Елизавета Бам

(15)

Иван Иванович:

Битката на двамата юнаци!

Текст — Имануил Красдайтейрик.

Музика — Велиопаг Холандския пастир.

Движение на неизвестен пътешественик.

Началото ще възвести камбана.

На сцената изнасят две масички.

Гласове от различни места в залата:

— битката на двамата юнаци!

— текст — Имануил Красдайтейрик!

— музика — Велиопаг Холандския пастир!

Движение на неизвестен пътешественик!

Началото ще възвести камбана!

Камбанка:

Бум, бум, бум, бум.

Пьотър Николаевич:

Курбир дарамур,

диндири,

слакатир пакарадагу (Удар!)

да ки чири кири кири

зандудила хабакула

хе-е-ел.

Ханчу ана куди

стум чи на лакуди

пара ви на лийтена

хе-е-ел.

(Вдига ръка.)

Тате:

И нека папагалът там

към слънцето лети.

Да се смрачи денят голям,

да падне мрак почти.

Шум от копита, тайнствен звук

да оживи леса.

И да отекне с грохот глух

карета начаса.

И буен рицар с меч в дланта

ще вдигне чаша сам:

За най-прекрасната в света

Елизавета Бам!

Помилва с длан на чародей

тя мойте рамене!

Елизавета Бам, живей

милион лета поне!

Пьотър Николаевич:

Е, да започваме.

Внимателно следете, моля,

как се кръстосват наште саби —

и накъде се стрелка всяко острие,

и във коя посока се извива.

Иван Иванович:

И тъй, започва с удара отляво!

Тате (напада):

Сека надясно, сека наляво,

който сколаса, да стори път.

Шуми наоколо ми дъбрава,

градини пищни край мен цъфтят.

Пьотър Николаевич:

Встрани не гледай, наблюдавай

как механизми от желязо

се движат, как набират мощ

тук смъртоносни сили.

Тате вдига рапирата и я размахва в такт с декламацията.

Тате:

Хвала на здравото желязо,

което мостове поддържа

и с електрически отблясък

пробожда смъртно то врага!

Хвала на песента на боя!

Тя и разбойника вълнува,

момченцето до мъж отглежда,

пробожда смъртно тя врага.

О, боен зов! И на перата

хвала и слава — те политат,

очи недоверчиви пълнят,

пробождат смъртно те врага!

Хвала на камъка премъдър!

Лежи той тихо под елхата,

ала под него теква ручей

да срещне мъртвия ни враг.

Пьотър Николаевич пада.

Пьотър Николаевич:

Аз паднах, смъртно поразен,

прости, Елизавета Бам,

иди във горския ми дом

и затвори се там.

Ще лазят мишките по теб,

по твоите ръце.

С хлебарката отшелник те

ще припкат от сърце.

Ти чуй, камбаната звъни,

от покрива — бим-бам.

Прости ми и ме извини,

Елизавета Бам.

Звъни камбана.

Иван Иванович:

Битката на двамата юнаци

завърши.

Изнасят Пьотър Николаевич.