13

Джесика видя голям зор да измисли начин да лови риба с такава рокля. Беше сама в затънтената долчинка, на която вече гледаше като на своя собственост, нейна и на Черния отмъстител, каза си с усмивка и свали най-напред кърпата, прикриваща голямото четвъртито деколте, върза с нея полите на роклята за кръста. Сега гърдите й бяха почти голи, но беше така погълната от работата, че изобщо не го забеляза. Свали и долната пола, и обувките, замята с голи колена мрежите в морето.

Слънцето вече залязваше, когато Елеонор се появи на брега и заслиза с мъка по стръмнината към дола.

Джесика възкликна уплашено.

— Да не се е наранило някое от децата? — Още малко и приливът да й отвлече мрежата.

— Не — успокои я Елеонор. — Просто се надявах да те намеря тук. Алекс ще наглежда децата, докато използвам възможността да поговоря с теб. — Изгледа сестра си от глава до пети, иначе казано откъм двата, еднакво оголени края на тялото й. — Дай боже някой мъж да не ме е последвал дотук.

— Какви мъже? — попита Джес и изтегли от водата пълната с риба мрежа, за която се бяха закачили и няколко омара.

— Вече казах на Александър, че сигурно изобщо не си разбрала какво става. Джесика, даваш ли си сметка за заповедта, която е издал адмиралът тази заран? До две седмици трябва да се омъжиш.

— Ами! Ти опече ли хлебчетата със скариди за госпожа Уентуърт?

— Джесика — извика Елеонор, — чуваш ли ме изобщо? Трябва да си намериш мъж.

— Елеонор, наистина ли мислиш, че ще се покоря на заповедта на онзи човек? Нямам никакво намерение да се омъжвам, поне засега.

Елеонор се изправи пред сестра си.

— Тази заран куп хора са чули заповедта на адмирала и той не може да си я върне обратно, ако не иска да стане за посмешище на града. О, Джесика, как успяваш непрекъснато да си докарваш бели!

— Не разбирам този път какво сбърках. Нека Алекс си поговори с адмирала. Двамата са май добри приятели — добави подигравателно Джес.

Елеонор седна на едно повалено дърво.

— Как да те накарам да бъдеш по-разумна? Реномето на адмирала е сложено на карта. С ушите си чух как двайсет души му заявиха, че ти никога няма да се омъжиш, а той всеки път ставаше, червен като рак. Накрая отсече, че ако до две седмици не се омъжиш за някой американец, ще те даде на англичанин.

Джесика най-сетне се вслуша по-внимателно.

— Всичко това е станало само за един късичък ден?

Елеонор изгледа сестра си с вдигнати вежди. Джесика явно не подозираше какъв хаос е причинила в града.

— Джес, само до тази вечер у Монтгомърови се появиха четиринайсет приемливи и двама неприемливи кандидати за ръката ти, повечето ти донесоха подаръци.

Джес се разсмя.

— Какви подаръци? Едно прасе ще ни дойде добре. Ако някой докара тлъста свиня, веднага съм негова.

— Джес, това не е шега! — Джесика седна до сестра си. — Той изгори гемията ти, може да заповяда да подпалят и къщата ни. Мисля, че е издал тази сутрин заповедта си, без да се замисля, но сега трябва да си удържи на думата. Пък и не мисля, че мъжете в този град ще допуснат той да си върне думите назад. Не един ще иска да използва възможността да ти стане съпруг.

— Наистина ли? — разсмя се Джесика. — Някой проявява интерес към мен? Какво ще кажеш за най-малкия син на господин Лорънс?

— Той навърши наскоро седемнайсет.

— Колкото е по-млад, толкова по-лесно се опитомява. Добре де — прекъсна Джесика сестра си, готова пак да я нахока. — Все ще намерим начин да заобиколим заповедта. Продължавам да мисля, че Александър е най-подходящият. Ще уреди всичките ни проблеми.

— Той наистина те е спасявал твърде често.

— Любопитен е като дърта стара мома, нищо повече. Нали за друго не го бива, поне говори добре и се застъпва за мен. Хайде, вземи рибата и да се прибираме. С проблемите можем да се заемем и утре.

— Тогава ще разполагаш само с тринайсет дена — каза потиснато Елеонор.

Наведена над мрежите, Джес изгледа сестра си.

— Защо пък да не се омъжа за онзи непохватен дивак, за руснака, слугата на Александър.

— Само през трупа ми — изсумтя Елеонор, но побърза да се плесне през устата. — Исках да кажа… ами разбира се… и това е възможност…

Докато вадеше рибата от мрежата, Джесика взе тихичко да си свирка.

Малко по-късно, вече недалеч от пътечката към скромната им къщурка, Джесика почна най-сетне да осъзнава какво й каза току-що сестра й. Неколцина мъже бяха застанали в шпалир пред вратата им. Някои държаха увехнали букети цветя, други лепкави бонбони от кленова захар. Мнозина просто стояха с шапки в ръка.

— Госпожице Джесика, имам шест морга плодородна земя и ще се радвам да станете моя жена.

— Аз съм собственикът на „Моли Д“ и можете да станете мой кормчия. Винаги ще се съобразявам с желанията ви.

— Складовете на двайсет мили северно от Ню Съсекс са мои, освен това ще ви купя катър, да го впрягате в ралото.

— Имам шест мулета, три магарета и осем казана. С удоволствие бих се оженил за вас, госпожице Джесика.

Джесика зяпаше мъжете с отворена уста, докато Елеонор я превеждаше за ръка през двойния шпалир кандидати. Дръпна силно Джесика за лакътя, когато тя за малко не спря пред мъж, повел с въженце тлъста свиня.

— Наистина не знаеш какво вършиш — изсъска Елеонор, след като тръшна зад себе си къщната врата.

— Нямах представа колко съм популярна — засмя се Джесика. — Дали пък да не застана на кея и да ги накарам да наддават. Въпреки че мъжът със свинята не беше за изхвърляне.

Елеонор стовари на масата торбичка царевично брашно.

— Трябваше да те продам, чисто и просто да те продам. Та дано децата и аз видим, дай боже, най-сетне малко спокойствие.

— Нищо за ядене, но затова пък спокойствие — отвърна самодоволно Джес. — Елеонор, я не се пали толкова. Бурята скоро ще отмине. Нямам никакво намерение да се омъжвам сега за когото и да било. Изчакай. Алекс ще баламосва със сребърния си език адмирала, докато го придума да се откаже от решението си. Ще видиш. — Джес се отпусна на облегалката на стола и си помисли, че няма намерение да се омъжва за друг, освен за Черния отмъстител. Трябва само да изчака той да се появи отново и тогава ще отиде гордо под венчило с него.


Джесика се опитваше да се съсредоточи върху риболова, но хвърляше отново и отново поглед през рамо към брега. Изминалите седмица и половина бяха за нея същински ад. Където и да стоеше или вървеше, сякаш стъпваше върху мъже, мъже, които посягаха към нея, мъже със сведени глави, мъже, които слагаха в краката й земните си блага. Идваха чак от Бостън, появи се дори един французин, търговец на кожи, дошъл от далечните гори на Севера. Чул, че в Уорбрук се продавал цял кораб хубавици. Изглеждаше доста разочарован, когато разбра, че става дума само за една. Заяви, че Джесика е „наистина много хубава“, но за целите му твърде недостатъчна.

Така изтече първата седмица от срока, през която Елеонор и Алекс успяха да убедят Джес, че адмиралът е знаел добре какво казва, заповядвайки на Джесика да се омъжи. Междувременно беше отправил ред закани към дома й, семейството и начина, по който си печели хляба, — за в случай, че не прояви покорство и го направи за смях. Дори я представи на някакъв мъж, когото трябвало да вземе за съпруг, ако не спази дадения срок — някакъв недодялан глупак в униформа с дебела, увиснала долна устна, която непрекъснато облизваше. Адмиралът се смя, когато при вида на този „кандидат“ тя неволно се разтрепери.

Но сега, докато хвърляше с привични движения мрежите, не можеше да се отърве от мисълта, колко много ще се промени животът й, ако се наложи да се омъжи. Досега нито един от многото кандидати не й предложи да вземе в дома си по-малките й братя и сестри. Някои й заявиха дори съвсем открито антипатията си към Натаниел.

Джес се засмя. Нат наистина само отблъсква кандидатите. Доставяше му огромно удоволствие да ги осмива пред нея. Попита един, вече по-възрастничък кандидат, на колко е години, а като чу отговора, се запревива от смях. Помоли сух като чироз собственик на птицеферма да демонстрира бицепсите си, а после заяви на Джес, че този мъж е твърде слабосилен за нея. На друг кандидат дръпна перуката и се развика, че под нея гъмжало от бълхи. Нат се грижеше да отстрани предварително най-неподходящите кандидати.

Но и най-добрите не предизвикаха у Джесика никакъв интерес. Би изслушала един-единствен мъж — Черния отмъстител. Само като затвореше очи и усещаше ръцете му върху тялото си. Защо го няма никакъв, защо не застане пред нея и не поиска ръката й? Защо не идва да я спаси, този път от похотливите кандидати?

Чу шум от търкалящ се камък, отвори очи, бързо се обърна и видя стария Клаймър на крачка от себе си. Той протегна ръце и се опита да я награби с мръсните си лапи. Тя отстъпи назад и за малко не се спъна в мрежата.

Погледът му беше прикован към полуголите й гърди, после се плъзна и по полуголите й крака. Очите му зашариха неспирно нагоре-надолу.

Джес вдигна ръце да прикрие голотата си.

— Господин Клаймър, мястото ви не е тук. — Тя продължи да се отдръпва крачка по крачка.

— Защо не? — изсумтя той и запристъпва към нея. — Нали ти си тук, Джесика. Обичам те толкова отдавна. Омъжи се за мен. Ще ти дам всичко, което пожелаеш.

Джес се озърна за някакво оръжие, но видя само рибите на земята. Наведе се, хвана за опашката една тежка двайсет фунта треска и удари с нея господин Клаймър по главата.

Той остана секунда замаян, но после я награби с две ръце и се опита да я целуне по устата.

Джес извърна глава и отблъсна лицето му. Той се оказа учудващо силен за годините си.

— Джесика — прошепна той и притисна лице към гърдите й.

— Пусни ме, дърто морско чудовище! — извика тя. Но той не искаше и да чуе.

— Искам да ми станеш съпруга! За да си всякога до мен! Искам да те притежавам завинаги, за вечни времена.

Докато тя се бореше със стария Клаймър, видя Алекс, застанал горе на скалата.

— Помогни ми! — извика. — Отърви ме от тази медуза. Господин Клаймър — каза умоляващо, — забравяте се!

На Александър му трябваше ужасно дълго време, за да слезе на малкия плаж. Джес се бореше с дъртака, който покриваше гърдите й с лигавите си целувки. Вече й се повдигаше.

Алекс се приближаваше към двамата, избягвайки локвите. Подритна внимателно няколко риби с върха на обувката си, а когато стигна до тях, потупа господин Клаймър по гърба.

Отначало старият изобщо не реагира. Наложи се Алекс да го потупа три пъти по рамото, докато Клаймър най-сетне го погледна. Втренчените му, зачервени очи щяха да изскочат от орбитите, когато видя Алекс. Дръпна се и пусна Джес.

— Бих ви препоръчал да се приберете у дома, там ще ви е по-удобно.

— Ами… да… аз само… исках само… — Клаймър се дръпна, обърна се, изкатери скалата, а после двамата го чуха как тича към гората.

— Най-сетне! — каза Джес, оправи си дрехите и погледна рибите, които подскачаха около нея по пясъка. — И ти си ми един спасител, няма що!

— Ще отречеш ли все пак, че аз го натирих?

— Не преди той да ме… Трябваше да го удариш. — Тя се погледна и направи гнуслива физиономия. — Олигавил ме е от глава до пети. — Приклекна и изми голите си гърди. Изобщо не забеляза, че лицето на Александър, който я гледаше, пламна.

Алекс извърна поглед и седна на поваленото дърво.

— Реши ли вече?

— Какво да реша? — попита тя и хвърли няколко риби в чувала. — Искаш да кажеш, за кого да се омъжа? И да и не.

Той махна въображаема прашинка от ръкава си.

— Нека отгатна: искаш да се омъжиш за Черния отмъстител, но той не се е появил отново, за да поиска ръката ти.

Джес изтърва една риба треска, после я вдигна.

— Ти пък какво знаеш!

— Всяка девойка в този град мечтае да се омъжи за Черния отмъстител. Изглежда, уверени са до една, че е свръхчовек. Въобразяват си, че ще се омъжат за прекрасния принц от детска приказка.

— Но той е от плът и кръв, сигурна съм — заяви тя самонадеяно.

— Плът и кръв, които не желаят да се появят. Откъде знаеш дали не е един от многобройните кандидати, които претендират от седмица за ръката ти?

— Щях веднага да го позная, повярвай ми. Алекс, я стъпи на опашката на тази риба и я дръж здраво.

Той стъпи с въздишка върху опашката на рибата.

— Джес, остават ти само четири дена, за да избереш. Време е да вземеш решение.

Тя хвърли и последната риба в чувала, седна на дървото до Алекс.

— Мога ли да ти доверя нещо?

— Разбира се — каза той тихо и я изгледа внимателно.

— Нито един не ми харесва. — Погледна ръцете си. — Не искам да го споделя с Елеонор, но съм много загрижена. Зная, че си отгатнал истинските ми чувства към Черния отмъстител. Той и аз, ние сме… ние сме по-близки, отколкото повечето хора подозират. — Тя вдигна глава. — Не искам да взема друг мъж. Искам да изчакам всичко това да отмине. Тогава Черния отмъстител ще може да се появи открито и ще съм повече от щастлива, ако се ожени аз мен.

— Но, Джес, проблемите ни с Англия няма да се решат за една нощ! Какво ще стане, ако конфликтът продължи с години? Какво, ако Англия прати още войска да залови Черния отмъстител? Какво ще стане, ако той изобщо няма да може да се появи пред тебе без маска?

— Умея да чакам. Някой ден ще дойде при мен с открито лице, а дотогава ще се въоръжа с търпение.

— Но ти не разполагаш с достатъчно време, за да го изчакаш да дойде „един ден“ без маска. Налага се до четири дена да си избрала съпруг.

— Ще изчакам.

Той вдигна с въздишка очи към небето.

— Какво имаш предвид? Да седиш и да бездействаш, докато след четири дена камбаната удари полунощ? Ако дотогава Черния отмъстител не се появи, ще помолиш да ти завържат очите и ще избереш напосоки някой от кандидатите?

— Не ми допада ни един от тях! — каза тя натъртено. — Всички искат от мен само… само същото, което искаше преди малко господин Клаймър. Не мога да се омъжа за някой от тези кандидати и да оставя семейството си в беда. Кой ще храни тогава Елеонор и малките? Тези мъже искат само мен, но не и децата. Искат да си имат свои деца, а не да хранят хорските хлапета.

— Аз ще взема децата при мен — каза тихо Алекс. — В дома ми има достатъчно място за тях.

Тя го погледна, усмихна се и му стисна ръката.

— Много мило от твоя страна, но не мога да приема. Да допуснем, че Черния отмъстител е капитан на кораб. Тогава? Ще отплувам с него, а ти ще трябва да се грижиш сам за децата. Няма да мога дори да давам по нещо за издръжката им.

Той стисна здраво ръката й в своите.

— Искам да се преместиш с децата в моя дом.

Тя го изгледа недоумяващо.

— Черния отмъстител и аз, и децата, всички да живеем при теб? Предложението е наистина великодушно, Алекс, но… — Тя млъкна и го погледна с широко отворени очи. — Не искаш да кажеш, че…

— Да, би могла да се омъжиш за мене, Джес — изрече тържествено. — Ще се грижа за тебе, за сестра ти Елеонор и за децата.

На лицето на Джесика се появи широка усмивка, после тя високо се разсмя.

— Ама и ти! — прихна. — О, Алекс, хубава шега! Аз искам Черния отмъстител за съпруг, а какво ми се предлага в замяна? Безгръбначна медуза на синьо-оранжеви райета. След дъртия Клаймър това е втората ми „радостна“ изненада днес… — Зърна лицето на Александър и млъкна. През живота си не беше виждала толкова силен гняв, изписан на нечие лице.

Той стана от дървото.

— Алекс — измърмори тя, — беше само шега, нали?

Той й обърна гръб и се заизкачва по стръмнината.

— Алекс! — извика тя подире му. Но той не се обърна. Тя затъпка гневно миди и камъни, обърна в бягство дузини заровени в тинята червеи. Уж реши никога вече да не наранява чувствата на Алекс, а пак го стори. Елеонор е права, той е толкова добър към нея и семейството й, толкова много му дължат. Трябваше да му откаже деликатно и поне да не го сравнява с… Не искаше дори да си спомни с какво го сравни. Натъкми кърпата на деколтето, събра мрежите, улова и тръгна към къщи.

Джесика мина през шпалира от кандидати и събра донесената от тях като подарък храна — знаеше, че толкова много неща няма да получи скоро пак. Елеонор вече я причакваше с кавга:

— Господин Клаймър се отби и се оплака горчиво от теб.

— Мисля, че има даже шунка — каза Джес, преравяйки събраните вързопчета.

— А, ето и небетшекер за вас.

— Да се надяваме, че тези мъже ще продължават да идват и да ти предлагат брак, Джесика — каза Моли и си напъха парче небетшекер в устата.

— Това не може да продължи вечно — каза Елеонор. — Джес, време е да решиш.

— Зная за кого бих се омъжила.

Елеонор не се хвана. Бяха се разправяли с часове на тема Черния отмъстител и Елеонор беше на мнение, че Джесика трябва да разсъждава реалистично и да забрави романтиката.

— Отвън чака собственикът на „Моли Д“ — каза Елеонор.

— А кого от нашите малки е готов да води на далечно плаване? — попита Джес, седна до масата и си взе късче небетшекер. — Освен това има брадавица на брадичката.

Елеонор изреди още няколко кандидата. Но Джес намираше кусур на всеки.

Най-сетне и Елеонор седна до масата, зарови лице в шепи.

— Изредих ти ги всичките до един — въздъхна. — Ти отхвърли всички мъже, които познавам.

— Дори Алекс — каза Джес, като се сети колко гневен си тръгна.

— Алекс ли? — вдигна глава Елеонор. — Алекс те е питал дали искаш да се омъжиш за него?

— Мисля, че да. Предложи ми да вземе всички деца в дома си, ех, и мен, разбира се, за добавка.

— А ти какво му отговори, Джесика? — попита Елеонор с много спокоен, не предвещаващ нищо добро глас.

Джес изду устни.

— Не подозирах, че говори сериозно. Боя се, че му се присмях. Утре ще му се извиня. Ще му откажа много мило и…

Елеонор скочи от стола и се наведе над Джес.

— Какво си направила? — изкрещя. — Отказала си на Александър Монтгомъри? Подиграла си го, защото ти е направил предложение за женитба?

— Вече ти обясних, че не взех предложението му на сериозно. Мислех, че е шега, докато не видях лицето му.

Елеонор хвана сестра си за ръката и я накара да стане от стола.

— Наглеждай децата — извика тя на Нат.

Джес се опита да протестира, докато Елеонор я влачеше през шпалира от кандидати, които вече преспиваха пред къщурката, а после я преведе през целия град и я накара да изкачи хълма до дома на Монтгомърови.

Намериха Александър в стаята му да чете книга. Той не стана, когато Елеонор нахълта през вратата, не удостои Джесика дори с поглед.

— Току-що разбрах колко глупаво се е държала сестра ми — каза задъхана Елеонор. — Била е толкова зашеметена от великодушното ти предложение, че си е загубила за малко ума.

Алекс наведе очи към книгата и каза доста равнодушно:

— Елеонор, представа нямам за какво говориш. Просто отървах госпожица Джесика от един натрапчив кандидат. Помня наистина, че говорихме за съпружество, но само най-общо, не конкретно.

— Хайде да си вървим — каза Джес и извърна лице от Алекс. Но Елеонор се облегна отвътре на вратата.

— Александър, зная, че е била груба с теб, но е такава с всички. Уверявам те, ще ти бъде чудесна съпруга. Тя е силна, понякога даже интелигентна. Малко е горда, признавам. Понякога отваря уста, когато е по-добре да я затваря. Но е много енергична и ще се грижи на масата ти винаги да има добро ядене…

— Не съм товарно добиче, Елеонор! Прощавайте, но трябва да вървя.

Алекс се отпусна на облегалката на стола, а Елеонор застана с разперени ръце пред вратата и не позволи на Джес да се измъкне.

— Мога да те уверя, че излиза преди изгрев — слънце с мрежите и не престава да работи, докато не капне от умора…

Алекс остави книгата, сви показалец и палец на триъгълник и се загледа замислено в Джес.

— Мога с не по-малък успех да си купя чифт волове. Ще вършат същата работа, която току-що ми похвали, Елеонор. Но волът няма да ми противоречи. Ако я взема, какво ще получа, освен една добра работничка?

Джес местеше гневен поглед от единия към другия, после се опита да се пребори с Елеонор за дръжката на вратата.

— Тя ще дойде при теб с шест малки работничета, които няма да ти струват абсолютно нищо. Помисли само колко много ще постигнеш с тези енергични малки същества, готови да ти помагат. Би могъл да разшириш предприятията си и…

— Но мога и да банкрутирам в усилията си да ги изхраня. Пък и какви други предимства може да ми предложи тя? Как стои да речем, въпросът със зестрата?

— Зестра ли? — изсумтя Джес. — Ако си въобразяваш, че можеш…

Елеонор я сръга в ребрата.

— Щом се ожениш за нея, ще получиш половината от чудесна падинка, където гъмжи от стриди и какви ли не още вкусни дарове на морето.

— Хм — Алекс се надигна бавно от креслото, приближи се към Джесика и я огледа от глава до пети.

Джес пусна дръжката на вратата и го стрелна гневно.

Той я хвана за брадичката, вдигна лицето й.

— Не бих казал, че е много хубава.

— Тя е най-хубавото момиче в града и ти го знаеш. Някои моряци твърдят даже, че е най-хубавото момиче на света. Поне те не били срещнали по-хубаво и на петте континента.

Алекс пусна брадичката на Джесика и отстъпи крачка назад.

— Просто не зная какво ме беше прихванало, когато я попитах дали би се омъжила за мен. Може да е било от състрадание. Съжалих я, като видях как онзи дебел старец я опипваше цялата, сякаш е кокошка за колене.

И той се залови да издърпва дантелените си маншети.

— Да, разбира се, Александър. Но си я попитал все пак дали е готова да се омъжи за теб, а не искаме нашите съграждани да почнат да свързват уважаваното име Монтгомъри с нарушено обещание за женитба, нали?

— Няма да се омъжа за теб, дори ако…

Елеонор затисна с две ръце устата на Джесика.

Алекс се извърна и потисна въздишка.

— Всички жени са еднакви, мисля аз. Предимство е, то се знае, да вземеш яка жена, а не слугиня, дето идва и си отива, след като е служила колкото там трябва. Човек тъкмо успее да свикне такава жена на едно — друго и тя вече те напуска. Мисля, че и ти скоро ще се омъжиш и ще ни напуснеш, Елеонор. Та какво да правим сега? Да насрочим деня на сватбата? — Той се настани пак в креслото и посегна към книгата. — Добре де, след четири дена трябва да е омъжена. Но можете да се пренесете още довечера тук. Ще настаниш момчетата в стаята на Адам, а за себе си и момичетата ще вземеш стаята на Кит. И им дай нещо да хапнат, Елеонор.

Джес изблъска с две ръце Елеонор встрани.

— Ние, Тагъртови, не приемаме милостиня!

— Но това не е милостиня, миличка. Нали всичко ще си остане в семейството.

Елеонор повлече Джес към вратата.

— Много ти благодаря, Александър. Всевишният ще те възнагради за великодушието ти с място до своята десница.

— Погрижи се и за дрехи за всички, Елеонор. Не желая деца, които живеят под покрива ми, да ходят дрипави.

— Да, Александър, бог да те благослови, Александър — каза Елеонор и побърза да затвори вратата след себе си.

Загрузка...