Елизавета Бам

(14)

Иван Иванович:

Кажете, Пьотър Николаевич,

били ли сте хей на онази планина?

Пьотър Николаевич:

Току-що спускам се от там.

Там е прекрасно.

Растат цветя. Шумят дървета.

Там дървена къщурка се издига,

и светлинка във къщичката свети.

Калугери край нея се събират.

Комарите се удрят във стъклото.

Под покрива току се мушне и запърха

и старият разбойник козодой.

С верига псето въздухът разлюшква

и лае в пустотата на нощта,

а в отговор невидими мушици

съзвучие за заговор напяват.

Иван Иванович:

А в тази къщичка, градена от дърво,

която се нарича и колиба,

там, дето светлинка блести и пърха,

кой в тази къщичка живей?

Пьотър Николаевич:

В нея никой не живее,

вратата никой не отваря,

там само мишките брашното стриват с лапки,

там само лампата сияе в розмарин

хлебарка върху печката седи като отшелник.

Иван Иванович:

А кой тогава лампата запалва?

Пьотър Николаевич:

О, никой. Тя си свети сам-сама.

Иван Иванович:

Такова нещо няма на света!

Пьотър Николаевич:

Говориш празни приказки от глупост!

Безкрайното движение го има,

дъха на всички леки елементи.

Планетното и земното въртене

на дните с нощи палавата смяна,

игрите на смълчаната природа,

на зверовете силата, гнева,

законите, от хора покорени,

на светлината или на вълните.

Иван Иванович (пали клечка кибрит):

Сега разбрах, разбрах най-после,

благодаря, за миг ще седна

и както винаги, ще ви отправя

въпроса: колко е часът?

Пьотър Николаевич:

Четири е. Време е за обед.

Иван Иванович, елате с мен,

но не забравяйте, че утре през нощта

Елизавета Бам ще трябва да умре.

Тате (влиза):

Коя Елизавета Бам,

онази, дето ми е дъщеря ли?

Която вие, както сте решили,

още на следващата нощ

убита ще се залюлей на бора,

прав като стрела,

та да научат всички зверове

и цялата страна?

Със сила ви нареждам сам

навеки забравете тук

за нея — за Елизавета Бам,

и на законите напук.

Пьотър Николаевич:

Ти пробвай да ни забраниш,

само за миг ще те накажа,

а после със златист камшик

аз ставите ти ще премажа,

ще те накълцам, всичките парчета

ще ги разпръсна из полето.

Иван Иванович:

Той знае всичко в този свят,

за мен е господар и брат,

със мах единствен на крило

моретата премества,

щом с брадвата замахне зло,

и планини разцепва,

дъхът му като че е дим —

той просто е неуловим.

Тате:

Магьосник, викам те на бой

ти с думи, аз с ръка.

Ще мине ден, ще мине час,

ще сменя миг мига.

Ще паднеш ти, ще падна аз,

ще стихне всичко там,

но ще ликува тя над нас —

Елизавета Бам.