Брак за една година

Глава 22

Когато Линкс отвори вратата на стаята, Джейн се прозя и остави настрани малката нощничка, която шиеше. Опита се да се надигне, но Линкс махна с ръка.

— Не, не ставай заради мен.

— Не, не е заради теб — меко се усмихна тя. — Трябва да се раздвижа, за да успокоя болката в гърба.

— Тогава ми позволи да ти помогна.

— Просто ми протегни ръка и аз ще стана. — Линкс изпълни молбата й и тя се надигна от стола. — О, така е много по-лесно, отколкото сама. Благодаря ти!

Двамата потънаха в неловко мълчание. Линкс отчаяно искаше да запълни празнотата, която се бе настанили между тях. Копнееше да докосне детето си. Изгаряше от желание да спи до нея в леглото. Беше им станало навик да се държат прекалено любезно един към друг и той отчаяно се питаше как да преодолее тази скованост.

Питаше се как ли ще реагира тя, ако открито й каже какво желае. „Искам да те видя гола!“ Джейн пак се прозя. Явно с мъка държеше клепачите си отворени Тогава Линкс прескочи невидимата пропаст.

— Ти едва гледаш, позволи ми да те съблека.

Джейн вдигна очи, после бързо ги сведе. Бе отгатнала желанието му.

Линкс протегна ръка, тя сложи своята в дланта му и му позволи да я притегли към себе си. Той разкопча широката й риза и я изхлузи през главата. Финият лен прилепваше плътно към тялото и открояваше всяка извивка. Проницателните му очи забелязаха, че сега коремът й е по-ниско, отколкото последния път, когато я бе видял.

Джейн срамежливо се обърна с гръб към него. Сега бе гола, застанала между бедрата му, но той виждаше само гърба й. Разпусна дебелата плитка и пищните й коси се разстлаха в ръцете му подобно на пламтяща свила.

— Обърни се, Джейн — дрезгаво промълви Линкс.

Тя бавно се обърна с лице към него. За пръв път виждаше гола бременна жена и бе като омагьосан. Коремът й бе изпъкнал, но в същото време изключително красиво заоблен. Гърдите й бяха пълни, кръгли, твърди и неустоимо привлекателни. Кожата на гърдите и корема бе толкова гладка и опъната, че приличаше на кремав сатен.

Отблясъците от огъня си играеха по плътта й и я позлатяваха. Косата й се стелеше по раменете, покривайки с меките си лъскави вълни. Изпъкналият корем, пазещ скъпоценния й товар, хвърляше сянка върху слабините и придаваше тайнствен и още по-желан вид на това съкровено място.

— Толкова си красива — благоговейно прошепна Линкс. Отначало колебливо прокара пръсти по кожата й, после, усетил твърдата и топла плът, стана по-дързък и замилва корема й с любящите си ръце.

— Тази нощ искам да спя с теб.

Джейн се притисна към ръцете му.

— Напоследък не спя много. Все не мога да си намеря удобно място. Обикновено лежа на една страна и подпирам бебето с възглавницата.

— Позволи ми аз да бъда твоята възглавница. Легни до мен тази нощ.

Тя кимна стеснително и преди да я вдигне на ръце, за да я отнесе в леглото, Линкс докосна с устни твърдата и уханна плът и я покри с нежни целувки. След това свали дрехите си и легна до нея, готов да изпълни и най-малкото й желание.

— Трябва ми гърба ти — прошепна Джейн.

Той послушно се обърна на една страна. Тя се приближи към него, обви лявата си ръка около гърдите му и пъхна левия си крак между краката му, така че бебето се опря на широкия му гръб. Почувства се удобно и сигурно. Затвори очи и скоро заспа.

Линкс, който знаеше, че детето му е напълно защитено, изпита дълбоко задоволство. Когато разбра, че Джейн е заспала, той се отпусна и също потъна в сън, усещайки как бебето от време на време рита гърба му.

Събуди се рязко. Не знаеше колко дълго е спал. Джейн се опитваше да се надигне и тихичко пъшкаше. Стаята бе потънала в мрак. Линкс стана и запали свещта върху нощната масичка.

— Бебето ли? Стой спокойно, ще доведа някого. — Скочи и се спусна към вратата, но думите й го спряха.

— Не, моля те, не вдигай замъка на крак, Линкс.

Младият мъж се върна до леглото и прокара ръка през разрошената си коса.

— Помислих, че раждането е започнало.

Джейн го хвана за ръката.

— Това е едва началото. Струва ми се, че едва минава полунощ, а бебето няма да се роди преди зазоряване.

Линкс тревожно я погледна.

— Не искаш ли да повикам акушерката? Или някоя от жените? Кажи ми какво искаш.

— Искам само теб. Засега.

Той пое дълбоко дъх. Каквото и да искаше Джейн в този миг, щеше да го получи.

— Скъпа, кажи ми какво трябва да направя.

— Да останеш при мен, да ми говориш и да ми помогнеш да преживея тъмните часове на нощта.

Той взе робата й, изтъкана от мека овча вълна, уви я около нея и й помогна да стане от леглото. Отведе я до огнището, придърпа голямото кресло и я настани в скута си. После отметна нежно един кичур от челото й.

— Страх ли те е?

Бъдещата майка погледна в зелените му очи и разбра, че ако признае истината, той ще изпадне в паника. Страхът заплашваше да я погълне. Обаче в никакъв случаи не биваше да го предава и на Линкс. Със своята женска мъдрост осъзна, че сега двамата трябва взаимно да ги дават сила.

— Как бих могла да се страхувам, когато ти ме държиш? — усмихна се тя.

Той притегли главата й към рамото си и я погали. Усети как тялото й се вцепени, когато болката го проряза като остър нож. После Джейн прошепна:

— Говори ми.

— Прочете ли писмото, което ти изпратих? — Каза първото, което му хрумна. Почувства нуждата да бъде докрай искрен с нея и добави: — Скъсах първите три, които написах… бяха пълни само със заповеди.

Джейн също не искаше да има повече тайни помежду им.

— Аз не мога да чета, но Джори обеща да ме научи. Сложих писмото ти под възглавницата си.

Линкс се засмя, като си припомни мъките с проклетото писмо.

— До деветгодишен и аз не можех да чета. Интересуваха ме само коне, мечове и бойни умения. Тогава Джон де Уорън ми каза, че няма да стана негов оръженосец, ако не чета. Много бързо се научих.

Говори й с часове. Всеки път, когато Джейн се сковаваше от болка, той продължаваше да й говори, прикривайки собствения си страх. На всеки час разтриваше гърба и масажираше ходилата й. Наля й безброй чаши с вода.

И през цялото време не спираше да разказва. По едно време му се прииска да й сподели за първия си брак и за трудностите, които бяха преживели с покойната си съпруга, ала осъзна, че не е нито мястото, нито времето за подобни откровения. Вместо това я попита дали е решила как ще нарече детето. Джейн отвърна, че ако е момиче, иска да се казва Джори, а ако е момче, Линкълн.

На сутринта контракциите зачестиха и Линкс си отдъхна, когато влезе Тафи със закуската. Младият оръженосец веднага разбра какво става и хукна да съобщи на лейди Марджори. Скоро стаята се изпълни с жени. Пристигна акушерката на замъка, а Елизабет де Бърг доведе Моли и Маги, които също бяха опитни в тези неща. Появи се Джудит Лесли, а след нея и Мери, сестрата на Джейн. И двете бяха родили само преди няколко месеца.

Ирландката Моли не одобряваше присъствието на мъж по време на раждане.

— Джейн е дребна, а бебето е огромно. Ето какво означава едно раждане!

Линкс ужасено се вкопчи в Джудит.

— Не може ли да й дадеш нещо, което да облекчи болката?

Джудит безпомощно поклати глава.

— Само Магота знае кои билки намаляват болката.

Джейн помоли нещо Джори. Тя отиде до гардероба й и донесе някакво черно кадифе. Джейн го притисна до гърдите си и затвори очи.

— Но това е моят халат — объркано рече Линкс.

Джейн отвори очи и промърмори:

— Успокоява ме.

В гърлото му се надигна буца. Та именно той бе причината за тези неимоверни страдания. Тогава Джейн сграбчи ръката му. Разбра, че иска да му каже нещо. Отпусна се на колене и доближи глава до безкръвните и устни.

— Линкс, моля те, върви си… Не мога да викам пред теб.

Той взе двете й ръце, целуна ги, после се изправи и излезе. Не спря, докато не се озова пред къщата на Магота.

Старицата отвори вратата и гневно го изгледа.

— Какво искаш?

Линкс отчаяно се опитваше да измисли как да я омилостиви.

— Дойдох, защото между нас има някои общи неща и трябва да се опитаме да се разберем.

— Между нас никога няма да има нищо общо!

— Напротив, има, и то много. И двамата притежаваме огромна гордост, която управлява живота ни, и двамата сме искрено загрижени за Джейн… Помогни да се облекчат мъките й, Магота.

— Щом ражда дете на един нормандец, си заслужава да страда!

Старата вещица бе толкова вироглава, че Линкс изпита желание да я удари. Ала въпреки грубите й думи, той видя, че наистина е разтревожена за внучката си. Реши да се изхитри. Сви рамене и се обърна.

— В замъка има две ирландски акушерки, Джейн ще се оправи и без теб.

Думата „ирландски“ накара старицата да подскочи.

— Ирландки? Та те ще оплескат цялата работа! — изфуча Магота, грабна сандъчето си с билките, мина като хала покрай него и хукна към замъка.

Заради предстоящото раждане, управителят на Дъмфрис нареди да се забавят празненствата. Тъкмо прислужниците и младите пажове щяха да съберат зеленика, бръшлян и вечнозелени клони, за да украсят голямата зала. Джок се съжали над Линкс и през следващите няколко часа се постара постоянно да запълва времето му.

С помощта на Дейвид Лесли, който отговаряше за хранителните запаси, те провериха продуктите, направиха списък на нещата, които трябваше да вземат хората на Линкс и отбелязаха какво ще остане. След това описаха по същия начин и фуража за животните. Въпреки че запасите изглеждаха достатъчно, Линкс уреди да изпратят петима в Карлайл за допълнителни провизии.

Господарят на Дъмфрис знаеше, че времето ще мине по-бързо, ако се съсредоточи в някаква работа, ала мислите му непрекъснато се връщаха към това, което ставаше в Господарската кула. Докато отиваше в оръжейната, му се стори, че чува бебешки плач, но в Дъмфрис това не бе рядкост. Скоро вниманието му бе погълнато от възникналите затруднения, за които му докладва главният оръжейник.

Очевидно някои от оръжията липсваха. Оръжейникът бе предположил, че са в ковачницата за почистване и поправяне, ала не ги откриха. Линкс си отбеляза да не забрави да разпита рицарите си и отиде да поговори с Джеймс и с Алекс Лесли. И двамата изглежда не знаеха нищо за липсващите оръжия.

Докато крачеше безцелно из замъка, бе привлечен от приятния аромат, който се носеше от кухните. Ухаеше на печено месо и сладкиши. Надникна и видя цели волове и елени, забучени на шишове, които се въртяха в огромното огнище. Готвачите пък чистеха дивеч и го приготвяха за утрешното увеселение.

Линкс внезапно се почувства така, сякаш стените на замъка го захлупват и притискат с тежестта си. Горещината от кухните го задушаваше и той изпита нужда от свеж въздух. Затова отиде в конюшните, оседла любимия си кон и препусна на воля. Насочи се към устието на река Нит и продължи по каменистия бряг на залива Солуей. Бе много студено и в малкото пристанище не се виждаха никакви кораби.

Вятърът режеше, но му действаше добре. Линкс поемаше с пълни гърди чистия въздух с мирис на сол и море. Скалите и раковините по плажа бяха покрити с лед. Яздеше бавно, наслаждавайки се на плисъка на вълните и крясъците на чайките. Не искаше да мисли. Озовал се сам под сивото небе и пред разлюляното море, чиято неспокойна повърхност приличаше на състоянието на собствената му душа, изведнъж се почувства омиротворен и спокоен.

Следобедната светлина вече гаснеше, когато се насочи обратно към замъка. Разтри добре коня си, даде му торба овес и влезе. Очакваше новините и в същото време се боеше. Някакви мъже го поздравиха, но никой не му каза нищо.

Знаеше, че сам трябва да отиде при Джейн и да се изправи пред това, което го очакваше зад затворените врати на спалнята й. Велики Боже, дали ще намери смелост? Погледна объркано ръцете си и осъзна, че мирише на кон. Изкачи се по външните стълби към стаята си, питайки се дали решението му да се измие и преоблече не е проява на страх.

Отвори вратата. Томас и Тафи го чакаха. Линкс събра цялата си смелост.

— Къде, по дяволите, бяхте, милорд?

— Питаха за вас още преди два часа — добави Тафи и наля топла вода в дървената вана.

— Детето?!

— Проклети жени! — изруга Томас. — Да не мислите, че ще ни позволят да узнаем нещо? Приличат на сборище от вещици. Знаят, че когато става дума за раждане, те командват, и стават още по-невъзможни! Стиснали са устните си, навирили са големите си носове и ни гледат отгоре, сякаш сме най-нищожните твари!

Тафи видя угриженото лице на господаря си и побърза да го успокои.

— Още преди часове чухме бебето да плаче.

Линкс свали дрехите си и влезе в топлата вода, благодарен, че детето най-после се е родило. След като се изкъпа и Томас му помогна да се облече, той напълни кесията си със златни монети и с треперещи ръце отвори вратата, която водеше към стаите на Джейн. Вътре бе пълно с жени със самодоволни лица.

— Поздравления, милорд, имате чудесен и голям син!

— От години не съм виждала по-голям юнак!

Уплашените зелени очи на лорд де Уорън потърсиха потвърждение от Джори, която изглежда всеки миг щеше да се пръсне от вълнение.

— Побързай, тя те чака.

Линкс се вцепени. По някакъв начин успя да прекоси стаята и мина през свързващия свод. Джейн седеше в леглото и цялата сияеше. Усмивка бе озарила лицето й, а меките й очи светеха с любов. Сякаш излъчваше неземна светлина. Той бе изумен. Приближи до нея и дрезгаво изрече:

— Когато те оставих, помислих, че си пред прага на смъртта.

— Имах нужда да крещя, а после се почувствах много по-добре. Благодаря ти, че доведе Магота. Тя ми даде нещо, което намали болката. — Джейн отметна ъгъла на пухкавия шал, който покриваше бебето. — Имате син, милорд.

Линкс невярващо погледна надолу към детето.

— Всички ми казаха, че бил голям. Това е най-малкото човешко същество, което съм виждал!

— Той е голям… Голям. И красив. И съвършен. Кажи здравей на Линкълн де Уорън Трети.

Новоизлюпеният баща отметна шала, за да може по-добре да разгледа сина си, поклати удивено глава и след миг устните му се извиха в лека усмивка. Големите детски очи вече имаха зеленикав оттенък, а малката бебешка главица бе покрита с пухкав светлокафяв мъх.

— Може и да е Линкълн Трети, но на мен ми прилича на малко рисче.

— Благодаря ти, че ме остави да го имам само за себе си през тези първи няколко часа. Изпитвах собственически чувства към него, не знаех как ще го споделя с още някой. Но сега ти си тук и аз нямам нищо против. Ето, вземи го. — Джейн нежно вдигна скъпоценното вързопче и му го подаде.

Линкс протегна предпазливо ръце, страхувайки се да не нарани малкото създание, но след като то се озова н ръцете му, природните инстинкти взеха връх. В този миг Линкс се закле, че докато е жив, няма да позволи никому да стори зло на сина му.

— Сигурно умираш от желание да го представиш. Взе ми го долу в залата и го покажи на хората си — гордо предложи Джейн.

Тогава Линкс внезапно разбра какво искаше да каже тя, когато му сподели, че е изпитала собственически чувства към детето си. Много по-добре разбра и жените отвън, които искаха да запазят и докрай да се насладят на тайната си. Само за малко, само за тази вечер и той не искаше да споделя сина си с останалите обитатели на замъка. За него сега цялата вселена се бе събрала в тази стая и той копнееше да остане тук с детето си и неговата майка, откъснат от външния свят.

Подаде бебето на Джейн.

— И утре е ден. — Излезе във външната стая, искрено благодари на жените за помощта им и даде на всяка по една златна монета. — Сега искаме да останем сами твърдо заяви, — но нека аз имам удоволствието сам да съобщя радостната новина на хората си, дами.

Жените се изнизаха навън, доволни, че още малко ще запазят тайната от досадните и любопитни мъже на Дъмфрис.

Линкс се върна в стаята при Джейн, ала не взе сина си от ръцете й. Коленичи до леглото и внимателно плъзна върха на пръстите си по главичката на новороденото.

— Джейн, благодаря ти, че ми даде този прекрасен син.

Ъгълчетата на устните й се повдигнаха в щастлива усмивка.

— Не, аз искам да ти благодаря, че ми даде този син. Нямаше да мога да го направя без теб.

Думите му напомниха как бе заченато детето и той се смути. Джейн му бе дала рожба, подчинявайки се на своя господар, но той завинаги щеше да й бъде задължен.

— Джейн, ти просто нямаш представа колко съм ти благодарен. Искам да те възнаградя. Пожелай каквото и да от мен и стига да е по силите ми, ще бъде твое.

Джейн искаше само едно-единствено нещо от лорд де Уорън — любов. И внезапно й се стори, че това не е чак толкова невъзможно. Пропастта помежду им се бе стеснила през дългите часове на раждането. Той я бе докосвал с любящи ръце и със сигурност това бе първата стъпка към любовта, към мига, в който щеше да й подари сърцето си. Знаеше, че й е безкрайно благодарен и затова бе готов да се ожени за нея, ала тя искаше нещо повече от благодарност.

Разбираше, че сърцето му прелива от радост, дето най-после е станал баща, и бе сигурна, че Линкс ще иска още деца. Предчувстваше, че следващите му думи ще бъдат за брак, защото де Уорън смяташе, че е длъжен да я направи своя жена.

— Има само едно нещо, което бих искала…

Линкс си представи ковчеже, пълно със скъпи бижута.

— Само го назови.

— Знам, че се каниш да заговориш за брак… но ще ми дадеш ли още малко време?

Линкс се втренчи смаяно в нея. Възнамеряваше още утре да повика свещеник и да даде указанията си за церемонията. Смяташе да отхвърли всичките й предишни възражения. Ала тя го бе изпреварила. Очите му гневно блеснаха. Тази малка палавница отново възнамеряваше да му наложи волята си!

Синът му отвори уста и заплака. Линкс видя как Джейн започна да му нашепва нежни слова и го сложи до зърното на гърдата си. Младият баща гледаше като омагьосан как малката устица засмуква зърното, а юмручетата стискат собственически гърдата на майката.

Лицето му се смекчи. Интимната картина докосна дълбините на сърцето му. Усмихна се и промърмори:

— Нищо не мога да ти откажа.