Вторият: Как да нямаме съвест? Пьотър Николаевич, тя казва, че сме нямали съвест.
Елизавета Бам: У вас, Иван Иванович, няма и помен от съвест. Вие сте просто мошеник.
Вторият: Кой е мошеник? Аз ли? Аз? Аз ли съм мошеник?
Първият: Я чакайте, Иван Иванович. Елизавета Бам, нареждам ви…
Вторият: Ама не, Пьотър Николаевич, само ми кажете, аз мошеник ли съм?
Първият: Я стига сте обиждали, Елизавета Бам, нареж…
Вторият: Не, чакайте, Пьотър Николаевич, само ми кажете, аз мошеник ли съм?
Първият: Млъкнете най-сетне.
Вторият: Аха, така значи, според вас съм мошеник?
Първият: Да, мошеник сте!!!
Вторият: А, значи според вас съм мошеник? Добре ли чух?
Елизавета Бам тича по сцената.
Първият: Я се разкарайте! Ама че тъпак! Пък се захванал с такава отговорна работа. От мухата правите слон. И какво излиза, че сте? Обикновен идиот!
Вторият: А вие сте шарлатанин.
Първият: Махайте се!
Елизавета Бам: Иван Иванович е мошеник!
Вторият: Това няма да ви го простя!
Първият: Сега ще ви изхвърля през парапета!
Иван Иванович: Хайде, опитайте де!
Пьотър Николаевич: Ще ви хвърля, ще ви хвърля, наистина ще ви хвърля!
Елизавета Бам отваря вратата. Иван Иванович стои прав с патерици, а Пьотър Николаевич седи на стол с превързана буза.
Елизавета Бам: Иска ви се, но са ви къси ръцете!__Пьотър Николаевич__: На кой, на мене ли са ми къси ръцете?
Иван Иванович: На вас, на вас. Кажете, нали са на него? (Иван Иванович сочи Пьотър Николаевич.)
Елизавета Бам: На него са.
Пьотър Николаевич: Елизавета Бам, не смейте да говорите така.
Елизавета Бам: Защо?
Пьотър Николаевич: Защото сте лишена от право на глас. Извършили сте отвратително престъпление. Точно на вас не ви прилича да бъдете толкова дръзка. Вие сте престъпничка.
Елизавета Бам: Защо?
Пьотър Николаевич: Какво защо?
Елизавета Бам: Защо да съм престъпничка?
Пьотър Николаевич: Защото сте лишена от право на глас.
Иван Иванович: От каквото и да е право на глас.
Елизавета Бам: Не съм лишена. Можете да проверите по часовника.