Човекът с черната маска

Приключението на Джоана

Джоана отиде в стаята си. Не желаеше да срещне втори път човека, който я обиди. Като влезе вътре, извади от чекмеджето на писалищната си маса ключа от вратата и се заключи. По-рано никога не го правеше. После се отпусна на едно кресло и си припомни всички дреболии от изтеклия ден. Разкритията на Хамон предизвикаха в нея цяла вълна от възмущение. Тя изобщо не можеше да повярва онова, което той съобщи за Морлек. И все пак той не можеше да изрече такова обвинение, без да има основание за това.

Тя стана, отвори вратата и излезе на балкона. Светкавици разсичаха облачното небе. От далечината долитаха тътнежи на гръмотевици. Но това не привличаше вниманието й. Някъде далеч блещукаше слабо жълто огънче. Това бе Стария дом.

Ако Хамон знаеше истината, тогава знаеше ли този самотен, странен човек каква опасност го заплашва? Не трябваше ли да го предупреди? И не беше ли лудост от нейна страна да мисли за човек, когото само няколко пъти беше видяла с бинокъла си? Ако Хамон не лъжеше, над Морлек висеше голяма опасност. Финансистът сигурно кроеше нещо срещу него.

Джоана побърза да се върне в стаята си. Тя извади от шкафа дъждобран и малка шапчица. Скоро всички в къщата заспаха. В десет и половина тя чу как Стефънс заключи входната врата. Чу се гласът на Хамон. Икономът му пожела лека нощ. Мина се още четвърт час. Настъпи пълна тишина.

Девойката тихо слезе по стълбата, свали от стената ключа, безшумно отвори вратата и се измъкна на улицата. Лесно се ориентира. Проблясващите мълнии осветяваха околността и пътя, на който скоро излезе. На шосето я изпревари един автомобил. Тя уплашено отскочи настрана. С ужас си помисли какво ще кажат съседите, ако я видят в този час на пътя. Никой от тях не би повярвал, че лейди Джоана е излязла през нощта, за да предупреди един американски престъпник за заплашващата го опасност. И при това никога не беше говорила с този човек. Дори не бе го видяла отблизо! Джоана с ирония мислеше за всичко това, но все пак продължаваше пътя си.

Така тя стигна до Стария дом и с големи усилия намери вратата. Огънят, който по-рано гореше, беше угаснал. Къщата беше потънала в мрак. Джоана се скри под едно дърво и напразно се опита да събере смелост, за да довърши начинанието си.

В същия миг, когато девойката най-после реши да се запъти към къщата, вратата се отвори и тя видя на прага широкия силует на мъж. Светкавично отскочи в сянката и забеляза, че край показалия се на вратата непознат се очерта фигурата на Джеймс Морлек. За най-голямо свое удоволствие тя чу гласа му, който се оказа много приятен.

Но кой беше другият човек? А при това и той й беше познат.

— Сега по-добре ли се чувствате? — попита Морлек.

— Да, благодаря ви — неясно прозвуча отговорът.

— Аз мисля, че благополучно ще стигнете до къщата. Тя е на самия път. Нищо не съм чувал за госпожа Корнфорд, но доколкото зная, в тази къща живее една дама.

— Извинявайте, че ви обезпокоих… но тази ужасна буря ме уплаши. А освен това, струва ми се, че съм пиян…

— Да, имате право — забеляза Морлек.

А, значи това беше пациентът на госпожа Корнфорд, алкохоликът. Мъжете слязоха по стълбата, като при това Морлек поддържаше едва крепящия се на краката си момък.

— Наистина, много ви благодаря… Казвам се Фарингтън, Фери Фарингтън.

Блесна мълния и при светлината й Джоана разгледа бледното му слабо лице. С усилие се удържа да не извика и отскочи назад. Пак стана тъмно и мъжете изчезнаха в далечината. Когато Джеймс се върна, тя все още продължаваше да стои неподвижно в сянката. Той влезе в къщата и заключи след себе си вратата. Закапаха едри капки дъжд. Мълниите все по-често и по-често святкаха. Гръмотевиците трещяха все по-силно. Бурята наближаваше.

Джоана вече не мислеше да предупреди Морлек. Появата на пияния момък я уплаши страшно много. Като събра последните си сили, тя хукна да бяга. Напразно се помъчи да отвори желязната врата. Уви, всичките й сили отидоха напразно. Морлек беше заключил вратата, след като бе изпратил пияния момък. Какво трябваше да прави? Тя се опита да мине през поляната, но реката преграждаше пътя й. Ако имаше стълба, щеше да се прехвърли през плета. Неочаквано вратата на къщата пак се отвори и девойката побърза да се скрие. Морлек се упъти към оградата и тя чу как вратата хлопна след него. Уплашено се затича след него и с радост се убеди, че вратата не е заключена. Като се озова навън, Джоана за миг помисли в коя ли посока е поел Морлек.

— Сигурно е отишъл към селото, за да се увери дали Фарингтън е стигнал благополучно целта си — реши тя.

Дъждът се лееше като из ведро. След няколко минути Джоана се измокри до кости. Страшните гръмотевици я заглушаваха. Мълниите я заслепяваха. Тя изплашено хукна към дома си. В далечината вече се очертаваше силуетът на Крейзовия дом.

Младата девойка мушна ръка в джоба си и със задоволство се увери, че ключът от входната врата е там. Тя бързо изтича по алеята и ужасена се спря на няколко крачки от входа. Очите й широко се отвориха. При блясъка на мълнията тя видя точно пред себе си силуета на един мъж, облечен в черно. Тази фигура неподвижно стоеше и й преграждаше пътя.

— Кой сте вие? — попита тя с треперещ глас.

И преди той да отговори на въпроса й, всичко се освети от нова мълния. Силен гръм ги заглуши. Тътнежът беше страшен. Силният удар свали Джоана на земята и тя изгуби съзнание.

Мъжът в черно за миг се вдърви от изненада, а после с прегракнал вик се спусна към нея и я отнесе настрана от пламналото дърво. На един от прозорците блесна светлина. Обитателите се събудиха, уплашени от страшните гръмотевици и от блясъка на горящото дърво.

Непознатият се озърна и побърза да занесе младата девойка в сянката на една азалия. Едва успя сянката да го погълне, и в градината излезе икономът.

Мъжът в черно не знаеше коя е Джоана. Той помисли, че тя е слугиня, останала повечко в селото и настигната по пътя от бурята. Впрочем той не се и помъчи да изясни това обстоятелство. Както изглежда, обитателите на къщата не смятаха за нужно да изгасят горящото дърво, защото до ушите на непознатия долетя един глас, който питаше дали да вика пожарната команда.

— Правете каквото знаете, но не ме безпокойте — чу се отговор. — Нима вие сами няма да успеете да угасите огъня?

В този миг Джоана пак дойде на себе си. Тя отвори очи и погледът й падна върху непознатия, който беше сложил главата й на коленете си.

— Мисля, че скоро ще ви стане по-добре — разнесе се гласът на непознатия.

Джоана уплашено го погледна. Младата девойка позна гласа на Джеймс Морлек. Наблизо до нея беше паднал гръм и тя само по чудо се беше спасила.

— Благодаря ви — промърмори тя и в същия миг силна светкавица озари всичко наоколо.

При блясъка на мълнията тя видя, че лицето на непознатия е скрито цялото с черна маска.