Енергията на живота

Жената — богиня

— Да, Владимир, мисълта на човека притежава ненадмината енергия. Много творения на тази енергия хората оценяват като вълшебство, причисляват ги към чудесата, извършвани според техните представи от Висшите Сили.

Има например чудотворни икони. А защо изведнъж те са станали чудотворни? Защо е станал чудотворен този къс дървена дъска с нанесени от човешка ръка изображения? Това се случва тогава, когато човекът рисувал иконата е вложил в нея достатъчно количество своя психическа енергия. След това онези, които я гледат добавят и своята. Има такова понятие: «Намолена икона» или с други думи: «икона, в която е вложена много енергия от човешки мисли».

По-рано онези, които са рисували икони са знаели за свойствата на великата енергия. Преди да пристъпят към работа, майсторите са гладували, очиствайки организма си от непотребното и ускорявали по този начин мисълта си. После са изпадали в състояние на самозабрава, като концентрирали енергията си върху едно — изписването на иконата. Когато тя била напълно готова, те дълго съзерцавали направеното. Ето как се получавали понякога чудеса

Понякога хората виждат необичайни явления, разни ангели. Но забележи, хората виждат винаги само тези, за които мислят. Винаги виждат образите на тези, в които вярват.

Християните например, могат да видят само своите светии. Това е защото те виждат проектираното от своята или колективната мисъл.

Преди около хиляда и петстотин години все още е имало хора, разбиращи свойствата и силата на човешката мисъл и са оставили притчи за това. Искаш ли да ти разкажа една от тях?

— Да.

— Ще я преведа от древния език на съвременен, и предметите, които по-рано са фигурирали в нея ще заменя със съвременни за да бъде същността и по-разбираема. Кажи ми само, какво днес най-често прави мъжът, който е женен от години за една жена? Какво прави, когато се върне в къщи?

— Ами мнозина, ако не пият, сядат пред телевизора, четат вестник, гледат телевизия. Могат да изхвърлят боклука ако жената ги помоли.

— А жените?

— Ами жените, ясно какво — в кухнята готвят вечеря, после мият съдовете.

— Ясно. Лесно ще е преведа притчата към съвременните условия.

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът — Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: «Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше — красива и нежна.»

Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

— Може мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

— Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

— Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

— Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал креслото, взел вестника о пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне — дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.

Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: «Не, няма никаква промяна в жена ми».

Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

— Защо ме гледаш така внимателно,Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

— Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

— Съдовете? Да ми помогнеш? — тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, — ами аз вече ги измих.

«Наистина, направо пред очите ми се променя, — помислил Иван, — изведнъж се разхубави.»

И започнал да бърше съдовете.

На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

«А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.»

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

«Ах колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!»

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

— Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

— Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, — Иван й отговорил искрено, — по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

— А ти?

— Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: «рокля достойна за богиня», затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

«О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако все ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? — мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.»

— Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? — Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е — дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

— Не знам… Ще може ли… Аз… исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

«Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!»-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

— Какво разбра от тази притча Владимир?

— Всичко разбрах. Не Бог е помогнал на Иван. Сторило му се е само че чува Божи глас. Иван е направил с мисълта си своята жена богиня.

— Разбира се, вярно е: с мисълта си своето щастие е сътворил Иван. Направил своята жена богиня и изменил се сам. Но Бог помогнал на Иван.

— Кога?

— Още тогава, когато всичко всекиму Бог е отдал, когато е замислял сътворението на човека. И на първия от сътворените е пояснил. Спомни си ти от «Сътворението» думите на Бог: «Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен. В тебе са твоите творящи мечти.»

Тези думи, Владимир са верни и до днес. Мечти творящи има всеки човек. Въпросът е в това — към какво насочени са те? И колко е силна мисълта и нейната енергия в живеещите на земята днес Негови синове и дъщери?