Човекът с черната маска

Борба за живот

Никога досега Джеймс Морлек не беше вървял тъй бавно към Стария дом, както днес. Предусещаше, че цялото местно население ще бъде потресено до дъното на душата си от вестникарските съобщения за него. Той се усмихна при мисълта каква врява ще се вдигне сред тези хора, като чуят за процеса. Неговите слуги получаваха големи заплати и нямаха причини да се оплакват от господаря си. Той не знаеше какво става в Стария дом, откакто го арестуваха, защото сега за първи път отиваше в имението си.

Вратата на къщата бе широко отворена. Джеймс влезе в салона. Домоуправителят отвори широко вратата пред него и ниско му се поклони.

— Всичко ли е наред, Уилям? — попита Морлек, като му подаде палтото и шапката.

— Да — отговори Уилям. — Но ще ми позволите ли да поговоря с вас насаме?

— Разбира се, Уилям!

— Принуден съм да ви помоля, господине, да уволните жена ми и мен самия.

— Вие искате да ме напуснете? Не ви ли харесва службата?

— О, харесва ми — смутено отговори домоуправителят. — Но селският въздух ми вреди. При това тъкмо сега ми предложиха хубаво място в града.

— Както искате — отсече Джеймс и подаде на домоуправителя няколко банкноти. — Ето ви заплатата до днес.

— Кога ще ми позволите да напусна службата?

— Веднага — последва бърз отговор. — След час заминава влак за толкова любимия ви град. Ще заминете с него. Разбрахте, Уилям, нали?

— Да, господине — отговори смутеният домоуправител. — На мен още няколко души ми казаха, че искат да си отиват. Но аз им отговорих, че не мога да се занимавам с това.

— Изпратете ми онези, които не искат да ми служат! — нареди Джеймс.

След домоуправителя дойде готвачката. След нея последва цяла върволица слуги. Всеки имаше своя измислена причина, която го караше да се отказва от работата, но никой не се осмеляваше да каже истината. Само малката миячка на съдове с изцапано от сажди лице влезе при него в кабинета и безцеремонно си опря ръцете на хълбоците.

— Защо се готвите да ме оставите, Джеси? — попита я Морлек.

— Защото сте крадец, господине — отговори тя кратко и ясно.

Той се облегна върху гърба на креслото и високо се засмя.

— Вие получавате два фунта заплата. Но ето ви пет фунта награда, задето излязохте най-честна и откровена от всички. Ето, вземете ги и не се страхувайте — парите са истински и не са крадени.

Най-сетне всички слуги си отидоха. Изоставеният господар заключи вратата и се върна в опустялата си къща. Помисли да извика Бинджер, но не искаше да го отделя от семейството му в Лондон. А пък Ахмед имаше слаба представа за европейската кухня, въпреки че умееше да вари великолепно кафе.

Джеймс обиколи празната къща. Отиде в склада за хранителни продукти и потърси нещо за ядене. За негово щастие в склада намери масло, хляб и сирене.

В селото имаше универсален магазин, от който можеше да се купи всичко. Когато Джеймс се приближи, от магазина погледна развълнуван младеж, а после се показа и самият собственик, господин Колтер. Джеймс бавно слезе от автомобила и се приближи.

— Добро утро — каза той. — Моля ви, изпратете в Стария дом хляб, четвърт масло и десетина яйца.

Господин Колтер пристъпи напред.

— Няма да пратя нито хляб, нито останалите продукти, господин Морлек. До ден-днешен опазих честното си име и не се допирах до крадени пари. Нямам нищо общо с крадци и престъпници.

Джеймс извади пурата от устата си и премигна.

— Това сигурно означава, че не искате да ме снабдявате с продукти, така ли? — попита той.

— Точно така — отговори господин Колтер, като величествено гледаше Джеймс през очилата си. — И на раздяла ще ви кажа още нещо. Колкото по-скоро се махнете от този окръг, толкова по-добре ще бъде това за всички ни.

Джеймс погледна магазина.

— Вие развивате тук добра търговия, Колтер — каза той. — Искате ли да ми продадете предприятието си?

Господин Колтер поклати глава. В това време в магазина влезе жена му, която до този момент подслушваше разговора от съседната стая.

— Ние не искаме вашите пари — решително каза тя. — Нищо няма да ви продадем. И така е срам и позор, че честни хора трябва да се срещат с крадци. Само това липсваше — престъпниците да изкушават честните хора.

— Добре, щом не искате — каза Джеймс и се отдалечи.

Неговата банка се намираше срещу магазина на Колтер. Джеймс влезе вътре, поговори с директора и купи от него постройката до магазина на Колтер. А в девет часа вечерта от Лондон пристигна един млад и енергичен човек.

— Търговската камара ви препоръчва като опитен и енергичен търговец — обърна се към него Джеймс.

— Ще се помъча да удовлетворя очакванията ви — малко самонадеяно отговори новопристигналият.

— До Колтеровото се намира едно търговско помещение. Бих желал още утре да отворите в него магазин. Повикайте дърводелци, снабдете се с всички необходими стоки, които продава Колтер, и продавайте всичко с двадесет и пет процента по-евтино от него. Наемете автомобил и организирайте в околността голяма реклама. Ако Колтер намали цените, намалявайте и вие. Разбрахте ли ме? Вие трябва да продавате с двадесет и пет процента по-евтино от него.

По обед Джеймс си свари чай и изяде няколко сухара с шунка. Вечерта яде същото, само че без шунка. На другия ден закусва само сухари. Яденето беше малко еднообразно, но той се чувстваше отлично. Като си свали палтото, той се залови да нарежда къщата, справяйки се с тази работа като най-добрия слуга.

През целия ден към селото пристигаха автомобили с работници, строителни материали и продукти. За няколко часа постройката се преобрази в хубав магазин. Младият човек от Лондон предвиди всичко: непрекъснато идваха нови и нови стоки. Господин Колтер стоеше на прага на магазина и самодоволно поглаждаше брадата си.

— Най-късно след една седмица тази чудесна болница ще се затвори — каза той на събралите се около него съседи. — Навремето аз имах много такива конкуренти, които бързо-бързо изпокапаха.

Следобед лондончанинът напечата цветни бюлетини и всички местни жители научиха, че отсега нататък стоките ще се продават на по-ниски цени в името на общото благо. Господин Колтер бързо отиде в полицията, надявайки се да намери там закрила. Но сержантът го изпрати при адвоката, който повече разбираше от тези работи. Адвокатът му съобщи, че нищо не може да се предприеме по съдебен ред срещу новия стопанин на бакалията.

— Няма такъв закон, въз основа на който да може да се забрани на новия собственик да продава по-евтино стоките си — каза адвокатът. — Ако иска, дори може да ги раздава безплатно.

— Но тази бакалия е отворена с парите на касоразбивач — изстена нещастният търговец.

— Дори ако беше отворена с парите на убиец, пак нищо не може да се предприеме — продължи адвокатът.

След като се посъветва с жена си, господин Колтер облече празничните си дрехи и отиде в Стария дом. Завари Джеймс на входната врата усърдно да чисти и лъска дръжките.

— Моля ви, седнете — учтиво предложи Морлек.

Колтер се озърна, но не видя никъде стол.

— Можете да седнете на земята или на стъпалата — невъзмутимо продължи Джеймс. — Аз ви слушам.

— Знаете ли, господин Морлек, работата отиде малко по-далече, отколкото трябваше. Вие ме лишавате от хляб.

— Зная само, че вие отказахте да ме снабдите с хляб — възрази Джеймс.

— Още утре ще отида при лорд Крейз и ще му се оплача от поведението ви. Той няма да допусне да ме разори някакъв си пришълец, мен, който живея тук от четирийсет години. Целият окръг е зад мен.

— В това ще се убедим, след като почнат да се продават стоките с двадесет и пет процента по-евтино.

— Нищо по-ужасно не се е случило от сътворението на света! — извика възмутеният търговец.

— Забравяте Вартоломеевата нощ, Нероновото гонение на християните и Иродовото избиване на невръстните деца. Тези произшествия са били и нещо по-ужасно.

Господин Колтер се върна в селото и побърза да напечата позив към селяните, в който излагаше своето виждане за нещата. Бедният Колтер едва на другата сутрин разбра каква глупост бе извършил. Той получи писмо от адвоката, в което се питаше кой е отговорен за това печатно произведение. Адвокатът беше получил от довереника си заповед да заведе дело срещу автора на тези хвърчащи листчета.

Джеймс започна да се нервира от принудителната диета и еднообразната храна. Но един ден той намери пред вратата кошничка с яйца. Той дори не се помъчи да запали печката, а сложи спиртничето в разхвърляния си кабинет. Готвеше се да направи омлет, но нямаше понятие как се прави това. В резултат на усилията му кабинетът се напълни с дим и миризма на изгорели яйца.