Гладиаторите на Есмералда

11

Летището бе приятно и добре устроено, светло и лъснато, в рязък контраст с това в Маями. Палми в бъчви, ниски тавани с флуоресцентни лампи, пастелни цветове. Стенописи по стените, напомнящи нещо карибско. Митницата и имиграционната служба бяха бързи, но прецизни. Като че ли не обръщаха много внимание на това кой влиза. Костюмът на Харолд, мръсен и с петна от пот, не заслужи дори един поглед от страна на чистичкия униформен полицай, който му махна да мине заедно с другите пътници. И ето го просто така на Есмералда, средището на Ловния свят.

Харолд си проправи път през претъпканото летище към пиацата на такситата и автобусите отвън. Около стотина души чакаха превоз там. Харолд вдигна раницата си на рамо и се отдалечи от групата с надеждата някой да го вземе до града, но готов да стигне пеш, ако се наложи. Беше заобиколил наполовина сградата, когато ниска, бяла, отворена спортна кола спря до него.

Шофьорът каза:

— Ако отивате в Есмералда, вървите в грешна посока.

— По дяволите — изруга Харолд. — Ще ме качите ли?

Шофьорът бутна вратата да се отвори. Беше висок загорял мъж, почти толкова висок, колкото Харолд, но много по-привлекателен. Имаше класическо италианско лице: маслинен цвят на кожата, разтапящи черни очи и черна четина по брадичката. Облечен бе в кашмирено палто от камилски косъм в спортен стил и бледосин вълнен шал.

— За Лова ли дойдохте? — попита той.

— Не съм далеч от тази мисъл? — отговори Харолд.

— Позволете ми да се представя. Казвам се Майк Олбъни и съм първокласен Търсач.

— Търсач? Какво е това?

— Мислех, че всеки го знае — учуди се Олбъни. — Можем да бъдем наречени предният пост на Ловеца. Осигуряваме всичко, от което има нужда: коли, оръжие, амуниции и най-вече информация. Организираме му Убийството или откриваме кой го преследва, когато му дойде ред да бъде Жертва.

— А какво получавате в замяна? — поинтересува се Харолд.

— Това му струва само една четвърт от аванса за Лова плюс разходите. Повярвай ми, струва си. Какво би правил иначе, ще си купи телефонен указател и карта на пътищата и ще се мъчи сам да търси? Кой ще разположи охраната му, кой ще разкрие защитата на врага му? Това е моя работа и си ме бива. Така че, ако решите да Ловувате, бих ви препоръчал услугите си. Мога да бъда нает за час, ден или за цялото времетраене на Лова.

— Благодаря, че ми разказахте — каза Харолд. — Ще гледам да не забравя.

— А може би имате желание да разгледате нашите прочути забележителности. Аз също организирам панорамни обиколки и запознаване с нощния живот.

— Имам ли вид на човек, готов за нощен клуб? — попита го Харолд.

Олбъни беше забелязал евтиния, тежък, вмирисан шевиотен костюм и груби работни ботуши на Харолд със запечена по тях червена джорджийска кал.

— Мислех, че може да си някакъв ексцентрик. Понякога те са много богати.

— Ако бях богат ексцентрик — каза Харолд, — щях да се обличам точно като тебе.

— Кой знае, може пък да забогатееш. От Ловуването се изкарват добри пари. Къде да те оставя?

— Не зная — отвърна Харолд. Мислеше да отиде направо при Нора, но сега се отказа. На лицето му бяха пораснали поне едноседмични бакенбарди, а тялото му беше почти толкова мръсно, колкото и дрехите.

— Къде да намеря евтин хотел?

— „Естрела дел Сур“, точно в центъра на града. Струва малко повече, отколкото някои от хотелите по Южния док, но тук поне няма да ти ограбят стаята. Най-малкото не докато си буден.

— Благодаря, полезно е да се знае — каза Харолд.

Пътят беше с четири ленти и пресичаше едно равно поле. Покрай него имаше магазини за сувенири и фабрики с плоски покриви. Големи табели рекламираха хотели, ресторанти, масло против слънчево изгаряне, цигари. Тук-таме палмови дървета напомняха на човек, че е в Карибския басейн. Толкова много изложено на показ благоденствие Харолд бе виждал само по телевизионните програми, които показваха каква е била Америка някога, преди нещата да се обърнат и преди майката природа да е завинтила кранчето. Скоро навлязоха в самия град Есмералда. Харолд бе удивен от чистотата на улиците и липсата на просяци.

— Хората имат доста заможен вид тук — отбеляза той.

— Туристи идват през цялата година. Есмералда е много популярна сред европейците, а напоследък започнаха да идват дори азиатци. Това поддържа жизнеността на икономиката.

— Толкова много ли хора идват да Ловуват?

— О, повечето казват, че са дошли само да гледат. — Олбъни се усмихна злобничко. — Те нямат намерение да убиват никого. О, не, те само искали да посетят този странен остров, където мъжете носят оръжие, дуелират се и Ловуват. Щели да наблюдават на спокойствие зад бронираните витрини на нашите кафенета и ресторанти. Така казват. Но интересно колко много от тях в края на краищата се присъединяват към Лова. Нещо има във въздуха, предполагам. И за нас е добре — всичките тези хора, които идват тук, за да се убиват едни други. Островът щеше да обезлюдее за една година, ако редиците на Ловците не се попълваха редовно от външния свят. Раждаемостта ни не е кой знае каква. Хората не идват тук, за да създават семейства.

Олбъни спря до тротоара пред една четириетажна сграда, която бе виждала и по-добри времена. Избеляла табела на стената известяваше, че това е „Естрела дел Сур“.

— Приятно прекарване — пожела му Олбъни. — И ако решиш да Ловуваш, всеки ще ти каже къде да ме намериш. Аз съм най-добрият и вземам евтино.