Елизавета Бам

(17)

Мама (влиза): Другари. Оная мерзавка у-у-у-хапа моя син.

Гласове: Коя, коя?

Зад кулисите щръкват две глави.

Мама: Оная там, с ей такива устни.

Елизавета Бам: Мамо, мамо, какви ги приказваш?

Иван Иванович пали клечка кибрит.

Мама: Само заради тебе тоя ми ти живот свърши наравно.

Елизавета Бам: Само ми кажи за кого говориш?

Мама (с каменно лице): Тяях, тяях, тяях.

Елизавета Бам: Побъркала се е.

Тате вади кърпичка и танцува на място.

Мама: Аз съм тромав човек.

Декорите почват да се въртят от пейзажа към стаята. Кулисите поглъщат Тате и Мама.

Елизавета Бам: Сега ще дойдат, ох, какво направих.

Мама: 3 × 27 = 81.

Сцената е същата, както в началото.