Енергията на живота

Прекрасните празници на ведрусия

В някаква степен можем да съдим за ведическата култура и по съхранилите се до наши дни някои празници. Те и днес си остават най-любими и популярни сред народа, независимо от това, че в тях са останали само елементи от първоначалните действия. Кои са тези празници? Нова година, Масленица и Троица. Ще разгледам тук само най-известния пример. Най-големи изменения е претърпяло празнуването на Троица.

Този празник се провежда в началото на юни. Както знаете днес на Троица хората ходят на гробище, при гробовете на своите роднини.

Отивайки на гробището те оправят гробовете, поправят оградките. Мнозина носят алкохол, пийват край гроба, оставят по чашка и парче хляб и за починалия. Разговарят помежду си, спомняйки си живота на починалия. Мнозина смятат за нужно да поплачат над гробовете. Доказателство за това, че този чисто езически празник е претърпял сериозни изменения служи следното.

Във времената на ведизма, а впоследствие и в езичеството не е имало скръбни и тъжни празници. Всеки ден е давал на хората заряд от положителна енергия, предавал на младежта знанията на предците.

И денят на паметта във ведическите времена значително се отличавал от днешния.

Не имало походи към гробища, и оплакване на гроба на починалите.

Във ведическите времена изобщо не е имало гробища. Починалите са погребвали в родовите имения, без да отбелязват гроба с надгробни плочи или гробници. Правел се малък хълм, който с течение на времето за изравнявал със земята.

Ведрусите смятали, че най-добрия спомен за човека трябва да бъде направеното през живота му.

Познаването на природата, и силата на човешката мисъл довели ведрусите до заключението, че ако всички родственици мислено моделират смърт, то мисълта им няма да даде на душата на починалия да добие нова плът.

В денят на паметта на предците в най-старото имение сутрин се сбирали всички членове на семейството. В тяхно присъствие най-старшият, обикновено това бил дядо или прадядо, отивал при младото поколение, при децата. Започвал да общува с тях примерно по такъв начин:

— Когато твоят баща беше голям почти колкото тебе днес, — говорел дядото на внука шестгодишен, — той посади ето тази млада фиданка. Мина време и от нея порасна ето тази голяма ябълка, раждаща плод, — дядото водел внука си към дървото, докосвал го, и внукът милвал ябълката.

После дядото се приближавал и към други насаждения и разказвал кой ги е посадил. Всички членове на семейството можели да помагат на дядото със свои спомени, разказвали и весели истории или говорели за изпитаните от тях усещания.

В края членовете на рода се приближавали към най-главното — родовото дърво — кедър или дъб.

— А ето това дърво, — продължавал своя разказ старейшината на рода, — е посадил прадядото на моя прадядо.

После започвало съвместно обсъждане: защо била избрана точно тази порода, а не друга. Защо далечният прадядо е посадил дървото именно на това място, а не по надясно или наляво. Едни задавали въпроси, други отговаряли. Понякога започвал спор. И често се случвало, в разгара на спора внезапно някое от децата, без само да забелязва, да изрича странна фраза: «Но как не разбирате, аз посадих това дърво именно тук, защото…»

Възрастните членове на семейството веднага разбирали, ч малчуганът съдържа в себе си и душата, и чувствата и знанията на далечния прадядо. И се гордеели с това, че не се лута душата му в просторите вселенски. Не се е разпаднала на дребни частици, а продължава да живее в съвършенство, вече живот.

Езичеството, а още повече ведизмът, е трудно да се нарече религия. По-правилно би било да се каже «култура на начина на живот». Велика култура на една живяла на земята високо духовна цивилизация.

На тази цивилизация не й е било нужно да вярва в Бог.

Хората от тази цивилизация познавали Бога.

Хората от тази цивилизация общували с Бога, разбирали мислите на Създателя.

Хората от тази цивилизация знаели предназначението на всяка тревичка, мушица и планета.

Хората от тази цивилизация и днес спят в нашите души. Те със сигурност ще се събудят. Весели, жизнерадостни съзидатели на прекрасна планета, децата на Бога — ведрусите!

Това не са просто думи. Доказателства има колкото искате. Едно от тях е Япония.

Както е известно, в XVI век християните започнали доста усилено да проповядват своята религия в Япония. Обаче, след като наблюдавал резултатите от дейността на християнските мисионери, Тонугава Иеясу, японският управник по това време забранил християнството.

Япония и днес е страна, най-близка до езичеството, със своята национална религия «шинтоизъм».

«Шинтоизъм» в превод означава «път на боговете». Целта на човека според шинтоизма е хармонично да съществува с природата.

И какво? Нима начинът на живот на японците е ужасен и нецивилизован? Нали така се тълкува живота на човека от езическия период. Лъжа. Всичко е точно обратното.

Мнозина японци пишат стихове, трепетно се отнасят към природата. Именно от японската икебана се възхищава целия свят. А увлечението към това изящно изкуство е присъщо не само на професионалните художници-флористи в Япония. Икебана може да се види едва ли не във всяко японско жилище. Особено отношение имат японците и към своите деца. Възрастните полагат максимални усилия да осигурят пълна свобода на детето.

Ще кажете, поети, художници… Но нивото и на японските технологии превъзхожда даже най-развитите страни. С тях е трудно да се конкурират и в областта на електрониката и в областта на автомобилостроенето. А като говорим за съвременна езическа страна ние говорим само за елементи на езичество. Какъв ли тип човек би могло да има при пълна езическа култура?

Ясно е само едно, по ниво на знания и духовност, той значително би превъзхождал съвременния тип човек. Но някому е много необходимо да ни обърква, като ни внушава точно обратното.

Япония не е изключение, и не е единствения пример. От дълбините на хилядолетията до нас са достигнали имената на такива гениални поети, мислители и учени, като Архимед, Сократ, Демокрит, Хераклит, Платон, Аристител. Те са живели от двеста до шестстотин години преди Рождеството Христово. Къде са живели? В Гърция — също все още езическа страна в онези времена. Япония, Гърция, Рим, Египет и техните древни храмови постройки, антично изкуство, празници и традиции и днес свидетелстват за културното ниво на тези народи.

А какво могат да представят нашите историци за Русия от този период?

Нищо.

Как да се намерят зрими доказателства за това, че във ведическа Русия са живели художници, хора-поети, славни воини, които никога и никого не са нападали, но прекрасно са владеели оръжието.

Казах на Анастасия:

— Ако не се намерят зрими доказателства за културата на ведическа Русия, то никой няма да повярва в нея. Твоите разказа за нея ще бъдат оценени като легенди. Красиви, разбира се, но все пак легенди. В трудовете на историците, както сам се убедих е безсмислено да се търси. Оставаш само ти. Ще можеш ли да покажеш зрими доказателства. Анастасия?

— Да, ще мога. Тъй като доказателствата са огромно множество.

Тогава кажи, на кое място трябва да се направят разкопки?

— Защо пък разкопки? Доказателство за културата на ведрусите са много човешки жилища.

— Какви жилища? Какво имаш предвид?

— Обърни внимание Владимир на днешните къщи, които хората строят и ги сравни с онези, в селото построени, където ти сега живееш. Почти всички стари къщи в това село са с резба украсени. Ти си виждал и по-стари къщи, когато беше в града-музей Суздал.

— Да, и те всички имат още по-хубава резба. А и не само къщите, но и вратите и портичките също са произведения на изкуството.

— Значи, колкото по-назад отиваш в миналото на народа на своята страна, толкова по-красиво оформено виждаш жилището на човека.

И в музеите можеш да видиш украсени с красива резба чекрък, чаша за пиене, а и други домашни предмети, които са били в бита преди триста и петстотин години. Както сам виждаш Владимир, с отдалечаването в дълбините на вековете изкуството на майсторите все нараства.

В нито една страна в света, в продължение на много векове не се наблюдава такова масово творчество в народа. Забележи, Владимир, не на отделни художници изпълняващи поръчките на богати велможи, а на абсолютно целия народ. Сам съди, ако виждаш в музея обикновена хурка, то виждаш предмет не на царя, царицата или някой велможа. Ти виждаш предмет, който се е намирал във всеки дом. С любов са украсявали с дантелена дърворезба и всички къщи, включително оградата, рисували са всички съдове в дома, бродирани са дрехите. И са го правили не специални майстори-художници, те би трябвало да бъдат немислимо количество. Това е правело всяко ведруско семейство само.

С творчество се занимавал целия народ. Това говори, че целия народ е живял в благоденствие. За да може да отделя много време за творчество, му е нужно време. Не е истина това, което казват вашите историци, че в древността хората са се занимавали единствено с това, превили гръб да обработват своите земеделски участъци. Ако това беше истина нямаше да им остава време за творчество. А те са го имали. Що се отнася до владеенето на оръжието, то пак сам помисли, ако те с една брадва са можели да правят такива красиви жилища, то тогава навярно са я владеели както художника четката.

Знаеш ли какво развлечение-съревнование са измисляли през Масленица? Забивали в земята две високи греди на разстояние три метра една от друга. Двама мъже отивали при гредите. Във всяка ръка държали по една брадва. Завързвали очите на мъжете. И те работели с двете ръце едновременно, съревновавали се, кой по-бързо ще отсече гредата. Но това не е всичко, те трябвало така да я отсекат, че тя да падне точно върху редом стоящата и да я повали.