влезе и изказа на глас мислите, които се въртяха и в главата на Джейн.

— Не биваше да се връщаш там. През целия си живот си служил на краля в ущърб на здравето си. Не се съмнявам, че той скоро ще назначи свои довереници, които да управляват Шотландия. Това не е по силите на един човек.

— Това са чудесни новини, милорд, а сега се опитайте да поспите — замоли го Джейн.

Джори излезе заедно със снаха си.

— Имам писмо за Елизабет от баща й. Ще дойдеш ли с мен, за да й го предам?

Джейн я погледна замислено. По тона на приятелката й си личеше, че се нуждае от моралната й подкрепа

— Разбира се, че ще дойда.

Елизабет не бе на себе си от радост, че е получила писмо от своя всемогъщ баща, Едуард де Бърг, графа на Ълстър. А когато прочете съдържанието му, изпадна в луд възторг.

— О, само след седмица баща ми ще посети семейство Брус в Локмабън и желае да се присъединя към него там!

Джейн видя, че бузите на младото момиче порозовяха.

— О, имам нужда от нова рокля! — задъхано възкликна Елизабет.

Джейн и Джори се спогледаха разбиращо.

— Не само една, Елизабет, нуждаеш се от поне десетина нови тоалети — настоя Джори. — Не забравяй, че Робърт Брус е най-желаният шотландски ерген.

Лицето на Елизабет де Бърг пламна.

— Ще трябва да кажа на Маги и Моли, те сигурно ще изпаднат в паника! Джори, ще дойдеш ли с мен в Локмабън?

— Що за глупости! Аз съм те научила на всичко, което знам. Нима не превърнах Джейн в лейди Недоволство? А сега е време и ти да разцъфнеш. Елизабет.

Девойката изтича навън, за да намери прислужничките, а Джейн погледна Марджори с искрено възхищение.

— О, Джори, колко щедра и всеотдайна жена си ти! Не мисля, че бих имала смелостта да постъпя като теб.

— Сега ти говориш глупости. Откъде си мислиш, че се научих на всички тези неща, Джейн, ако не от твоя великолепен пример?

В Лондон, в голямата зала на Уестминстър, Уилям Уолас бе обвинен в безброй престъпления — размирици, убийства на старци, жени и деца, жестоки мъчения на свещеници и монахини.

Тъй като крал Едуард го бе обявил за държавен изменник, на Уолас не му бе позволено да се защитава. Той набързо бе признат за виновен и осъден да бъде обесен, разпънат на кръст и разсечен на части.

Когато разказите на очевидците за екзекуцията на Уилям Уолас плъзнаха из Шотландия, всички, и англичани, и шотландци, бяха възмутени от безсмислената жестокост. Тялото на Уолас бе влачено от два коня из улиците на Лондон от Уестминстър до бесилката в Смитфийлд. Гениталиите му бяха отрязани и хвърлени в огъня още приживе. Чак след това бе обезглавен, а тялото му — посечено на четири.

Главата му бе забучена на кол върху Лондон Бридж, левият му крак бе изпратен в Берик, десният — в Пърт, дясната ръка — в Йорк, а лявата — в Стърлинг.

Омразата към Едуард Плантагенет се задълбочи. Всички бяха потресени от подобна варварщина към един смел воин особено след като кралят бе опростил предателството на шотландските благородници.

Слуховете за всеобщото недоволство на шотландците навярно бяха достигнали до ушите на Едуард, защото всички членове на семейство Брус и де Уорън внезапно изпаднаха в немилост. Кралят изпрати официална заповед Джон де Уорън да бъде свален от поста губернатор на Шотландия и му бе поискано да заплати огромни данъци. На негово място кралят посочи четирима управители, но Робърт Брус, най-могъщият сред шотландските графове, не бе сред тях. Крал Едуард назначи нов командир на гарнизона в Ланарк и нареди Брус да изплати всички дългове на дядо си от преди двадесет години.

Робърт стисна зъби и се запита дали в документите, които бяха намерени при залавянето на Уолас, няма нещо, което да го компрометира. Знаеше, че то би повлияло зле на тайния му съюз с ирландския граф на Ълстър. Но когато пристигна в Локмабън, си отдъхна с облекчение.

Със задоволство узна, че всемогъщият граф на Ълстър не одобрява зверската разправа с Уолас. Тогава Брус пристъпи направо към въпроса и предложи на де Бърг да се сгоди с дъщеря му, а в замяна ирландският граф да подкрепи претенциите му за короната на Шотландия.

— Бейлиол е мъртъв, а и двамата знаем, че дните на крал Едуард са преброени. Неговият наследник не е заплаха за никого, освен за самия себе си — убедително заяви Робърт.

— Ще трябва да се биеш с Комин. В крайна сметка всичко се свежда между вас двамата. Не знаеш ли, че той претендира за наследството на Бейлиол, тъй като му е роднина?

Брус язвително се засмя.

— Не ми се вярва Едуард Плантагенет да приеме благосклонно тези претенции.

— Не, в момента Комин не е от любимците на краля — съгласи се Ълстър.

Двамата говориха до късно през нощта. Едуард де Бърг, който гледаше в бъдещето, реши, че си заслужава да рискува заради Робърт Брус. Не бе особено трудно да се убеди могъщият ирландски граф да се съгласи на таен годеж.

Брачните документи бяха изготвени и подписани, а младата Елизабет де Бърг едва не припадна от щастие по време на среднощната годежна церемония.

В края на седмицата де Бърг и Брус придружиха Елизабет до Дъмфрис, откъдето баща й щеше да я отведе на кратко пътуване до любимата й Шотландия. Момичето бе опиянено от щастие, въпреки че Робърт все още не бе започнал да я ухажва официално.

В Дъмфрис, след като всички се оттеглиха, Брус и де Уорън останаха да поговорят насаме.

— Джон изглежда отпочинал, но от това, което каза на вечерята, си личи, че е много засегнат от пренебрежителното отношение на Едуард.

— Явно един от нашите врагове пълни ушите на краля с лъжи. Подозирам Фиц-Уорън; нищо не му пречи в момента да е в Англия. Ако е така, ще го намеря и ще го убия. Двамата с Джон решихме да се върнем в нашите английски имения. По този начин, когато Едуард ни заповяда да потушим бунта на Брус, ще сме далеч от Шотландия и ще можем да се направим на глухи.

— Знам, че времето е настъпило. Ако не действам решително сега, после ще бъде твърде късно. Никога не съм бил по-далеч от благоволението на Едуард. За пръв път и моят враг Комин се намира в същото положение.

— Как така?

— Комин иска това, което беше на Бейлиол.

— Господи, това е сделка за имения и богатство. Много жалко, че не можете да обедините силите си срещу Едуард.

Брус се усмихна.

Линкс напълни чашата на приятеля си.

— Хитра свиня. Какво си замислил?

— Комин е затворен в замъка си в Долсуинтън. Ще му изпратя предложение. Да се подкрепим за короната. Който изгуби, ще получи земите и замъците на другия. Какво мислиш?

— Великолепно! Това е предложение, което той не може да откаже!

— Време е да се погрижа за собствените си интереси. — Линкс се ухили, питайки се наум какво ли още е правил този негодник.

— Двамата с Комин не си вярваме. Аз няма да отида в Долсуинтън, а той няма да дойде в Локмабън. Трябва да се срещнем на неутрално място.

— Можете да използвате Дъмфрис.

Брус поклати глава.

— Не искам да се въвличаш във всичко това. Трябва да си в безопасност в Англия.

— А какво ще кажеш за францисканския манастир?

— Разумно. Тъжно ми е, че ще трябва да напуснеш Дъмфрис, но когато стана крал и нашите две страни сключат мир, ще можеш да се върнеш.

— Съпругата ми и синът ми са шотландци. Не се бой, някой ден ние ще се завърнем в Дъмфрис.

— Да не би Джейн да е нещастна? — загрижено попита Робърт.

— Не, тя е готова да изпълни всяко мое желание, въпреки че мисълта за Англия я плаши до смърт.

— Значи тя няма никаква представа колко са разкошни именията на де Уорън там?

— Разбира се, че не, да не би да смяташ, че се е омъжила за мен заради богатството ми?

— А защо иначе ще се омъжва за такъв грозен звяр като теб?

Робърт Брус безшумно се отправи към кулата и тихо почука на вратата. Джори отвори.

— Моя единствена любов, дойдох, за да се сбогуваме. Джори потъна в прегръдките му, преглъщайки сълзите си. Искаше завинаги да запомни сияйната й усмивка.

— Робърт, любов моя, ти завинаги ще останеш част от мен.

Никак не бе лесно за де Уорън и хората му да опразнят Дъмфрис и да се завърнат в Англия. Но Джон разполагаше с малка армия, която щеше да ги придружи до Съри. Беше решено да пътуват с чести спирания, като Джон и личната му охрана щяха да тръгнат първи. След няколко дни щяха да ги последват уелските стрелци. Накрая трябваше да тръгне Линкс де Уорън заедно с рицарите, оръженосците и семейството си.

Всяка армия разполагаше с отделен конвой от продоволствия, товарни коне, оръжия и фураж, които щяха да бъдат превозени от Дъмфрис до замъка в Уигтън, близо до Карлайл, след това до Ланкастър и Честър, а от там до огромните имения на де Уорън в южна Англия.

Линкс смяташе, че Джок Лесли е незаменим управител и затова му предложи да се пренесе с цялото си семейство. Джок обаче поклати глава.

— Ние сме служители в замъка, милорд, и ще се грижим за Дъмфрис, докато се върнете.

— Джок, може да мине цяла година — настоя Линкс, — а вие много ще липсвате на Джейн.

— Ние имахме семеен съвет и решихме всички да останем в Дъмфрис, с изключение на Кийт. Той не може да понесе раздялата с вашите коне.

— Джейн е много радостна, че Кийт ще дойде с нас и вече мисли да повика при себе си някои от по-големите си племенници и племеннички, за да се изучат в Англия.

— Това ще стане само през трупа на Магота! — засмя се Джок.

Личните вещи на Джори напълниха цяла каруца, а Джейн бе заета от сутрин до вечер с опаковането на мебели, съдове, дрехи, както и цялата детска стая на Линкълн Робърт. Бе убедила Грейс Мъри да дойде с тях. Бавачката се страхуваше от Англия и англичаните, но бе много привързана към младия господар.

Три дни след като Джон де Уорън потегли, уелските стрелци на Линкс също се отправиха на път, а след още три дни щяха да ги последват рицарите и семейството му. Тръгваха тъкмо навреме. Брус бе съобщил на Линкс, че се е срещнал с Комин и двамата са подписали тайно споразумение.

Тази вечер Джейн изкъпа сина си, а Линкс й помогна да го сложи в леглото.

— Ще трябва да вземем двете люлки и ваната. О, подсети ме да помоля Томас да намери място и за нашата вана.

Линкс изпъшка.

— Ако сложиш още ненужен багаж, всички ще затънем в някое мочурище. Да не би да мислиш, че в Англия няма вани?

Джейн се повдигна на пръсти и обви ръце около врата му.

— Не ме е грижа за ваните, но моят омагьосан вир ще ми липсва. Ще ме заведеш ли утре там за последен път?

Линкс я обичаше толкова много, че не можеше да й откаже нищо.