Елизавета Бам

(3)

Задната част на сцената се отдалечава, като открива Иван Иванович и Пьотър Николаевич до вратата.

Пьотър Николаевич: Няма да се стигне дотам. Оставил съм пост на вратата и при най-малкия повод Иван Иванович ще им даде знак, като хлъцне.

Елизавета Бам: Я да видя. Покажете ми, моля ви.

Пьотър Николаевич: Ами гледайте. Предлагам ви да се обърнете. Раз, два, три. (Бута нощното шкафче.)

Пьотър Николаевич излиза на авансцената, Иван Иванович върви подире му.

Иван Иванович шумно хълца, обръща шкафчето.

Елизавета Бам: Още веднъж. Моля ви.

Пауза. Иван Иванович изхълцва още веднъж.

Елизавета Бам: Как го правите?

Повтарят. Пьотър Николаевич пак бута шкафчето, а Иван Иванович пак се разхълцва.

Пьотър Николаевич: Много просто. Иван Иванович, покажете й.

Иван Иванович: С удоволствие.

Застава на четири крака и хвърля къч с единия.

Елизавета Бам: Че това е направо прекрасно! (Вика.) Мамо! Ела тук! Дошли са фокусници! Майка ми сега ще дойде. Запознайте се, Пьотър Николаевич, Иван Иванович. Ще ни покажете ли някой номер?

Иван Иванович: С удоволствие.

Пьотър Николаевич: Але хоп!

Иван Иванович прави опит да застане на главата си, но пада.

Елизавета Бам: Хайде, хайде.

Иван Иванович: Тук няма къде да се опра. (Седи на пода.)

Елизавета Бам: Може би се нуждаете от кърпа? (Кокетничи.)

На сцената излизат Тате и Мама, сядат и гледат.

Иван Иванович: Защо?

Елизавета Бам: Ами просто така. Хи-хи-хи-хи…

Иван Иванович: Външността ви е изключително приятна.

Елизавета Бам: Така ли? И защо?

Иван Иванович: Ами-и-и защото сте незабравка. (Шумно хълца.)

Елизавета Бам: Аз да съм незабравка! Наистина ли? А пък вие сте лале. („Лалето“ е гъгниво.)

Иван Иванович: Какво?

Елизавета Бам: Лале.

Иван Иванович (недоумяващо): Ъ-ъ-ъ, много ми е приятно.

Елизавета Бам (носово): Позволете да ви откъсна.

Бащата (басово): Елизавета, не се прави на глупачка.

Елизавета Бам (към баща си): Преставам, татенце. (Към Иван Иванович, носово, като сяда и се опира с ръце, така ли е?) Застанете на четири крака.

Иван Иванович: Елизавета Таракановна, ако позволите, по-добре да се прибирам вкъщи. Жена ми ме чака. Тя има много деца, Елизавета Таракановна. Извинете, че тъй дълго ви досаждах. Не ме забравяйте. Такъв човек съм, че всички ме гонят. И за какво, питам се? Да не би да съм откраднал или нещо друго? Не и не! Елизавета Едуардовна, аз съм честен човек. Вкъщи си имам жена. Децата на жена ми са много. Свестни са. Всяко държи със зъби по една кибритена кутийка. Извинете ме. Ще се прибирам, Елизавета Михайловна.

Пьотър Николаевич се приближава до Тате и Мама. Мама нещо недоволства, появява се на авансцената. Иван Иванович си облича кожуха и излиза. Елизавета Бам връзва крака на майка си с връвчица, а другия край на връвчицата завързва за стола. Всички мълчат.

Мама (пее под съпровод):

Разпукна се утрото,

грейна зора,

чайка прелита за миг над вира… и т.н.

Мама прекъсва пеенето и се връща на предишното си място, като влачи стола след себе си.

Пьотър Николаевич: Ето че стигнахме.

Тате: Слава Богу. (Излиза.)