Божественото хранене

В разговора с баща ми, върховния жрец каза:

— Твоята правнучка Мойсей, знае тайни на битието, които нам не са дадени. Тя знае тайните на храненето на тялото и духа. Разбира се ти и сам си го разбрал от думите й: «Трябва да се храним както дишаме.» Тези думи нашите предци са прочели на стените на своите древни храмове. Ние им придавахме значение, но тайната им досега не е разкрита. Като я открива пред онези, които ще създават свои имения, тя създава условия, при които скоростта на мислене на хората от новите имения ще надвиши нашата. Пред децата родени в нейните имения ние ще изглеждаме като неразумни дечица. Изграждайки комбинацията си, тя ни показа единствения изход — всеки един от нас трябва да изгради имението, за което тя каза на хората. Ние ще ги изграждаме, ще се стараем да го правим по-добре, по-съвършено от другите, ние разполагаме с много по-големи възможности за това.

Тя открива тайните на битието пред всички, и ние ще ги узнаем вече имайки свои имения в същото време когато друга едва ще пристъпват към тяхното създаване. И отново разликата в скоростта на мислене ще ни позволява да предугаждаме, а следователно и да контролираме живота на планетата. Аз мисля тъй и искам да чуя мнението ти Мойсей.

Баща ми отговори:

— Искаш да чуеш мнението ми защото има в теб съмнения. Искаш да предвидиш, каква ли ситуация ще моделира Анастасия в случай, че жреците и ти, наричащ се върховен, започнеш пръв имение да градиш, което да те приближи до битие Божествено? Искаш да знаеш дали предвидила е мисълта й подобна ситуация?

— Аз съм убеден, че е така, — отговори върховният жрец на баща ми, — тя не скрива онова, което е предвидила. Но искам да чуя твоето мнение защо тя така открито провокира нас, като ни предоставя възможност да възстановим властта си над света?

— Затова, — баща ми отговори, — че не смята с вас да се бори, внучката ми Анастасия. Когато именията си жреците — земните управници — почнат да създават, техните помисли ще се променят. В душите им ще възсияе светлина.


* * *

— Благодаря ти Мойсей! В едно се сляха нашите мисли. И се радвам аз на осъзнаването, че ни предстои живот в друга реалност. Възможно е дори в онази, където всеки с Бог ще може да говори.

Пред мисълта на внучка ти аз се прекланям, Мойсей. Нека намери сили в себе си Анастасия, системата създадена от нас да победи като лют звяр или множество зверове. Помогни й ако можеш, Мойсей!

— Да й помогнеш постарай се сам. Не смогвам аз да следвам младата мисъл. За алогични действията й аз смятах.

— И аз не я настигам Мойсей. Те се храни както диша. Ние плътта си замърсяваме. Не ми е по силите да храня духа си. Само предполагам какво й помага.


* * *

Начинът на живот на хората от първоизточника се различавал от сегашния. Те не просто са познавали природата, но и са я управлявали. Чрез звуците на природата, силата на светлината на небесните тела, те можели да използват информационната база на Вселената. Те получавали информация не само с разума, но и с чувствата си. Скоростта на техните мисли многократно превъзхождала сегашната.

По-рано жреците разбирали, че тяхната абсолютна власт над човечеството е възможна само в случай, че успеят да постигнат значително по-голяма скорост на мислене, от останалите хора, но как да го осъществят? Един от древните жреци в таен диалог с върховния му казал:

— Ние не можем да ускорим своята мисъл с достатъчно превъзходство над всички останали хора. Но ние можем чрез специални методи да забавим мисълта на цялото човечество.

— Ти каза, на цялото човечество, значи и нашата собствена? — отговорил му главния жрец.

— Да, в крайна сметка и собствената ни, но в значително по-малка степен. Разликата ще бъде огромна. Превъзходството ще е на наша страна.

— Щом ми казваш това, значи си намерил начин, който позволява да се забави мисълта на цялото човечество. Кажи го.

— Той е прост. Трябва да се скрие от хората съществуващият Божествен начин на хранене. Да се заставят да употребяват храна не ускоряваща, а забавяща мисълта. Това е главното условие. После ще започне верижна реакция. Деградацията на мисленето ще повлече след себе си множество фактори, влияещи върху скоростта на мисълта. Всички хора в сравнение с нас ще бъдат непълноценни.

— Как може да се скрие това, което всекиму е предоставил Бог?

— Като се наложи необходимостта да се благодари на Бога за предоставеното.

— Разбрах. Измислил си нещо чудовищно, но ненадминато. Хората ще се съгласят да благодарят на Създателя и няма да видят в това нищо лошо. Ние ще измислим ритуали, които ще отвлекат хората от непосредствените творения на Бога…

Те ще смятат, че благодарят на Бога. Но колкото повече време губят те за благодарности, събирайки се около измислените от нас изваяния, толкова по-малко ще общуват със създадените от Бога творения. Толкова повече ще се отдалечават от информацията, идваща непосредствено то Бога.

Те ще получават информацията идваща от нас, но ще мислят, че така е пожелал Бог. Тяхната мисъл ще поеме по лъжлив път. Ние ще я поведем по лъжливия път.


* * *

Минавали векове и хората все повече време отделяли за ритуалите, измислени от жреците, като при това смятали, че отдават дължимото Богу. Така хората все по-малко общували с непосредствените творения на Създателя, а следователно и не можели да приемат в цялата й пълнота вселенската информация. Неговата информация. Те причинили на Бог болка и страдание, но смятали, че му носят радост.

През това време жреците започнали да разказват на хората, каква храна трябва да предпочитат. Те създали тайна наука за храненето. Тя била нужна на жреците за да поддържат своя мозък, дух и физическо състояние, а следователно и мисълта си в по-работоспособно състояние от колкото при другите хора.

По такъв начин, те предлагали на хората да сеят едни растения, но самите те се хранели с други. По-точно с по-разнообразни отколкото другите. Настъпвала чудовищна деградация на човешкото съзнание.

Човекът за пръв път познал болестите на плътта и духа. Интуитивно хората усещали значението на храненето и в продължение на хилядолетия се опитвали да изяснят този въпрос.

Появили се мъдреци, опитващи се да дават съвети за това, кои продукти са най-полезни. Появили се и множество учения за храненето. И в известните на тебе книги — Библията и Корана, този въпрос не е подминат. Ето например какво се говори в Стария Завет:


3. Не яж нищо нечисто.

4. Ето какъв добитък можете да ядете: волове, овци, кози,

5. елен, сърна, бивол, кошута, зубър, орикс, жираф.

6. Всеки добитък, който има раздвоени копита и на двете копита дълбок разрез, и който добитък преживя, него яжте.

7. От ония, които преживят и имат раздвоени копита с дълбок разрез, не яжте само: камила, заек и скокливата мишка, защото макар те и да преживят, но техните копита са нераздвоени: те са нечисти за вас;

8. и свинята, защото копитата й са раздвоени, ала не преживя: тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте.

9. От всички водни животни яжте всички ония, които имат перки и люспи;

10. а всички, които нямат перки и люспи, не яжте: това е нечисто за вас.

11. Всяка чиста птица яжте;

12. но от тях не бива да ядете тия: орел, гриф, морски орел,

13. пиляк, сокол, лешояд с породата им,

14. всякакъв гарван с породата му,

15. камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб с породата му,

16. бухал, ибис, лебед,

17. пеликан, сип, рибар,

18. щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.

19. Всички крилати влечуги нечисти са за вас, не (ги) яжте.

20. Всяка чиста птица яжте.

21. Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца, който е в твоите жилища, нека той я яде, или продай му (я), защото ти си народ свет за Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му. (Второзаконие, гл.14)


* * *

В продължение на хилядолетия са писани различни книги, съветващи хората с какво и как да се хранят, за да бъдат здрави. Но в нито една книга, на нито един мъдрец или на всички учени взети заедно не се е удало да осветлят този въпрос в цялата му пълнота. Като доказателство се явяват все повече увеличаващите се болести на човешката плът и дух.

Започнаха да се появяват много книги как да се лекуват болестите. И днес съществува наука — медицина. Казва се, че тя постоянно се усъвършенства. Но заедно с това то можеш да наблюдаваш, че се увеличава количеството на болните хора.

Тогава какво усъвършенства медицинската наука? Изводът говори сам по себе си — тя усъвършенства болестите.

Виждам, че този извод ти се струва странен. Но помисли сам, защо толкова животни в природните си условия не боледуват, а човекът, смятащ се за високо развито същество, не може да се справи по никакъв начин със собствените си болести?

Вашата наука, призвана да лекува, за цялото време на своето съществуване така и нито веднъж не се е докоснала до първопричината на всички заболявания. Тя винаги е отделяла внимание на последствията. На болния разбира се са му нужни лекари. Но в не по-малка степен в условията на съвременното устройство на света на лекарите са им нужни болни хора…

Но и при жреците скоростта на мислене намалявала. Макар и в такава степен както при всички останали хора, но все пак намалявала. Това явление повече от всичко безпокояло жреците. Те отделяли все повече внимание на тайните на Божественото хранене и не можели да го разгадаят.

Един от жреците, комуто било поръчано да се занимава с науката за храненето изглежда е осмислил нещо и написал на стената на тайното подземие, в което никой освен няколко главни жреци не можел да влиза. Той написал: «Да се храним трябва, както дишаме.»

Написвайки последната буква от тази фраза, по-точно без да я допише докрай, старият жрец умрял. Той не успял да разшифрова значението на тази фраза на своя потомък-приемник и на никой от другите жреци.

Тайната на фразата «Да се храним е нужно, както дишаме» жреците усилено се опитвали да разгадаят през всички следващи хилядолетия. Те се бояли, че тя ще стане известна и на още някой, и тайната ще бъде разгадана преди тях.

Те я заличили, изсекли я от стените на своя храм. Но я предавали устно от поколение на поколение на своите последователи, надявайки се да бъде разгадана в бъдеще. Напразно.

С проблемите на храненето хилядолетия се занимавали работещите при управниците звездобройци, знахари и мъдреци. Не било по силите на никого обаче да ги разреши.

Ако на някой от мъдреците беше се удало да разбере как трябва да се храни човека, то управниците, смятащи се за най-силни на света биха престанали да боледуват, животът им би се удължил.

Ако някой от земните управници би знаел, какво му е необходимо да яде, той би могъл да стане управник единовластен на земята. Той би могъл да надмине скоростта на мисленето на жреците.

Но всички земни управници боледуват и умират. Животът им не е по-дълъг от този на обикновените хора. Макар че редом с тях са били най-добри знахари и мъдреци.

Деградацията на човешкото общество си продължава.

Анастасия сякаш между другото произнесе фразата: «Да се храним трябва както дишаме.» Ти я публикува в книгата. Ти я публикува в контекста на останалото и не й придаде значение.

Но за жреците, които и днес живеят, публикуването на тази фраза, заличена от стените на техния храм преди повече от пет хиляди години, стана повод за най-силното вълнение.

Те много пъти внимателно прочели книгите с изказванията на Анастасия и разбрали: тя не само знае тази фраза, а напълно владее знанията за Божественото хранене.

Човекът притежаващ тези знания, естествено ще превъзхожда по скорост на мисълта всички взети заедно жреци, а следователно способен той ще бъде да управлява цялото човечество, включително жреците. Но за да се управлява е нужно да скрие информацията, а тя напротив я разкри пред всички. Значи тя освобождава хората от влиянието на жреците върху тях, и следователно ги приближава до непосредствено общуване с мислите на Бог.

Те разбраха това, като видяха как влага между своите фрази Анастасия информацията за храната на Адам.

Разнообразие от плодове, на вкус различни, около него имало, и годни за храна треви. Но глад в първите дни Адам не изпитвал. Бил сит от въздуха.

С въздуха, който се диша днес от човека действително не бива да се храниш. Сега е мъртъв въздуха и често за плътта е вреден и за душата. За поговорката ти спомена, че с въздуха е невъзможно да се храниш, но има друга поговорка: «С едничък въздух аз се храних», тя съответства на това, което на човека изначално е било предоставено. Адам родил се е в градина най-прекрасна и във въздуха край него не се намирала нито една прашинка вредоносна. Прашец и капчици роса най-чисти в него е имало.

— Прашец? Какъв?

— Цветен прашец и от тревата, който излъчвал е ефира на плодове и на дървета. На тези, които близко били, и от други по-далечни, които вятърът донасял. От дела велики човекът не отвличало добиването на храната. Чрез въздуха го хранело всичко наоколо. Така Създателят е сторил всичко изначално, че всичко живо на земята в порив на любов, да се стреми да служи на човека, живителни били и въздух, и вода и вятър.

Разбира се в менюто на хранене на хората от Божествения първоизвор влизал не само въздух живителен, и много друго те употребявали, но въздухът им и водата хранели и плътта им и душата в голяма степен.

Ти написа думите на Анастасия за храненето, а жреците замръзнаха от удивление: как тази проста истина не бе могла да стигне до главите им. И разбраха защо не е могла.

Уединени в своите храмове, те не са можели да дишат въздуха наситен със прашец. Събирайки хората на ритуали, където прах вдигала единствено тълпата, те дишали праха на собствените си замисли.

Жреците разбирали значението на храненето: в менюто им били отвари от целебни билки, разнообразни плодове и зеленчуци. Сред другото значението придавали голямо на маслото от кедър, което им доставяли слугите от далечни краища. Освен това в менюто им имало винаги и мед и прашец цветен, събиран от пчелите. Но Анастасия им показа, че това е безкрайно недостатъчно. Събрана от пчелите и вкарана в пчелните пити, прашецът разбира се бил много полезен, но и значително се различавал от онова разнообразие, което може във въздуха да се намери на родовото пространство.

Пчелите събират мед от сравнително малко цветя. А във въздуха е цялото разнообразие и там прашецът се отличава от пчелния по своята мекота и лекота на усвояване.

Прашецът от въздуха е жив, способен да опложда. С всеки дъх той влизал в човека и се разтварял, хранейки неговата плът и мозъка включително.

Когато жреците видели какво говори Анастасия за именията, за хектара родова земя за всяко едно семейство, те разбрали: Тя връща на хората живота от първоизвора.

Те веднага разбрали: родовите имения не само са способни да донесат на хората материално благополучие,а важното е друго. В смисъла на казаното от Анастасия хората могат да сформират пространство, което е способно да храни плът и душа и дух. Наяве да разкрие пред всички хора истината за Божественото мироздание.

Назрява ситуация в която човечество може да се озове в два свята едновременно. Ще е възможно то да ползва както постигнатото от изкуствения технократичен свят, така и Първоизвора Божествен. Като сравнява не по слухове двата свята, а като използва възможността си да отсъди сам, по собственото състояние, човекът може да направи своя избор или да създаде нов свят. Да сътвори Божественото свое бъдеще.

Анастасия показа на хората не само значението и същността на Божественото хранене, но и как да го постигнат. Нейните родови имения…

Представи си утро, Владимир. Човек се буди с изгрева, излиза от дома в градината на родното имение, в което растат повече от триста вида нужни за него растения. Става му навик всяка сутрин той да обхожда своите владения.

Върви човекът по пътечката очите му се радват от живото многообразие на билките, дървета и цветя. Със сигурност го радва, дарява му положителни емоции. Нищо не може да даде по-голям емоционален заряд, повече енергия от родното живо пространство.

Минали много векове. Във всеки век опитвали се да увлекат човечеството със всевъзможни ценности.

Човек се радвал на голяма къща, на нова дреха, нова кола или на някаква друга вещ. Човек се радвал на пари и своето обществено положение. Но всички тези радости са скоротечни и условни. Те носят удоволствие и радост само в началото, след кратко време те стават обичайни, причиняват грижи и понякога и раздразнение.

С всяка минута стареещата и разпадаща се къща започва да иска ремонт. Колата излиза от строя. Дрехата се износва.

Човек интуитивно е чувствал винаги истинската красота и вечното съвършенство, и затова дори на царя, заобиколен от разкош и притежаващ дворци, градини са му трябвали. Това е истината, останала непоколебима през милионите години откакто живее човек на земята.

Истинско наслаждение и умиротворение може да се получи само в собствено родово имение.

Човекът ходи сутрин из своето имение, и всякоя тревичка му се радва, реагира на човека.

И не се руши, а се разраства градината му с всяка следваща минута от живота благодатен.

Човекът разбира, че зададената от него програма — подбраните и засадени от него самия дървета, храсти и треви — не ще се разрушава а ще живее векове. Те могат дори вечно да живеят, ако човекът не помисли друго.

Върви си човекът сутрин из своето родово имение, диша въздуха му и всеки дъх в него навлизат невидими малки частички — растителен прашец. Въздухът е наситен с тях, те живи влизат в човека, разтварят се в него без остатък, плътта му хранят с всичко необходимо. Не само човешката плът изхранва въздухът в родовото имение. Духът подхранва той с ефирите и ускорява мисълта.

Върви си човекът сутрин из своето родово имение и изведнъж се спира, откъсва си от храст три плодчета от касис, изяжда ги. Защо се спира точно пред храста касис? Защо откъсва именно тези плодчета? В коя ли мъдра книга човекът е прочел, че именно днес сутринта ще са му нужни тези плодчета?

А те наистина са му необходими. Именно в този ден, в тази минута, и именно в това количество.

После човекът прави още няколко крачки, навежда се и цвят помирисва. Защо го прави? Кой му подсказал необходимостта да вдъхне ефирът — аромат на този точно цвят?

Той пак тръгва и откъсва…

Върви човекът сутрин из своето родово имение, усмихва се, мисли за нещо свое,и в същото време се засища с плодове, за тях без да помисля, а чувствайки ги.

Човек се храни както диша.

Та кой ли с точността неимоверна разчел е за човека неговото хранене?

Къде записал е цялата информация за всеки човек роден на земята?

А тази информация Владимир, повярвай Владимир, и разбери, цялата тази информация съдържа се у всеки човек роден на земята. Виж.

Във всеки човек си има механизъм, друга дума не успях да подбера. Във всеки човек си има механизъм, способен да извика чувството на глад, което му сигнализира, че на плътта или духа е нужно нещо от веществата на вселената. Няма да казваме точно какво, или в какви съотношения, в какво количество, — на никой с ума това да изчисли не е по силите. Единствен твоят организъм знае и си избира той сред разнообразието само три плодчета от касис.

Но за да има той възможност за правилен избор, твоят организъм трябва да знае за тях цялата информация. И само и единствено имението родово такава информация способно е да му предостави.

Сега си представи, отиваш в магазин, където много плодове са сложени на рафтовете. Ти искаш ябълка. Виждаш различни сортове ябълки. Кой ще си избереш от тях? Точният избор не е възможен. Твоят организъм, способен да направи точен избор, не разполага с информация за ябълките лежащи на рафтовете. Той не ги е пробвал. Не познава вкуса и съотношението на веществата в тях. Кога откъснати са също не се знае, а това е също много важно.

И като резултат, от тебе купените ябълки могат да се окажат и полезни, но не така, както биха могли да бъдат, когато твоят организъм знае цялата информация за този продукт, който си го заставил да преработва в тебе.

Но може даже вреден да се окаже продуктът който си го заставил да приеме. В краен резултат се появява болест. Такова нещо е невъзможно в родово имение. Там знаеш с точност от коя ябълка в градината растяща, са кисели или пък сладки ябълките, кога готови са за теб. За всички плодове в имението родово организмът получава информация.

Той е получил цялата информация за тях още тогава, когато бил си в майчина утроба. После когато си пиел мляко от мамината гръд. Та майка ти на същите плодове се е наслаждавала. И млякото й са сформирали самите те.

И сега вече възрастен човек…

Върви човекът из пространството на родното имение, вкусва плодове и ягоди, всички онези, които са съставяли майчиното мляко.

Вие имате такова разбиране — полезно е да се ядат пресни продукти. Но какво означава пресни продукти?

Не замразени, не сушени, не в буркани или затворени в кутии, както си помисли ти, а такива, които са в естествен вид. Вие сте отгледали множество сортове — хибриди, които се запазват за много дни и изглеждат като пресен продукт. Те вредни са с измамата за свежест, повярвай ми.

Сега го знай, и казаното да провериш ще можеш.

Почти всички горски плодове могат да бъдат свежи едва минути няколко. Череши, вишни, ябълки — не повече от час. Но с всяка минута въпреки това те се променят, стават нещо друго.

Вишничка откъсни, за нощ я остави и после с нея при дървото отиди и я изяж и след това веднага от клона нова откъсни, опитай я. Ти разликата ще почувстваш, дори и със затворени очи, коя от вишните по-прясна е и е по-вкусна.

Малина след час ще можеш да определиш, а други — след денонощие. И ще видиш и ще разбереш: онзи, който си няма родово имение, колкото и властен и богат да е, не може да употребява прясна храна и като следствие не може бързо да мисли.

Още в трактати древни опитвали са да изложат своите съображения мъдреци, в кое време на годината какъв продукт полезно ще е за човека да яде. Това е много важно. Но между многото незаменим е единствено един трактат. Това е онзи, който Бог съставил е за всеки.

Сам погледни, как постепенно, първо през пролетта, поднасят ранни плодове растенията. После вече други е началото на лятото и в края, а през есента — на други идва ред.

Какво има да се пише, когато ясно е определено и нагледно, какво и кога е нужно да се яде. И не по месеци и времена годишни. Подсказва се дори ежеминутно. Само се замисли, Владимир, и разбери. Създателят ни сякаш с лъжичка готов е да храни всеки един човек.

Помисли си само как съвършена е и точна Неговата програма.

В определено време от годината плодът узрява. Планетите застават в същото време в определен ред. И това време е най-благоприятно човекът този плод да изяде.

И именно в минута подходяща, от Бог отбелязана, берял човекът плодове — щом изведнъж поисквал организмът. И никакви сметки при това не правел човекът. Не се товарел с този проблем — кога и с какво да се храни. Той просто ядял. Ядял защото е поискал. В същото време мисълта му се увличала от съвместното сътворение.

Тя се стремяла все напред, без да се занимава с измисленото вече от Отеца, искала още повече да сътвори за радост на всички от съзерцаването на новото творение.

И Ликувал Отецът: «Моят син е творец!» и хранел Своето дете със Своите творения.


Загрузка...