Чичо Фред през пролетта

4.

Понго беше силно впечатлен от теорията на чичо си Фред, че Хорас Дейвънпорт след научна обработка ще започне да ръси злато. Тази теория остави силен отпечатък в съзнанието му както когато я чу, така и през остатъка от деня. По време на шофирането обратно към Лондон тя го поддържаше в оптимистично настроение. Но когато се събуди на следващата сутрин, идеята му се стори твърде теоретична и неприложима.

Безнадеждно е, мислеше унило той, нормален човек да бъде убеден да изкиха сума от порядъка на двеста лири. Единственото възможно решение на финансовите му затруднения беше да открие подписка и да въвлече широката общественост. Реши веднага да надникне в „Търтеите“ и да проучи настроенията на инвеститорите. Като пристигна там, с удовлетворение отбеляза, че симптомите за успешно издояване са налице.

Атмосферата в пушалнята на „Търтеите“ след завръщането на членовете му от ежегодното посещение в Льо Туке невинаги беше лъчезарна — имаше години, когато поразително наподобяваше на Стената на плача в Йерусалим, ала днес цареше възхитителен дух на доволство. Съмнителните божества, които управляват игралните маси във френските казина, очевидно бяха проявили рядка благосклонност към много от Симпатягите, Образите и Скиците, които се кефеха на бара. И Понго, попиващ разказите за похожденията им, тъкмо реши да изкрънка от няколко присъстващи още десет лири, когато през мъглата на цигарения дим съзря познато лице. На един стол в далечния край на бара седеше Клод Пот.

Не само простото любопитство какво прави господин Пот там, нито пък страхът, че човекът може да се чувства самотен в тази непривична обстановка, накараха Понго да отиде при него и да го заговори. При вида на частния детектив в ума му като семенца на магарешки бодил се понесе мисълта, че може би е възможно да даде начален тласък на снежната топка чрез изкрънкване на дребно дарение от него. Прекоси стаята с протегната ръка.

— Виж ти, здравейте, господин Пот. Какво ви води насам?

— Добро утро, сър. Дойдох с господин Дейвънпорт. Той в момента се обажда от телефонната кабина.

— Не знаех, че старият Хорас става толкова рано.

— Още не е лягал. Снощи беше на танци.

— Да, разбира се. Бохемският бал в Албърт Хол. Спомням си. Е, господин Пот, радвам се да ви видя отново. При последната ни среща си тръгнахте малко прибързано.

— Да — потвърди замислено Клод Пот. — Как се справихте с Обекта?

— Не твърде добре. Големи къчове бяха.

— И аз останах с такова впечатление.

— По-добре, че ви нямаше.

— И аз така прецених.

— Все пак — сърдечно продължи Понго — съжалих, че се наложи да си тръгнете, много съжалих. Още тогава разбрах, че ние с вас ще се разбираме прекрасно. Ще пийнете ли нещо?

— Не, благодаря, господин Т.

— Цигарка или нещо друго?

— Не, благодаря.

— Та както казах, господин Пот — настоя Понго, — тъкмо се питах…

Буботенето на бара се издигна до внезапно кресчендо. Уфи Просър, питомният милионер на „Търтеите“, охотно повтаряше заради няколко новодошли историята как спечелил седем пъти срещу банката, а в очите на господин Пот се появи мътен блясък, подобен на фосфоресцирането от корема на умряла риба.

— Виж ти! — възкликна той и отправи към Уфи поглед на сахарски лешояд към умираща камила. — Тази сутрин тук май се навъртат доста пари.

— Да. Та като стана дума за пари…

— Сега е моментът да организирам Залагане на шапки.

— Залагане на шапки?

— Не сте ли чували за Залаганията на шапки? Понякога имам чувството, че вас, младите, на нищо не ви учат в частните училища. Ето как става. Някой от компанията, например аз, открива залагане в Състезанието на шапки, като финалът е на предварително избрано място, например онази врата. Разбирате ли? Участниците правят залагания какъв вид шапка ще носи първият човек, който ще влезе през въпросната врата. Вие например може да пожелаете да заложите десетачка…

Понго изтупа въображаема прашинка от ръкава на събеседника си.

— Да, но нямам десетачка — отбеляза той. — И точно затова се канех да ви питам дали…

— … на цилиндър. И тогава, ако пръв влезе човек с цилиндър, печелите.

— Да, схващам идеята. Забавно. Находчиво.

— Но в наше време не може да се правят Залагания на шапки с тия бомбета, дето всички ги носят. Няма да има достатъчно участници. Фу!

— Фу! — съгласи се съчувствено Понго. — Ще трябва да го преиначите на дрехи или нещо друго. Но споменахте нещо за десетачки и докато сме на темата… Прекъснете ме, ако вече сте чували това… — Клод Пот, който беше потънал в мрачни мисли, рязко изскочи на повърхността.

— Какво казахте?

— Казах, че докато сме на темата за десетачките…

— Дрехи! — Господин Пот опразни стола със спазматичен скок, сякаш бе видял Обекта да влиза в стаята. — Е, проклет да съм!

Стрелна се към вратата със забележителна за фигурата му чевръстина. След няколко секунди се стрелна обратно и внезапно Симпатягите, Образите и Скиците, събрани на бара, шокирани откриха, че в нарушение на всички клубни норми някакъв непознат държи реч.

— Господа!

Буботенето заглъхна и се смени със смаяно мълчание, през което долетя гласът на Клод Пот, натоварен с цялата енергия и страст на дните му от хиподрума.

— Любители на спорта, мога ли за момент да получа любезното ви внимание! Господа и любители на спорта, защото аз от пръв поглед познавам господата и любителите на спорта, а това, което имах честта да чуя в разговорите ви, откак влязох в тази стая, ме убеди, че всички сте господа и любители на спорта, които са готови по всяко време да вземат участие в малко спортно залагане.

Думите „спортно залагане“ никога не отминават, без да докоснат нежна струнка в душата на членовете на „Търтеите“. Нещо, наподобяващо топлота, започна да се прокрадва в атмосферата на хладно неодобрение. Все още не разбираха как този проклет дребосък бе пропълзял в пушалнята им, но първоначалният импулс на присъстващите да го изритат навън се бе смекчил до по-дружелюбното желание да го изслушат.

— Господа, името ми е Пот — име, което, смея да твърдя, навремето не беше непознато на света на спорта и макар че се оттеглих от активна дейност като посредник в състезанията с коне, все още обичам чат-пат да организирам дребни залагания за развлечение на господа и любители на спорта и няма по-добър момент за това от настоящия. Ето ни тук — вие с парите, аз с книгата за залагания, тъй че повтарям, господа, нека си направим едно дребно залагане. Господа, залаганията на дрехи са открити.

Малко членове на „Търтеите“ са с бистри и ясни глави в ранно утро. Разнесе се озадачен шепот. Един Образ запита: „Какви ги дрънка тоя?“, а объркана Скица промърмори: „Залагания на какво?“

— Обясних как се правят Залагания на шапка на моя приятел господин Туисълтън, а Залаганията на дрехи се извършват на същия принцип. В момента в телефонната кабина в коридора има един господин и аз току-що се погрижих да предупредя един от портиерите да пъхне под вратата й дръвче, за да не може той да излезе оттам и за да ви дам достатъчно време спокойно да направите залозите си. Брей! — извика господин Пот, смутен от неприятна мисъл. — Нали никой няма да отиде да го пусне да излезе?

— Разбира се, че не — с негодувание откликнаха слушателите му. Мисълта някой доброволно да освободи член на клуба, залостен в телефонната кабина, нещо което се случва веднъж в годината, ако не и по-рядко, им се стори крайно отблъскваща.

— Значи всичко е наред. Тогава, господа, простичкият въпрос, който трябва да си зададете, е: с какво е облечен господинът в телефонната кабина? Или иначе казано: какво носи на гърба си? Оттук идва и названието Залагане на дрехи. Може да е едно нещо, а може и да е друго. Може да е с неделния си костюм за църква, а може и да е ходил да се топне в Серпентината1 и да е по бански костюм. Може пък да е постъпил в Армията на спасението и да носи униформата й. За да ви насоча, обявявам, че давам девет към четири срещу син шевиот, четири към едно срещу сив раиран туид, десет към едно срещу сако и панталони за голф, сто към шест срещу тениска и гуменки, двайсет към едно срещу официално облекло за посещение в Бъкингамския дворец, девет към четири срещу костюм за конни надбягвания. И може би вие, сър — обърна се господин Пот към близкостоящ Симпатяга, — ще бъдете така добър да ми помогнете като писар?

— Това не значи, че не мога да залагам, нали?

— В никакъв случай, сър. Следвайте съвета на сърцето си и не се бойте от нищо.

— Колко давате за шевиот рибена кост?

— Шест към едно, сър.

— Залагам десет лири.

— Чудесно, сър. Шест половинки за шевиот рибена кост. Парите в брой, ако обичате, сър. Не че не ви вярвам, но законът не ми разрешава. Благодаря ви, сър. Насам, насам, благородни мои любители на спорта. Девет към четири за костюм за надбягвания.

Така дадените указания пометоха и последните задръжки на компанията. Бизнесът закипя и не след дълго господин Пот напълно се скри зад тълпата нетърпеливи залагащи.

Между първите, които заложиха, беше Понго Туисълтън. Като забърза към гишето на портиера, той написа чек за последните си десет лири на света и сега се облягаше на бара, изпълнен с тихото задоволство на човек, открил победителя и своевременно получил парите си.

Защото от самото начало на процедурата на Понго му стана ясно, че Съдбата, толкова капризна досега, най-сетне бе решила, че няма смисъл да тъпче добрия човек и му беше поднесла нещо на тепсийка. За да залагаш успешно, ти трябва единствено информация, а той я притежаваше в излишък. Единствен той сред присъстващите знаеше самоличността на господина в телефонната кабина и имаше допълнителното предимство да разполага с вътрешна информация за гардероба му.

Ако насреща му беше примерно Коко Потър-Пърбрайт, този съвременен Бръмел2, би могъл да гадае с часове, без да налучка точния костюм, който носеше дадена сутрин. Но с Хорас Пендълбъри-Дейвънпорт положението беше различно. Хорас не се славеше като конте. Обичаше да се придържа към вехтите си изпитани дрешки и ги носеше, докато не се разпаднеха на гърба му, и точно тази негова идиосинкразия беше накарала доскорошната му годеница точно преди заминаването си за Льо Туке да вземе драстични мерки.

Тя направи набег в апартамента на Хорас точно когато Понго беше там да си побъбри със собственика му, и без да обръща внимание на протестните крясъци на любимия си, изнесе буквално всичките му дрехи, натовари ги на такси и ги раздаде на заслужили бедни. Тъй като не можеше да остави клетника чисто гол, му разреши да задържи изтъркания сив костюм, който носеше, а също и официалния костюм, предназначен за сватбения ден. Но отмъкна всичко останало и тъй като никой шивач не би могъл да приготви нови попълнения в такъв кратък срок, Понго се почувства оправдан да заложи на сив вълнен костюм при десет към едно с малък резервен залог на официален костюм и доволен зачака.

Тъкмо пийваше от коктейла и си мислеше, че макар цялата му печалба далеч не бе достатъчна да покрие умопомрачаващата сума, която дължеше на Джордж Бъд, щяха все пак да му приспаднат от сметката и да премахнат поне временно тъмната сянка на Ърб от живота му, когато осъзнаването на факта, че е пропуснал жизненоважен момент, го халоса като тухла по главата.

Сети се за встъпителните думи на разговора си с Клод Пот, когато същият в допълнение към информацията, че Хорас е в телефонната кабина, беше споменал, че последният е ходил на Бохемския бал в Албърт Хол и още не си е лягал. А в ушите му като камбанен звън екнаха думите на Хорас: „Ще отида като бой скаут.“

Пушалнята се залюля пред очите на Понго. Сега разбра защо Клод Пот тъй ентусиазирано подхвана идеята за Залаганията на дрехи. Той просто знаеше, че букмейкърът няма начин да не спечели. И най-проницателният и далновиден търтей не би си и помислил за бой скаут в телефонна кабина в този ранен сутрешен час.

Понго нададе панически вой. Пътят към богатството му се откри в единайсетия час, а поради клаузата за парите в брой не можеше да се възползва от факта. Тогава зърна в отсрещния край на бара Уфи Просър и разбра как чрез бързи и решителни действия би могъл да спаси имането си от крушение.

В началото отношението на Уфи Просър към Залаганията на дрехи беше презрително и снизходително като на уолстрийтски вълк към играта на хлапета, боричкащи се за пенита. Подобни залагания не го интересуваха. Принципно странеше от тях, а когато Понго се приближи и се опита да го приклещи в ъгъла, взе да страни и от него. Само с помощта на яко дърпане на ръкава му с трескави пръсти Понго успя да го задържи на място.

— Слушай, Уфи…

— Не — отвърна рязко Уфи. — Нито пени!

Понго изтанцува няколко трескави стъпки. Около масата, където господин Пот въртеше бизнеса си, вече се чуваше жужене и закриването на залозите очевидно се задаваше.

— Но аз искам да те открехна на нещо страхотно!

— Нима?

— Сигурен залог.

— Да?

— Хиляда процента сигурен.

Уфи Просър демонстрира нескрит сарказъм.

— Няма да залагам. Какъв е смисълът да спечеля няколко лири? Че едва миналата неделя на голямата маса в Льо Туке…

Понго препусна към Клод Пот като разблъска Образите, Симпатягите и Скиците от пътя си.

— Господин Пот!

— Сър?

— Има ли горна граница?

— Не, сър.

— Тук имам един приятел, който иска да заложи голяма сума.

— Трябва ли да ви напомням, господин Т., че приемам само пари в брой? Такъв е законът.

— Глупости. Става дума за господин Просър. Можете да приемете чек от него. Не може да не сте чували за господин Просър!

— А, господин Просър? Да, това е друго нещо. Нямам нищо против да наруша закона, за да услужа на господин Просър.

Понго се върна на бара и завари един Уфи, който вече не беше резервиран и снизходителен.

— Понго, наистина ли знаеш нещо?

— Можеш да се обзаложиш, че знам. Ще ми пуснеш ли петдесетачка?

— Добре.

— Тогава заложи и последната си риза на бой скаут — изсъска Понго. — Имам информация от първа ръка, че човекът в кабината е Хорас Дейвънпорт и случайно научих, че снощи е ходил на бал с маски облечен като бой скаут и не се е прибирал вкъщи да се преоблече.

— Какво! Вярно?

— Официална информация.

— Но тогава ще капнат доста парички!

— Като златен дъжд — увери го възторжено Понго. — Следвай ме и не се бой от нищо. И не забравяй, че участвам със споменатата сума.

Загледа с искрящи очи как финансовата му опора си пробива път към гишето за залагания и в този напрегнат момент влезе един разсилен да го уведоми, че лорд Икнъм го чака във вестибюла. Хукна да го посрещне, а краката му едва докосваха килима.

Лорд Икнъм с интерес наблюдаваше приближаването му.

— Аха! — рече той.

— Аха! — отвърна разсеяно Понго като човек, който няма време за официални поздрави. — Слушай, чичо Фред, дай ми всички пари, с които разполагаш. Май ще успея да ги пробутам преди закриването на залозите. Старото ти приятелче Клод Пот дойде тук с Хорас Дейвънпорт…

— Недоумявам какви ги върши Хорас, като влачи Горчицата в „Търтеите“. Прекрасен човек, разбира се, но последният, когото бих пуснал да вилнее сред податливи на влияние младежи.

Маниерът на Понго стана нетърпелив.

— Нямаме време да бистрим етиката. Достатъчно е да се каже, че Хорас въпреки всичко го доведе, а Пот го залости в телефонната кабина и започна да приема залагания за това как е облечен Хорас. Колко можеш да отделиш?

— Да залагам срещу Пот Горчицата? — Лорд Икнъм благо се усмихна. — Нищо, момчето ми, нищо. Един от суровите уроци, които ще ти даде Животът, когато пораснеш достатъчно да го опознаеш по-добре, е, че не можеш да спечелиш пари от Горчицата. Стотици са опитвали и до един са се проваляли.

Понго сви рамене. Беше направил всичко възможно.

— Е, пропускаш шанс, който идва веднъж в живота. Случайно знам, че Хорас снощи е ходил на бал, маскиран като бой скаут, а от собствената уста на Пот чух, че не се е прибирал да се преоблече. Уфи Просър ми услужи с петдесетачка.

От изражението на лорд Икнъм се видя, че е дълбоко шокиран.

— Хорас Дейвънпорт е ходил на бал, маскиран като бой скаут? Каква ли отблъскваща гледка е представлявал. Не мога да повярвам. Трябва сам да се убедя. Бейтс — обърна се лорд Икнъм към портиера, — беше ли тук, когато се появи господин Дейвънпорт?

— Да, милорд.

— И как изглеждаше?

— Ужасно, милорд.

На Понго му се стори, че чичо му се отдалечава от темата.

— Предполагам — рече той, — че човек с ръста и кльощавината на Хорас би трябвало да е по-интелигентен и да не се явява на обществен бал като бой скаут, което означава къси панталонки и голи колене…

— Но костюмът му не беше такъв, сър.

— Какво!

Портиерът остана вежлив, но твърд.

— Господин Дейвънпорт не е ходил на бала нито като бой, нито като скаут, ако ми разрешите да възразя, сър. Костюмът му ми се стори повече като на представител на негроидната раса. Лицето му беше начернено и носеше дълго копие. Много се стреснах, като го видях.

Понго се вкопчи в гишето на портиера. Стоте килограма на същия затанцуваха пред очите му.

— Начернен?

Някакво движение в коридора привлече вниманието им. Клод Пот, придружен от комисия, се бе запътил към телефонната будка. Измъкна дръвчето изпод вратата и като я отвори, от нея изникна възмутена до дън душа фигура.

Природата е създавала не един урод, но малко бяха по-уродливи от изхвръкналия от телефонната кабина и понесъл се по коридора край малката групичка до гишето на портиера, през вратата на клуба, навън по стъпалата и метнал се в първото спряло такси.

Лицето на този индивид, както беше подчертал и портиерът, имаше непрогледно черен цвят. Върлинестото му тяло беше обвито в трико със същия траурен оттенък плюс наметало от леопардова кожа. На главата му се кипреше внушителна корона от щраусови пера, а в лявата ръка стискаше дървено копие. Носеше очила с рамки от костенуркова коруба.

Понго се олюля и се облегна на гишето, а лакътят му бе подкрепен от дружеска ръка.

— Да се измъкваме, а, момчето ми? — прошепна лорд Икнъм. — Тук няма какво повече да те задържа, а една среща с Уфи Просър в този момент би била прекалено болезнена. Да последваме примера на Хорас, той май тръгна за вкъщи, и да го поразпитаме за това негово идване и бягство. Кажи ми, колко заложи Уфи Просър от твое име? Петдесет лири?

Понго кимна отчаяно.

— Тогава да обобщим фактите. Авоарите ти са на нулата. Дължиш двеста на Джордж Бъд и петдесет на Уфи Просър. Ако не платиш на Уфи, той вероятно ще докладва за теб пред клубния комитет и ще те изхвърлят на улицата, където несъмнено Ърб ще те чака с разтворени обятия. Да — впечатли се лорд Икнъм, — никой не може да твърди, че не водиш пълноценен живот. За провинциалист като мен това е твърде стимулиращо. Човек се чувства в центъра на събитията.

Двамата отидоха в Блоксъм Маншънс и бяха информирани от Уебстър, че господин Дейвънпорт е в банята.