Елизавета Бам

(9)

Иван Иванович (скача на стола): Благополучието на Пенсилванския пастир и пасти-и-и!

Елизавета Бам (скача на другия стол): Иван Ива-а-а!

Тате (показва някаква кутийка): Кутийка от дър-р-р.

Иван Иванович (от стола): Засега-а-а.

Тате: Я погле-е-е.

Мама: Лу-у-у!

Елизавета Бам: Открих брезови маматарки!

Иван Иванович: Хайде да отидем на езерото!

Тате: Ау-у-у-у-у-у!

Елизавета Бам: Ау-у-у-у!

Иван Иванович: А пък вчера срещнах Коля.

Мама: Ама какво говорите-е-е.

Иван Иванович: Да, да. Срещнах го. Гледам, задава се Коля и носи ябълки. Какво, викам, си купил? Да, вика, купих. И ей тъй си отмина.

Тате: Кажете, моля-я-я!…

Иван Иванович: Нда. Питам го: тези ябълки купил ли си ги, или си ги откраднал? А той отвръща: Защо да съм ги крал. Купих ги. И отмина.

Мама: И къде отиде.

Иван Иванович: Не знам. Каза само: аз, вика, тия ябълки ги купих, не съм ги крал — и замина.