Енергията на живота

Тренировка на мисълта

Като слушах разказа на дядото разбрах, че и Анастасия общувайки със сина ни, постоянно му устройва занимания, които тренират бързината на мисълта. Външно това изглежда като игра, но мисълта се тренира и тогава, когато по време на игра детето сякаш развива само физически способности.

Вече разказвах, как една сутрин докато играеше надбягвайки се с вълчицата, Анастасия направи следния трик. Извика вълчицата при себе си и бързо побягна от нея. Вълчицата се втурна да я догони. Но когато почти я стигна, Анастасия изведнъж скочи на ствола на близкия кедър, отблъсна от него с крака, направи салто и побягна в другата посока. А вълчицата пробяга покрай дървото по инерция.

Гледах как сина ми също се гонеше с вълче. Младият вълк догонваше детето колкото и бързо да тичаше то.

Като изтичваше малко напред вълкът се обръщаше и ловко успяваше да лизне бягащото дете по крака или ръката. Володя веднага спираше, почиваше си за малко, после пак се опитваше да избяга от вълчето, и зверчето пак го догонваше.

Когато Анастасия показа на сина ни трика със скока от ствола на кедъра и рязката смяна на посоката, това упражнение много се хареса на детето и той се опита да го повтори. Успя да скочи в движение с краката напред върху ствола на кедъра, но да направи салто и веднага да побегне в обратна посока не се получаваше. Като се отблъсна от дървото за пръв път, Володя падна на четири крака. След като се изтърси и втория път, той въпросително погледна майка си. Анастасия му каза:

— Преди да скочиш на дървото Володя, трябва мислено да си представиш по-нататъшните си действия.

— Аз си ги представих мамо. Нали видях как го правиш.

— Ти видя как го направи моето тяло, но не си представи и не почувства как трябва да постъпи твоето, на какво да се подчини. Оттренирай го първо с мисълта си.

По какъв начин може мислено да се направи физическо упражнение би беше абсолютно неясно. Но детето се доближи до ствола на дървото, известно време стоя до него, като ту затваряше очи, ту правеше непроизволни движения с ръцете и краката си. После се отдалечи и стремително се затича към ствола на кедъра.

Той тичаше по-бързо от обикновено. Дори се изплаших — ами ако не успее, ще се удари на ствола, ще се нарани. Но той успя. Той се отблъсна, и салто направи, и леко олюлявайки се при приземяването веднага затича в обратна посока. Няколко пъти Володя направи това упражнение и всеки следващ път ставаше все по-техничен.

«Добро упражнение», — помислих аз. «Всички мускули развива», — казах на Анастасия.

— Да, — отговори тя, — развива мускулите, а главното е, че ускорява мисълта.

Не започнах да я разпитвам как чисто физическо упражнение може да ускори мисълта, а скоро разбрах, че именно тази задача си е поставила Анастасия показвайки трика си на детето. Стана следното.

Володя извика своя партньор в играта — вълка, и те побягнаха. Вълкът почти догонваше Володя, когато той направи своя скок с бяг обратно. Не очаквал този обрат, звярът се понесе покрай кедъра.

Докато вълкът се спираше и осмисляше това, което стана, Володя вече тичаше стремително в другата посока и ликуваше. Той се смееше, размахваше ръце, подскачаше и се чувстваше победител.

Но и младият вълк се оказа необикновено умен и съобразителен съперник. Когато Володя направи за пети път същото, вълкът забави своя бяг и спря когато Володя наближи ствола на кедъра.

Когато Володя направи салто с намерение да побегне в друга посока, вълкът ловко го лизна при приземяването, заскача на място и замаха опашка. Сега ликуваше той, а Володя удивено и объркано го гледаше.

Ние с Анастасия стояхме наблизо и наблюдавахме сцената. Володя още веднъж се опита да надхитри звяра по същия начин, но пак не успя. Умният вълк всеки път спираше предварително, спокойно дочакваше приземяването на детето и успяваше да ги лизне и то не веднъж.

Володя се замисли. Лицето му стана сериозно. Дори веждите му се смръщиха. Но очевидно нищо не му идваше на ум. Замислен той се приближи до нас с въпрос в очите. Анастасия веднага каза:

— Сега Володя, ти трябва да отчиташ не само своята мисъл, но и мисълта на вълка.

И синът пак отиде да мисли. Аз също почнах да размишлявам над ситуацията. И стигнах до твърдото убеждение — щом вълкът разбра маневрата на сина ми, то нищо повече не може да се направи. Вълкът предугажда действията и докато детето ги извършва, той просто изчаква, и дори Володя да направи този номер два пъти по-бързо, вълкът пак ще успее да го лизне, и никаква мисъл не може да помогне тук. Когато върху лицето на сина ни, който се приближаваше към нас, видях, че е стигнал до същия извод, аз казах на Анастасия:

— Защо мъчиш детето? Ясно е, че сега вече не може да избяга от вълка. И ти не можеш да избягаш. Твоята вълчица просто не можа да съобрази какво да направи, когато ти избяга от нея, но този млад вълк се оказа по-умен от майка си.

— Да, той е по-умен, но човек винаги трябва да е по-умен. Аз не мъча детето, а му предложих да помисли, да вземе предвид мисълта на вълка и да вземе решение.

— Ами че всичко е ясно: няма решение. Ако го има, тогава покажи го. Не мога да гледам тъжното лице на сина ни.

Анастасия стана и с жест повика младия вълк. Той веднага радостно дотича при нея, замаха с опашка. Анастасия по потупа по козината и като направи призивен жест побягна.

Ние със сина ни гледахме как стремително и леко тичаше Анастасия. Удивително леките и свободни движения на зрялата жена-майка поразяваха с красотата си и стремителността си.

И все пак младият вълк тичаше малко по-бързо. Анастасия няколко пъти се изплъзна от него, като променяше рязко посоката на тичане, звярът изоставаше за малко, но скоро почти я догонваше.

Ясно беше че в края на краищата ще я настигне.

Внезапно Анастасия стремително се затича право към онзи кедър от който се отблъскваше Володя. Няколко метра преди кедъра вълкът забави своя бяг и когато Анастасия скочи, той приклекна, подготвяйки се да я лизне по крака или ръката в момента на приземяване, но…

За скачане, тя скочи, но не се отблъсна от кедъра. Тялото й премина на сантиметри от дървото. Анастасия продължи да тича, отдалечавайки се от кедъра, а объркания вълк все още седеше приклекнал и се чудеше какво се е случило.

Володя подскочи на място, запляска с ръце и радостно заговори:

— Разбрах, татко, разбрах. Трябва да мисля бързо и заради вълка и за себе си. За себе си бързо да мисля и да успявам по-бързо от вълка да разбера какво той мисли, и всичко ще успея. Разбрах как се прави това.

Когато Анастасия се приближи той й съобщи:

— Благодаря ти мамо. Сега той няма да ме настигне никога.

Володя се изплъзваше от вълка отначало криволичейки, като Анастасия, но после направи цяла каскада от всевъзможни трикове: ту в движение се хващаше за ствола на малко дърво и с негова помощ по-бързо от звяра променяше посоката си на движение, ту прескачайки някой дебел клон отчупен от вятъра, после пак преминаваше през него, но просто подскачайки нагоре, а в това време вълкът правеше стремителен скок напред.

Това е само един пример, а те са много, но главното е не количеството на примерите, а разбирането на същността на задачата.