Брак за една година

Глава 9

Линкс я подхвана и тя припадна в ръцете му. Погледна надолу към нея. Тогава прибави и определението „деликатна“ към характеристиките на Джейн. Разгледа я по-отблизо. Имаше нещо познато в лицето й. Дръпна шала и яркият цвят на косите й мигновено я издаде. Велики Боже, та това беше своенравната млада жена, която непрекъснато му създаваше неприятности! Но, какво, по дяволите, бе сторила с гърдите си? Линкс прокара ръце по тялото й. Вместо мека плът обаче усети нещо грубо и кораво. Лесно се досети, че нарочно е превързала красивите си гърди, за да не я познае.

Пъхна ръка под вълнения плат и я освободи от стегнатата превръзка. Прекрасните гърди се изсипаха с цялата си хубост и свежест. Линкс не можа да устои на изкушението. Обхвана с длан твърдата плът на едната гърда и разтри с палец розовото зърно, докато то щръкна. После ръката му се плъзна към другата гърда. Разтри и другото зърно, докато то също не разпъпи като малко нежно цвете.

В мига, в който отново можеше да диша, Джейн отвори очи и гневно се втренчи в де Уорън, който побърза да отдръпне ръцете си. Неохотата, с която го стори, изненада и него самия.

— Защо, по дяволите, си се предрешила?

— Вие сте много избухлив, милорд, и винаги когато ме видите изпадате в ярост. Покрих косата си и пристегнах гърдите си, защото се надявах, че няма да ме разпознаете. — Гърдите й развълнувано се надига и спускаха.

Очите му се задържаха с възхищение върху тях — бяха толкова чувствени и красиви.

— Заради тази глупост ти прилоша!

— На мен никога не ми прилошава, милорд! — гордо заяви Джейн, но много бързо осъзна грешката си. Ако кажеше, че има деликатно здраве, той можеше да не я поиска.

— Защо не ми каза от самото начало, че си дъщеря на моя управител? Защо ме излъга, че се казваш Сирони? — Изненада се, че бе запомнил името й.

— Не съм ви излъгала, лорд де Уорън. Сирони е моето келтско име.

Втренчи се в нея. В какво, но дяволите, се бе забъркал?

— Сега е мой ред да говоря направо. — Дълбокият глас на де Уорън проникна в мислите й. — Аз вече съм бил женен, но от този съюз не се родиха деца. Притежавам обширни земи и имения. Един ден ще наследя графство. Нуждая се от наследник. Това е причината да предложа временен брак. Ако забременееш, незабавно ще се оженя за теб. Ако не, временният брак ще бъде прекратен точно след една година и един ден и на баща ти ще бъде изплатена щедра компенсация.

Страхът й се примеси с гняв.

— Защо избрахте точно мен, лорд де Уорън? — Отпъди неканената мисъл, че по някакъв начин съдбите им са вързани.

— Баща ти има десет деца. Все плодовити. — Хвърли й остър поглед. — Какво ще кажеш, Джейн? Ще се опиташ ли да ми дадеш дете?

Макар че коленете й трепереха, Джейн вирна гордо брадичка и рече дръзко:

— Съжалявам, лорд де Уорън. Сигурно повечето от жените ще сметнат предложението ви за голяма чест, но аз не съм като тях. Не желая да сключвам нито временен, нито постоянен брак. Не искам да бъда ничия съпруга. На мен ми е дадена силата да лекувам и аз не се стремя към нищо друго, освен да използвам дарбите си, така както са правили древните келти.

Линкс остана изумен. Та тя бе едно най-обикновено момиче! Как се осмеляваше?!

— Баща ти не одобрява тези келтски измишльотини.

— Това е заради нормандската му кръв. Моята баба Магота ми е показала магическата сила на билките. Освен това тя ми обеща, че никога няма да бъда обвързана с мъж.

Докато я гледаше, Линкс осъзна, че тази млада жени бе пълна противоположност на покойната му благородна съпруга. И все пак у нея имаше нещо, което го привличаше. Тя го предизвикваше и Линкс де Уорън реши, че е готов да приеме това предизвикателство! Отиде до вратата и повика Томас.

— Доведи старата жена!

Обърна се към Джейн и рече:

— От думите ти разбирам, че не обичаш деца.

— Що за глупост! Обичам децата. Моите братя и сестри имат много деца и аз обожавам всяко едно от тях!

Лицето му се отпусна, но остана сериозно. Дори мрачно.

— Моля да ме извиниш. Ще се върна след малко — рече Линкс, когато на вратата се почука.

Никак не бе учтив към старицата, която мяташе кръвнишки погледи към оръженосеца му.

— Джок Лесли се съгласи да сключа временен брак с дъщеря му, но вие, мадам, явно сте голяма пречка.

— Моята внучка е келтка. Не желая да се отдава на враг!

Зелените очи я изгледаха студено.

— Тук аз съм господар и всички трябва да ми се подчиняват. Ако се противопоставяш на този съюз, ще те изпратя обратно в планините и никога повече няма да видиш семейството си.

Магота пламна от гняв и го изгледа с омраза.

— Предпочитам да се върна в планините, отколкото да живея под господството на един англичанин!

Линкс втренчи блесналия си взор в нея. Ако тази старица смяташе, че лесно ще му наложи волята си, щеше да изгуби битката.

— И си съгласна никога повече да не видиш внучката си Джейн?

Видя болката и тъгата, които замъглиха очите й. Съжали, че трябва да бъде жесток с нещастната старица и побърза да добави:

— От друга страна, ако я убедиш да се съгласи на временния брак, ще бъда много щедър и към теб, и към семейството ти. Вече имам разрешението на баща й и не се нуждая от твоето, но предпочитам да дадеш благословията си. — Отвори вратата на стаята и я подкани да влезе.

— Джейн, баба ти иска да ти каже нещо насаме. Ще почакам отвън.

— Магота, лорд де Уорън е този, който иска да сключи временен брак с мен! — извика девойката, когато вратата се затвори. — Аз му отказах, но знам, че татко ще побеснее. Благодаря на небесата, че мога да разчитам на твоята подкрепа!

— Джейн, аз промених решението си. Искам да се съгласиш, за да подчиниш лорд де Уорън на силата си. Ако му дадеш дете, той ще те направи графиня. И ти, и детето ще имате богатство, каквото никога не си сънувала.

Джейн бе потресена.

— Да не би да те е заплашил?

— Не, не, дете, но баща ти вече е дал съгласието си и аз нямам право да оспорвам решението му. Най-добре е да се възползваш от предимствата, които ти се предлагат.

Надеждата на Джейн се стопи като сняг под топлите слънчеви лъчи. Вратата се отвори и лорд де Уорън влезе в стаята. Почувства се така, сякаш някаква ледена ръка се протегна и сграбчи сърцето й. С последно усилие на волята овладя чувствата си и ги скъта дълбоко в душата си. Без подкрепата на баба си нямаше почти никакъв избор. Пое дълбоко дъх и промълви с пребледнели устни:

— Щом двамата с баща ми сте сключили споразумение, аз ще го уважа, милорд.

Линкс де Уорън изпита дълбоко чувство на задоволство, но бе достатъчно умен, за да не го покаже и да не парадира с победата си. Само се поклони официално.

— Ще подготвя документите. Можеш да отидеш и да събереш нещата си.

— Днес ли? — смаяно попита тя.

— Не виждам защо трябва да чакаме до утре.

Линкс се гордееше с мисълта, че е мъж, който смело посреща неприятностите. Но докато гледаше как Джейн излиза от стаята, мрачно осъзна, че му предстоят доста трудни моменти.

— Е? — възбудено попитаха в един глас сестрите й. — Чакаме вече цяла вечност!

— Казах „да“. — Говореше като в транс.

— Ние знаехме, че ще кажеш „да“, луничаво същество — нетърпеливо рече Кейти. — Това, което искаме да знаем, е „кой“?

— Ще се обвържа с временен брак с лорд де Уорън.

— Ха, пък аз ще бъда кралица на Шотландия! — извика Кейти.

— Лъжкиня! — изпищя Мери. Влезе Магота.

— Тя казва истината. Баща ви я е продал на могъщия наследник.

Очите на Джейн плувнаха в сълзи и тя изтича в малката си стаичка, за да не я видят, че плаче.

— Че за какво му е Джейн? — неразбиращо попита Кейти.

— Тя е келтка. И е девствена. Не разбирате ли, че той иска да ни унижи? Англичаните ни владеят и искат да ни стъпчат под краката си. Джейн владее специални сили и де Уорън иска да я бележи с клеймото си.

— Тя е вещица! — заключи Мери, без да обръща внимание на приказките на баба си.

— Сигурно го е омагьосала. Защо иначе ще я взима в леглото си? — завистливо възкликна Кейти.

Сестрите решиха да отидат при Джейн. Когато тя откачи пелерината си и две вълнени рокли от куките, забити в стената, и ги сгъна старателно, Мери не издържа:

— Ти се местиш в замъка? Днес ли ще се подписва договорът?

— Да, трябва да побързам.

Мери и Кейти се спогледаха и без да кажат дума излязоха.

Джейн прибави чорапите си и няколко престилки към малката купчинка дрехи. Внезапно я осени една мисъл. Завърза нещата си в една бохча и отиде да потърси Магота.

— Ще избягам!

Баба й я погледна разтревожено.

— И къде ще отидеш, дете?

Не знаеше, ала всяко място бе за предпочитане пред Дъмфрис Касъл.

— В гората Селкърк. Там има отдалечени и затънтени места, където се крият бегълци, изгубили домовете си заради разногласия с господарите.

— Джейн, не можеш да избягаш. Ще обвинят мен! Де Уорън е суров. Ще ме накаже много жестоко.

Джейн реши да вземе и баба си, ала после се разколеба. Как би могла да моли старата Магота да напусне дома си и да отиде в дивата гора? В този миг на вратата се почука и на прага застана Тафи.

— Дойдох да взема багажа на младата лейди.

— Кракът ти да не е посмял да стъпи в къщата ми! — Извика Магота и препречи пътя му.

Джейн усети как сърцето й натежава като олово в гърдите. Вече бе твърде късно. Знаеше, че е длъжна да се подчини на баща си за временния брак, но бе решила категорично — когато изтече срокът, тя ще бъде свободна да си иде. Няма да остане с де Уорън нито миг повече. Младото момиче приближи до вратата с порозовели страни — чувстваше се засрамено от грубостта на баба си.

— Ще ти дам да носиш сандъчето ми с лекарствата, Тафи. С останалото ще се справя и сама.

Събра малките панички за боите и четките си. Не й бяха останали камъни. Трябваше да си събере нови край брега. Подаде на оръженосеца сандъчето с билките и мехлемите.

— Мога да нося и още нещо, милейди.

Джейн погледна към нещата в ръцете си.

— Няма повече.

Тафи си припомни потенето под тежестта на огромния багаж на лейди Алисия и още повече хареса лейди Джейн.

Влязоха в замъка. Младият оръженосец я поведе към Господарската кула. Изкачиха каменните стълби.

— Това ще бъдат вашите покои, лейди Джейн. Лорд де Уорън заема стаите точно над вас. — Подаде й сандъчето и добави: — Ей сега се връщам, милейди.

Джейн се огледа. Разкошната обстановка я изплаши. Сякаш краката й се сраснаха с килима. Много пъти бе идвала в голямата зала, но сега за пръв път се намираше в една от кулите на замъка, където бяха личните спални.

Обходи с поглед богато извезаните гоблени, пръснатите по столовете и пейката малки възглавнички, музикалните инструменти, масичката за игра с красивите дървени фигури. Накрая я привлякоха танцуващите в огнището пламъци. Пристъпи по-близо и се почувства успокоена от топлината на огъня. Стаята бе толкова просторна, че й се струваше, че никога няма да свикне с нея. Вдигна поглед към свода в дъното и с нарастваща тревога осъзна, че там има и друга стая. Събра цялата си сме лост и мина под арката.

Леглото я накара да се закове на място. Никога досега не бе виждала подобно нещо. Собственото й легло представляваше малък сламеник върху леко издигната дървена платформа. Леглото, в което спяха брат й Бен и Джудит, бе достатъчно широко за двама, но то също бе върху дървена платформа близо до пода. Това тук бе огромно! И толкова високо, че отстрани имаше дървени стълбички, за да се изкачиш до него. В четирите му края се издигаха високи дървени колони, от които висяха кадифени завеси. Върху разкошния плат бяха пришити малки халки, така че завесите да могат да се дърпат и да осигуряват пълно усамотение. Една смущаваща картина изплува неканена в съзнанието й — двамата с лорд де Уорън обградени от полумрака на кадифените завеси. Коленете й омекнаха.

Побърза да отпъди порочното и грешно видение и отвори тежкия гардероб. Сега разбра защо в стените нямаше забити куки за дрехи — те бяха тук. Закачи пелерината си и двете вълнени рокли — черната и сивата. Подреди долните си ризи и чорапи в едно от чекмеджетата, а в другото сложи нещата си за рисуване. После видя отражението си в огледалото.

Отстъпи уплашено назад, помислила, че в стаята има още някой. Когато разбра, че това е просто полирано до блясък сребро, поставено в дървена рамка, приближи, за да се огледа по-добре. Новото преживяване я смути и обърка. Разбира се, беше се виждала в горския вир, но чистите води й показваха само размазан образ. А огледалото съвсем ясно и точно отразяваше.

Затаи дъх. Докосна с пръсти блестящата повърхност, прокара ги по извитите вежди и високите скули. Изпита разочарование, когато видя, че очите й са бадемови точно като тези на кошутата, която бе видяла с малкото й. Устните й бяха прекалено пълни, а косата — твърде ярка! Защо косата й бе толкова червена; защо не бе с гарвановочерна коса като сестрите си? Джейн се извърна от огледалото със свито сърце. Чу почукване и изтича да отвори. Тафи бе начело на внушителна процесия от прислужници. Едната държеше кърпи и сапун, другата носеше чисти ленени чаршафи, а някакво младо момче мъкнеше кофа с въглища. Други двама внесоха дълбок леген и кана, пълни с топла вода, а самият Тафи държеше голям поднос с чаши, бутилка вино и различни сладкиши. Сложиха нови факли в скобите по стените и голяма квадратна свещ в месингов свещник на масата. Накрая Тафи се обърна към Джейн:

— Ако желаете още нещо, лейди, моля ви, кажете ми. Мое задължение е да се грижа за всичките ви удобства.

Преди да успее да му благодари, на вратата отново се почука. Тафи отиде да отвори. На прага стоеше Томас.

— Лорд де Уорън е приготвил документите… — Млъкна на средата на изречението. — Тя не може да слезе долу в този вид!

Тафи се наведе към него и промърмори:

— Няма нито рокли, нито бижута…

Томас огледа Джейн от главата до петите.

— Почакайте тук!

Откри лорд де Уорън в малката стая. Джок Лесли и най-големият му син Андрю Дъмфрис, който се обучаваше за главен управител на замъка, вече бяха там като свидетели.

Линкс вдигна глава от документите и Томас пристъпи напред.

— Милейди няма прилични дрехи, милорд.

Джок Лесли изглеждаше обиден.

— До днес тя е водила много скромен живот. Дрехите нямат значение. Важен е подписът й.

Джейн влезе в малката стая с кафявата си вълнена рокля и грубите кожени обувки. От двете й страни бяха оръженосците на господаря, които щяха да бъдат негови свидетели.

За един кратък миг Линкс бе обзет от лоши предчувствия. Томас бе прав — тя приличаше на обикновено селско момиче. Сдържано й се поклони.

— Не си променила решението си, нали?

Миглите й се спуснаха надолу, опитвайки се да прикрие страха, надигнал се в гърдите й. Как би могла да промени решението си, когато той бе заплашил баба й? Как можеше да откаже този временен брак, след като баща й бе приковал суровия си поглед в нея? Хвърли поглед, пълен с искрена омраза, и поклати глава.

Лорд де Уорън застана от едната й страна, взе ръката й в своята и зачака клетвата й.

— Аз, Джейн Лесли, се вричам на този мъж за една година и един ден. — Изговори го ясно, без колебание, което изненада и самата нея, но мислено добави: „И нито миг повече!“

— Аз, Линкс де Уорън, се вричам на тази жена за една година и един ден. — Дълбокият му сериозен глас я обгърна е кадифе.

Устната клетва бе достатъчна, за да се сключи споразумението, но Линкс искаше всичко да бъде законно. Той бе силният. Джейн не притежаваше никаква власт.

Когато Линкс де Уорън й подаде пачето перо, Джейн изпита благодарност, че поне я бяха научили как да се подписва. После той взе перото от ръката й и на свой ред изписа името си с твърд и четлив почерк. Въпреки че Джейн не можеше да чете, тя внимателно огледа подписа му, за да го запомни. Сама не знаеше как успя да накара ръката си да не трепне. Значи, всичко свърши. Рисът притежава тялото и душата ми за една година!

Когато свидетелите също добавиха подписите си върху документа, Линкс го посипа с пясък, сви го на руло и се обърна към Джок.

— Тази вечер в голямата зала ще организираме малко празненство. Благодаря на всички ви, че присъствахте. — Протегна ръка учтиво, но сдържано. Джейн усети как в гърдите й се надига див страх. Къде я водеше той? Какво смяташе да прави? Та сега бе едва следобед?

Пулсът й се ускори. Опитваше се да си припомни какво се бе случило, когато сестрите й сключиха временни бракове. Преглътна с усилие, тъй като се сети, че техните съпрузи не бяха чакали и пет минути, за да ги хвърлят в леглата си! С огромно безпокойство сложи ръката си върху тази на лорд де Уорън. Докато той я водеше през залата към Господарската кула, в главите и на двамата се въртяха едни и същи мисли: „Всичко свърши… Няма връщане назад.“

Тафи и Томас ги последваха и тихо си зашепнаха.

— Тази вечер голямата зала ще е препълнена. Всеки ще иска да я види — през зъби изрече Тафи.

— Той се преструва, че не го интересува как изглежда тя, но аз го познавам добре — увери приятеля си Томас. — Гордостта на лорд де Уорън може да съперничи с тази на Едуард Плантагенет. Ще трябва да направим нещо; вечерята е след по-малко от два часа.

— Ще претърся всеки гардероб в Дъмфрис. Може би ще се намери някоя подходяща рокля — предложи Тафи.

— Аз ще прегледам и своя гардероб, и този на господаря. Все ще открием нещо.

Линкс отвори вратата на стаята на Джейн и я пусна да мине пред него. Внезапно се сети, че тя няма прислужница.

— Би ли искала сестрите ти да бъдат с теб и да ти помогнат?

Лицето на Джейн светна от облекчение, въпреки че това и се струваше нелепо. Кейти и Мери никога не биха й помагали.

— Благодаря ви, милорд, бих се радвала на компанията им, въпреки че съм свикнала сама да се обслужвам.

Линкс се намръщи. Нима тя не разбираше, че сега бе много по-високопоставена от всички жени в Дъмфрис Касъл?

— Надявам се, че ще се чувстваш удобно тук. Тази кула е доста подходяща за нас. Моите стаи са на горния етаж, по тези стълби. Няма да те безпокоя обаче всеки път, когато влизам и излизам, защото пред покоите ми има тераса, от която се спуска друга стълба. Ще разполагаш с относителна самостоятелност. — Както и аз. Нямаше намерение да позволява на тази млада жена да се меси в живота му.

Тогава видя Томас на прага и се зарадва на прекъсването.

— Смятам да се изкъпя, Томас.

— Прислужниците донесоха вода за банята на лейди Джейн, милорд.

— Добре, ще се изкъпем едновременно.

Джейн се скова, представяйки се как се къпят заедно във ваната, но отдъхна с облекчение, когато видя двамата мъже да изчезват надолу по стълбите. Явно бе изтълкувала неправилно думите на лорд де Уорън.

Линкс се отпусна във ваната и сви дългите си крака, за да се побере. Изтърка добре мазолите по ръцете си и старателно почисти ноктите.

— Ще облечете ли зелената туника, милорд? — Томас извади тъмнокадифената дреха от гардероба.

Линкс се намръщи.

— Доста е обикновена за празничен случай, не мислиш ли?

— И пак ще изглеждате като натруфен паун в сравнение с лейди Джейн.

— Аха — промърмори Линкс и започна да сапунисва главата си. — Нима няма поне една подходяща рокля?

Томас остави зелената туника върху леглото и донесе ведрото с вода, която изля, без да се церемони, върху господаря си.

— Тя няма нищо — нито нощници, нито скъпоценности, нито панделки. Дори четка за коса. Използва чесало.

— Тогава й занеси някои от моите гребени и четки, докато й набавим всичко необходимо. Вземи платове от килера и кажи да й ушият няколко рокли. Сигурно в замъка или в града има добри шивачки. Попитай Джок.

— Да, милорд, но това не решава тазвечерното ни затруднение.

Тазвечерното затруднение! Томас не знаеше и половината от него!

Докато оръженосецът отваряше и затваряше чекмеджетата, погледът му попадна на изрязаната риза, която лорд де Уорън слагаше върху плетената си метална ризница. Изящната коприна се обличаше по време на турнири. Хрумна му, че от това ще излезе чудесна нощница. Усети как слабините му се втвърдяват и се ухили доволно. Да, копринената риза щеше да свърши добра работа. Ръката му се поколеба първо върху черната, със сребърното изображение на рис, но след това посегна към бялата.

През това време Тафи се ровеше из стаите с надеждата да открие някоя захвърлена и изоставена рокля. Ала жените явно бяха твърде свидливи. Те ценяха дрехите си и не ги изоставяха, когато си заминаваха. Посъветва се със сър Джайлс Бърнард, който се славеше като най-модерно облечения рицар в свитата на де Уорън. Той с огромна радост отвори гардероба си, когато узна, че става дума за лейди Джейн. Избра една тъмнопурпурна туника. На Джейн щеше да й стигне до глезените. Щедро добави и една тежка сребърна верига за колан.

Тафи обаче не успя да намери дори и един метър панделка в целия Дъмфрис. Затова слезе в градините и набра цветя. Откъсна една клонка, покрита с цветове, махна бодлите с ножа си и я изви във формата на малка корона. Когато се запъти към Господарската кула, с облекчение видя, че сестрите на Джейн вече бяха дошли, за да й помогнат да се облече за празненството.