Елизавета Бам (влиза):
Ах, ти си бил тук, тате. Как се радвам.
Току-що се отбих във магазина.
Току-що взех оттам бонбони.
Към чая ще прибавя и сладкиш.
Тате (разкопчава си яката):
Ох, уморих се.
Елизавета Бам:
Какво си правил?
Тате:
Ами… дърва нацепих.
Уморих се страшно.
Елизавета Бам:
Иван Иванович, до пивницата слезте
и донесете грах и бира.
Иван Иванович:
Аха, сега половин бутилка бира
и граха бързо ще ви донеса.
Елизавета Бам:
Не половин, а цяла бира искам,
и не от кръчмата, а от граха.
Иван Иванович:
Кожуха си в половинка кръчма аз ще скрия,
и половин грах ще нахлупя на глава.
Елизавета Бам:
О, не, не трябва, само че по-бързо,
че тате уморен е от дървата.
Тате:
Ох, глупави жени, те всички имат
в представите си само празнини.