Брак за една година

Глава 33

Злостно проклятие се отрони от устните на де Уорън.

— Проклет да си, Робърт! Ти си в съюз и с двете страни!

— Само заради Джейн бих рискувал.

— Заведи ме при Уолас. Ако този негодник й стори нещо, ще го убия!

— Аз ще се видя с Уолас и ще доведа Джейн. След като няма да замениш Джон де Уорън за нея, ще трябва да платя каквато цена поиска.

— Аз ще платя проклетата цена. Бъди сигурен, че ще е повече, отколкото може да си представи! Само ме заведи при него.

— Ти не се владееш. Ненужното насилие ще е единственият резултат, ако сам се опиташ да се разправиш с него.

— Идвам с теб — непреклонно заяви Линкс.

— Това само ще застраши живота на Джейн.

— Той вече е застрашен — Фиц-Уорън я е продал на Уолас!

— Тогава запази отмъщението си за него — отсече Робърт. — Линкс, знам, че умееш да водиш преговори, но не можеш да се справиш с този човек. — Брус знаеше, че само пари няма да бъдат достатъчни, и не искаше Линкс да се изправи лице в лице с евентуално предателство.

— Тогава ще бъда просто един от твоите хора. Ще стоя отзад с останалите; никой няма да ме познае. — Робърт Брус не изглеждаше убеден и Линкс побърза да добави: — Кълна се, че няма да се намесвам!

Приятелят му кратко се изсмя.

— Лъжец! При най-малкото предизвикателство ще опреш кинжала си до гърлото му!

— Тогава за него ще е по-добре да не ме предизвиква.

— Хубаво — съгласи се Робърт против волята си. — Облечи кожен жакет, сложи си ризница и шлем. Никакви цветове и гербове! Не можем да яздим под развятото знаме на Брус. Ще се срещнем след два часа на главния западен път.

— Не съм толкова доверчив. Ще остана с теб.

През следващите два часа с волски каруци тайно бяха превозени голямо количество сребърни кюлчета от крепостта на Брус в двореца на епископа. Уишарт подписа разписка за полученото сребро.

Брус и десетимата мъже, които го придружаваха, яздиха шест мили покрай брега на реката до Клайдбанк, където ги спряха и им наредиха да кажат паролата. След като убедиха стражата на Уолас, че не са врагове, им позволиха да продължат за Дънбартън. Линкс бе изумен, тъй като Дънбартън Касъл се владееше от графа на Монтийт, който бе дал обет за вярност на крал Едуард.

Отново ги спряха и ги накараха да почакат, докато съмне. При първите светлини на зората, един самотен ездач препусна в галоп през откритото поле и Брус, невъоръжен излезе насреща му.

— Очаквах те — рече Уолас.

— Дамата добре ли е?

— Ще получим ли Джон де Уорън?

— Това е невъзможно. Дори и да искаше, Линкс де Уорън не може да ти доведе губернатора на Шотландия. Пазят го прекалено добре.

— След като жена му е в ръцете ми, ще намери начин — решително отвърна главатарят на бунтовниците.

— Ако имаше как да залови губернатора, не смяташ ли, че Фиц-Уорън щеше да го направи, вместо да отвлича беззащитна жена?

— Защо си дошъл?

— Да обсъдим една разумна цена… след като се уверя, че дамата е невредима. — Брус не искаше Уолас да узнае, че Джейн му е особено скъпа.

— Каква цена?

— Пет хиляди паунда. — Това бяха много пари. Достатъчни, за да се купят оръжия за една малка армия.

— Дръж се сериозно, човече — презрително рече Уолас.

— Разполагам и с ценни сведения, но първо искам да видя дамата, за да се уверя, че е добре.

Бледите очи се впиха гневно в тъмните. Брус издържа и не отмести поглед. Реши, че една допълнителна заплаха няма да навреди.

— Ако нещо се случи на лейди Джейн де Уорън, ще трябва да се страхуваш не само от Едуард Плантагенет.

Уилям Уолас се извърна и посочи към замъка.

— Ще я доведат, за да я видиш, но после ще я приберат обратно.

Брус мълчаливо и напрегнато чакаше. Не след дълго един конник изведе някакво момиче, яхнало рунтаво пони. Пламтящата й коса се развяваше от утринния бриз. Робърт изпита искрена гордост, когато видя царствено вдигнатата й глава. Очите й бяха сухи, а раменете — изправени. Джейн не се изненада, че вижда него, а не съпруга си. После погледът й се насочи към групата мъже отзад.

Веднага го зърна. Никой друг не седеше на коня си така, както Линкс де Уорън. Заля я огромна вълна на облекчение, ала в същото време сърцето й се сви от страх за любимия. Въпреки външното спокойствие, отвътре цялата трепереше. Копнееше той да бъде близо до нея, но едновременно с това й се искаше Линкс да е в безопасност. Младата жена усещаше, че той страда от безпомощността си и едва се сдържа да не препусне към нея, за да я спаси. Ако не отместеше поглед от него, щеше да загуби самообладание.

Затова извърна глава към Робърт. Точно в този миг слънцето изгря и един лъч се отрази върху блестящия му шлем. Джейн внезапно се почувства някак странно замаяна, примигна и видя, че Робърт Брус има златна корона на главата си. Изведнъж осъзна, че има видение. Продължи да се взира и видя, че той не само е с корона, но и е облечен във великолепна мантия. Робърт Брус беше крал! А до него Джейн видя млада жена, също е корона на главата — очевидно кралицата. Вдигна ръка, за да пропъди странното замайване. Следващото нещо, което си спомняше, бе как стражата я води обратно към Дънбартън Касъл.

Когато Линкс де Уорън съгледа малката гордо изправена фигура върху рунтавото пони, едва не се свлече от коня си от облекчение. Искаше да й даде някакъв знак, но с огромно усилие на волята се сдържа. Капки пот избиха по челото му. Взираше се в любимата жена, а безпомощността му го задушаваше. Когато видя, че вдига ръка към главата си, сякаш й става лошо, той се напрегна, готов да препусне към нея. После видя, че я връщат обратно в замъка и сърцето му натежа като олово — значи сделката още не бе сключена.

Уилям Уолас изчака, докато портите на замъка се хлопнаха зад заложницата, и чак тогава се обърна към Брус.

— С какви сведения разполагаш?

— За Джон де Уорън. Ще ти позволят да го заловиш, ако си достатъчно умен — предизвикателно подхвърли Робърт. — Договаряме ли се?

— Може би — кимна Уолас.

Робърт Брус знаеше, че всичко е заложено на карта, но нямаше друг изход, освен да рискува.

— Губернаторът е на път за Стърлинг. Разполага с четири десетхилядна армия. — Брус видя как Уолас вдигна рошавата си глава и бледите му очи се разшириха от изненада. — Ако пристигнеш там първи, ще можеш да заемеш по-удобна позиция. Няма да ти е трудно да нападнеш и заловиш конвоя с продоволствията на Пърси, той ще се присъедини към Кресингам при Роксбъро. Това е всичко, което мога да прибавя към петте хиляди паунда.

— Направи ги десет хиляди и ще получиш заложницата… когато парите бъдат доставени.

— Вече са доставени. — Брус му показа разписката, подписана от епископ Уишарт. Беше за десет хиляди паунда.

— Значи си предугадил желанието ми — намръщи се Уолас и още веднъж вдигна ръка.

Този път Робърт Брус видя, че Джейн излезе сама. Подаде разписката.

— Ще ти дам един безплатен съвет. Не се доверявай твърде много на Комин. Ти си идеалист, който иска да види народа си свободен. Комин притежава огромни владения… краят на феодалната система не е в негов интерес.

Робърт Брус хвана юздата на понито на Джейн и двамата бавно поеха през полето, към мястото, където ги очакваха другите.

— Благодаря ви, милорд!

— Недей да благодариш на мен. Твоят съпруг е този, който ще плати откупа, но не издавай присъствието му, докато не се върнем в Глазгоу. Ако узнаят, че де Уорън е тук, ще се сдобият с друг заложник.

Рицарите на де Уорън, които чакаха в една странноприемница, известна като „Кралският зъбер“, посрещнаха с одобрителни възгласи десетината мъже в кожени жакети, които съпровождаха лейди Джейн. Тафи се спусна напред, за да й помогне да слезе от седлото, и бе възнаграден с боязлива усмивка.

Линкс де Уорън не бе на себе си от радост, когато се отправи към любимата си съпруга. Сърцето му бе преизпълнено с любов и нежност, а огромната буца, заседнала на гърлото му, му пречеше да заговори. Целуна я по челото, после я привлече в обятията си и я притисна. Знаеше, че от този ден нататък ще я защитава с живота си и ще се грижи за нея с цялото си сърце и душа.

Линкс нареди на Тафи да я отведе на горния етаж, после прегърна Робърт и искрено му благодари.

— Незабавно ще ти върна парите.

Робърт се метна на коня и се ухили.

— Реших, че мога да си позволя да бъда щедър, след като ти ще плащаш. Сбогом… Засега. — Хората на Брус пришпориха конете си и изчезнаха сред облаци прах.

— Ела вътре — обърна се Линкс де Уорън към Монтгомъри. — Искам да занесеш писмо до губернатора. Вероятно вече е преполовил пътя до Стърлинг. — Линкс изложи накратко върху пергамента това, което се бе случило.

„Фиц-Уорън отвлече съпругата ми Джейн и я продаде на Уилям Уолас, който ми предложи да я разменя за теб. Върнах си я невредима, като платих откуп, но най-настоятелно те моля да се пазиш от Фиц-Уорън. Той е заплаха за всеки де Уорън, а особено за теб. Уолас разполага с десетхилядна армия, разположена между Клайдбанк и Дънбартън, така че навярно е в съюз с Монтийт, както и с Мъри и Комин.“

Линкс задъвка края на пачето перо, докато се питаше дали Робърт Брус е дал някакви сведения относно плановете на губернатора. Накрая реши за всеки случай да добави едно предупреждение:

„Бъди нащрек, край Стърлинг може да попаднеш в капан!“

В една от стаите на странноприемницата „Кралският зъбер“ Джейн и Линкс споделяха обща баня. Дървената вана не бе достатъчно голяма дори само за Линкс, ала те не искаха да са разделени нито миг повече. Затова тя се бе настанила в скута му, облегната върху гърдите му.

— Раната боли ли те?

— Не, дори белегът е започнал да избледнява. — Линкс знаеше, че сега, когато вече е в безопасност, Джейн ще му разкаже какво се е случило.

— Пастирите от Тортуолд не ме изплашиха, въпреки че затъкнаха устата ми с парцал. Виж, Фиц-Уорън е друго нещо. Познах го в мига, в който го видях. Исках да го убия, заради това, което ти бе сторил, но се страхувах. Той изобщо не ме докосна — бързо добави младата жена, но ми каза, че е убил Алисия и ще постъпи по същия начин и с мен, ако не им сътруднича. Така че, след като ме предаде в ръцете на Уолас, се почувствах в безопасност.

„Копелето е убило Алисия!“ Фиц-Уорън имаше да отговаря за много неща, ала Линкс не намекна за отмъщение, защото не искаше да разстройва Джейн.

— Благодаря на Бога, че Джон ми заповяда да се прибера у дома, иначе кой знае какво щеше да се случи, ако не се бях върнал в Дъмфрис.

— Не си обесил Сим и Бен, нали? — отпаднало попита Джейн.

— Да не би да се опитваш да ме придумаш да ги пощадя? — нежно я подразни Линкс.

Съпругата му се засмя с облекчение и се потопи във водата.

Линкс я целуна по рамото.

— Ти си най-съблазнителната жена на света — прошепна младият мъж, очарован от прелестните й гърди.

Тя невинно плъзна ръка надолу.

— Къде е сапунът?

— Това не е сапун, малка палавнице!

Двамата се насладиха на някои кратки еротични закачки, но Линкс скоро изтрезня, осъзнавайки колко дълбоки са чувствата му към тази жена. Чак сега, когато едва не я загуби, разбра какво означава тя за него. Изсуши я грижливо и я отнесе в леглото.

— Имам нещо за теб, любима.

— О, обичам изненадите — измърка Джейн, но когато Линкс надяна на пръста й пръстена, тя заплака с тихи сълзи на щастие.

Той я притегли в обятията си.

— Шшт, любима, не плачи. — Обхвана лицето й и пресуши сълзите й с целувки. — Ти си толкова красива, че отнемаш дъха ми. — Впи поглед в лицето й и започна да я люби с искрящите си зелени очи. Джейн никога досега не се бе чувствала по-привлекателна и желана.

— Обичам те, Джейн. Ще се омъжиш ли отново за мен, за да мога този път сам да произнеса брачните клетви?

— Линкс, това е толкова романтично!

— Ти ме караш да се чувствам романтично. Наслаждавам се да бъда твой съпруг и любовник.

Тя му поднесе устните си.

Започна да я целува, неспособен да спре. Любовната игра събуди изпепеляващо желание. Ръцете му любеха тялото й, милваха косите й, гърба й, гърдите, разтриваха плоския й корем. После мазолестите му шепи обхванаха хълбоците й.

— Знаеш ли колко красиво задниче имаш?

Джейн щастливо се засмя.

— Нямах представа, че забелязваш подобни неща.

— Мили Боже, забелязвам всичко, което се отнася до теб!

Пръстите й се плъзнаха по гърдите му.

— Разкажи ми!

— Ресниците ти са опръскани със златен прашец. — Целуна клепачите й. — Понякога, когато ми се усмихваш, на бузите ти се появяват трапчинки, които карат сърцето ми да се преобръща от любов. — Обхвана едната й гърда и прокара палец по розовото връхче на зърното й. — Когато усещаш погледа ми върху гърдите си, зърната ти щръкват и се втвърдяват като рубини.

Джейн ахна от удоволствие, усетила как гърдите й набъбват от докосването му.

— А слабините ти — продължи той и ръката му се плъзна надолу, — са покрити с червенозлатисти къдрави косъмчета, които могат да изкушат и самия дявол. — Зарови пръсти в тях и Джейн подивя от желание.

Двамата не са разделиха дори когато отмаляха от наслада. Лежеха с преплетени тела, а Линкс продължаваше да я обсипва с нежни целувки. Този път я люби бавно и нежно, показвайки й с всяка ласка колко е ценна за него, колко безмерно обожава всяко кътче на тялото й. Това бе най-щастливият момент в живота й. Джейн вече бе сигурна, че Линкс ще я обича завинаги.

По-късно, когато лежеше задоволена в прегръдките на съпруга си, Джейн му разказа за видението.

— Винаги съм предчувствала, че един ден Робърт Брус ще стане крал, но сега съм сигурна.

— Аз няма да се противопоставям на претенциите му за трона на Шотландия, ала ще му е нужна голяма помощ.

— Единственото, което не разбирам от моето видение, е дамата до него. Това не бе Джори, а младата Елизабет де Бърг!

Линкс се засмя и я притисна до себе си.

— Ако Робърт успее да си осигури подкрепата на могъщия граф на Ълстър, много скоро короната на Шотландия ще украси челото му.

Дълго след като Линкс заспа, Джейн остана да лежи притихнала до него, въртейки брачния пръстен на пръста си и обмисляйки това, което й бе казал.

Джон де Уорън и войската му бавно напредваха към Стърлинг, така че Монтгомъри достави писмото на Линкс, преди да пресекат Стената на Антонайн, която бе вратата към планинската част на Шотландия. Джон препрочете писмото три пъти. Чак тогава проумя дълбините на покварата, в които бе затънал Фиц-Уорън. Незабавно написа заповед за задържането му, проклинайки себе си, че бе изпратил този негодник право в ръцете на Уолас. Винаги бе знаел какво представлява, ала не искаше да си го признае.

После се замисли над предупреждението на Линкс, че бунтовника разполага с десетхилядна армия, разположена на лагер край Клайдбанк.

— Преди колко дни той е видял армията на Уолас? — попита Джон Монтгомъри.

— Преди два, милорд.

Джон изруга. Трябваше още доста време, та многохилядната войска да се придвижи до Стърлинг. Реката Форт минаваше през цялата област и земята бе влажна и хлъзгава. Един по-малък отряд, необременен от тежка кавалерия и каруци с продоволствия, щеше много по-бързо да стигне. В същото време Уолас можеше да се свърже с бунтовниците, предвождани от Мъри. Затова Джон де Уорън реши да ускори предвижването на войската си.

Губернаторът преведе армията през река Форт до манастира Камбускенет и се разположи в земите му. Повече нямаше да се налага да пресичат реката, която защитаваше Стърлинг и древната му крепост, затова Джон изпрати напред съгледвачите да разузнаят местоположението на врага.

Както се опасяваше, Уолас бе пристигнал преди него и лагерът му се намираше в подножието на Очилс — високи хълмове на север от река Форт. Джон де Уорън се славеше като човек, който умее да преговаря, и се надяваше да убеди шотландците да се откажат от неравната битка с добре въоръжената и многобройна английска армия. Знаеше, че те са смел народ, но не бяха обучени и добре въоръжени воини.

Губернаторът изпрати пратеници за преговори с Уолас, ала краткият и ясен отговор, който получи, гласеше: „Ние не сме дошли да сключваме мир, а да се бием за свободата на страната си!“ Джон обаче бе търпелив мъж и реши да опита отново. Но ковчежникът Кресингам му се противопостави. Той настояваше да се даде урок на бунтовниците.

Де Уорън изтъкна, че е невъзможно точно да се определи броят на вражеските войници, скрити сред гъсталаците в подножието на хълмовете. Освен това, за да стигне до тях, армията трябваше да мине по тесния мост край Стърлинг. Така щяха да изгубят цял ден. А и не можеше да се пренебрегне предупреждението на Линкс: „Бъди нащрек, край Стърлинг може да попаднеш в капан!“

Губернаторът се питаше защо мостът все още е невредим. Уолас бе пристигнал пръв и би трябвало да го е разрушил. Да не би точно мостът да е примамката? Когато де Уорън предложи да изпратят съгледвачи да проверят дали има и друг начин да се мине през реката,. Кресингам го обвини в страхливост.

— Няма никакъв смисъл, милорд, да се протакат нещата и напразно да се харчат парите на краля. Нека да нападнем и да изпълним дълга си.

Самонадеяното му поведение раздели англичаните. Пренебрегвайки заповедите на Джон де Уорън, Кресингам нареди на хората си да минат по моста Стърлинг. Кавалеристите бяха последвани от пехотата и уелските стрелци. Нямаше и следа от шотландци и преди обед почти половината от войската бе пресякла реката.

Внезапно див боен вик разцепи въздуха и бунтовниците на Уолас и планинците на Мъри се хвърлиха в бой. Размахваха копия и секири и се биеха боси, за да се хлъзгат по влажната земя.

От другия бряг на реката де Уорън безпомощно наблюдаваше зверското клане, тъй като силите на Кресингам бяха отрязани. Самият той бе съборен от коня и стъпкан. Само за броени минути губернаторът стана свидетел как подивелите бунтовници избиват половината от армията му. Когато осъзна, че битката е изгубена, заповяда да се подпали мостът Стърлинг и останалата част от войската да се оттегли.

След тази невероятна победа обикновените хора на Шотландия изпаднаха в опиянение. Уилям Уолас бе посветен в рицарски сан и обявен за пазител на кралството. Войниците му нахлуха в земите край Стърлинг и Дъндий, превземайки всички замъци и градове по пътя си. Шотландските благородници обаче стояха настрана от него, тъй като бе заплаха за вековната им власт и привилегии.