Елизавета Бам

(8)

Елизавета Бам (дръпва се встрани): Уууууууууууууууу-уууу-ууу-у.

Иван Иванович: Вълчица.

Елизавета Бам: Уууууу-ууууу-уу.

Иван Иванович: Въ-ъ-ъ-ълчица.

Елизавета Бам (трепери): У-у-у-у-у-у-у-у, изсушени сливи.

Иван Иванович: Пр-р-р-р-рабаба.

Елизавета Бам: Ликуване!

Иван Иванович: Погубена си навеки!

Елизавета Бам: Вран кон, а на коня — войник!

Иван Иванович (пали клечка кибрит): Душичке Елизавета! (Ръцете му треперят.)

Елизавета Бам: Рамената ми са като изгряващи слънца! (Качва се на стола.)

Иван Иванович (кляка): Краката ми са като краставици.

Елизавета Бам (покатерва се още по-нагоре): Ура! Нищо не съм казала!

Иван Иванович (ляга на пода): Не, не, нищо, нищо.

Елизавета Бам (вдига ръка): Ку-ни-ма-га-пи-ли-ва-пи-бауу.

Иван Иванович (излегнат на пода, подло):

Маца-котарана,

с млякото говореше,

на възглавка скачаше,

скочи и на печката:

хоп, хоп,

скок, скок.

Елизавета Бам (вика): Две портички! Риза! Въженце!

Иван Иванович (надига се): Довтасаха двама дърводелци и питат каква е работата?

Елизавета Бам: Пържоли! Варвара Семьоновна!

Иван Иванович (крещи през зъби): Танцьорка на те-е-е-е-ел!

Елизавета Бам (скача на стола): Цялата блестя!

Иван Иванович (изтичва към задната част на стаята): Не знаем каква е кубатурата на тази стая.

Декорът се завърта от стая на пейзаж. Кулисите показват Тате и Мама.

Елизавета Бам (тича към другия край на сцената): Свои хора сме — ще се разберем!