Човешката съдба! Мнозина са свикнали да смятат, че съдбата ме сформирана от някого свише. И този някой просто дава на разположение на всеки човек най-силната вселенска енергия, която е способна и съдбата на собственика си да формира и нови галактики да създава. Тази енергия се нарича «човешка мисъл».
Едното само знание, че това е така, не е достатъчно: това явление трябва да се осъзнава и чувства.
От това доколко пълно ние можем да осъзнаем това, да почувстваме и да разберем, зависи в каква степен пред нас ще се откриват тайните на мирозданието, механизма на чудесата, а по-точно — закономерните явления.
Само осъзнаването и приемането на енергията на мисълта позволява да направите своя живот и този на близките си по-щастлив. А именно, щастливия живот е предопределен за човека на земята.
И така, ние трябва да убедим в безспорността на следните изводи:
Първо — човекът е мислещо същество.
Второ — няма във Вселената равна по сила на енергията на мисълта: всичко видимо и ние самите сме сътворени от енергията на мисълта.
Могат да се изброят названията на милиони предмети: от примитивния чук до космическия кораб, и появата на всеки един от тях ще бъде предшествана от мисълта.
Въображението изгражда материалния предмет в невидимо за нас пространство, ние още не виждаме неговата материализация, но това съвсем не означава, че този предмет не съществува. Той вече е построен в мисленото пространство, а това е много по-важно, отколкото последващата материализация.
Космическия кораб се строи с мисълта на един или няколко човека. Ние още не го виждаме, не можем да го пипнем, и в същото време той съществува! Съществува в невидимо за нас измерение, а впоследствие се материализира, приемайки видима за нашето обичайно зрение форма.
Кое е по-важното в създаването на космическия кораб? Мисълта на изобретателя и конструктора или действията на работника, изработващ детайлите според чертежите? Разбита се, всеки труд в дадения случай е необходим, но първична е все пак мисълта.
С реалния космически кораб може да стане авария и причина за нея винаги ще бъде не някой бракуван детайл, а не докрай отработената мисъл. Казано по-просто «недомислие».
Мисълта може да предвиди всички аварии. За мисълта не съществуват непредвидими ситуации. Но авариите и всевъзможни неуредици все пак се случват. Защо? Прибързано е с материализацията, без да се даде възможност на мисълта да завърши проекта.
Така като поразмисли сам всеки може да се убеди в безспорността на извода: всички предмети, изработени някога на Земята представляват материализация на мисълта.
Сега е нужно да се осъзнае, че абсолютно всички житейски ситуации, включително и самия живот, първо се сформират в мисълта.
Видимият за нас свят на живата природа, включително и самия човек са сформирани първоначално от мисълта на Бога.
Човек, също както Бог, е способен с мисълта си да сформира нови предмети и собствените си житейски ситуации.
Ако мисълта ви е слабо развита, или под въздействието на някакви причини не ви е дадено да използвате присъщите й енергия и скорост, върху вашите житейски ситуации ще въздейства чужда мисъл, на ваши близки, познати, общо приети постановки в обществото.
Но във всички случаи вашите житейски ситуации се градят отначало от човешката мисъл. И вие сами сте си виновни ако сте вързали и закрепостили собствената си мисъл, с което сте се подчинили на волята на друг човек, и вече от този друг или други ще зависят вашите неудачи или успехи.
В казаното по-горе можете да се убедите от множество житейски примери. Помислете, какво прави човек, преди да стане известен артист? Разбира се, отначало мечтае за това, после мислено изгражда план за постигането на мечтата си и после действа: Самодейност, съответно учебно заведение, постъпване на работа в театър, киностудио или филхармония.
Могат да ми възразят, че всички мечтаят да бъдат най-известите артисти, но такива стават само единици, а някои изобщо са принудени да търсят работа в друга област, която не е свързана с артистичната кариера: освен мечтата за това е нужен и талант. Да, нужен е. Но талантът също може да се произведе със силата на мисълта.
Физически и природни данни? Разбира се и те имат значение. Но пак мисълта не е толкова глупава, че да гради за човека без крака, план за постъпване в балетно училище.
Как така, може да си помисли читателят, ако всичко, дори професията и благосъстоянието зависи от собствените ни мисли, то тогава всички биха били знаменити и богати, не би имало хора, които влачат жалко съществуване и се ровят в боклука в търсене на храна?
Какво пък, нека отидем на боклука, в прекия смисъл на думата.