Елизавета Бам

(12)

Елизавета Бам (обикаля тичешком сцената):

Откачих се от всичко!

Откачих се и избягах!

Откачих се и беж, краченца!

Мама (тича подир Елизавета Бам): Ядеш ли хляб?

Елизавета Бам: Ядеш ли супа?

Тате: Ядеш ли месо?

Мама: Ядеш ли брашно?

Иван Иванович: Ядеш ли ряпа? (Тича.)

Елизавета Бам: Ядеш ли овнешко?

Тате: Ядеш ли пържоли?

Мама: Ох, не ме държат краката.

Иван Иванович: Ох, не си чувствам ръцете.

Елизавета Бам: Ох, и ножицата се умори.

Тате: Ох, и пружината се отпусна.

Хор пее зад сцената мотива на увертюрата.

Мама: Вратата на балкона е отворена.

Иван Иванович: Иска ми се да подскоча до четвъртия етаж.

Елизавета Бам: Откачих се и хукнах.

Откачих се и беж, крачета.

Чува се музика.

Тате: Дясната ръка и носът ми са същите неща като лявата ръка и ухото ми.

Всички напускат тичешком сцената в индийска нишка.

Хорът (на фона на музикалния мотив на увертюрата):

Довиждане, довиждане.

II — I

II — I

Горе, казва, е борът,

наоколо, казва, е тъмно,

на бора, казва, е креватът,

в кревата лежи съпругът.

Довиждане, довиждане.

I — I

I — I

Веднъж тъкмо дотичахме

I — I в безкрайната къща,

а от прозореца горе гледа

млад старец през очилата.

Довиждане, довиждане.

II — I

II — I

Разтвориха се портите,

показаха се I — I

Увертюра. Светлината полека угасва. Осветен е само Пьотър Николаевич.