Енергията на живота

Мисъл в боклука

Направих това по следния начин. Оставих брадата си да порасне, разроших си косата, взех на заем от един познат бояджия стари работни дрехи и като се снабдих с найлонов чувал и пръчка се доближих до един от боклукчийските контейнери. Порових с пръчката в боклука, намерих няколко празни бутилки, сложих ги в торбата и тръгнах към контейнера до съседната къща. Усилията ми се увенчаха с успех. До втория боклукчийски контейнер след около десет, максимум петнадесет минути, върху мен почти се нахвърли мъж в метален прът в ръка:

— Не пипай чуждото, — каза той с нетърпящ възражение тон.

— Значи това е твоя територия? — попитах го аз спокойно, като леко се отместих от контейнера, като му дадох при това моята торба с бутилки.

— Че на кого да е ? — вече не така агресивно отговори приближилият се, взе торбата ми и започна, без да ми обръща внимание да ровичка съдържанието на боклука.

— Може би ще ми кажеш, къде тук има свободно място? — попитах аз и добавих: — почерпката от мен.

— Бяла, — обърна се към мен неофициалния собственик на боклукчийския контейнер.

Отидох в магазина и купих бутилка водка и малко мезе. Докато пийвахме се запознахме и Павел ми разказа за много от хитростите на своя занаят, а те не са малко.

Трябва да се знае в кои дни е нужно особено внимателно да се следи да не се намъкват «Прилетели» като мен и да не откраднат богатството. Това е много важно за следпразничните дни, когато се изхвърлят особено много бутилки. Също така трябва да се знае, в кои от изхвърлените вещи има цветни метали и как да се събират. Кой от приемателните пунктове плаща повече за бутилките или цветните метали. Къде да се намери изхвърлено, но още годно за носене облекло.

Аз се опитах да насоча разговора към други теми.

Павел можеше да говори за политиката и правителството, но със значително по-малък интерес. Неговата мисъл работеше само в една посока — боклукчийските контейнери.

За да се убедя окончателно в това му предложих следното:

— Знаеш ли Павле, тук наблизо един мъж строи вила, за зимата са му нужни пазачи, а ако се наложи и да се помага при строителството, ще плаща допълнително. И с продукти подсигурява пазачите си. Всяка седмица шофьорът му докарва картофи, лук, цвекло. Ти си свестен мъж, ще те вземе. Искаш ли да отидем и да се спазарим.

Като си пийнахме, ние както се полага станахме приятели. Затова още по неочаквана за мен беше рязката смяна на настроението му. Отначало Павел напрегнато мисли половин минута. После недружелюбно, мълчаливо още половин минута ме разглежда и накрая се изказа:

— Мислиш, че съм се напил и не мога да се сетя? Ти какво си намислил гадино, да ме пратиш пазач значи, а ти да вземеш моите контейнери, а?

Той дори не попита каква заплата ще има пазача, какво жилище му се предоставя, какви конкретно задължения по стопанството трябва да изпълнява за допълнителното заплащане. Неговата мисъл изцяло беше насочена към кофите за боклук, как по-добре да се справя с тях, как да се опази от конкурентите.

Ето как се получава: човекът сам е насочил мисълта си — как да решава въпроса за съществуването си чрез кофите за боклук — и сам е последвал мисълта си.

Могат да се приведат още огромно количество примери, които потвърждават неоспоримостта на това, че създаването на всички предмети, житейски ситуации и социално явления е предшествано от енергията на мисълта.

С помощта на собствената си мисъл един човек може да повлияе на друг. За това говорят и най-древните предания и притчи. Ето какво разказа за енергията на човешката мисъл дядото на Анастасия.