Човекът с черната маска

Лорд Крейз проявява интерес към делото

Джоана Кърстън закусваше и разглеждаше вестника, когато й доложиха за идването на господин Хамон. Тя с тежка въздишка сложи вестника настрана и въпросително погледна баща си.

— Мислех, че най-после сме се избавили от него — викна старият лорд.

— Ще трябва да го приемем — примирено отбеляза Джоана.

Този път Ралф Хамон бе като никога весел и приветлив.

Никой никога не го беше виждал в такова хубаво настроение.

— Нося ви много интересни новини — започна той. — Ние го уловихме.

— Кого? — попита Джоана.

— Морлек. Тази нощ го заловили на местопрестъплението. Опитвал се да ограби един жител на Блекхет.

Джоана скочи от мястото си.

— Това не е вярно! — развълнувано извика тя. — Господин Морлек… не, това не може да бъде.

— Не, това е вярно — продължи Хамон. — Заварили го на местопрестъплението. За щастие, двама полицейски чиновници го проследили и той не успял да се скрие.

Лорд Крейз си сложи очилата и учудено погледна госта си.

— За нашия съсед Джеймс Морлек ли говорите? — недоверчиво попита той.

— Разбира се, за него, за човека с черната маска, най-ловкия касоразбивач в последно време.

Джоана се отпусна в креслото. Стори й се, че всичко се завъртя и заигра пред очите й. Хамон не лъжеше. Неговата веселост свидетелстваше, че той казва истината.

— Разбира се, самият вие сте успели да го заловите, нали? — бавно каза тя. — Сам казахте това преди малко.

— По-точно казано, не аз го залових, но трябва да си призная, че именно аз снабдих полицията с редица много ценни указания. Но хайде да не приказваме вече за това. Моята сестра днес ще ви посети.

— Ах, тъй ли? — разсеяно каза Джоана. — Забравих, че имате сестра. Съжалявам много, но днес следобед няма да бъда вкъщи.

— Аз самият си помислих това. Ето защо й предложих да ви посети утре. Тя ще ви се хареса. Много мила девойка е и има чудесен характер.

— Кога ще гледат делото на господин Морлек? — попита Джоана.

— Тази сутрин започна предварителното следствие, а през седмицата ще бъде изправен пред съда.

— Той има ли приятели? Има ли някой, който да е готов да поръчителства за него?

— И дума не може да става за поръчителство в това дело. Полицията никога няма да се съгласи да го пусне, след като с такъв труд го улови. Той упорито се е съпротивлявал, преди да го арестуват.

— Ранен ли е? — заинтересува се Джоана.

— Нанесли са му един-два удара — отговори Хамон, като забеляза, че девойката не сваля очи от него.

— Виждам, че много подробно сте осведомени за всичко станало.

— Зная само онова, което е написано във вестниците — побърза да каже Хамон.

— Във вестниците няма нищо за тази случка. Всичко е станало много късно, за да се появи в сутрешния вестник — и тя излезе, без да каже сбогом.

— Виждам, че Джоана проявява голям интерес към този човек — промърмори Хамон.

— А защо да не се интересува за съдбата му? — попита лордът. — Можете ли да ми кажете къде ще се разглежда делото му.

— В Гринуич.

— В Гринуич? — замислено повтори лорд Крейз, сякаш не можеше да си представи, че в това градче заседава съд.

Към пладне в килията на Морлек влезе пазачът и го покани да го придружи в съдебната зала. Залата беше претъпкана с народ.

След като бе прочетено обвинението, защитникът на Джеймс заговори за поръчителство. Но полицаят го прекъсна:

— За поръчителство и дума не може да става.

Неочаквано разглеждането спря. Към секретаря на съда се запъти висок, побелял господин и му подаде визитната си картичка.

— Този господин — каза той, като погледна Джеймс над очилата си — е мой съсед по имение. Ето защо аз много желая да му бъде предоставена възможност да събере материал за защитата си.

— Много съжалявам, милорд — възрази секретарят на съда — но в тези случай, когато полицията е против освобождаването под поръчителство, ние нямаме възможност да предприемем нищо. Много съжалявам, че с нищо не мога да ви бъда полезен, сър Крейз.

Джеймс се върна в килията си, като напразно се мъчеше да си обясни защо този почтен беловлас господин, в къщата на когото се вмъкна неотдавна, бе намислил да облекчи участта му и защо прояви внимание към него.

Най-малко можеше да очаква това от човека, който заемаше такова положение.