Черният отмъстител

14

Джесика седеше на пода в къщурката на Тагъртови с лице към печката и пържеше на огъня риба, надяната на дълга тояга. Откакто децата се преместиха, в къщата цареше необичайна тишина. Никой не плачеше, никой не се смееше, никой не скачаше на гърба й и не молеше да я поязди. Би трябвало да възприеме спокойствието като почивка, но вместо това усещаше липсата на децата. Даже Елеонор вече й липсваше, най-вече онази Елеонор отпреди години, която не се караше непрекъснато с нея.

Преди два дена, когато Александър й направи предложение, Елеонор събра още същата вечер малкото покъщнина, която им беше останала, и се пренесе у Монтгомърови.

Джесика не се реши да напусне къщурката. Потвърди още веднъж решението си, да не се омъжва за Александър и заяви, че затова няма да отиде в дома му. Елеонор я нахока и взе да я замеря с предмети, с което направо смая Джесика. Питаше се откъде ли е научила сестра й такива груби изрази. На нея, на Джесика — заяви сестра и, — щял да й дойде в края на краищата умът в главата, затова щяла да изчака у Монтгомърови да благоволи да я последва.

От онази вечер Джесика живееше сама в къщата. Александър, това надуто магаре, нареди глашатаят да извести на целия град за годежа му с Джесика. Когато неколцина от най-упоритите й кандидати не побързаха да очистят пространството пред дома й, се появи онзи арогантен слуга на Алекс, руснакът, и пораздра с кинжала си дрехите на упоритите женихи. Когато Джесика се прибираше една вечер от риболов, свари един от тях, младежа, който й предложи за подарък свинята, как си придържа с две ръце панталона и бърза да се омете.

Изгледа високомерно Ник, влезе вкъщи и тръшна вратата. Пъзльото Александър изобщо не й се вести след онази вечер.

Беше вече втора нощ сама в къщата, вятърът свистеше през зейналите процепи в стените, а тя се хранеше от немай-къде само с риба. Нямаше представа от готвене, та не умееше да си приготви нещо друго.

Когато навън взе да гърми и след малко проливен дъжд зашиба къщурката, усети се още по-самотна и изоставена. Не забеляза как външната врата се отвори.

— Джесика?

Озърна се и видя на вратата Александър. Жълтата му копринена дреха проблясваше на огъня в печката.

— Омитай се! — каза тя.

— Донесох ти нещо за хапване — само каза той и й подаде кошница. — Малко от прочутите пастети на Елеонор и то не от риба, а от месо. — Остави кошницата, свали копринената дреха и я просна внимателно на пода да съхне.

Тя не му отговори, загледана в рибата.

— Има сирене, хляб, шише вино и… той се поколеба. — Парче шоколад.

— Шоколад! — Тя пусна рибата в огъня, протегна лявата си ръка и взе шоколада. Отхапа от него. — Каква е цената на този подарък?

— Омъжи се за мен — каза той простичко, седна на пода и я хвана с дясната си ръка за рамото, та да не може да скочи. — Джесика, трябва да поговорим. Не можеш да се погребеш завинаги в тази къща и да се цупиш. След два дена Уестморланд ще нахлуе тук с войниците си и ще те натири.

— Няма да ме намери — заинати се тя.

Алекс се залови да празни кошницата.

— Нима перспективата да си омъжена за мен ти изглежда толкова ужасна? — попита плахо, вперил очи в пода.

Тя се обърна и го погледна. Без дрехата наистина не правеше чак толкова смехотворно впечатление. Бялата му плисирана риза, мокра от дъжда, беше залепнала за раменете. Знаеше, че е много дебел, но погледнат от този ъгъл, изглеждаше почти слаб.

— Не желая да ме принуждават — отсече тя. — Толкова малко са нещата в живота на една жена, които тя може да решава сама, но изборът на съпруг би трябвало да е неин.

Александър разви една пирожка с месо и зеленчуци, подаде й я.

— Мисля, че извънредни обстоятелства изискват и необичайни мерки. Не можеш да избягаш от факта, че след два дена трябва да си омъжена, или ще се видиш принудена да вземеш за мъж някой кретен. Вярно, не изглеждам кой знае колко добре, но за ума ми не може да има възражения.

— Съвсем не изглеждаш чак толкова зле, без някой от идиотските ти костюми. — Джес посочи с глава лъскавата купчина коприна зад гърба си.

Алекс обърна лице към нея и се ухили.

— Опитай това вино, Джес — намигна й той. — Откраднах го от личната винарна на баща си. Докарал го е преди десет години от Испания.

Смехът му беше заразителен и тя пое чашата, която й подаваше. Виното много й хареса. Имаше тънък, чудесен аромат.

— Сега на въпроса — каза той сериозно. Препичаше сирене на печката и го дръпна, преди да е потекло. — Не желаеш да се омъжиш за мен, Черния отмъстител още не се е появил, а срокът изтича след два дни. Какво смяташ да правиш?

— Не мога просто да се измъкна и да оставя децата в беда — отвърна тя тихо. — Иначе отдавна да съм напуснала града. Някой трябва да се грижи за децата, а Елеонор няма да се справи сама. За съжаление от другите кандидати нито един не прояви желание да вземе и децата заедно с мен.

— Разбирам. Може този недостатък на другите мъже да се окаже от полза за мен. — Той й приготви сандвич със сирене.

— Алекс — каза тя умоляващо, — работата не е толкова, че не ми харесваш, а в това, че твърдо съм решила да се омъжа за определен човек.

— За твоя, ах, така странно изчезващ, Черен отмъстител.

— Да — отговори тя и пресуши чашата си. — Освен това има някои обстоятелства, които не са ти известни. Ако ги чуеш, веднага ще се откажеш да се ожениш за мен.

— Е, добре — каза той и напълни повторно чашата й. — Готов съм да приема и най-лошото. Та какви ужасни новини си ми приготвила?

— Аз… аз вече не съм девствена — прошепна тя с наведена глава.

— Нито пък аз. Какво още?

— Алекс! Ти май не ме разбра. Казах ти, че се отдадох на друг мъж. Мога да се омъжа само за него.

— Искаш ли още малко сирене? И престани да ме гледаш, сякаш съм пълен идиот. Чудесно разбрах какво ми каза току-що. Зная също, че не си напускала малкото ни градче. Нека ти кажа, че има места по света, където съвсем не е необичайно омъжена жена да си има, освен това един или двама любовника.

— Наистина? — попита любопитно Джес. — В коя страна има такива жени?

Той я изгледа усмихнат.

— Смятам, че един мъж ще сбърка, ако вземе да обяснява на бъдещата си жена възможностите й за съпружеска изневяра. Добре де, ти ми призна, че вече не си девствена. Предполагам, че Черния отмъстител има нещо общо с това.

Тя се изчерви.

— Да, той и аз…

Алекс вдигна бързо ръка.

— Предпочитам да ми спестиш свързаните с това подробности. Сигурен съм, че е станало през една лунна нощ и ти просто не си могла да устоиш на черната му маска. Опитай и този сорт. Не обичам жени, дето са кожа и кости.

Тя му позволи да й приготви още един сандвич.

— Алекс — изпелтечи, — ти как… Искам да кажа, коя беше жената, с която за пръв път… така де, първата ти.

Той се облегна на лакти. Навярно пламъците, които го осветяваха отгоре, допринасяха тя вече почти да не вижда дебелия му корем, застрашаващ да сцепи жълтата копринена жилетка.

— Помниш ли Сали Хендерсън?

— Шивачката? — Тя вдигна бързо глава. — Но тя беше връстница на майка ми. Напусна града, още като бяхме деца. Алекс, ти лъжеш.

Той я погледна и хлапашкият му смях я накара да се отпусне и да се изтегне на пода близо до него.

— Сали Хендерсън — измърмори. — Та ти трябва да си бил малко момче.

— Достатъчно голямо, според мен.

— И оттогава не си имал друга? — попита тя, като го наблюдаваше внимателно. На тази светлина Алекс изглеждаше наистина много по-добре. Беше дошъл без онази отвратителна дълга перука, носеше друга, с гладко вчесана, напудрена коса, вързана на тила с черна копринена панделка. До този миг изобщо не й беше правило впечатление колко привлекателен е контрастът между снежнобялата перука и черните му вежди.

— Е, имаше по някоя от време на време — изгледа я той ухилено през рамо. — Джес — добави, — мисля, че се държах ужасно арогантно, когато ме посетихте с Елеонор в стаята ми. Но не съм срещал жена с твоя талант да ме изкарва от търпение. Кой мъж би понесъл жената, на която току-що е направил предложение за женитба, да го нарече медуза?

— Ами заради децата.

— Какви деца? — попита той слисан.

— Ти само заради малките ми братя и сестри ме попита дали искам да се омъжа за теб. И защото баща ти иска да си намериш жена. Така ли е?

Алекс седна и се загледа в огъня. Мина известно време, преди да отговори:

— Наистина вече не мога да живея без твоите братчета и сестричета, които се увисват по мен и си бършат лепкавите пръсти в скъпите ми копринени костюми. Вчера Моли ми сви от гардероба най-хубавата перука, понеже й трябвало гнездо за косче със счупено крилце. Самуел се настанява с мокри пеленки право върху новата копринена бродерия на Мариана. Филип се вмъкна днес в два часа сутринта в леглото ми, понеже чул шум, а тъй като другите деца не пожелали да спят без него, малко преди три всички се бяха събрали в леглото ми. Да, признавам, същинска наслада е да са ден и нощ наоколо ми, защото винаги съм изпитвал желание да имам нещо, което ти принадлежи.

Джес се загледа в пламъците. Боеше се да пророни дума. Много искаше да попита какво всъщност го е подтикнало да поиска ръката й. Но не смееше. Наистина ли има желание да се ожени за нея? Погледна профила му, обърнат към нея. Откакто се бе завърнал в дома на баща си, никога не се бе държала мило с него и все пак прекараха заедно много часове и, колкото и да е странно, чувствуваше се дори малко нещо привлечена от него. Първият мъж, по когото се бе заглеждала като девойче, беше от семейство Монтгомъри, а откакто имаше сили да държи мрежа, продаваше рибата пак на него. Помнеше майката на Александър, която я слагаше на стол до неговия и ги хранеше с мляко и курабии.

— Алекс — каза тихо, — какво ще стане с децата?

— Ще ги задържа — отговори той твърдо. — Каквито номера и да ми погаждат. Баща ми се грижи повечето време за Нат, а Мариана ще се заеме с момичетата. За мен ще останат само по-малките момчета. Сам ме следва навсякъде като угоена коледна гъска, а Филип…

— Не, попитах те за нашите деца.

Той седеше с гръб към нея.

— Ще трябва да почакаме малко, Джес — отговори й тихо с безкрайно тъжен глас. — Аз още… не мога. Трябва да имаме търпение.

Докато го гледаше, седнал така с гръб към нея, Джес усети как сърцето й откликна на неговото. На отблясъците на огъня виждаше само широките му рамене и енергичната брадичка, а добрите му думи продължаваха да звучат в главата й. Помисли си колко често е спасявал от неволи нея и семейството й, как се опря на англичаните, за да я спаси. Вместо с благодарност, беше му отвръщала само с лошо настроение и подигравки.

Седна и сложи ръка на раменете му, доближи устни до ухото му и докато той слагаше ръката си върху нейната, прошепна:

— Алекс, много ти благодаря за всичко, което направи за мен. За огромното търпение, което проявяваш към децата, за начина, по който понасяш лошото ми настроение.

Наведе се толкова близо до раменете му, че можеше да го гледа в очите. Лицето му наистина е хубаво, помисли си, наведе се импулсивно още по-напред и го целуна по устата.

Но той извърна бързо глава и устните й докоснаха крайчеца на неговите.

Тази реакция събуди съчувствието й. Беше му напомнила навярно за времето преди тежкото заболяване.

Тя го потупа по ръката.

— Всичко е наред, Алекс. Нищо не ме притеснява. Нали те разбирам. Ще се омъжа за теб. Ако до вторник в полунощ той не се яви и не ми направи предложение, в сряда ще се омъжа за теб.

Като се имаше предвид колко е дебел, Алекс се движеше с учудваща бързина. Преди Джес да премигне, вече стоеше пред нея с ръце на хълбоците.

— Ако не направи какво? — изкрещя той. — Значи в деня преди сватбата трябва да чакам до полунощ, за да разбера дали имам годеница или не, така ли? Отиде твърде далече, Джесика. Можеш да си въобразяваш, че си най-желаната жена на света, но има и други хубави жени.

Тя също скочи и също сложи ръце на хълбоците.

— Хубави жени ли? В най-добрия случай такива, дето биха те взели за парите ти. Че за какво друго? За хубостта ти? Или защото си невероятен любовник? Но дори с всичките си пари няма да намериш друга. Била съм винаги честна с теб. Винаги съм ти повтаряла, че искам Черния отмъстител за мъж. Ако дойде да ме вземе, ще бъда негова.

— Ако ли пък не дойде, аз ще съм ти резервата, така ли?

— Някой да ми е предоставял избор, Алекс? — отвърна тя вече по-примирително и се приближи към него.

Александър вдигна от пода още мокрото си копринено палто и го наметна през рамо.

— Как можеш да си толкова глупава и да обичаш мъж, който се появява само от време на време? Мъж, който не иска нито да назове името си, нито да си покаже лицето?

— Не съм казала, че го обичам.

Алекс се вцепени.

— Ако не е любов, какво тогава? Плътска наслада?

— Не, аз… не зная. Той ме обича. Имаме еднакви цели, еднакви разбирания. Не бях срещала мъж като него. Мисля, че мога да го обичам.

Александър отиде до вратата, там се обърна още веднъж.

— Ще можеш да обичаш и мен, дявол да те вземе — изръмжа и излезе навън, в дъжда.

Тя гледа известно време втренчено във вратата.

— Любов ли? — прошепна. Александър влюбен ли е в нея? По неизвестна причина тази мисъл съвсем не й беше неприятна. Тя си засвирка тихичко, качи се на таванчето и се пъхна в студеното легло.

Алекс гребеше сено за постелка на врания си кон.

— Знаех си, че тук ще те намеря — възкликна със смях Ник. — Чуя ли вкъщи гневния ти глас — продължи с тънка подигравателна усмивка, — зная къде да те открия.

Алекс продължи известно време мълчаливо да работи.

— Елеонор не ти ли създава достатъчно грижи? — изръмжа той.

— Поднесох й днес нещо, което трудно ще смели — отговори самодоволно Ник. — Така й погълна вниманието, че забрави дори името на сестра си. А ти ще се ожениш значи утре сутринта за твоята възлюбена госпожица Джесика, така ли?

— Някой ще се ожени за нея — отговори Алекс и донесе вода на коня. Както му стана навик, на острова работеше, както и днес, гол до кръста, за да се възстанови от запарващите, подплатени с възглавници дрехи.

— Брачната нощ с тази дива котка ще е незабравимо събитие.

Алекс хвърли на Ник мрачен поглед.

— Не мога да спя с нея и ти го знаеш. Веднага ще забележи, че не съм дебел и ще се досети защо е трябвало да се маскирам.

— Можеш да й кажеш истината.

— На Джесика? — изсумтя Алекс. — Та тази жена няма капчица разум. Сигурен съм, че ще ми грабне маската и ще извика адмирала на дуел. Освен това има си и предимства — добави ухилен, — ако наистина не ме обича. Ще улесни ролята ми. Защото прекара ли с мен няколко нощи, сигурен съм, че ще почне да ме гледа с други очи. А хората ще проумеят, че не съм слабакът, за който им се представям.

— Решил си значи да се ожениш, но да не спиш с нея? — изпъшка Ник.

— О, разбира се, че ще спя с нея, но като Черния отмъстител. Алекс ще я храни и ще търпи проклетите сополанковци, а Черния отмъстител ще й се наслаждава.

— Поради което Джесика ще мисли, че нарушава брачния обет.

— Е, само известно време. Докато не реша, че е безопасно да й открия двойната си роля. Пък може и да замина за Бостън, уж да се лекувам. Алекс ще се върне елегантен, а Черния отмъстител ще изчезне завинаги.

— Дано всичко стане, както си го представяш. Свърши ли си работата тук? Нощем ми е доста неуютно на този остров.

— Черния отмъстител ще те закриля — изрече Алекс с толкова дълбок бас, че Ник високо се разсмя.

После двамата се върнаха с лодката на сушата.

Алекс чака цялата вечер Джесика да дойде и поне да се извини за приказките си предишния ден. Но надеждите му останаха напразни.

Елеонор влезе в гостната.

— Слава богу, вече всички са в леглото — въздъхна. — Джес появи ли се?

— Не — измърмори Алекс и впери поглед в празната си кафена чаша.

— Приготвил си всичко за венчавката утре, нали? — Той кимна мълчаливо.

Елеонор го потупа по ръката:

— Всичко ще си дойде на мястото, Алекс. Джесика не е глупава и някой ден ще разбере колко си добър. Трябва само да проявиш търпение, докато й дойде умът в главата.

— Не съм сигурен, че ще го доживея. Мислиш ли, че сега е с Черния отмъстител?

— Мисля, че си седи вкъщи, цупи се и се надява Черния отмъстител най-сетне да я посети.

Алекс удари с юмрук по масата.

— Не желая тя да се среща с него. Ако я посети тази нощ, сигурен съм, че утре няма да се омъжи за мен.

Елеонор хвана ръката му.

— Не съм чак толкова сигурна. В живота има и други важни неща, освен раждането на деца — каза тя и цялата пламна.

— Не и за млада и здрава жена като Джесика — отвърна ухилен Алекс.

— Жена, която ми е помагала години наред да храня седем деца, да ги обличам и да им създавам дом? — възрази му с висок глас Елеонор. — Подценяваш я. — Елеонор се озърна. — Да знаеш къде е Нат? Би трябвало да е вече в леглото.

— Изпратих го при Джес. Да я пита дали има нужда от нещо.

— О, не! — изсумтя Елеонор. — Пратил си Нат при Джес? Не знаеш ли, че той я боготвори? Достатъчно е тя да пролее само една… — Елеонор не довърши, защото видя колко разстроен е Александър. — Ако на Джес й мине наистина глупава мисъл през главата като тази да избяга, например, Нат ще й помогне, Алекс — каза тя и стана от масата. — Трябва да последваш Натаниел и да разбереш какви ги върши.

Алекс се надигна пъргаво от стола и чак тогава си спомни, че е предрешен.

— Не ми се излиза на този студ. Май всеки миг може да завали. Знаеш как ме намокри снощи. Не можеш ли да пратиш някой друг? Някое яко момче като Ник?

— Николай е май прекалено здрав. Не, Алекс, с тази задача трябва да се заемеш сам. Кажи да оседлаят коня на баща ти. От месеци не е яхван.

— Този дявол?

— Вземи тогава ата на Адам. Само, за бога, върви.

Алекс се опита пак да протестира, но тревожният глас на Елеонор го избута от стаята. Излезе от къщата и отиде в обора. За щастие никой не видя как мълниеносно оседла коня на баща си. Прекоси покрайнините на града и препусна в бърз галоп през дъжда към къщурката на Тагъртови.

Натаниел спеше на пода с наполовина изядена ябълка в ръка. Огънят в печката догаряше.

— Нат, къде е Джесика?

— О, здравейте, господин Алекс — каза Натаниел и взе да си търка сънените очи. Седна и захапа ябълката.

— Къде е Джесика? — повтори въпроса си Алекс.

— Тя много плака за Черния отмъстител, та затова й казах.

— Какво си й казал?

— Ами че лагерът на Черния отмъстител е на Острова на призраците и че там крие коня си.

Алекс загуби дар слово. Зяпаше момчето с отворена уста.

— Ама не й казах, че ти си Черния отмъстител.

Алекс се строполи тежко на една табуретка.

— Кой друг, освен теб знае? — едва успя да прошепне.

Натаниел преглътна бързо и кръстоса пръсти на гърба.

— Само аз. И Сам. Издебнахме те… Тъй де, аз те издебнах, исках да кажа, Сам си спеше на гърба ми. Мисля, че Сам затова толкова те обича. Ама не се тревожи. Той не може да говори.

— Но ти можеш, малки шпионино. — Алекс придърпа Нат плътно към себе си. — Заслужаваш да ти нашаря задника с каиша. Откога знаеш?

— От второто нападение.

Алекс се облегна на зиданата печка.

— Знаеш го толкова отдавна и не си казал никому?

— Казах на Джесика — отговори Нат, избягвайки прекия отговор.

Алекс изгледа момчето с известно уважение.

— Издал си й значи най-напред, че лагерът на Черния отмъстител е на Острова на призраците, така ли? — поиска с тих глас да се увери.

Нат извърна поглед.

— Беше толкова тъжна. Искаше да поприказва с теб още веднъж, преди да ти стане жена.

Алекс се смая — това момче беше достатъчно интелигентно, за да различи двамата мъже, които Алекс въплътяваше, и да запази тайната за двойствената му роля.

— Добре де, Черния отмъстител ще я посети тази нощ. Но искам ти сега да се прибереш и да успокоиш Елеонор. Тревожи се за теб. Кажи й, че съм тръгнал да търся Джесика.

Момчето кимна сериозно.

— И нито дума на Елеонор за Острова на призраците.

— Разбира се — заяви тържествено Натаниел. — Ако много хора научат тайната ти, англичаните могат да те заловят и да те убият.

На Алекс му се видя твърде унизително животът му да е в ръцете на деветгодишно момче. Но Нат беше нарушил мълчанието само заради любимата си сестра.

— Хайде, прибирай се — каза благо Алекс. — Кажи на Елеонор да ти даде парче ябълкова торта. И чаша хвойнова бира — добави засмян Алекс… Ако някой е заслужил днес чашка, това несъмнено си ти.

Нат така се ухили, че устата му стигна от едното до другото ухо.

— Само така, сър! — каза и излезе в дъжда.

— Джеси — чу го тя да я вика. — Джеси!

Джесика си избърса сълзите и хукна слепешката, завладяна единствено от мисълта, че тича към него. Кракът й се заклещи в чепат клон. Опита се припряно да го измъкне.

— Не, Джесика, внимавай — чу го да казва и в следващия миг вече лежеше в прегръдката му. Той я целуваше жадно и устните му сякаш бяха едновременно навсякъде по лицето и по врата й, притискаше я към себе си, сякаш никога нямаше да я пусне. Тя заби пръсти в мускулите над ребрата му.

— Джеси — каза с глас, в който се смесваха учудване и смях, — липсвах ли ти?

Тя толкова се радваше да го види, че леката подигравка в гласа му не я нарани.

— Не исках да те притеснявам — прошепна. — Ти си победоносен отмъстител. Беше великолепен, когато пръсна позивите. Ти върна на хората надеждите им. Ти…

Той прекъсна с целувка потока от думи, а когато дъхът й секна, коленичи и освободи глезена й от клона. После я вдигна на ръце и я занесе зад дървената преграда, където връзваше коня.

— Обещай ми никога вече да не идваш тук.

— Как разбра, че съм тук? Нат ли ти каза?

Той сложи показалец на устните й.

— Още ли не си се досетила, че те наблюдавам и винаги зная къде отиваш?

— Значи си видял и онези мъже, застанали пред къщи? Знаеш, че трябва да се омъжа. Ти ще…

Той пак я целуна и почна да й развързва корсажа. Дългите му тънки пръсти се плъзнаха под кърпата и бавно я издърпаха.

— Толкова много хубост и толкова хлабаво вързана дрешка — измърмори и зарови лице в гърдите й.

Джесика се облегна на купата сено, остави ръцете и устните му да се плъзгат по тялото й. Той разкопча бързо роклята и гърдите й бяха във властта на ръцете и погледите му. Усети горещите му пръсти върху хладната си кожа.

Той я вдигна пак и докато я целуваше, смъкна роклята от раменете, после бельото — тя лежеше сега гола до кръста.

Само в този мъж имаше доверие и в никой друг на света. Само в неговите прегръдки се чувствуваше сигурна, ако изобщо можеше да позволи някому да има власт над нея.

Сега тя почна да докосва тялото му, издърпа копринената риза, за да усети кожата му под пръстите си. Той побърза да се освободи от трикото, за него беше сякаш нещо най-естествено да се показва гол.

Сложи я да легне на сеното, смъкна й бързо полата по закръглените бедра, устните му следваха пръстите и спряха за миг да нацелуват опитно меката закръгленост на дупенцето й. Целуваше коленете й, прасците, ходилата, а когато устните му се впиха пак в нейните, не носеше вече нищо, освен маската си.

Джесика задиша учестено, усетила кожата му до своята, и как дългите му крака се търкат в нейните.

Когато той проникна в нея, тя не изпита болка, а само радостна възбуда. Желаеше го и беше готова да му го покаже.

Той се засмя от удоволствие, усетил нетърпението й, претърколи се с нея в сеното, докато тя се озова над него. Усмихна се, когато зърна на лицето й радост и учудване. Известно време й помагаше в движенията, после се претърколи пак в сеното и легна върху нея. Сега вдигна краката й, накара ги да обгърнат бедрата му. Вдигна високо задничето й, почна да прониква все по-дълбоко в нея.

Забрави да я гледа, мислеше вече само за собственото си удоволствие. Проникна дълбоко в нея, а тя изви гръб, за да приеме последните му, силни тласъци.

Тя стигна с кратък, остър вик до върховния миг, после долепи отворена уста към горещата кожа на рамото му.

— Джеси, любима — прошепна той, притискайки силно потното й тяло към своето.

Мина доста време, преди Джесика да усети, че краката й се вдървяват и да се раздвижи, за да облекчи мускулите си. Но Черния отмъстител не искаше да я пусне.

— Студено ли ти е, миличка? — прошепна.

— Не — отговори тя и целуна ръцете му, обгърнали раменете й така, сякаш се боеше тя да не се опита да го напусне. — Мислех, че вече няма да те видя — измърмори, отпусната и сънена. — Мислех, че онова, което се случи преди малко, няма да се случи никога вече. Александър ще се почувства наранен, но все ще намеря начин да го успокоя.

Той помълча, заровил лице в косата й. После повтори:

— Александър.

— Да — каза тя със замечтана усмивка в здрача. — Ще се наложи да кажа на Алекс, че не мога да се омъжа за него.

— Да се омъжиш? — попита слисано Черния отмъстител.

— Преди малко каза, че непрекъснато ме наблюдаваш. Значи знаеш за заповедта на адмирала. Утре трябва да се омъжа. Отказвах, докато беше възможно аз да решавам. Но после Алекс ми предложи, известно време мислех, че се налага да се омъжа за него. Но и ти си съгласен да вземем децата при нас, нали?

Черния отмъстител продължи да я прегръща.

— Джеси, не мога да се оженя за теб.

— Да, разбирам, че не можеш да застанеш пред олтара с тази маска. Ще кажа на всички, че съм се запознала с теб по време на риболов. Ти току-що си се завърнал от далечно плаване. Така никой няма да заподозре, че ти си Черния…

— Джеси, не мога да се оженя за теб.

— Заради Алекс? Той знае за теб, той е способен да прояви разбиране. Ще му стане ясно, че…

— Джеси, моля те. Не усложнявай нещата. Не мога да се оженя за теб.

Когато думите, вече повторени, стигнаха най-сетне до съзнанието й, тя се опита да се дръпне, но той я държеше здраво.

— Пусни ме — заповяда тя със стиснати зъби.

— Джеси, трябва да разбереш, че има причини, които ми забраняват да се оженя за теб.

— Само една — каза тя, като се опитваше да се отскубне. — Достатъчно е да ми посочиш само една.

— Трябва да ми имаш доверие.

— Ха! — Тя отметна глава, за да може да види очите му. — Вече разбирам какво представлявам за теб. Женен си? Имаш деца? Какво ли зная за теб? Била съм ти явно много лесна плячка. Присмиваш ли ми се с приятелите си? Колко жени имаш, освен мен…

Той я целуна по устата и я пусна едва когато престана да се дърпа.

— Джеси, имаш право да ми се гневиш. Заслужавам да ме упрекваш. Но те моля да повярваш, че те обичам, само теб и никоя друга.

— Тогава направи така, че да не съм принудена да се омъжа за друг.

— Монтгомъри е импотентен.

Мина време, докато тя проумее какво иска да каже.

— Мръснико! — изсумтя ужасена. — Допускаш значи, че мога да се омъжа за Алекс само защото е неспособен да върши нещо, което ти владееш до съвършенство?

— Не бих понесъл друг мъж да те докосва. Джеси, обичам те.

Тя се опита да го отблъсне, но той я беше притиснал здраво в сеното. Изгледа го със святкащи от гняв очи.

— Александър е имал право. Според него ти не струваш кой знае колко като Отмъстител, а сега се съмнявам дали и като мъж си нещо много повече.

— Но потвърди току-що мъжествеността ми — възрази невъздържано той. — Хайде да не се караме, Джеси. — И той почна да я целува по шията.

— Така — заяви тя с леден тон, — ще допуснеш значи да се омъжа утре за друг.

— Нямаш избор. Уестморланд ти е поставил ултиматум, а аз не мога да се оженя за теб. Щом трябва да е друг, Монтгомъри е най-добрият избор. Той поне няма да те пипне.

Тя се престори, че вече не се брани, но щом усети, че прегръдката му се отпуска, веднага се отърколи по-надалеч.

— Както и ти — допълни тя цинично.

— Джеси! — Той протегна ръце към нея.

Тя награби дрехите си, но едва не омекна пак, като зърна на лунната светлина великолепното му голо тяло. Все пак мисълта за онова, което току-що й каза, пришпори гнева й. Тя навлече бельото.

— Да не си въобразяваш случайно, че ще се омъжа за друг, а нощем ще се измъквам тайничко, за да лежа в прегръдките ти?

— Джеси, ти не обичаш Монтгомъри.

— Възможно е, но той беше добър с мен по начин, който ти, с цялата си нафукана смелост, никога няма да проумееш. — Стоеше неподвижна, само по бельо, окъпана в лунна светлина. — И нека се разберем добре, тази нощ е единственият ти шанс. Само сега и никога вече. Ако се омъжа утре за друг, онова, което се случи днес, никога няма да се повтори.

В следващия миг Черния отмъстител вече беше на крака и притискаше голото си тяло към нейното.

— Искаш да живееш като калугерка? Как ще се чувстваш след седмица, ако се промъкна в спалнята ти?

— В нашата спалня, моята и на моя съпруг.

Той й се усмихна.

— Хващаш ли се на бас, че Александър Монтгомъри няма да спи до теб? Даже ако легнеш върху него и го притиснеш с цялата си тежест.

— Александър е добър човек. Та не споменавай, ако обичаш, името му. Това последната ти дума ли е? Значи няма да се ожениш за мен?

— Не мога. Ако имаше и най-малка възможност, щях да го сторя. Но ще те посещавам, Джесика. Ти също можеш да идваш тук, когато поискаш да ме видиш.

Тя навлече гневно роклята.

— Не. Утре ще дам клетва за вярност и мисля да я спазвам.

— Няма да я сдържиш — отговори той с многозначителна усмивка.

— Представа нямаш на какво е способна една Тагърт.