Човекът с черната маска

Двама стари познати се срещат

Джеймс Морлек седеше под сянката на един кедър, израсъл насред пътя откъм къщата на реката. До краката му се беше изтегнал неговият куц фокстериер. Морлек не четеше, макар на коленете му да лежеше вестник. Неговият поглед почиваше върху реката. Неочаквано забеляза посред реката блясък, сякаш някоя голяма риба беше подскочила над водата. Наблизо се чу шумолене. Морлек се обърна и видя на пътя човек, който го наблюдаваше. Без да удостои човека с поглед, той пак загледа реката. Хамон бавно се запъти към него.

— Отдавна не сме се виждали — каза той, като се приближи до Морлек. — Не знаех, че се намирате по тези райони.

Джеймс Морлек го погледна и се прозина.

— Трябваше да ви изпратя визитната си картичка — забеляза той. — Ако предварително знаех, че ще дойдете днес, щях да окача две знамена и щях да изпратя музика да ви посрещне.

Господин Хамон премести един стол до Морлек и седна.

— Бих искал да купя от вас тази къща, Морлек…

— Господин Морлек — поправи го Джеймс. — Не трябва да се забравяте.

— Та ето какво — аз искам да купя от вас тази къща. А вие можете да заминете зад океана. Готов съм да забравя всичките ви постъпки и лоши планове, насочени срещу мен… Вие разбирате какво имам предвид. Аз поставям като условие да напуснете тази страна най-късно след една седмица.

Морлек се усмихна. Хамон, който никога не беше виждал усмивка върху това лице, не на шега се учуди.

— Честно да ви кажа, вие ме забавлявате — започна Джеймс. — Вижда се, че сте паднали от небето, щом се грижите за моето спокойствие. Наистина, започвате да пълнеете в последно време, Хамон, и тези торбички под очите съвсем не ви отиват. Трябва да се обърнете към лекар.

Хамон се наведе към него.

— А ако разкажа на вашите съседи кой сте? — бавно попита той. — Или ако съобщя на полицията, че господин Морлек е известен касоразбивач?

— Всичко това не е тъй страшно, колкото си мислите — каза Морлек и погледна подигравателно Хамон.

— Или ако река да съобщя на полицията как ви заварих на местопрестъплението, когато обирахте Прескотската банка?

Морлек не сваляше очи от събеседника си.

— Напоследък пак се случиха редица кражби с взлом — продължи Хамон — и всички тези престъпления са извършени от един престъпник, когото наричат Човека с черната маска. Никога ли не сте чували за него?

Морлек се усмихна.

— Никога не чета вестници. В тях поместват много съобщения, които е неприлично да се четат от един чифликчия по рождение.

— Чифликчия по рождение?

Сега дойде ред на Хамон да се посмее. Той измъкна от джоба си портфейл и извади от него голяма пачка банкноти.

— Ето ви за път — каза той. — А утре ще направя предложение за имението ви. Вашата цена…

— Моята цена са сто хиляди фунта, а тази нищожна сума съм готов да взема като капаро при условие, че не сте преписали предварително номерата на банкнотите и че не сте скрили тук наблизо някой частен детектив, чакащ да пусна тези пари в джоба си. Моята цена е сто хиляди фунта, Хамон. Платете ми тази сума и аз ще ви оставя на спокойствие. С тези сто хиляди фунта ще платите за един месец спокойствие.

И той хвърли на земята подадената пачка пари.

— Един месец?… Какво искате да кажете с това?

И погледите им пак се кръстосаха.

— В тази страна такъв е срокът, който отделя часа на осъждането от часа, в който смъртната присъда трябва да се изпълни.