Брак за една година

Глава 14

Когато Линкс де Уорън наближи Дъмфрис, настроението му се повиши. Местността край шотландската граница бе още по-красива през есента. Остави на рицарите и уелските си стрелци сами да изберат какво да правят. Някои решиха да отидат във Франция с краля, други избраха да се приберат у дома си в Уелс, но по-голямата част останаха с него.

Добре че Дъмфрис Касъл беше голям и управителят му Джок Лесли се справяше отлично със задълженията си. Да се подслонят толкова много хора нямаше да представлява проблем, макар че да се осигури изхранването им през зимата щеше да е трудно. Мислите на Линкс се насочиха от Джок Лесли към дъщеря му. Ръката му се сключи около камъка, който Джейн бе нарисувала. Припомни си, че бе яздил почти час след като напусна Дъмфрис, когато го откри.

Първата му мисъл бе да го свали, защото не бе суеверен — това бе за невежите. Един камък, висящ около врата му, нямаше да осигури безопасността му. Единствено добрите бойни умения можеха да го сторят. Джейн Лесли навярно го бе сложила на шията му, докато е спял, вярвайки, че талисманът й ще го пази. Сега осъзна, че не го бе хвърлил само защото изрисуваният рис му бе харесал.

Линкс се намръщи. Ще трябва да престане да мисли за нея като за „младото момиче“. Тя беше Джейн, жената, която се надяваше да го дари с дете, тази, която един ден можеше да стане негова съпруга и графиня на Съри. Поклати глава — колкото и да се опитваше, не можеше да си представи Джейн като графиня. За разлика от повечето жени, тя бе толкова дива и свободна. Не съжаляваше обаче за временния брак, който бе сключил, макар че, след като добре обмисли постъпката си, не бе толкова сигурен в мъдростта й.

Уплашен женски вик го изтръгна от мислите му. Обърна коня си назад. Приятелят му Робърт Брус, който също се връщаше в Анандейл, го последва. И двамата разпознаха гласа на Джори.

— Кобилата ми закуца… Сигурно някакъв камък се с забил в подковата!

Линкс скочи от коня си и помогна на Джори да слезе. Внимателно огледа копитата на кобилата.

— Не виждам никакъв камък. До Дъмфрис остават сами две мили, струва ми се, че ще издържи.

— О, не, Шиба ми е много скъпа. Няма да я яздя!

— Марджори, за Бога, не ни забавяй, след като вече почти сме пристигнали — ядосано се обади Алисия.

— Лейди Марджори може да язди с мен — любезно пред ложи Брус.

Линкс изгледа приятеля си, вдигна сестра си, сложи я на своето седло и се метна зад нея. Томас пое поводите на Шиба, а Джори му хвърли благодарна усмивка.

Робърт Брус смигна на приятеля си.

— Забавянията са неизбежни, когато пътуваш с жени.

— Някои жени могат да вбесят и светец — ухили му се Линкс.

— А някои мъже са толкова обзети от себе си, че трябва да бъдат смъкнати от небесата, където са се възнесли — сладко рече Джори.

— Сигурно има предвид теб — саркастично подхвърли Робърт. — Англичаните са известни с високомерието си.

— Отстъпват само на шотландците, които не престават да ме удивляват, тъй като нямат за какво толкова да се надуват!

Линкс се засмя на остроумната забележка на сестра си и погледна към Алис Болтън. В началото тя бе колкото забавна, толкова и красива. Ала сега изглеждаше напълно лишена от хумор. Чувстваше, че ще е много безсърдечно да я отпрати сам и се надяваше, че рано или късно и тя ще се умори от връзката им.

В далечината се появиха очертанията на Дъмфрис. Линкс препусна напред. Джори запуши ушите си, докато брат й крещеше заповедите си.

— Всички да се съберат във вътрешния двор! Управителят трябва да преброи хората и конете. Отведете каруците с багажа и продоволствията настрани и незабавно започвайте да ги разтоварвате. Можете да се окъпете в река Нит.

— И аз ли да се окъпя с мъжете? — попита с дяволити пламъчета в очите Джори.

— Не и ти, Минкс, макар че не се съмнявам, че би го направила.

Робърт Брус се приближи към тях.

— Ние тръгваме за Локмабън, така че искам да се сбогуваме. Ще дойда да ви навестя след няколко дни.

— Доведи и братята си — любезно рече Линкс. — Моят замък е и ваш дом.

— Ще бъде един ден — засмя се Брус, въпреки че Линкс знаеше, че приятелят му е дяволски сериозен.

— Лейди Алисия, лейди Марджори — галантно се поклони Робърт Брус и следван от хората си, препусна към долината.

Когато влязоха в двора на Дъмфрис, Линкс слезе от коня и свали сестра си на земята.

— Заведи кобилата си в конюшните. Един младеж на име Кийт ще се погрижи за нея. Няма начин да не го забележиш — косата му прилича на запалена факла.

Джейн Лесли беше в плевника над конюшнята и се опитваше да успокои соколите. Когато чу тропота на копита, изтича до една малка пукнатина в стената и видя множеството конници и пехотинци. Линкс се бе върнал!

Значи затова птиците бяха неспокойни! Бяха усетили, че пристигат непознати мъже!

Притисна с ръце корема си. Стоеше като вцепенена. Краката й се сраснаха с дъсчения под, сърцето й биеше ускорено, изпълнено едновременно с вълнение и страх Струваше й се, че ще припадне. Понякога се питаше как бе имала смелостта да отиде в леглото му.

След половин година той отново бе тук. Знаеше, че след толкова дълго време щеше да й е напълно чужд Трябваше да събере цялата си смелост, за да се изпрана отново срещу него. Нещо я караше да изтича и да му съобщи новината за очакваното дете, ала срамежливостта й правеше това невъзможно, особено пред около четиристотин мъже.

Внезапно бебето, което носеше, се размърда, и от устните й се изтръгна изненадан вик. Джейн обви ръце около корема си и се отпусна на една дървена пейка, за да си поеме дъх. Остана неподвижна, очаквайки скъпоценния й товар да се преобърне в нея. Движенията обаче престанаха. След около пет минути Джейн се изправи на треперещите си крака и слезе бавно надолу по дървените стълби.

Брат й Кийт говореше с най-красивата жена, която някога бе виждала. Косите й бяха с цвета на лунна светлина. Носеше рокля, върху която бе облякла туника на езда в тъмнокехлибарено, избродирана със злато.

Когато Джейн приближи, Кийт вдигна глава.

— Сестра ми ще може да ви помогне, милейди. Нейното докосване е лековито.

Две зелени очи, същите като тези на Линкс, умолително се втренчиха в нея.

— Започна да куца преди около две мили, но не видяхме никакъв камък в подковата.

Джейн прокара ръка по хълбока на кобилата и животното изпръхтя доволно.

— Шиба те хареса!

— Всички животни харесват сестра ми, лейди. Тя има специален дар.

Джейн видя, че очите на дамата я изгледаха с любопитство и се спряха за миг върху закръгления й корем После я погледна право в очите. Двете млади жени се усмихнаха една на друга. Джейн се наведе и нежно заразтрива крака на кобилата, постепенно увеличавайки натиска на пръстите си. По-късно Кийт разходи Шиба нагоре-надолу и Джори видя, че куцането бе изчезнало.

— Ти я излекува!

— Не, милейди, аз само отнех болката. Тя е пътувала дълго… Нуждае се от почивка.

Джори хвана двете ръце на момичето.

— Благодаря ти с цялото си сърце!

— Ще я сложа в отделна клетка, за да е по-далеч от другите коне, милейди — обади се Кийт.

— Благодаря и на двамата. По-късно ще я навестя.

Джейн остана загледана в ефирното създание.

— Тя е сестрата на господаря. Забеляза ли зелените й очи? От нея се излъчва такава жизненост! Татко сигурно ще има нужда от мен, за да намеря място за всичките коне. — Кийт замълча за миг. — Нали ти казах, че той ще се върне, Джейн.. Видя ли го вече?

Тя поклати глава и бавно го последва навън. Очите й бързо откриха Линкс де Уорън сред стотиците мъже. Възседнал огромния си черен като въглен жребец, от главата до петите в черно, той крещеше заповеди на хората си. Никога не бе виждала човек, който да излъчва подобна сила и власт.

В гърдите й се надигна паника. След като бе отсъствал с месеци, тя го чувстваше напълно непознат. Ръката й попипа стегнатата плитка. После сведе поглед към дрехите си. Бе облякла най-обикновената си рокля. Припомни си и че бе дала завесите на леглото да се изперат. Нима бе типично за всеки мъж да пристига тогава, когато най-малко го очакват?

Джори и Алисия бяха посрещнати от тъмнокос шотландец, който ги приветства с добре дошли в Дъмфрис. Джори го огледа насмешливо от главата до петите и после му подаде ръка. Той не я поднесе към устните си, а здраво я разтърси.

— Дами, на мен се падна удоволствието да ви настаня в замъка.

Джори преглътна пиперливия си отговор и рече:

— Ти си твърде млад, за да бъдеш Джок Лесли.

— Аз съм синът му Андрю, вторият управител.

— А, брат ми ми каза, че цени много всички от семейство Лесли.

— И брат ви ли?… — Андрю се изчерви от удоволствие.

— Нейният брат е Линкс де Уорън, господарят на този замък — намеси се Алисия. — Искаме най-хубавите стаи!

Джори прехапа устни. Алис Болтън нямаше никаква представа, че разговаря с брата на жената, с която Линкс бе сключил временен брак… Всъщност тя изобщо не по дозираше, че Линкс се е обвързал с друга жена. Ще бъде ужасен шок за нея, злорадо си помисли Джори.

— Ако има възможност, бих искала стаята ми да е самостоятелна и по-отдалечена. — Когато Робърт дойде, щяха да се нуждаят от уединение.

— Аз пък искам стаите ми да са в съседство с тези на господаря — заяви Алис, едновременно многозначително и престорено скромно.

Джори видя как черните вежди на Андрю Лесли се смръщват. Той явно осъзна, че лорд де Уорън бе довел и любовницата си в Дъмфрис. Мили Боже, дали веднага ще изтича при сестра си, за да й съобщи новината? Двете с Алис едва бяха стъпили в замъка и неприятностите вече започваха! Джори знаеше, че трябва да се разграничи.

— Забелязах, че Дъмфрис разполага с много красиви кули, Андрю. Дали ще е възможно да получа стая в някоя от тях? — Говореше му така, сякаш той бе най-важният мъж на земята, и с облекчение видя, че успя да отклони вниманието му, поне за известно време. Придружи я до Кулата на дамата и Джори искрено му благодари. После проследи разтревожено как младежът сковано повежда Алисия към стаите й.

Линкс де Уорън прокара ръка през косата си и изпъна рамене. Остана много доволен от работата на управители си. За по-малко от три часа всички каруци бяха разтоварени, фуражът — разпределен, оръжията и доспехите закачени в оръжейната зала, конете — изведени в ливадите на паша и всеки от хората му — настанен както подобава.

— Добра работа, Джок. Единственият въпрос, който остава, е дали ще имаш възможност да ни нахраниш?

— В кухнята всички са под пара, милорд, но се нуждаем от още няколко готвача.

— Избери си някой от моите уелсци. Те не са свикнали да бездействат. Всеки от хората ми по един или друг начин трябва да заслужи храната и подслона си. — Линкс се запъти към реката.

— Може и да нямаме топла вода за всички, но със сигурност ще стигне за вас, лорд де Уорън.

Линкс махна е ръка.

— Едно бързо топване във водите на Нит ще ми е достатъчно, Джок. Предполагам, че сестра ми вече е изхабила и последната капка топла вода в замъка.

Когато Линкс най-после се върна, Алисия го посрещна с цял списък от оплаквания.

— Някакъв идиот с намусена физиономия ме настани не където трябва. След това глупавият ти оръженосец занесе багажа ми на горния етаж, в стаята, съседна на твоята! Всъщност никой не изпълнява заповедите ми!

— В такъв случай престани да ги даваш — грубо й отвърна Линкс.

— О! Доставя ти удоволствие да ме обиждаш и унижаваш!

Линкс спокойно сложи ръце на кръста й и я отмести от пътя си.

— Алис, използвай стаята, в която вече си настанена.

— Искам да кажеш на прислужниците коя съм аз!

— Хрумвало ли ти е някога да бъдеш по-дискретна?

Алис загуби дар слово. Чичо му бе губернатор на Шотландия! Със сигурност Линкс де Уорън разбираше каква важна личност е, а от там и неговата избраница!

Линкс зърна оръженосеца си Тафи.

— Извинете ме, мадам, чакат ме по-важни дела. — „Проклети жени!“ — измърмори той, отдалечавайки се. — Какви проблеми възникнаха в мое отсъствие?

— Никакви, милорд. Лейди Джейн въобще не създава никакви проблеми. Тя е най-непретенциозната дама, която някога съм обслужвал. Знаеше как се язди пони, но аз й намерих една чистокръвна кобила, както ми наредихте, и съм сигурен, че ще останете доволен от напредъка й. Язди по-добре и от мен.

— Непретенциозна жена? — Устните му се извиха в усмивка. — Доста необичайно нещо. Съжалявам, че ще трябва да сложа край на безметежното ти съществуване, Тафи, но Джори и Алисия са тук.

— Знам, милорд, внесох багажа им.

— Бедното ми момче, сигурно имаш волски нерви!

— Хубаво е, че се върнахте, милорд — ухили се Тафи. — Томас започна да ми липсва.

Линкс избухна в смях.

— За Бога, не му го казвай, той и без това е непоносим!

— Разопаковах багажа ви, милорд, и ви извадих чисти дрехи.

— Благодаря! Изкъпах се в реката. — Линкс изкачи стълбите към Господарската кула и влезе в една от стаите на Джейн. Вътре нямаше никой. Без да спира, се качи в своите покои. Огледа се със задоволство и съблече прашните дрехи. Хубаво бе да е отново в Дъмфрис! Знаеше, че е направил правилен избор, предпочитайки Шотландия пред Франция.

Не му бе трудно да запази мира между шотландците и англичаните. Хората бяха еднакви. Ако си честен с тях, те ти се отплащат с добро, независимо дали са шотландци, или хугеноти.

Облече тъмната туника и панталони и нахлузи ботушите от мека черна кожа. Приглади назад дългата си още влажна коса и я завърза на тила с кожена каишка. Избра една златна верига, пръстена с големия изумруд и любимия си кинжал. Внезапно осъзна, че е гладен. Грабна една ябълка от купата с плодове и лакомо захапа сочния плод. После леко се спусна надолу по стълбите към стаите на Джейн. Ала те все още бяха празни. Запита се разсеяно къде ли е тя и мина под свода, за да надникне п другата стая.

Джейн се бе покатерила на един висок стол и слагаше чистите завеси на леглото. Беше с гръб към него. Видът й го изпълни с дяволитост. Тихо се прокрадна зад нея, решил да я изненада. Тя се бе повдигнала на пръсти и се опитваше да пъхне тежкия плат през една халка.

— Хванах ли те сега! — извика Линкс и я сграбчи с две ръце.

Джейн изписка уплашено и се намери срещу две зелени очи, които светеха с дяволит пламък. Сърцето й се пръскаше.

Линкс се втренчи в заобления й корем.

— Велики Боже, ти си бременна! — Изтърва ябълка и очите му се разшириха от изумление. — Ти си бременна?

— Да, милорд. — Джейн затаи дъх, несигурна как ще реагира.

— Чудесно! Умно момиче! — Линкс се засмя радостно. Джейн пое дълбоко въздух и също се засмя. Внезапно лицето му стана сериозно. — Да не си полудяла? — Изпитваше едновременно и гняв, и безумна радост. — Какво, по дяволите, търсиш на този висок стол? Нима не разбираш, че застрашаваш живота на бебето? Докато си в това деликатно състояние не бива да вършиш подобни неща! Има слуги! Не бива да вършиш никаква работа, докато не се роди детето!

Джейн усети как в гърдите й се надига възмущение. Изглежда и най-малката свобода щеше да й бъде отнета. Динкс бе прекалено властен. Едва бе влязъл и вече заповядваше.

— Ние сме сключили само временен брак и не сме женени — напомни му тя. — Нямате право да ми заповядвате.

Лицето му се удължи от изненада.

— Имам пълното право да те командвам! Искаш ли да го докажа, като ти наредя да останеш в леглото, докато детето се роди?

Възмущението й прерасна в паника. Тогава осъзна, че е по-добре да спечели благоразположението му, отколкото да го предизвиква.

— Не се сърдете, милорд. Аз се чувствам много добре, бебето — също. То ще се роди чак след три месеца.

Гневът му мигом стихна и бе изместен от загриженост. Той нежно я сложи да седне в голямото кресло и я подпря с няколко възглавнички. Донесе табуретката.

— Вдигни си краката. Изглежда бебето не е много едро, но сигурна ли си, че се чувстваш добре? — Без да дочака отговора й, продължи назидателно: — Трябва да ядеш повече. — Внезапно се ужаси. — Велики Боже, този млад глупак Тафи ти е позволил да яздиш! Този безотговорен млад дявол няма никаква представа на каква опасност е подложил моето дете!

Линкс неспокойно закрачи из стаята.

— Повече никаква езда! Ще заповядам да ти направят специална носилка. Трябва да си много внимателна… Нищо не бива да се случи с това дете.

— Лорд де Уорън, кълна се, че всичко с бебето ще бъде наред.

Линкс спря и се вгледа в сериозното й личице.

— Сигурно ме мислиш за най-големия глупак на света.

— Не, милорд, мисля, че сте най-загриженият баща на земята.

— Ще ставам баща! — засмя се щастливо Линкс. — Ще се пръсна, ако не го кажа на някого! Ще го обявя пред всички!

Джейн се опита да се изправи, но той я спря.

— Не се напрягай, лейди. Ще кажа да донесат поднос с храна. Повече никакво бягане надолу-нагоре по стълбите!

Джейн нямаше представа какво ще каже или направи лорд де Уорън, когато я види. Едновременно се страхуваше и вълнуваше от срещата. Дали ще бъде доволен за детето? Дали ще я прегърне? Ала със сигурност не бе очаквала, че ще се тревожи толкова за едно съвсем естествено състояние. Чувстваше се объркана. Той й заповяда да яде повече, да спре да язди и да остане в стаята си е вдигнати върху табуретката крака!

Все пак Линкс де Уорън я бе прегърнал! И то преди да разбере, че носи детето му! Беше дошъл в шеговито настроение подобно на риса, който закачливо я бе нападнал в гората. Джейн въздъхна. Дали да се чувства облекчена или разочарована, че игривото му съблазняване бе прекъснато толкова рязко? Пропъди смущаващата мисъл и реши да отиде в конюшнята.

Нежно мърмореше името на кобилата, докато ръцете й галеха хълбока на Шиба. Бе толкова потънала в мислите си, че не забеляза дамата, която бе приближила.

— Не се представих, нито пък попитах за името ти, а ти бе толкова мила с любимката ми. Аз съм Марджори де Уорън.

Джейн се изправи и видя, че сестрата на Линкс и бе протегнала ръката си. Беше се преоблякла в тъмнолилава рокля. Така изглеждаше още по-красива.

— Казвам се Джейн Лесли, милейди.

— Джейн Лесли? — Зелените очи на Джори изумено огледаха обикновено облеченото момиче. За пръв път не знаеше какво да каже. После погледът й се спря върху заобления корем. Тогава погледна младото момиче в лицето и нежно й се усмихна. — Джейн, много съм щастлива да се запозная с теб. Знае ли моят брат, че ще става баща?

— Да. Разбирам, че е безкрайно радостен от мисълта за детето, но иска напълно да властва над мен. Аз съм само една кобила за разплод!

— О, скъпа, сигурна съм, че Линкс не мисли така. Ти си много красива млада жена. Ще ти помогна да го накараме да осъзнае, че ти си не по-малко желана, отколкото бъдещия му наследник. Но, Джейн, ти не бива да се грижиш за коня ми, та ти си господарката на Дъмфрис!

— Не, аз не съм господарка, а и не произхождам от благородническо семейство. Аз не съм омъжена за брат ви, само съм обвързана с него за една година и един ден. Временният брак е стар шотландски обичай. В края на определения срок мъжът и жената решават дали да се оженят, или да се разделят. — Реши да бъде откровена с Джори. — Аз никога не съм искала да се омъжвам. Имам дарба да лекувам и точно това винаги съм искала да правя. Вашата Шиба има слабост в краката, но с подходящи упражнения мога да я направя здрава и силна.

Джори остана безмълвна.

— Колко си мила и внимателна, Джейн — рече накрая тя и импулсивно добави: — Нека да бъдем приятелки!

— И аз много бих искала — кимна Джейн.

Очите на Джори заблестяха.

— О, скъпа моя, смятам да те превърна в лейди Джейн. Нещо повече — в лейди Джейн Предизвикателство!