Иван Иванович: Приятели, събрахме се всичките. Ура!
Елизавета Бам: Ура!
Мама и Тате: Ура!
Иван Иванович (трепери и пали клечка кибрит): Искам да ви кажа, че минаха трийсет и осем години, откакто съм се родил.
Тате и Мама: Ура!
Иван Иванович: Другари. Аз си имам дом. Имам си дом. У дома е жена ми. Тя има много деца. Преброих ги — десет парчета.
Мама (тъпче на място): Даря, Маря, Фьодор, Пелагея, Нина, Александър и още четири други.
Тате: Момчета ли са всичките?