Към читателите на серията книги «Звънящите кедри на Русия»

Мои уважаеми читатели!

Много ви благодаря за разбирането и моралната подкрепа. Благодаря на всички онези, които открито изразяват своето отношение в съобщенията по интернет и в публикациите в алманаха и се опиват да организират обсъждането на идеите изложени в книгите от серията «Звънящите кедри на Русия» в печата.

Благодаря ви руски учени. И на първо място на Борис Минин, който излезе открито на сцената в ДК «Подмосковие» и даде достойна оценка на идеите на Анастасия.

Специална благодарност на прекрасния актьор, заслужилият артист на Русия Александър Михайлов, който взе участие в конференцията.

Благодаря на Виктор Медиков, доктор на икономическите науки, написал и издал вече не една работа по изследването на идеите, отразени в книгите.

Благодаря на Анатолий Ерьоменко, действителен член на Академията на педагогическите науки за прекрасните стихове.

НА БОЖЕСТВОТО

Въпреки годините и леността и здравето

Пред тебе аз падам на колене

За туй че на живота тържеството

В тебе видях. Ти си Божество.

Само за миг ти развея химерите

Които се носеха в «тъмната» полусфера

Помогна да забравя моята печал

И начерта скрижалите на бъдещето.

В теб аз видях Човека

От края може би на другия век

Когато моите внучета между богини

Ще станат твои въплъщения

Само в душата си аз тихо протестирам

Против словата ти: «Аз съществувам!»

Не е грях нали, за твоето явление

Пред всички да мисля и да говоря.

Затова от сърце аз лъча си

Изпращам на тебе, мечтата ми жива

А в отговор — на сън или наяве

В тайгата аз ще видя твоята сянка

НА СТАРЦИТЕ НА РУСИЯ

Умудрённые старцы России,

Разве нечего сирым сказать?…

Ведь глаза, что прекраснее сини,

Не устанут над миром сиять.

Не устанут волной человечьей

Неразумное племя будить,

Если вымолвить будет ей нечем,

Будет кедр на кусочки делить.

И, как манну небесную, тайно,

Будет в вечность идущим давать,

Чтобы этой неведомой манной

Нас в грядущее всех зазывать.

Чтобы мы разогнули колени,

Чтобы спины расправили враз,

Чтобы мы от волнений и лени

Отрешились не завтра — сейчас.

И услышали б голос столетний,

Что над нами, срываясь, шептал:

«Вы — природы единые дети,

Смерть и тризна для вас не финал.

Не финал и домов разрушенье,

Не тупик и болотная грязь,

Всем, кто примет живое Ученье,

Будет в помощь с природою связь.

Будут силы волною небесной —

И земных, и небесных Богов —

Нам рукою даны нетелесной,

Чтоб проснулась у сердца любовь.

Чтобы мы, как единые братья,

Струны душ натянули на лук,

Раскрывая любому объятья,

Свой послали светящийся луч.

И тогда над землёю весенней

Вспыхнут вишенок белых сады,

И для новых людских поколений

Не останется больше беды»…

Умудрённые старцы России,

Торопитесь хоть слово сказать,

Пусть веселье живой Настасии

Будет синью небесной сиять.

Благодаря на Виктор Павлович Гаркавец — началник на управлението за просвета на град Харков, на педагозите работещи в администрацията на тракторния завод в този украински град, където беше организирана прекрасна среща с читателите.

Благодаря на всички организатори на читателски конференции в други градове.

Благодаря на руските емигранти в Германия и Канада.

Благодаря на бардовете, написали вече повече от петстотин песни, и на художниците които изпращат своите картини. Те вече са поместени в сайта www.Anastasiya.ru, а най-хубавите ще бъдат публикувани в алманаха «Звънящите кедри на Русия». Една от техните работи е на корицата на тази книга.

Благодаря на десетките хиляди хора, изразили своето отношение към моите книги в искрени и вдъхновени писма.

Благодаря ви за откритата поддръжка, без нея би ми било много по-трудно да пиша!

Но искам да споделя с вас, особено с онези публични хора, които тепърва смятат да изразят подкрепата си за идеите на Анастасия, следните съображения.

Трябва да знаете че има и противодействие на тези идеи. То е планирано и организирано. Не е съвсем ясно още кой конкретно и с помощта на какви лостове се занимава с разпространението на лъжливи слухове.

Трябва да знаете това, за да прецените за себе си дали си струва открито да поддържате идеите изложени в книгите.

По себе си знам колко са неприятни клеветите и провокациите, но ми е много по-трудно когато те са насочени към вас — моите читатели. Още повече когато те са конкретни и масирани както например срещу децата и педагозите от училището на академик Щетинин

Не бих искал и други да се подлагат на такива нападки.

Аз съм не просто убеден, но сега знам с абсолютна точност: силата на идеите изложени от Анастасия е такава, че е невъзможно те да бъдат опорочени. Може разбира се временно да се забави тяхната материализация, но въпреки това те ще се възраждат в хората с нова и нова сила.

Според мен днес е най-важно и необходимо следното:

Първо: организиране на школи, курсове и семинари по места. Необходимо е да се адаптират общите проекти за родови имения и селища към конкретната местност.

Трябва да се изучават лечебните свойства на билките и растенията, които растат във вашата местност. Нужни са знания за това, какви точно плодове и зеленчуци могат да растат в естествените условия на вашия климат.

Необходимо е да се подготвят конкретизирани до най-малките подробности работни проекти за собствените родови имения и селища.

Второ: Необходимо е да включат в работата по създаването на програми за развитието на руската държава на учени, които разбират същността на това, което става. Това трябва да бъде всеобхватна програма, в която чрез идеята за изграждането на родови имения могат да бъдат решени проблемите на децата — сираци, бежанците, малоимотните семейства, в която чрез благополучното съществуване на всяко семейство ще бъде създадено благополучието на държавата като цяло.

Мечтата трябва да се конкретизира в детайли, тогава тя обезателно ще се въплъти.

Нека всеки човек направи всичко, което може в тази насока, изхождайки от своите способности.

Трябва да се родят десетки, стотици проекти за родови имения и селища. Проекти за икономическото, екологическото и духовно развитие на отделни региони и на цялата държава.

Знаете ли, когато за пръв път видях Анастасия, тя стоеше на брега на сибирската река Об. Беше облечена с дълга овехтяла пола и ватенка, забрадена беше с кърпа и обута с гумени галоши на бос крак. Тиха и самотна изглеждаше тогава отшелницата от тайгата.

А сега имам усещането, че сякаш нашата Русия стоеше там в дълбоката тайга в гумени галоши на бос крак. Нашата мечта за бъдещето самотно стоеше на пустия бряг на сибирската тайга. Но сега тя е в нас!

И обезателно ще настъпи времето, когато облечена в прекрасна бална рокля, свободна и открита ще тръгне нашата мечта из цяла Русия, и не само в Русия.

Най-голямата енергия е в тази мечта — ЕНЕРГИЯТА НА ЖИВОТА!


Следва продължение…


Загрузка...