Енергията на живота

«Закон за депутатите», «избрани от народа»

Аз разбирах: дядото на Анастасия владее не само невиждани психоаналитични способности, но и конкретна информация за социалното устройство на различни държави. Но доколко конкретно би могъл да познава държавните институции? Нали живее в тайгата; там няма радио, телевизия, телефон. Откъде тогава може да постъпва информация, да речем за органите на властта в нашата държава? От никъде.

Следователно той не владее конкретна информация. И все пак го попитах:

— Знаете ли, че в нашата държава, в Русия, съществува такъв орган — Държавна Дума?

— Знам, — прозвуча в отговор.

— А кой работи в нея, също ли знаете?

— Да.

— За всеки един депутат знаете?

— За всеки един.

— И какви закони се издават също ли ви известно?

— Не само какви издават, но и какви ще издадат — предварително е известно. Е какво пак се чудиш Владимир? Това е най-простичка задача за жрец, тя дори не е интересна.

— Ами учудвам се защото не мие ясно по какъв начин може да знаете за всеки депутат, и за това какви закони ще се издадат от Държавната Дума в близко време? Това е някаква непостижима мистика.

— Никаква мистика няма тук, и задачката си е най-примитивна.

— А можете ли да обясните това явление? Ами, тази информираност.

— Мога, разбира се, всичко е пределно просто тук. Виж сега.

Още преди пет хиляди години фараоните са имали Съвет. В Римската империя — Сенат. Болярска дума — при царете. Ама кое още да кажа? Названията са различни, а същността е винаги една. Не от названието зависи закона, а от това на какви въздействия ще бъде подложен депутатът. В какви битови условия е затворен и на каква перспектива е обречен. И всичките условия за тях са програмирани отдавна. Значейки тази програма е просто да знаеш и всичко занапред: и какво и как те ще са способни да решат.

— Каква връзка имат тук закона и депутатския бит? Как може да бъде свързан бита с най-глобалната програма? Освен това, какво можете да знаете самият вие за бита на съвременния депутат?

— Ами много е просто. Разбира се, че няма да говоря за това как спи, какво яде и как се облича един, друг или трети депутат. Това не ми е нужно, а и не ми е интересно. Но за значимото ще кажа.

Стават депутати хора, както преди, така сигурен съм и сега, преодолявайки интриги много. Това едно. Когато се стремят към власт, в зависимост попадат мнозина от онези, които имат материална власт. Но и след много изпитания те си остават като в менгеме. Значимата информация за тях опитва се да пресече програмата и това й се удава.

Какво получава депутатът? Мисля, сигурен съм, че както и преди, така и днес, той получава отделен кабинет, и ново жилище, сега навярно и кола. Освен това помощници — двама, трима, а някои и повече.

— Да, така е приблизително. И какво, това съответства ли на програмата, разработена преди хилядолетия?

— Разбира се, че съответства. Но почакай, нека продължа. Провери дали няма да сбъркам за съвременното. Ето по-нататък, мисля, че всеки ден както мнозина други хора работят, трябва да работи и депутата. Да ходи на заседание в залата, закони да издава.

— Да, така е.

— И има всеки един определен мандат — четири години или пет…

— Сега са четири.

— Нека са четири. Когато мине срока, той пак на избори ще трябва да се яви. Но и преди този срок, всеки един си мисли за него.

— Да, мисли.

— Чакай, чакай, ти откъде го знаеш? Нали се чудеше, когато ти казах, че знам какви закони ще издават. А ето че и сам твърдиш, че знаеш за това, че мислят депутатите за своето бъдеще. Ясновидец ли си станал? Или мастит предсказател?

— Никой не съм станал аз. Това и за глупака е ясно. Ако наближават избори, всеки който иска да бъде преизбран, ще мисли за тях и ще извършва съответните действия.

— Ти само не бързай. Забележи, че каза: «Ще мисли за преизбиране».

— Да, казах.

— Но нали депутатът трябва да мисли за новите закони.

— Е да, едновременно и за законите мисли.

— Кога? В кой период от деня? Изобщо повярвай ми, за мислене програмата време не оставя. Народът не един век вече избира депутати и после чака мъдри закони от тях. Но не разбира народът, че програмата, замислена по-рано, не им разрешава да мислят.

Сам поразмисли върху това някой път.

Впоследствие не веднъж съм размишлявал върху тази ситуация. И наистина, общоприетите закони за избирането и задълженията на депутатите започнаха да ми се струват пълна абракадабра.

Нека се опитаме да анализираме установената практика. Относително умен човек. Дори малко по-умен от другите, е решил да стане депутат в Думата. Да участва в издаването на мъдри, помагащи да се изгради добър живот, закони.

Докато той преминава мелницата на изборната кампания, кой в по-голяма степен, кой в по-малка, попада в зависимост от капитала. Това изобщо не означава, че на всеки кандидат някой от богатите в света оказва финансова подкрепа срещу бъдещи услуги. Достатъчно е да види какви лостове могат да бъдат задействани с помощта на парите. Това ни го показват и ни разказват за така наречените мръсни техники в пресата и по телевизията. Но ние гледаме на ситуацията като странични наблюдатели. Човекът участващ в кампанията не е страничен наблюдател. Той изпитва върху себе си атаките на черния PR(public relation). Ако някой него е изпитвал, то напълно естествено е да предположи какво оръжие може да бъде използвано срещу него с помощта на парите. И напълно естествено ще има защитна реакция — нужно е каквото и да става той да си осигури гърба. А гърбът — това е едрия капитал. Значи, нужно е да се прикрепи към някой финансов бряг. Или както е прието днес да се казва — към олигарсите.

Или попада под зависимост от някаква партия. Няма значение коя, важно е, че после трябва да отработи тази зависимост.

А какво става с мъдрите закони? Ами нищо. За създаването им просто не са създадени съответните условия.

Разбира се депутатите имат редица привилегии. Дори депутатски имунитет пред правоохранителните органи. Но въпросът си остава. Ако се сложат на едното блюдо на везните депутатските привилегии, а на другото — нервите, свързано с тяхната работа, интригите, интензивността на работа, то не е сигурно кое ще надделее.

Има още едно парадоксално обстоятелство. В историята на човечеството не се знае за нито една човешка особа, за нито един супермъдрец, способен ежечасно, ден след ден да взема само мъдри решения. Дори най-изтъкнатите управници и пълководци, както се знае, са правели грешки.

Разпределението на работата на депутатите е направено така, че те трябва ежедневно да заседават. Забележете, ежедневно, по няколко часа на ден. На всяко заседание да приемат по няколко законопроекта, освен това от различни сфери на обществения живот.

Нито теоретично и като историята показва, нито практически не е възможно да се приемат мъдри закони при такова разпределение на работата. Невъзможно поради недостига на време за размишления. Още повече, че такова разпределение на работното време на законодателите има в повечето страни на различните континенти на земята. Кой го наложил? Той някак сам се е наложил, ще помислят някои. Не е някак си, и не сам. Твърде обмислен и целенасочен е. И освен това дори бегло не се обсъжда.

Може да си говорим колкото искаме за неговата пагубност. Може да се докаже и научно тази пагубност, с помощта на психоаналитици. Това разбира се е важно, но не е главното. Главното е да се разбере — каква е алтернативата. Но в качеството на алтернатива нищо не ми идва на ум. А и на кого ще му хрумне, щом като закон се е утвърдила тази практика почти във всички страни.

Но щом дядото на Анастасия пръв заговори по този въпрос, щом е запознат с работата на подобните на съвременното законотворческо събрание в продължение на хилядолетия, възможно е тогава той да може да предложи алтернатива. И аз го попитах:

— А вие можете ли да предложите свой вариант на избори и организация на работата на законодателите?

В отговор чух следното.

— За самите избори е безсмислено да се говори, докато не се променят условията за работа и бита на депутатите.

— А какво по ваше мнение трябва да са техните условия за работа и бит?

— Преди всичко депутатите трябва поне частично да бъдат изведени от изкуственото информационно поле. Да им се осигури хранене, способно да поддържа пълноценната работа на мозъка. Да се създаде образ, ползващ се с уважение в обществото, способен да води след себе си всеки депутат.

— Какво означава да се създаде образ?

— Съдейки по това, какво говориш ти за депутатите и тяхната външна атрибутика говорят за това, че в народа битува отрицателен образ на чиновника изобщо и на депутата в частност.

— Да, най-общо казано, в народа битува отрицателен образ.

— Това е много лошо. Хората изграждат отрицателни мисли-форми по отношение на депутатите и следователно те фактически си създават като отрицателни. А образът — това е най-силната, концентрирана енергия на мислите на много хора.

— А защо хората трябва да мислят за тях положително, ако животът не се подобрява?

— Виждаш ли, получава се порочен кръг. Всеки път избирате сякаш най-добрите от хората, но щом веднъж бъдат избрани, веднага ги причислявате към лошите.

— Но как конкретно да се излезе от този порочен кръг?

— По-добър начин от този, който предложи Анастасия не имало през последните пет хиляди години и не се предвижда в обозримото бъдеще.

— Какво имате предвид?

— Земята.

— Но тя казваше че трябва да се даде не по-малко от един хектар на всяко желаещо семейство. Да се дава за пожизнено ползване за изграждане на родово имение. А за депутатите нищо не е говорила.

— Да, така е. На всяко желаещо семейство. Но нима депутатите нямат семейства?

— Имат

— Тогава може би да се започне с тях?

— Народът ще каже, че съвсем нагли са станали, че все не им стигат облагите.

— Трябва да се обясни на народа, за кого се прави това. Нужно е да се обясни на народа, в какъв случай могат да се появяват законите, които той очаква.

— А как да им се дава земята, на общо основание или с изгода?

— И на общи и не съвсем. Всеки депутат трябва да получи не по-малко от стои и петдесет хектара земя, върху които трябва да основе селище от нов тип. Основано на принципите, за които говори Анастасия. От тези сто и петдесет хектара пожизнената собственост на депутата може да е само един хектар ако семейството му е малко и увеличаване не се предвижда. Ако депутатът има деца, и тези деца също искат да имат собствени имения, то трябва да им се отдели по един хектар и на тях. По такъв начин депутатът може да получи един, три или пет хектара в зависимост от големината на семейството си.

— А къде остават останалите хектари? Вие говорихте за сто и петдесет.

— Тридесет процента от останалите той може да използва за раздаване на онези, които той поиска. Върху останалите трябва да се заселят хора от различни обществени слоеве — военни, учени, художници, предприемачи. Обезателно, във всяко селище един два хектара трябва да се предоставят на деца от домове за сираци или на бежанци. Но в едно и също селище не бива да се предоставя земя на двама депутати.

— И какво? Ако все депутат си има собствено имение законите веднага ще се подобрят ли?

— Разбира се, че ще се подобрят. В страната ще се появят най-мъдрите закони в света.

— Благодарение на какво?

— Сега депутатите прекарват много време в кабинетите си и по заседания, откъснати от народа. Сега те не получават благодарности за добрите закони или порицание на лошите. Сега, следвайки естественото си желание те се стремят да осигурят материалното благополучие на своите семейства. Когато приключат депутатските им пълномощия, те могат да сменят местожителството си. Да отидат в друг град или дори друга страна, където никой няма да укорява или преследва в случай на нарушение на някакви общоприети норми. Смяната на местожителството или страната няма да повлияе върху благосъстоянието им. Когато имат пари те навсякъде могат да имат покрив, продукти, дрехи. Но за пари не е възможно да се сдобият с родово имение, с Родина. Сега понятието Родина е изопачено. Родина се нарича територия фиксирана от граници определени от някого. А нали Родината започва винаги от родовата земя и се разширява с равните на теб по дух хора. Тези, които започнат да изграждат свои имения ще получат Родина и вечност. Загубата на Родовото имение — това е загуба на Родината и вечността. Това е най-голямата трагедия за едно семейство. Не законите и моралът ще пазят депутатите от неверни решения, а тяхното родово имение. И за хората, които имат Родина парите няма да са от първостепенно значение. Само в родовото имение човек може да получи необходимия хранителен комплекс, в това число и за работата на мозъка си. А това е много важно за хората, на които им предстои да мислят много. Заседания на Държавната Дума трябва да се провеждат най-много три дни в седмицата. През останалото време те трябва да прекарват в родовите си имения. Там да размишляват. Там ще протича основния процес по създаването на законите. Жените на депутатите не бива да работят нещо, което не е свързано с дейността на съпруга-депутат. Родовото имение ще опази депутата поне временно от въздействието на изкуствения информационен свят — от изкуствената информация. Ще помогне на мисловния процес. В умовете на великите философи великите мисли са се раждали в условия на уединение, а не в момент на публични изяви.

— А ако част не депутатите не пожелае да вземе земя и да си изгражда родово имение на нея?

— Ето че стигнахме и до избирането на народните представители. Ако някой от депутатите не пожелае да създаде родово имение, народът не бива да го избира са следващ мандат. Такъв, макар и да има гражданството в страната, в която се кандидатира, всъщност той е за нея чужденец. Тази Родина не му е нужна. И колкото и хубави неща да се говорят за него, на дело той нищо добро няма да донесе на народа си със своята дейност.

— Но като знаят, че избирателите ще предпочетат кандидатите, които имат родови имения, някои депутати могат да вземат земя да си построят къщи-палати, тенис-кортове и тухлени огради, вместо да садят гора и жива ограда, както казваше Анастасия. Тогава какво?

— Тогава те ще разкрият същността си. Хората и в този случай могат да направят правилен избор. Знаеш ли защо в Русия се е наложило бащиното име? Още от по-рано, когато се представял човек казвал: Иван от имението на Никита и назовавал името на баща си или дядо си — основател на родовото имение. Значи, че имението е било прославено с нещо. Назовавайки го, човекът най-пълно представял себе си, своя характер, способностите си. Онзи, който не можел с гордост да назове имението си се смятал за безроден.

Колкото повече говореше дядото на Анастасия за родовите имения, толкова по-силно в моето съзнание се обрисуваше картината на бъдещето на страната. Само си представете! Представете си! Триста и шестдесет депутати от Държавната Дума вземат по сто и петдесет хектара земя и организират триста и шестдесет прекрасни селища от нов тип. Всеки от тях не на думи, а на дело показва на какво е способен.

И ще се появяват в Русия първите триста и шестдесет оазиса, в които руснаците ще заживеят в човешки условия. После тези депутати ще издават закони. И естествено няма да мине нито един закон вредящ на екологията. Те ще напишат закони действително гарантиращи на всеки гражданин правото да получи своето малко късче Родина. Те ще стоят на стража пред това право, защото и те ще си имат своя Родина.