Кулисата се отдръпва и открива седналата Елизавета Бам.
Елизавета Бам: Мене ли търсите? (Става и излиза.)
Пьотър Николаевич: Вас. Ваня, тя е тук!
Иван Иванович: Къде е, къде? Къде е?
Пьотър Николаевич: Тук е.
Идва един просяк.
Иван Иванович: Измъкни я навън.
Пьотър Николаевич: Не ще да се измъква.
Просякът (към Елизавета Бам): Другарко, помогнете ми.
Иван Иванович (заеквайки): Следващия път ще знам. Всичко запомних.
Елизавета Бам (към Просяка): Нищо нямам.
Просякът: Поне една копейчица.
Елизавета Бам: Искай ей от оня чичко. (Посочва Пьотър Николаевич.)
Пьотър Николаевич (към Иван Иванович със заекване): Внимавай какви ги вършиш.
На сцената се появява маса. Елизавета Бам си премества стола до нея и сяда.
Иван Иванович: Вадя корените.
Просякът: Помогнете ми, другари.
Пьотър Николаевич (към Просяка): Хайде, мушкай се тука.
Иван Иванович: Опри се с ръце на камъчетата.
Пьотър Николаевич: А така, ще се справи той.
Просякът изпълзява под кулисите.
Елизавета Бам: Сядайте и вие. Няма нищо за гледане.
Пауза.
Иван Иванович: Благодарско.
Пьотър Николаевич: Да поседнем. (Сяда.)
Мълчание. Ядат супа.
Елизавета Бам: Мъжът ми нещо се бави. Къде ли се е запилял?
Пьотър Николаевич: Ще дойде. (Скача и тича из сцената.) Пу-пу!
Иван Иванович: Ха-ха-ха. (Тича подир Пьотър Николаевич.) Ами къщата къде е?
Елизавета Бам: Ей тука, зад тази резчица.
Пьотър Николаевич (потупва Иван Иванович): Ти гониш!
На сцената излиза Тате с перо в ръка.
Елизавета Бам: Иван Иванович, бързо елате тука!
Иван Иванович: Ха-ха-ха-ха, нямам крака!
Пьотър Николаевич: Ами лази тогава на четири крака.
Тате (към публиката): За която беше написано.
Елизавета Бам: Кой гони?
Иван Иванович: Аз, ха-ха-ха, с панталони!
Пьотър Николаевич и Елизавета Бам: Ха-ха-ха-ха-ха-ха!
Иван Иванович: Я как съм се проснал на пода!
Пьотър Николаевич и Елизавета Бам: Ха-ха-ха-ха-ха!
Тате: Коперник е бил голям учен!
Иван Иванович (търкаля се по пода): На главата си имам косми.
Пьотър Николаевич и Елизавета Бам: Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
Иван Иванович: Проснал съм се на пода!
Пьотър Николаевич и Елизавета Бам: Ха-ха-ха-ха!
На сцената излиза Мама.
Елизавета Бам: Ох, ох, не издържам повече.
Тате: Като купуваш птица, гледай да няма зъби. Ако има зъби, значи не е птица. (Излиза.)