Енергията на живота

Важните книги

Веднъж попитах дядото на Анастасия дали му се е случвало да чете някакви духовни или научни книги. Последва доста странен отговор:

— Само веднъж ми се е случвало да държа в ръка, да прелиствам и да чета записани в книга слова. Но всичко написано във важните книги ми е известно.

— Откъде? И какви са тези важни книги? Ако има важни, значи има и незначими.

— Има. А на теб защо ти е да си пълниш главата с всичко това?

— Как така защо? Културният, интелигентен човек трябва да е начетен. Когато се изказвам на читателските конференции се случва да ме питат дали съм чел тази или онази книга. А аз през живота си не съм чел много книги. Ето защо ми се иска да знам, кои книги първо трябва да прочета. За да прочета всичките един живот няма да стигне, дори ако от сутрин до вечер само с четене се занимавам. Затова трябва да знам за важните книги, за да не изглеждам съвсем профан.

— Знаеш ли Владимир, когато те питат на читателските конференции кои книги си прочел, ти отговори на хората, че познаваш всички книги.

— Не бива да отговарям така, ако не съм ги чел. Може да ме попитат какво е казал конкретния автор в някоя книга. Ако дори не съм държал в ръце книгата му, то нищо няма да мога да отговоря.

— Отговори просто: «Този автор нищо съществено не е казал.» Нека този, който ти е обърнал внимание върху някоя книга да докаже обратното. Разбираш ли Владимир, само изглежда че книгите са много по количество. Всъщност важните дори и десет не достигат.

— А как да определя значимостта на книгата?

— С помощта на класификатор.

— А вие можете ли да ми дадете този класификатор? Поне временно.

— Разбира се, че мога да ти го дам, и на теб и на твоите читатели. Работата е там, че като класификатор за важността на книгите се явява начинът на живот на хората.

— Как така — начинът на живот? Той каква връзка има?

— В различни страни на света живеят хора. Човешките съобщества са обусловени от различията на страните. Културата на народите от различните страни се различават една от друга. Различава се и начинът на живот и продължителността му. Културата на разните народности се формира под въздействието, между всичко друго, и на някоя значима книга. Обикновено, книга, която обуславя философията на народа, формираща типа религия, а следователно и начина на живот.

Например в Китай се смята за важно учението на Конфуций. Особена картина на света се е развивала в Китай от древни времена, накратко тя разглежда света като жива система.

Част от тази система са представите за «ин» и «ян». Ако те интересува начинът на живот на китайския народ, ако виждаш в него пример за цялото човечество, то прочети тогава книгата написана от Конфуций. Ако те интересува светоусещането на японците, житейските им постижения, то прочети тогава книга, разказваща за традиционната религия на тази страна — шинтоизма. В много отношения тя е сформирала начина на живот на японския народ.

Ако сметнеш, че най-щастливите хора живеят в християнския свят, тогава чети Библията. Важните книги са онези, които формират един или друг начин на живот на част от човешкото общество.

— Но в християнството има твърде много духовна литература освен самата Библия.

— Да, много е. Но ново в тях няма абсолютно нищо. Като правило, във всяка важна книга има една две основни мисли и философски изводи. Всички останали книга на тази тема просто повтарят тази мисъл и нищо ново няма да внесат в твоето светоусещане.

Ето например, една от основните мисли в Библията е тази, че на Бог трябва да покланяте или да изпълнявате неговите заповеди. По-късно се появяват множество книги, които разказват как по-добре трябва да се прави това. В едни се говори че трябва да се кръстите с два пръста, а в други — с три. Какви храмове, по-красиви на външен вид, да се вдигат. Цитират се стотици примери на поклонения, направени от различни хора, привърженици на поклонението. Съобщава се за войни и спорове около начините на поклонение.

Хората потъват в тези спорове и губят възможност да определят основната мисъл.

Хората престават да сравняват основната мисъл с други такива. Получава се, че четейки много книги все за едно и също, те не получават нова информация, а само затормозват аналитическите си възможности. И дори не се опитват да определят — наистина ли Бог иска от човека поклонение? Или може би Бог иска нещо съвсем друго?

Както виждаш, в продължение на две хиляди години стотици хиляди «духовни» книги фактически говорят за едно и също.

Появата на нова обоснована мисъл за Взаимоотношенията между Бога и човека означава появата на нова значима книга за първи път от две хилядолетия. Когато тя се появи, предишната отиде в раздела исторически.

— Вие говорите за появата на нова важна книга? Как се нарича тя?

— «Сътворение». В нея се съдържат нови мисли. И са обосновани. Главната мисъл в тази книга ясно и обосновано казва, какво Бог иска от човека, какво е на човека предназначението… Ти писа тази книга с думите на Анастасия и спомни си Владимир, какво Бог отговори на същностите вселенски: «Какво толкова пламенно желаеш», — питали всички, — а той в отговор, уверен в своята мечта: «Съвместно творение и радост за всички от неговото съзерцание.»

— Но къде са доказателствата, че тази фраза изразява желанията именно на Бога?

— Доказателствата са навсякъде. В самата тази фраза. В сърцето и душата човешка. В логиката на мислене. Сам прецени, ако се вземе за основа, че земята и човека са творения на Бога, то чувствата на Бога ще съответстват на чувствата на човека — родител на децата си. Всеки любящ родител би искал съвместно със своите деца да твори.

Втората част на фразата говори за това, какво творение точно Бог желае: «…и радост за всички от неговото съзерцание.» Кажи, какви творения биха могли да носят радост на абсолютно всички?

— На този въпрос е трудно да се отговори. Едни се радват на добра кола, други са равнодушни към машините. Едни обичат да ядат месо, други изобщо месо на вкусват. Дори битува поговорка сред народа: «Няма приятели по вкус и цвят.» Едва ли би се намерил предмет, който да се харесва абсолютно на всички.

— И въпреки това е възможно. Например въздухът, водата, цветята…

— Но това е вече сътворено, а става дума за творение съвместно.

— Да, въздухът, водата и растителността са сътворени. Но са различни. Човекът може да направи така, че въздухът е изпълнен с прах и смъртоносни газове, и пак човекът може да изпълни с ефири въздуха, и с аромати, с цветен прашец. Различна бива и водата. Може например да се пие вода миришеща на хлор, а може да се пие и живителна вода. Насред растително многообразие хаос от боклук може да се създаде, но може също да сътворят живи картини с необикновена красота, радващи очите и примамливи. В книгата «Сътворение» има фраза за това.

— Ако книгата «Сътворение», както вие казвате, е важна, то дали тя ще промени животът в обществото или някак ще му повлияе?

— Да, законът е такъв. Новата мисъл обезателно ще се въплъти в нов начин на живот на обществото.

— Но кога ще се стане? От издаването й минаха вече две години.

— По-точно казано не «вече», а само две. Но и за този относително кратък срок тя вече много неща сътвори, самият ти каза, че много хора вече се опитват нов начин на живот да изградят. Дори програми за държавното устройство вече се създават.

Да, казвах, тези проявления действително съществуват.

Виждаш ли? За осезаемо проявление на християнската идеология са били нужни триста години, а тук — само две. Мислите на Анастасия се материализират в реалния начин на живот на много народи, обединяват техните стремежи в един творчески порив на всеобщо сътворение.

Тя изля в пространството ново мислене, а това е събитие от вселенски мащаб. Следователно съответна оценка ще получи и книгата, в която тези мисли бяха огласени за пръв път.

— И значи аз ще бъда един от значимите писатели?

Ти няма да си един от… Ти ще си най-значимият Владимир. Внучката ми за любимия си не е замислила дори второстепенна роля.

— Не е съвсем така, в популярният вестник «Аргументи и факти» публикуваха рейтинга на книгата, в него «Родова книга» на второ място поставиха.

— Ще дойде време, когато мнозина от хората ще осъзнаят значимостта на книгите написани от теб. Тогава за тези книги първото място ще бъде малко. Само шест години са изминали, откакто първата си книжка ти написа, и не беше известен на никого, но днес ти си не просто известен. Чух, че са ти дали звание народен академик и са ти връчили диплом.

— Да, но това не е звание от традиционна академия, а на обществена.

— Именно на обществена. Цени това звание, то е по-висше от традиционното. Думата си е казал народът. Онези, които са осъзнали значимостта на казаното в твоите книги и са определили твоята значимост, те фактически са разбрали мислите на Анастасия, и са ги оценили. Това са могли да направят не прости хора, те ще успеят и да въплътят, да разберат и да материализират мислите. Така ще бъде. Само не се възгордявай, трябва без гордост срока си да издържиш.

— Ще се постарая. Още веднъж ще прочета от Анастасия казаното. Криминалета и всякаква белетристика, от само себе си е ясно, че няма да чета. В тях и в действителност няма кой знае какви мисли. Просто едно развлечение. Но един въпрос за мен неясен си остава. Да определиш дали една книга е значима първо трябва да я прочетеш. Но са написани книги в огромно количество, когато отидеш в библиотека, на лавиците й лежат десетки хиляди книги. На много от тях заглавията са претенциозни, чак до такива като «Разговори с Бога», «Откриване на истината», «Всички тайни на живота». А всъщност четеш, четеш, а никаква нова мисъл в тях няма. Измежду десетки хиляди, може и да има една значима, но да се натъкнеш на нея, вероятността е едно към десет хиляди. Какво да правя?

— Нали това ти казвам: преди да прочетеш, ти виж живота на планетата и избери си място където ти харесва ситуацията на живота на народа и чети техните книги, размишлявай.

— Ами ако нищо не ми хареса? У всички народи са сходни бедите. Различия, разбира се, има, но като цяло… Екологията например, по цялата земя се влошава…

— Ами ако нищо не ти хареса, тогава помисли как да създаваш живот благообразен, и когато реши сам книга ще напишеш.

Сам? Без да чета нищо?

— Какво сам себе си объркваш Владимир? Нали сам казваш, че не можеш да откриеш достойни книги. Зад силните заглавия — единствено слова без смисъл, без нова мисъл. И в същото време се съмняваш и смяташ, че е невъзможно да бъдеш умен, без да четеш абра-кадабра. А между другото ще ти кажа, че от раждането си всеки човек се опитва главната книга да чете. Нейният език се отличава от буквите печатни, ти си спомни: «Този език има аромат и цвят…»

— Разбрах.

— Ами нея чети и размишлявай.