Черният отмъстител

16

До дванайсет по обяд в деня след сватбата у Монтгомърови вече всички бяха разбрали, че се е появила нова господарка. Джесика командваше огромната стара къща както капитан кораба си, а преяждащите, но изхайлазени слуги, жени и мъже, като негов екипаж. Лъснати бяха не само подове и тавани, но и всичко между тях. Тя накара Николай да извади делвите от мазето, за да знае с какви запаси разполагат, прати веднага и ловците на плъхове да си свършат работата.

Джон Питмън се кри толкова дълго в бюрото си, че Мариана реши да посети болни в града, а Сойер нареди да го занесат в гостната и оттам подкрепяше на висок глас Джес, докато тя даваше разпорежданията си. Всички твърдяха, че никога не е изглеждал толкова щастлив.

Александър изчезваше веднага след закуска, а по залез-слънце често още не се беше прибрал. Повечето мъже в Уорбрук решиха, че могат всъщност само да се радват, че не са успели в домогванията си за ръката на Джес. В града мнозина съчувстваха на клетия Александър, комуто се налага, толкова скоро след сватбата, да бяга от къщи.

— Да беше прекарала нощта с мен, нямаше да е от сутрин рано толкова настървена за работа — твърдяха мъжете и ругаеха.

— Седни! — заповяда Елеонор на сестра си. — Накара всички, включително и мен, да капнем от умора. Имаме нужда да си поемем дъх. Къде е мъжът ти?

— Мъжът ми? А, искаш да кажеш, Алекс?

— Да, Алекс. Къде е?

— Представа нямам. — Джес надникна през прозореца и видя Джон Питмън да слиза по хълма към града. — Тоя пък накъде се е запътил?

— На конференция с адмирала. Ще се върне след нея.

— Мислиш ли, че няма се прибере за обяд?

— Джес! — извика Елеонор подир сестра си, вече запътена към бюрото на Питмън.

— Ще ми донесеш ли нещо за хапване в стаята на Александър? — извика й Джес през рамо.

Час по-късно, като вдигна очи, видя Александър, застанал на прага на спалнята си. Седеше кръстато на неговото легло, пръснала наоколо си домоводните книги, които Питмън пазеше като зениците на очите си. Между тях се търкаляха трохи хляб, половин парче ябълков пай, късче сирене, три сливи, дори халба бира.

— Здравей, Алекс, къде се губиш толкова време?

Алекс я гледаше безмълвен. Косата й беше чорлава, роклята донякъде разкопчана, сякаш тъкмо се е обличала и някой й е попречил, а по брадичката й бяха полепнали трохи. Беше хубава и той осъзна още веднъж с болка, че не бива да я докосва.

— Ти какво търсиш тук? — попита навъсено.

— Слагам дома ти в ред. Нали го виждаш на какво прилича. Искаш ли да хапнеш? — Тя му подаде тежко поне половин фунт парче сирене. — Не ме гледай толкова мрачно. По-добре седни. Свали сакото и обувките, махни тази перука. Настани се удобно.

— Нямам намерение да последвам веднага съвета ти само защото се разхождаш повече или по-малко облечена из къщата — каза той остро, докато й подаваше огледало.

Тя си избърса трохите от лицето.

— Ами, като не щеш, недей — каза и се наведе пак над разтворената счетоводна книга. — Още една грешка! Твоят зет не знае да смята. Почти всички колони числа са погрешно сумирани.

Алекс седна на леглото, колкото може по-далеч от нея.

— Я да видя — каза и му трябваха само секунди, за да разбере каква игра играе Питмън. — Джесика, колко чифта обувки си си купила, откакто сме сгодени?

— Аз? Нито един, разбира се. Защо са ми нови обувки? Имам си, нищо, че са кърпени неведнъж.

Алекс погледна обувките й и преглътна.

— Още утре ще променим това. Но ако се съди по тази сметка, миналата седмица си купила три чифта скъпи сатенени обувки.

— Сатенени? Такова разсипничество! Веднъж да стъпя с тях на остра скала и ще ги съсипя.

— Нали видя за какво са похарчени, според него, парите?

— По ме бива в смятането, отколкото в четенето. Я виж тук, Алекс. Пише, че Елеонор е купила на всяко дете по три чифта обувки. — Тя вдигна очи към него. — Защо лъже?

— Защото трябва да представя всяка седмица сметките на баща ми, а той нарежда на касиера да му брои парите. Но и сумите не са верни, нали?

— Сумите са по-малки, отколкото би трябвало да са, като се съберат числата. Разликите са незначителни, но са налице. Освен това, като прегледа човек счетоводните книги една след друга, крайната сума съвпада. Което значи, че твоят зет си пъха в джоба пари. — Вдигна книгите от скута и се изправи. — Алекс, няма да е зле нещо да хапнеш. — Събра остатъците от закуската и ги сложи на масата до леглото. Ако предпочиташ нещо топло, ще ти донеса от кухнята.

— Не, много благодаря! Но сега пък какво правиш, Джес?

— Събличам се, ще си лягам.

— Не, не го прави.

— Алекс, обещавам, че няма да ти се нахвърля насън. Не хъркам, не скърцам със зъби и не заемам много място. Нямам намерение и да танцувам гола пред теб, тъй че няма да настоявам и ти да си изпълняваш съпружеските задължения. Просто не искам да прекарам нощта сама в съседната стая.

— Не, не бива да спиш при мен, Джесика — отсече Алекс.

— Съмнявам се гърбът ти да е достатъчно як, за да ме изнесеш оттук.

— Какво не харесваш в стаята си?

— Не ми харесва прозорецът — отговори тя и струпа счетоводните книги на пода.

Джесика посегна да свали роклята, но Алекс я сграбчи здраво за ръката.

— Заради Черния отмъстител, нали? Изкачва се през прозореца при теб. Искаш да останеш тук, защото не можеш да му устоиш.

— Алекс — простена Джесика, — искам да остана при теб, за да спя спокойно. Пък и не обичам да спя сама. Затова, моля те, съблечи се. Няма да заспя, докато дрехите ти ми блестят в очите.

Алекс седеше на леглото и я гледаше как съблича роклята, но когато посегна към връзките на бельото, извърна глава.

Тя сложи хладна ръка на челото му.

— Алекс, лошо ли ти е? Ужасно си потен. Пак те мъчи онази треска, нали? Хайде, съблечи се. Обещавам ти да не гледам.

Алекс изживя безкрайно дълга нощ. Лежеше неподвижен, Джесика спеше до него като малко дете, а той не можеше да си позволи да я докосне. Допирът на гърдите й проникваше до мозъка на костите му. Нощницата й се беше вдигнала до бедрата и дългите й изящни крака лежаха върху неговите. Отиде по едно време в съседната стая, навлече дълга нощница, но не свали перуката и се върна. Тя спеше, но когато дюшекът се огъна под тежестта му, потърси с две ръце тялото му и го привлече към себе си, като да беше плюшено мече — утехата на всички деца.

Лежеше, вкопчена в него, а той се опитваше да проумее как ще я карат двамата отсега нататък. Не биваше да й открива, че той е Черния отмъстител, вече знаеше, че е успяла да проникне дори в неща, които Питмън смяташе за свои и неприкосновени. Нямаше да му позволи да продължи както той реши борбата срещу своеволията на англичаните, ще настоява да я осведомява за всичко и да се намесва. Джес ще възприеме всички замисли на Черния отмъстител като общи и ще излага живота си на опасност.

Джес сложи коляно на хълбока му и реакцията не закъсня. Мръсни историйки и голи танци, о боже!

Вече се зазоряваше, а той още не беше заспал. Държеше я обятията си, любуваше й се на здрачната светлина, галеше я по косата, прокарваше длан по бузите й, докато не усети, че е стигнал предела на самообладанието си. Накара се да мисли за всички ужаси, изживени в морето. Положи всички усилия да не мисли за чудесния товар, който държи в ръцете си.

Призори най-сетне заспа, изнурен от двете безсънни нощи.

Щом слънцето се подаде на хоризонта, шест от седемте малки Тагъртчета скочиха върху корема му, Самуел, то се знае, с винаги мокрото задниче.

Джесика се отърколи от огневата линия, Алекс измърмори няколко думи от онези, които бе използвал често, за да дисциплинира моряците.

— Леле!… — възкликна впечатлен Филип.

Сам се засмя и скочи върху корема на Алекс.

— Джесика, махни го от мен. Целия ме намокри. Не можеш ли да озаптиш тия хлапета?

Джес вече вдигаше Сам на ръце, но като чу Алекс, веднага го пусна и мокрите пеленки на детето издадоха пльокащ звук. Алекс не го чу, защото Джесика се наведе над него и той можеше да надникне през деколтето на нощницата й.

— А, тук били! — възкликна Елеонор от прага на спалнята. — Марш навън! — заповяда. — Оставете ги поне за малко на мира! Алекс, да не си спал случайно с перуката?

— Тишина! — изръмжа Алекс. — В тази къща май никой не разбира значението на тази дума.

Елеонор затвори вратата зад себе си, а Алекс зяпна смаян как Джесика си съблича нощницата, намъква бельото и се напъхва в роклята.

— Алекс, изглеждаш ужасно. Не спа ли добре? Чакай, ще ти донеса попара с мляко. Откровено казано, и не миришеш кой знае колко хубаво. Мога да ти приготвя банята. Да ти измия косата и гърба. И краката. С този тумбак сигурно ти е трудно да си стигнеш краката.

— Джесика, изчезвай веднага! — процеди през зъби Алекс.

— Сутрин винаги ли си в лошо настроение?

— Вън! — беше всичко, което той все още можа да процеди през зъби.

Джес награби счетоводните книги от пода и излезе.

В края на втория си брачен ден Джесика изпитваше желание да се откаже от намеренията си. Полагаше максимум усилия да бъде добра съпруга, както обеща на Александър, но каквото и да стореше, все не му харесваше. Донесе му поднос със старателно подбрани меки ястия, за да не трябва дълго да дъвче.

Поиска да го нахрани, но той така яростно я отблъсна, че тя прелетя през половината стая. Да не е посмяла да се държи с него като с инвалид — беше изсумтял Алекс. Джес възрази, че според нея той наистина е инвалид. Нали го е виждала неведнъж как върви с мъка и не може крачка да пристъпи, ако тя не го прегърне през кръста и не го подкрепя. Подчерта, че се е омъжила за него с пълното съзнание, че има нужда от специални грижи и тя ще е неговата болногледачка. Беше поела това задължение. Сърдитият му отговор беше заповед да му донесе огромна пържола или изобщо нещо, което да се дъвче.

После той излезе. Когато се прибра, Джес къпеше старателно малкия Самуел в леген, сложен пред пламтящия огън в камината в стаята на Александър. Сам решил да си поиграе с новородените прасенца, но свинята погнала паникьосаното момче през плувналата в рядка тор кочина, добре, че Ник успял да го награби за яката и да го измъкне от вонящата мръсотия. Малко по-късно Ник се опита да утеши разплаканата Елеонор, а Джес изля няколко кофи вода върху главата на малкия, преди да го внесе, за да го изкъпе.

Застанал на прага, Алекс няколко секунди я наблюдава зяпнал, после се обърна и заяви:

— Джесика, държиш се непристойно.

Тя погледна мокрото си, залепнало за тялото, бельо.

— Не съм си измокрила нарочно дрехите, Алекс. Пък ти трябва да преодолееш тази твоя свенливост. Нали ти е известно — женени сме. Сам, мирувай, за да те избърша. Алекс, спомни си времето, когато още си бил мъж.

Той се обърна рязко.

— Аз и сега съм мъж. Божичко, Джес, изглеждаш като, като… — В същия миг Сам се обеси на врата на Александър и силно го прегърна. Алекс се засмя, притисна момчето към себе си и го целуна по още мокрото вратле. — По изключение и ти да миришеш веднъж на хубаво, Сам — каза той. — Искаш ли да ти почета?

Смехът на Сам беше най-красноречивият отговор.

Джес пое момчето от прегръдката му.

— По-добре да го взема, преди на хубавия ти костюм да му се случи нещо неприятно.

— Джес, моля те, поприкрий се. Къщата е пълна с мъже.

— Добре де. Извинявай. Не съм свикнала да живея в къща пълна с мъже.

Минути по-късно тя излезе от съседната стая и се наведе над легена, за да го избърше.

— Джес? — попита я Алекс, — какво щеше да правиш, ако се беше омъжила за твоя Черен отмъстител?

Тя вдигна очи.

— Щях да му помагам. Щях да зная къде и кога ще нападне и щях да съм там, за да му пазя тила. Щях да яздя до него.

— Ами ако той предпочете да крие от теб кога и къде ще се появи следващия път?

— О, сигурно щеше да ми казва — засмя се тя. — Щях да го убедя да го прави.

— Да, вярвам, че би успяла. И докато войниците стрелят по него, щеше да си наблизо, нали?

— Съпругата трябва да споделя с мъжа си и лошото, и доброто.

— Джес, радвам се, че не се омъжи за Черния отмъстител.

Тя премълча.

Три дена след сватбата на Монтгомъри почти целият град се беше събрал долу на кея, вперил очи в адмирала и неговите войници, събрани на предната палуба на една фрегата.

След като адмиралът съобщи на хората, каквото имаше да им казва, те останаха безмълвни цяла минута. Стояха зяпнали, втренчели недоумяващи погледи в адмирала. Защото той им заяви, че трима младежи от Уорбрук са призовани да служат на негово величество. Бяха здрави, яки младежи с атлетично телосложение, и тримата бяха интелигентни и не проявяваха никакво желание да се проявяват като поданици на негово величество.

Един от тях беше Итън Ледбетър.

— Надява се по този начин да прогони Черния отмъстител от града — каза тихичко Джесика.

В следващия миг сърцераздирателният вик на Абигейл изпълни пространството. Всички се обърнаха и видяха как Итън сложи силна ръка на рамото й и я отведе.

Джесика понечи да ги последва, но Алекс я дръпна силно за ръката.

— Остави я на мира — каза той и я повлече към другия край на кея.

Тя се опитваше да се отскубне, но Алекс я държеше здраво и я отведе, въпреки съпротивата й, далеч от тълпата, в близката гора.

— Алекс, ще престанеш ли най-сетне да се държиш бащински с мен. Искам да отида при Абигейл.

— Защо, ако смея да попитам? Джес, трябва да се държиш настрана от всичко това. Адмиралът се надява да покори по този начин Черния отмъстител. Предполага, че ако Черния отмъстител не е сред посочените трима, той ще се опита да отърве младежите.

Джесика успя да се отскубне.

— Черния отмъстител наистина ще освободи момчетата. Всички в града го знаят.

Алекс вдигна очи към небето и сви ръце в юмруци.

— Джес, адмиралът ще сложи двайсет войника да пазят момчетата. Дори Черния отмъстител не може да рискува да нападне такава сила.

Джес му се усмихна някак високомерно и покровителствено.

— Алекс, страхливите мъже просто нямат представа какво значи да не си пъзльо. За Черния отмъстител е въпрос на чест да освободи тримата младежи.

— Въпрос на чест, така ли? А какво ще кажеш за кръвта? Сокът, който човек изгубва, когато го рани куршум или нож?

Джес се обърна рязко.

— Нямам време да споря сега с теб. И без туй няма нищо да разбереш.

Той я хвана пак за ръката и я накара да го погледне.

— Разбирам от тези неща повече от теб. Толкова си заслепена от Черния отмъстител, че изобщо не се замисляш за последиците от постъпките му. А що се отнася до пъзльото, мога ли да ти обърна внимание, че на няколко пъти съм ти спасявал кожата.

Джесика се наведе напред и връхчето на носа й почти докосна носа на Александър. Беше наистина с цяла глава по-висок от нея, но вървеше обикновено толкова превит, че можеха да минат и за еднакво висока двойка.

— Черния отмъстител ще ги освободи, просто съм сигурна, че ще го направи. Той просто не може да допусне такава несправедливост. Двайсет войника, сто, ако ще и хиляда, за него е все едно. Той не мисли за себе си. Добруването на другите е за него по-важно от собственото. Способен е дори да танцува пред неприятелите си, защото знае, че правдата е на негова страна. Алекс, какво ти стана? Толкова си блед!

Алекс седна на един дънер, а Джес, загрижена за здравето му, го докосна по бузата. Той я привлече към себе си и скри глава на гърдите й.

— Толкова много ли значи той за теб?

— Той значи много за града. Без него нямаше да имаме никаква надежда. Може би един ден всички ние ще намерим смелост да се надигнем срещу англичаните, но засега избраниците сред нас са само неколцина. — Тя го притисна към гърдите си, галеше го по главата, като да беше дете.

— Неколцина, така ли? — попита Алекс. — Мислех, че само твоят Черен отмъстител страда за Америка, само той излага смело гърдите си на английските куршуми.

— Алекс, не ставай пак ревнив.

— Ревнив ли? — Той обърна глава, за да я погледне в лицето, но продължи да я държи за лактите. — Моята съпруга славослови друг мъж, мъж невероятно велик, в сравнение, с когото дори боговете на Олимп изглеждат пъзльовци, а ти искаш от мен да не ревнувам?

— Алекс, боли ме.

— Добре! — Той стана, но не й пусна ръцете. — Тази слаба болка е нищо в сравнение с онова, което би трябвало да понесеш, ако се опиташ да се присъединиш към малкото избрани, да се намесиш в освобождаването на трите момчета.

— Не съм казвала, че и аз… Уф, Алекс, пусни ме де!

— Господ да ми е на помощ. Ще накарам да ти изковат хубава надиплена желязна яка и ще те прикова с нея за леглото, та да не посмееш да направиш пак някоя дивотия.

Искаше да му заяви, че ще прави каквото си пожелае, но го погледна в очите и премълча.

— Понякога ужасно заприличваш на Адам.

Алекс веднага се отпусна пак върху дънера и я привлече в скута си, но така, че да не вижда пламъчетата в очите му.

— Закълни ми се, Джесика, закълни се, че ще се държиш настрана от всичко това.

— Алекс, не мога да ти се…

Изведнъж млъкна, защото той я притисна толкова силно, че дъхът й секна.

— Джес, не мога да понеса мисълта нещо да ти се случи.

Джес беше толкова смаяна от признанието, че вдигна брадичката му, за да го накара да я погледне.

— Алекс, защо ме помоли да се омъжа за теб?

— Защото те обичам — отговори простичко той.

— О! — Тя му позволи да зарови отново глава на гърдите й. Двама мъже я обичат — единият — толкова жизнен и красив дявол, не пожела да се ожени за нея и Алекс, който току-що й се призна в любов, но олицетворява всичко, което Черния отмъстител не е: Черния отмъстител почва, без да се замисля и с безогледна дързост, да действа, Алекс обмисля всичко.

— Алекс — каза нежно, — няма да върша лудории. И нищо лошо няма да ми се случи. Черния отмъстител…

— По дяволите! — Александър стана и я стрелна с яростен поглед. — Той няма да успее да ти се притече на помощ. Ще бъде пронизан от куршумите на стоте войника, които ще охраняват новобранците. А кой ще спасява твоя толкова скъпоценен град, ако направят Черния отмъстител на решето?

Тя се поотдръпна от него.

— Алекс, любовта ти към мен не оправдава този ужасен изблик на ревност. Мисля, че има по-големи и по-възвишени ценности от живота на отделния човек. Америка има нужда… Хайде, пусни ме.

Алекс я измъкна от гората и двамата поеха по пътя.

— Няма да те изпускам от очи, докато твоят скъпоценен Итън не напусне града.

— Итън ли? Да не ревнуваш от него? Все още? След всичко, което причини на клетото момче? Алекс, мисля, че имаш твърде странна представа за любовта.

— И за смъртта. Ще те предпазя от нея, та ако ще да тръгнеш по ръце, за да ме откажеш от намерението ми. Хайде да се прибираме. Вкъщи има предостатъчно работа, която ще те откъсне от глупавите ти мисли.

— Джесика, слушаш ли ме изобщо? — попита ядосано Абигейл Уентуърт. Очите й бяха хлътнали и потъмнели от мъка.

Джес седна по-изправено. От прокламацията на адмирала минаха два дена. През това време беше работила по двайсет часа на ден. Алекс легна изведнъж тежко болен и трябваше да се грижи не само за него, но и за ужасно занемареното домакинство на Монтгомърови. Освен това Алекс я помоли да провери счетоводните книги от годините, когато е бил на далечно плаване. Тъкмо му вземаше книга за четене, когато я извика слугинята, на която заръча да измие пода в коридора. После трябваше да се покатери на покрива, защото според Алекс имало разместени керемиди. След това се залови да събере числата в петдесет колони.

Когато й предадоха визитната картичка на госпожа Уентуърт с покана на чай, двамата с Алекс се спречкаха сериозно. Той си беше възстановил здравето толкова бързо и бурно, че Елеонор дойде в стаята му да каже, че пред къщата са се събрали хора, привлечени от високите им крясъци.

Джес заплаши Алекс, че ще избяга посред нощ и той й позволи на посети госпожа Уентуърт. В края на краищата тя е почтена стара дама, пък и с присъствието си на един чай Джесика не излага непременно живота си на опасност, нали така?

— Ето го пак — каза Абигейл, надничайки през прозореца.

Джес погледна и видя Алекс да минава по улицата край къщата, за четвърти път през последния четвърт час. Вдигна високо чашата за чай и му махна.

— Как понасяш подобно нещо? — попита я с мелодраматичен тон Абигейл. — Как издържаш с този… с този капризен, отпуснат мързеливец…

— Остави Алекс на мира! — сопна й се Джес. — Може да не го бива за кой, знае какво, но е добър човек. А сега се грижи за сигурността ми. Итън може да има мускули, но като ум не може да се хване на Алекс на малкия пръст…

— Речено ли е да си прекараме времето да ви слушаме как сравнявате съпрузите си? — измърмори госпожа Уентуърт. — Чака ни много работа, а времето ни е съвсем малко. Джес, идеята ти за циганите ми хареса.

— Жени всякога могат да привлекат вниманието на мъже, най-вече такива, които са далеч от домовете си.

— Черния отмъстител ще ги спаси — каза Абигейл.

— При което ще бъде убит — добави Джесика. — Итън ще бъде пазен от много войници, а те ще внимават естествено за появата на Черния отмъстител. Вие трябва да отвлечете вниманието на войниците, докато аз прережа въжетата на новобранците.

— Спокойно, ще ги залъжа — усмихна се Абигейл. — Мама ми е ушила чудесен костюм. Като ме види с него, Итън ще…

Джесика не можа да понесе повече намеци за мъжката сила на Итън. От последната й интимна среща с Черния отмъстител мина много време. Тя остави рязко чашата си на масата.

— Да се надяваме, че войниците ще проявят интерес към теб — каза тя и не се въздържа от многозначителен поглед към кръста на Абигейл. Толкова отскоро омъжена и вече бременна. Джес се отказваше да мисли, че тя може би никога няма да има дете. Поне не от Александър. Не, не искаше да си спомня как я изхвърли от леглото си. Не можел да спи, ако тя лежи до него, така й каза и все гледаше тя да е колкото може по-надалеч. Представата на Александър за любов се различаваше съществено от нейната.

— Май ще е по-добре да си вървя — каза Джесика и стана. — Алекс може всеки миг да влезе. Ще ушият ли до утре всичко необходимо?

Госпожа Уентуърт сложи длан върху ръката на Джес.

— Знаех си, че можем да разчитаме на теб, Джесика. Останалата част от града може, щом иска, да се изтяга в креслата и да чака Черния отмъстител да отърве клетниците, но аз знаех, че мога и сама нещо да предприема.

— Сигурни бяхме, че мразиш адмирала не по-малко от нас, защото те принуди да се омъжиш за Александър — добави Абигейл.

Джесика стисна зъби, за да не изтърси заядлив отговор.

— Ти мразиш ли Александър, задето те принуди с доста непочтен номер да се омъжиш за Итън?

Абигейл просия.

— Мисля, че трябва да съм му благодарна.

— Ще успеете ли да се измъкнете от къщи? — попита госпожа Уентуърт Джесика.

— Това ще е навярно най-трудното. Ще успея може би да склоня бащата на Александър да ми помогне.

— Сойер? Но той няма да върши нещо зад гърба на сина си, или?

Джесика свъси чело.

— Господин Монтгомъри е… доста разочарован от най-малкия си син, пък и много засегнат от всичко, което ни причиняват англичаните.

Госпожа Уентуърт кимна.

— Тогава е по-добре да си вървиш. Александър пак стърчи пред къщата. Да знаеш, дете мое, че бракът не е само това, което става през нощта. Алекс изглежда много загрижен за теб.

Джес погледна през прозореца и видя, че Алекс вече се качва навъсен по стълбата към верандата.

— Да, така е. Ще се видим утре вечер в десет. Дотогава трябва всичко да е готово. — Тя си тръгна и тъкмо отваряше вратата, когато Александър протягаше ръка да почука.

— За какво си говорихте? — попита веднага.

— Добър ден, Джесика — каза подигравателно Джес. — Прекара ли приятно? Кейкът пресен ли беше? — Тя го погледна в лицето. — Имаме намерение да свалим собственоръчно английското господство и да го заместим със свое правителство. Какво, според теб, може да обсъжда една жена с госпожа Уентуърт? Показа ми копринения плат, който си е купила, и се оплака от слугите, освен това похвали адмирала като приятен гост в дома й. — Джесика сама се чудеше на леснотата, с която лъжите се изнизваха от устата й. Сигурно защото е с благородна цел, обясни си тя.

Алекс я гледаше изпитателно в очите, сякаш за да разбере дали може да й вярва. Хвана я под ръка.

— Хайде да се прибираме. Толкова работа ни чака вкъщи.

Джесика изпъшка.

— Алекс, не може ли да се поразходим? Към Ковашкото заливче например?

Алекс гледаше косата й, лицето, ръката й върху неговата и си представяше усамотената малка пещера на брега.

— Това не бих могъл да преживея — отсече и се запъти към дома на Монтгомърови.

Джесика вървеше до него и си мислеше, че здравето му явно не е цветущо. Усещаше, че се привързва все повече към този мъж. Имаше мигове, в които мислеше даже, че външността му си е твърде добра.

Алекс съблече коприненото сако и го остави на закачалката. Погледна си часовника, после го сложи на скрина до прозореца. Три минути след полунощ. Баща му настоя да играят шах до среднощ, въпреки че Алекс няколко пъти му намекна, че предпочита да си легне. Последните няколко дена, през които следваше Джесика по петите, го бяха поизтощили. Намираше се, тъй да се каже, в състояние на непрекъсната готовност за действие, убеден, че Джеси непременно ще направи някоя голяма глупост. Затова не посмя да се измъкне и да прескочи до Острова на призраците да хвърли там ватираните дрехи и хубавичко да се пораздвижи. Непрекъснатата близост с Джесика, която търсеше физически контакт с него и навярно несъзнателно извиваше съблазнително тялото си, го възбуждаше до краен предел и подкопа сериозно здравето му. Наложи се дори да я изхвърли от леглото си, за да спи спокойно поне няколко часа.

Не знаеше всъщност колко дълго ще издържи на тези мъчения, но всеки път, когато решаваше да й разкрие, че той е Черния отмъстител, нещо му попречваше — Итън Ледбетър например, когото искаха да вземат насила във флота на негово величество. Алекс забеляза странните пламъчета в очите на Джесика, бунтовните искрици в погледа на пират и разбра, че е много опасно да й открие колко близко до нея е Черния отмъстител и колко голяма е властта й над него. Защото не може нищо да й откаже. Терзаеше се, като си представеше Джес в черно трико, яхнала вран кон, как препуска с развети коси през полето. Англичаните щяха веднага да я заловят.

След прокламацията на адмирала вече не я изпускаше от очи, като се изключи краткото посещение на чай — да утешава госпожа Уентуърт и Абигейл. Дори там не му се искаше да ходи сама. Джесика го помоли толкова мило, направи толкова нисък поклон, че кърпата й падна и откри голите й гърди. Затова се съгласи, преди да се усети какво върши.

С кисела гримаса си спомни думите й за Черния отмъстител: можела да го придума, за каквото пожелае. Алекс предпочиташе да не си представя какво може да измисли Джес, ако разбере, че е омъжена за Черния отмъстител.

Свали жилетката и се канеше да разкопчее ризата, но реши да провери дали Джесика си е в стаята, дали си е легнала и спи. Когато баща му го покани на партия шах, тя беше вече в леглото и спеше дълбоко. Сутринта Сойер и Джес бяха разговаряли цели два часа на четири очи и домашните бяха чули на два пъти как Сойер енергично възразява.

Когато Джесика излезе от стаята на Сойер, изглеждаше малко смутена, но очите й святкаха победоносно. По-късно Алекс бе поканен от баща си на партия шах. Прие с досада „поканата“. Подозираше, че на Джес са й били необходими цели два часа, за да убеди баща му да изтърпи за известно време присъствието на сина си.

Отначало искаше да откаже поканата, но после избра най-голямата перука, облече розовия костюм и сложи на кутрето смарагдов пръстен. Преди да влезе при баща си, се отби при Мариана, зае от нея сърцевидна мушамичка и си я лепна на брадичката, вляво от устата. Докато проверяваше пред огледалото как му стои мушамичката, Мариана направи гримаса, сякаш всеки миг ще се разплаче.

Понечи да отвори вратата на Джесика и установи, че е залостена. Веднага разбра, че нещо не е наред. След секунда беше в градината и видя, че прозорецът на стаята й е отворен. Един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че стаята е празна.

Известно време руга баща си, че е помогнал несъзнателно на Джес да се измъкне, проклинаше и Черния отмъстител, и Ник, който го върна у дома, ругаеше Джесика и себе си. Проклинаше и вносителите на черно трико, но щом стигна до тях, веднага хукна. Трябваше да се добере с лодката до Острова на призраците, да се преоблече, след което Черния отмъстител трябваше да спаси Джесика.