Човекът с черната маска

Марборн и Слоун стават джентълмени

В същия ден, когато Хамон получи отговор на телефонното си запитване до Мароко, Марборн, в чудесно настроение, обядваше в един от най-разкошните ресторанти в Лондон. Парите просто се сипеха към него и той гледаше да си угажда колкото се може повече. Слоун му беше гост. Той също от грозен човек с неизразително лице се беше превърнал в елегантен, модерен джентълмен.

— Я донесете още една бутилка! — заповеднически се обърна Марборн към келнера и самодоволно прокара ръка по бялата си жилетка, като запуши. — Ето това се казва живот, Слоун! Отдавна мечтаех да живея по този начин. Много по-добре е, отколкото да се гонят крадците.

— В това сте прав — скромно забеляза Слоун. — Но колко време ще продължава хубавият ни живот?

— Ще продължава, докато сам желая това — самодоволно отговори Марборн, като се любуваше на пръстена, който красеше ръката му.

— Каква работа имаш с Хамон?

— За каква работа питаш?

— Ти имаш нещо с него. Как сполучи да го притиснеш?

— На теб това трябва да ти бъде безразлично. Бъди доволен от това, което е, и не задавай излишни въпроси. Струва ми се, че съм достатъчно щедър към теб, нали?

— Вярно е — съгласи се Слоун и с възторг подаде ръка на покровителя си. След като си стиснаха ръцете, той продължи. — Наистина, вие сте много добър към мен.

— Ако искате, ще ви съобщя някои неща — самодоволно заяви Марборн. — Разбира се, не всичко, но… В ръцете ми попадна един документ. Не мога да ви кажа какво съдържа и как ми попадна. Той може да причини много неприятности на Ралф. Знаете ли, Слоун, този човек струва около един милион и при това има сестра!

И той от задоволство целуна върха на пръстите си.

— Аз чувах някои неща за сестра му — забеляза Слоун — и доколкото мога да съдя, съвсем не е за вас.

— Какво искате да кажете с това? Преди Ралф да забогатее, тя е работила в един бар. И това не е всичко. Тя е приготвяла коктейли в един много удобен бар на Глазгоу стрийт. Не е по-добра, но не е и по-лоша от мен.

Слоун се съгласи с думите му.

— Не бива да говорим лошо за Хамон — продължи Марборн, като се успокои. — Кой е той? Един крадец, нищо повече! И аз имам доказателства за това!

— Значи ето какво сте узнали за него! — каза Слоун.

— Не е ли все едно какво зная за него! — продължи Марборн и кимна на келнера да се приближи.

— Искате ли да пием още нещо? — попита Слоун.

— Стига! — отсече Марборн. — Ей там, срещу нас, седи оная стара свиня Уелинг.

Откритието, че старият детектив може да ги е наблюдавал през цялата вечер, веднага сломи въодушевлението му. Уелинг седеше на малка масичка и много бавно ядеше скромната си вечеря. Като улови погледа на Марборн, стана от мястото си и тръгна към масичката, където седяха двамата бивши детективи. Слоун по навик стана на крака и се опъна като струна.

— Я сядайте, глупаво магаре — изсъска му Марборн. — Та вие вече не служите!… Добър вечер, капитан Уелинг.

— Добър вечер, Марборн — отвърна капитанът на бившия си подчинен.

— Както се вижда, добре си живеете — и като седна на стола, огледа двамата приятели. — Сигурно изкарвате много пари, Марборн. Това е чудесно. Честно спечелените пари носят щастие, а нечестно спечелените — нещастие. Те водят в затвора.

— Не съм склонен да говоря с вас за това, Уелинг — прекъсна го Марборн. — Ако си въобразявате, че парите ми са спечелени…

Уелинг спря словоизлиянията му с любезно движение.

— Да не се готвите да ме уверите, че стоите без работа? Как е вашият приятел Хамон?

— Не се познавам с Хамон, или по-точно не го познавам достатъчно добре, за да зная как е — почти извика Марборн. — Лично вие какво желаете от мен? Защо ме затормозявате с разпита си? Нищо не ви дължа…

— Дължите ми много — възрази Уелинг и извади от джоба на жилетката си наполовина изпушена пура. — Началникът на полицията реши да ви предаде на съда. И това решение би ви струвало десет месеца затвор. Но аз го уверих, че в интерес на службата, срещу вас не трябва да се повдига обвинение. Та значи Хамон се чувства добре, а?

— Нищо не зная за Хамон.

— Той е много любезен човек — продължи добродушно настроеният Уелинг. — Наистина е много мил човек. Сега работите за него, нали?

— Вече ви казах, че нямам нищо общо с Хамон.

— И все пак трябва да имате нещо общо с него, както по-рано — добродушно продължи Уелинг, — защото миналата седмица Хамон е теглил от банката си хиляда фунта и част от тях са минали във ваши ръце. Не мислете да ме уверявате, Марборн, че той ви снабдява с пари ей тъй, без нищо. Това не влиза в навиците му — и той тежко въздъхна.

— Стопаните обикновено изстискват от своите служещи последните сили. Всъщност с какво се занимавате вие? Търговец ли сте станали?

Марборн успя да се овладее и да се успокои.

— Много съм загрижен за Хамон — продължи Уелинг. — Наскоро го срещнах и установих, че има лош вид, сякаш са го налегнали тежки грижи. Не е възможно да е изгубил нещо или да са откраднали нещо от собствената му къща. В такъв случай би предал цялото дело на полицията… Но аз много се радвам, че тъй бързо напредвате, Марборн. Пък и вие, Слоун, живеете добре, както се вижда. Разправят, че живеете в хотел „Блумбсбъри“ като голям богаташ. Да, да, вижда се, че двамата изкарвате много пари — и той шеговито заплаши Марборн с пръст. — Вижда се, че гребете пари с лопата. Чух, че дори вкъщи сте си поставили огнеупорна каса, съвсем нова и много масивна.

— Сигурно ме следите, а? — кипна Марборн. — Нямате право да го правите.

— Да ви следя? — Уелинг се престори на уплашен от това обвинение. — По-малко от всеки друг съм склонен да ви следя. Знаете, че на нас, полицаите, ни се случва да чуваме много слухове и сплетни. Във всеки случай много умно от ваша страна е, че сте се снабдили с огнеупорна каса. Но защо смятате, че свободните пари трябва да се държат вкъщи, а не в банките?

— Сигурно искате да ме обвините, че избягвам вземане-даване с банките? — извика разпаленият Марборн. — Имам текуща сметка в Холбърн.

— Но не се ползвате от нея — учтиво, но упорито възрази Уелинг. — Впрочем имате право. Не можем да бъдем уверени, че банката няма рано или късно да фалира. А от друга страна, няма защо да се страхуваме, когато вкъщи имаме такава огнеупорна каса като вашата. Наистина нищо не рискувате. Човекът с черната маска няма да дойде да ви ограби. Та нали той завинаги е захвърлил занаята си! — Уелинг се озърна, сниши съвсем гласа си и продължи: — Марборн, опитвали ли сте някога да вържете тенекия на опашката на дива котка? По израза на лицето ви виждам, че никога не сте опитвали. Повярвайте ми, че е по-безопасно, отколкото да си навлечете гнева на Ралф Хамон. Време е да изчезнете, Марборн. Не ви желая злото, макар и да сте лош човек. Все пак имате някои достойнства, заради които се отнасям към вас благожелателно. И ви давам добър съвет: съберете спестените пари и се постарайте по-скоро да изчезнете оттук.

— Според вас къде трябва да замина — попита учуденият Марборн.

— Доколкото зная, Испания е много хубава страна, но аз бих ви препоръчал да поживеете в северните страни. Испания е много близо до Мароко. Бихте могли, например, да отидете в Италия. Ще направя всичко, което е по силите ми, да ви предпазя.

— Да ме предпазите? — попита уплашеният Марборн.

— Да, точно така. Ще направя всичко, което е по силите ми, но те не са безкрайни. И още веднъж ме послушайте: пазете се от дивите котки.

Марборн силно се развълнува. Старият детектив добронамерено го потупа по рамото:

— Не забравяйте, че лесно спечелените пари носят нещастие.