Часовникът на Пандора

18

Харков, Украйна

Събота, 23 декември, 19:00 ч (1600 Z)

Юри Стеблинко изкара малкия вехт ястреб от главната писта и бавно започна да рулира към стоянката, където се намираше гълфстриймът на принца. Вече се беше стъмнило и само няколко живачни лампи проблясваха в далечината. За щастие Юри познаваше терена като дланта си.

Бившият майор от Военновъздушните сили, който седеше до него в кабината, беше стар приятел. Напълно си заслужаваше петдесетте хиляди долара, срещу които осигури ястреба и уреди подробностите около излитането на гълфстрийма.

Компанията, инсталираща ракетите, нито за миг не се усъмни, че разговаря с личния пилот на принца. Пилотът щял да пристигне късно през нощта, за да извърши контролен полет, а самият принц щял да дойде на другия ден и да заплати остатъка от договорена сума.

Целият този театър отне секунди. Малко повече усилия бяха необходими, за да се увери Юри, че истинският пилот няма да кацне там по същото време и да го залови на местопрестъплението.

Юри спря ястреба на площадката пред хангара и загаси двигателите. Зад паркираните на предна линия самолети се открояваше величественият силует на гълфстрийма. Наоколо нямаше никой.

Двамата с майора бяха обсъдили подробно възможните варианти. Юри ще отлети с гълфстрийма, следвайки полетния план на ястреба. Ако нещо се обърка, тогава ще използва предварително заявения полетен план на гълфстрийма, а малко по-късно майорът ще напусне летището с руската машина.

Юри потупа приятеля си по рамото и се оттегли в задната част на самолета да се дегизира като арабин. Залепи си брада и мустаци, натъкми бялата кърпа върху главата си, взе едно куфарче и се запъти към самолета на принца.

Откачи розетката на подвижния електроагрегат и внимателно го избута встрани. Спусна предната стълба и взе да я изкачва. Беше неспокоен. Ами ако са се забавили с изпълнението на поръчката? Ако не са заредили самолета с гориво или, не дай си боже, не са го въоръжили?

Влезе в пилотската кабина, включи акумулатора и въздъхна с облекчение — горивомерът показваше пълен. Потърси новия панел за въоръжението и натисна бутона „състояние“. И тук всичко беше наред — четирите ракети бяха инсталирани и заредени.

Върна се на предната врата и тъкмо понечи да придърпа стълбата, когато видя, че някаква кола се задава по пистата.

Моментът беше критичен. Трябваше светкавично да вземе решение: да затвори вратата и да се скрие вътре с надеждата, че няма да го забележат, или да си изиграе ролята, за която се бе подготвил.

Колата ускори. Още секунда-две, и фаровете й щяха да го осветят. Юри вдигна куфарчето си, грабна едно фенерче и слезе долу. В същия миг колата закова до самолета. От задната й врата изскочи едър мъж и тръгна към него.

— Шейх Фарук Аким?

— Ахмед Амани, помощник и личен пилот на шейха — отвърна Юри на руски с арабски акцент.

— От контролната кула ни съобщиха, че има някой в самолета. Не ви очаквахме тази вечер — добави мъжът смутено.

— Бихте ли включили генератора? — попита Юри.

Човекът се поколеба за миг, после нареди на шофьора си да извърши операцията.

— Ако ни бяхте уведомили предварително, щяхме да ви посрещнем както подобава.

Юри се взря по-отблизо в лицето му и изтръпна. Та това бе Николай Сахаров — собственикът на компанията и бивш ръководен кадър в Съветското авиоконструкторско бюро! Двамата с Юри се познаваха много добре!

Юри сведе глава за поздрав по арабски и бавно и неохотно подаде ръката си, сякаш европейските обичаи не са по вкуса му.

Сахаров се здрависа механично и на свой ред се вгледа в Юри. Личеше, че напряга паметта си.

— Капитан Амани, срещали ли сме се някъде преди?

— Доколкото ми е известно, само сме разговаряли по телефона.

— Може би греша — каза Сахаров, макар и не докрай убеден. Пилотът наистина приличаше на арабин, но все пак имаше нещо познато в гласа му.

— Дойдох малко по-рано от шейх Фарук — поясни Юри, — защото бях в Европа да уреждам закупуването на няколко еърбъса. Освен за шейха работя и за Саудитските въздушни линии. Мое задължение е да решавам във всеки конкретен случай кому да поверим поддръжката и евентуалната модификация на самолетите ни.

Очите на Сахаров светнаха и той бързо забрави подозренията си. Ако този арабин наистина диктуваше сделките на Саудитските авиолинии, трябваше да спечели благоволението му, за да осигури допълнителни поръчки за своята едва прохождаща в бизнеса компания.

— Не се безпокойте, че сте пристигнали по-рано — усмихна се благосклонно.

— Да смятам ли, че вече сте приключили с гълфстрийма?

— Да, да — закима енергично Сахаров. — Извършили сме всички договорени подобрения. Оръжията са инсталирани и готови за експлоатация.

— Високо ценим партньори като вас, които изпълняват поръчките ни навреме. Шейхът ще пристигне утре сутрин към десет. След малко ще изпробвам самолета. Сигурно ще ми отнеме не повече от час. Надявам се, че сте уредили хотел наблизо?

— Сега ли смятате да летите? — стресна се Сахаров.

— Да, защо? Нещо притеснява ли ви? — попита строго Юри. — Имам уговорка с втория пилот за тази вечер. Ще изпробваме самолета първо на земята, после ще направим кратък полет.

— Ами… добре, щом така сте решили. — Сахаров погледна някак неуверено към самолета.

— Господин Сахаров — каза Юри с благ тон. — Ако сте разчитали до сутринта да извършите последна инспекция, не се тревожете. За мен е важно системите да са изправни.

Сахаров въздъхна с облекчение.

— Нали разбирате, искаме още веднъж да проверим всичко. Шейхът, както знаете, е доста взискателен.

— Да, той наистина е много педантичен — кимна Юри с разбиране. — Щом приключим полета, самолетът ще бъде изцяло на ваше разположение до сутринта, ако ви остават някакви дребни довършителни работи.

— Благодаря ви.

— Моля, няма защо. После бихте ли осигурили човек да ни отведе до хотела?

— Разбира се, след около час, нали?

— Не по-рано.

Сахаров явно не се бе успокоил съвсем. Изненадващата поява на Юри го свари неподготвен и още не беше превъзмогнал притеснението си. Но при мисълта, че след двайсет и четири часа ще получи милион и половина долара от шейха, се усмихна лъчезарно. В края на краищата нали след като приспадне разноските, ще сложи половин милион чиста печалба в джоба си?

Юри си придаде делови вид и направи външен оглед на самолета. Обясни, че му предстои да извърши предполетна подготовка и че вторият пилот отишъл да разговаря с хората от контролната кула, откъдето щял да се качи направо в самолета.

Сахаров махна за довиждане, скочи в колата и уж си тръгна, но Юри не беше вчерашен. Надничайки през прозореца на кабината, видя как колата спря в другия край на стоянката с изгасени фарове.

Ясни са ми номерата ти! — рече си той. Рулира до кулата и извъртя самолета така, че вратите му да не се виждат от колата на Сахаров. Погледна към ястреба. Беше сигурен, че майорът е забелязал появата на Сахаров и е съобразил, че следва да преминат към вариант „Б“. Остави двигателите включени и свали стълбата. Слезе долу за няколко секунди, после се върна обратно и затвори вратата. Знаеше, че дори Сахаров да гледа с бинокъл, е видял само крака и обуща — все едно вторият пилот дотогава е чакал в мрака и сега се е качил в самолета.

Закара самолета до края на полосата, изчака сънливият ръководител полети да даде разрешение за излитане и половин минута по-късно вече летеше на запад. Представи си физиономията на Сахаров, след като разкрие далаверата, и се закиска. Беше работил за компанията му и добре познаваше избухливия му нрав.

Сахаров ще реагира като по часовник. Самолетът на принца няма да се върне до един час и петнайсетина минути по-късно той вече ще почне да се тревожи. След още половин час ще направи справка със служителите на въздухоплаването и като научи, че самолетът е напуснал страната, направо ще полудее. Ще заподозре принца в измама и кражба. Първо ще се обърне към руските авиослужби и Военновъздушните сили, а когато те не успеят да му помогнат, ще се обади в Риад и ще се нахвърли върху шейх Фарук Аким с обвинения. Оттам ще го уведомят, че нямат на служба лице на име Ахмед Амани, и ще го засипят със заплахи какво му се пише, ако не намери веднага самолета. Сахаров ще е убеден, че те самите са задигнали самолета, за да не платят. Арабите пък ще решат, че той е инсценирал кражбата с някаква престъпна цел.

А дотогава Юри вече ще лети с нова позивна над Средиземно море, на хиляди километри от Харков.

Точка втора от операцията изпълнена успешно! Сега да докладвам, че съм излетял!

Щом достигна крейсерската височина, Юри напусна кабината и застана пред свръхмодерното комуникационно табло, положено в орехова конзола с прекрасна дърворезба. Вдигна плъзгащата се вратичка, набра необходимия сателитен маршрут и включи компютъра за свръзка. Въведе уговорения код и активира предавателния канал. Беше изпробвал комуникационната система по време на изпитателния полет. Ще получат посланието му след минутка и на свой ред ще го известят, когато набелязаната цел е във въздуха.

Когато смъкна вратичката, нещо отвътре прещрака. Неволно бе закачил ключето за електрическото захранване. Включи пак компютъра, изчака го да проработи и за всеки случай остави таблото отворено.

Върна се в кабината и се настани на командирското място. Закопча предпазния колан и започна да обмисля рискованата операция, която следваше да извърши след половин час. На сто и петдесет километра от турската граница трябваше да симулира заход за кацане на неконтролирано летище и щом се сниши до височина, неуловима от радар, да направи скоростна отсечка около двеста километра на север и отново да се издигне в обсега на радара, все едно е излетял от друго летище. После ще регистрира нов полетен план с фалшива позивна и така ще се превърне в американски чартърен самолет на път за Щатите през Канарските острови.

В доброто старо време съветските радари щяха да го засекат и нямаше да може да ги заблуди, но откакто СССР се разпадна, съвсем бяха занемарили контрола. Юри знаеше за „дупката“ в охраната около турската граница от осем месеца насам.

След границата го очакваха шест часа скука. Бордовият компютър ще направлява полета сам, а той ще си отдъхне и ще се порадва на превъзходния аероплан. А защо и да не подремне малко, та да бъде бодър и свеж след това?

В предстоящия въздушен бой и най-малката грешка можеше да се окаже фатална.

На борда на Полет 66

В 14:50 ч се обадиха от управлението в Далас, че самолетът може да напусне Исландия и да отлети за Западна Африка. Дик Роб уведоми стюардесите и ги помоли да повикат Холанд. Подвижният команден пост на базата потвърди, че е получил същото нареждане, и обеща да освободи пистата, щом пилотите се приготвят за полета.

Холанд влезе в кабината заедно с Барб.

— Поспа ли? — попита го Роб.

— Час-два. — Холанд се прозя и разтърка очи.

— Добре. Сега чуй последните новини. Имаме нов полетен план, очакваме да ни заредят с още триста пакета храна и да ни снабдят с някакви по-големи ножици…

— Ножици ли?

— За онова момче със счупения крак — каза Барб. — Кракът му се е подул. Швейцарският доктор се тревожи, че ще се наруши кръвообращението, и смята да му среже гипса.

— Ясно — кимна Холанд.

— Вече качват храната — добави тя и посочи сигналната лампичка, че задната врата е отворена.

— Обещаха да ни дадат и лекарства за тримата пътници, които са оставили хапчетата си в багажа — продължи да докладва Роб, разлиствайки записките си. — Заредени сме с гориво, резервоарите са пълни с вода, маслото и в четирите двигателя е проверено. Вече въведох и плана в компютъра. Можем да отлетим.

Холанд седна на мястото си.

— Барб, а по твоя преценка готови ли сме?

— Да, имам и добри новини. Все още никой от пътниците не се е разболял, макар че, доколкото разбирам, чак след двайсет и четири часа можем да очакваме симптоми.

— А духовете поуспокоиха ли се?

— Какво да ти кажа, Джеймс, някои хора са доста уплашени, но посланик Ланкастър е чудесен. Организира група доброволци, които се грижат за останалите. Оня, дето ти едва не го удуши одеве, си мълчи и кротува. Дори и пасторчето миряса, след като Ланкастър взе нещата в свои ръце.

— А мистър Ериксън?

— Накарах го да се обади у дома си. Тъжна работа, но сестрата на жена му прояви разбиране и се опита да му вдъхне кураж. Мисля, че близките му отдавна са били наясно, че Лиза е душевноболна. Той все още е в шок, но смятам, че ще се оправи.

Холанд насърчително я потупа по рамото.

— Барб, дай инструкции на стюардесите, подготви пътниците и потегляме. Всъщност… не съм сигурен, че като потеглим за Африка, решаваме въпроса.

— По-добре да потеглим нанякъде, ако ще и за Африка! — отсече Барб. — Нека видят хората, че нещо се прави. Това стоене тук ги съсипа. Седят и си мислят кой ще се гътне пръв.

Роб изчака Барб да излезе от кабината и се обърна към Холанд.

— Знаеш ли, Джеймс, много си мислих за глупостите, които ти наприказвах снощи…

— Не се безпокой — прекъсна го Холанд. — Сега е важно да се справим някак.

— Просто искам да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.

— Благодаря ти, Дик.

В 15:45 ч, когато предстартовата подготовка беше приключила и боингът бе готов всеки миг да излети, най-ненадейно им се обадиха от Далас да останат на място до следващо нареждане.

— Дълго ли ще чакаме? — попита Холанд. — Моторите вече работят.

— Сигурно около половин час, докато Белият дом получи последно потвърждение от Министерството на отбраната, че летището в Мавритания е готово да ви приеме.

Снежната виелица бе затихнала още преди обяд, но продължаваше да духа източен вятър и макар че между бързодвижещите се облаци тук-там прозираше късче синьо небе, времето все още беше променливо. На дневна светлина полицаите от охраната изглеждаха съвсем като извънземни чудовища в отблъскващите си защитни костюми. Зъзнеха в колите край кордона и се молеха самолетът час по-скоро да се разкара. Бяха очистили терена и заличили следите от убийството на Лиза Ериксън.

В 16:08 ч най-сетне дойде височайшето разрешение за излитане. Само за три минути огромната машина се отлепи от пистата, набра скорост и се понесе в исландското небе. На сто и петдесет метра направи десен завой над океана и започна набор на височина в зададения курс. Предстояха пет хиляди и петстотин километра полет над Атлантическия океан.

По сателитния канал Роб докладва на управлението в Далас, че са излетели, а оттам веднага уведомиха Белия дом по телефона. Най-малко петнайсетина телевизионни камери, разположени стратегически по хълмовете около Кефлавик, заснеха събитието и картината бързо достигна екраните на тръпнещата в очакване зрителска публика по света, нараснала през последните часове до 280 милиона души.

На известно разстояние от боинга друг телевизионен екип снимаше през прозорците на „Лиърджет 25“, снабден с портативна сателитна антена. На сто и осемдесет километра южно от Кефлавик малкият реактивен самолет направи плавен завой и пое курс обратно към САЩ. „Куантъм“-66 остана сам-самичък в небето.

В 16:18 ч исландско време — 20:18 ч в Москва и Киев — електронният звънец изпиука в кабината на самотния Гълфстрийм, устремен към турско-украинската граница.

Юри Стеблинко се втурна към компютъра. Текстът на екрана беше на арабски — език, който владееше добре.

Разпечата информацията. Обектът беше излетял. Съобщаваха му координатите на полета и очаквания час на пристигане.

Юри се върна на мястото си и въведе данните в бордовия компютър. Ако номерът на турската граница мине по план, би следвало да пристигне на посоченото в съобщението място петнайсет минути преди боинга.

Разгърна картата и замислено сви устни. Третият етап от операцията би трябвало да е успешен, но с четвъртия нещата стояха по-сложно. Всичко го ограничаваше — и време, и пространство, и гориво… Ако не смогне да офейка моментално, след като изстреля ракетите, беше загубен.

Изневери ли му късметът за миг дори, Аня напразно ще го чака да се върне…