Елизавета Бам

(5)

Иван Иванович и Пьотър Николаевич (нахълтват тичешком):

Къде сте, къде,

Елизавета Бам,

Елизавета Бам,

Елизавета Бам.

Пьотър Николаевич: Тук, тук, тук.

Иван Иванович: Там, там, там.

Пьотър Николаевич: Къде се озовахме, Иван Иванович?

Иван Иванович: Пьотър Николаевич, май че сме заключени.

Пьотър Николаевич: Ама че безобразие. Моля ви не ме блъскайте.

Иван Иванович: Ама че работа, стига — пет без пет е.

Пьотър Николаевич (напевно): Къде е Елизавета Бам?

Иван Иванович (напевно): За какво ви е тя?

Пьотър Николаевич: За да я убия!

Иван Иванович: Хм. Елизавета Бам седи на пейката ей там.

Пьотър Николаевич: Давай да тичаме тогава с всички сили.

Двамата тичат на място. На авансцената домъкват една цепеница и докато тичат, Пьотър Николаевич и Иван Иванович я режат.

Хоп, хоп,

с нозете,

залез

зад върховете.

С облаците розови

пух, пух,

с влаковете бозави

хук, хук,

да си плюем в пазвата,

дървото

е разрязано!