Човекът с черната маска

Хамон среща едно лице, което не би желал да види

Хамон скочи като ужилен от стола. Лицето му нервно потреперваше, той яростно си хапеше устните.

— Вие сте лъжец! Вие сте проклет американски мошеник! Мен да обесят? Аз ще ви платя за това! На мен ми е известно твърде много за вас.

Морлек махна с ръка.

— Не се опитвайте да ме уплашите. Нервите ми не са тъй здрави, както преди. И бъдете по-разумен. По-добре ми разкажете какво вършихте, докато ме нямаше. Чувах, че от брилянтите на Барони сте спечелили половин милион, и при това по най-честен начин. Е, добре, последното обстоятелство е най-чудното в цялата тази история. Знаете ли как туземците в Африка ловят маймуните? Те пускат в празна тиква слива или фурма. Маймуната си мушка ръката в тиквата и хваща лакомството. Но тя не може да си измъкне ръката, защото е толкова лакома, че няма никога да си разтвори юмрука. По същия начин ви улових и вас. Вие се държите като маймуна, Хамон.

Хамон дойде на себе си, но лицето му не преставаше да бъде бледо.

— Не ви разбирам. Вие сте от онези хитреци, които много обичат да приказват. Изслушах историята ви. На вас може да ви е съдено да изиграете ролята на тази тиква, която маймуната трябва да счупи, за да се освободи.

— Възможно е да е тъй — кимна с глава Морлек, — но докато се случи това, ще продължавам да живея в Стария дом, учудвайки милите съседи със своята необщителност.

— Веднага ще разбуля мистерията около вас! — извика Хамон. — Давам ви една седмица срок, за да се махнете оттук.

Морлек дори не се помъчи да отговори на Хамон, нито пък го удостои с поглед.

Хамон седна в автомобила си и бързо потегли към вкъщи. Но точно днес съдбата пожела да го срещне с един човек. Той бързо се носеше по шосето. Най-после стигна пресечния път, който водеше в имението на лорд Крейз.

— Сега това имение е мое — със задоволство си мислеше той. — Аз, само аз съм господар на всичко това, което виждам.

Но тази мисъл не го утешаваше. Той искаше да притежава не само земите, но и тази стройна, прелестна девойка, чиято омраза чувстваше и чието презрение го нараняваше като камшик.

Той изпитваше безкрайно желание да я сломи, да я накаже за високомерието й, да я унизи. Това би го удовлетворило много повече, отколкото всичко останало. И мисълта му пак се пренесе към Джеймс Морлек…

Автомобилът зави от пътя. В същия миг Ралф забеляза скромна, чисто белосана къщичка. Финансистът спря автомобила, защото си спомни, че тук от известно време живееше приятелката на Джоана. Той смяташе за свой дълг да използва всички шансове, които му се дават. Приятелката на Джоана би могла да стане и негова приятелка. Ако тази жена, която сигурно имаше нужда от пари, стане негова съюзница, тя може би ще улесни спечелването на Джоаниното разположение.

Той скочи от автомобила, излезе на пътя и се запъти към градинската вратичка. Към къщата водеше прелестна, лъкатушеща пътечка. Той се огледа настрани, но никъде в градината не видя приятелката на Джоана. Приближи се до вратата и почука. Висока, стройна жена отвори вратата. Погледите им се срещнаха, но нито един от двамата не наруши мълчанието. Той учудено я гледаше, сякаш виждаше пред себе си призрак. После се опита да заговори, но от устата му се изтръгнаха само нечленоразделни звуци. И с главоломна бързина хукна да бяга назад. По челото му изби студена пот.

Тази сцена си имаше своята причина. Госпожа Корнфорд знаеше за него нещо, което досега господарят на Стария дом не беше успял да научи.