Гладиаторите на Есмералда

28

На вратата се позвъни. Тереза отиде да отвори.

— Търси те един човек — повика тя Олбъни.

— Кой е?

— Казва, че името му е Харолд.

Олбъни се бе излегнал на шезлонга и си прекарваше следобеда във фантазиране и четене на „Хумористична енциклопедия на света“. Обичаше да съчетава полезното с приятното. Сега той скочи на крака, пристегна бледокафявия копринен халат на водни фигури към тялото си, изправи рамене, приготви си усмивката и отиде на вратата.

— Харолд! Колко се радвам, че те виждам. Веднага влизай!

Той кимна към Тереза, което означаваше „отивай да донесеш виното и кифличките с мак“, и заведе Харолд на остъклената веранда.

— Добре ли прекарваш тук?

— Не мога да се оплача засега — отговори Харолд с приятния си бавен глас.

— Да се надяваме, че ще продължи така — каза Олбъни и суеверно кръстоса пръсти. — Хайде, сядай на удобния стол. Наистина голям късмет имаш, че си тук по това време на годината. През сезона на Сатурналията винаги е много весело. Никой не би могъл да намери по-добро място, за да умре, от Ловния свят по време на Сатурналията. Не че намеквам, че ти смяташ да умираш, просто имам предвид, ако наистина се случи да умреш. Получи ли вече известието за Лова?

Харолд кимна и извади листчето от джоба си. Олбъни го прочете. Красивото му лице леко помрачня.

— Лувейн? Ще се биеш срещу Лувейн Доубри? Колко странно!

— Кое му е странното?

— Просто е необичайно за човек, който е тук от няколко дни, компютърът да му избере за първия Лов един от малкото хора, които познава.

— И Джасинт мисли така — каза Харолд. — Но какво пък, това е факт. Той се е записал да убие или да го убият като мен. Няма да позволя това, че не го харесвам, да ми попречи да го убия. Честно казано, иска ми се да го направя и да приключа с тая работа колкото може по-скоро. Затова съм дошъл при теб, Майк. Искам да ми станеш Търсач.

Тереза се върна с виното и маковите кифлички. Олбъни й каза:

— Харолд иска да му бъда Търсач.

— Че би ли могъл да намери по-добър от тебе! — прояви лоялност Тереза.

— Така е, макар че аз го казвам — потвърди Олбъни. — Ще се бие с Лувейн — уведоми той Тереза.

— Чувала съм за него — каза тя. — Непохватен убиец, нали така?

— Много непохватен — отговори Олбъни. — Последният му Лов завърши със случайната смърт на Жертвата му от счупен врат. По-непохватно от това, здраве му кажи.

— Аз съм новак в тая работа — намеси се Харолд. — Но едно нещо мога да ви кажа: не съм непохватен.

— Въпросът е — каза Олбъни — дали имаш късмет! Лувейн е непохватен, но късметлия. Засега това се оказа желязна комбинация.

Харолд сви рамене.

— Мисля, че и аз съм късметлия.

— Ще видим — каза Олбъни. Той хвърли поглед към Тереза. Тя дискретно напусна стаята. Двамата мъже отпиха от виното и си взеха от кифличките с мак.

После Олбъни продължи:

— Програмата ми е доста натоварена, като се има предвид, че наближава Сатурналията и т.н. Но да, мисля, че мога да те вместя.

— Радвам се да го чуя — каза Харолд. — Струва ми се, че ти и аз ще бъдем добра комбина.

— Само да знаеш колко много се надявам да е така — отвърна Олбъни. — Добре, да караме подред. Първо, въпросът с хонорара ми.

— Това е единственият проблем — каза Харолд.

— Как така проблем? Току-що си получил премията си, нали?

— Да, но вече я похарчих — обясни Харолд — и няма да получа повече пари, докато не си свърша Убийството.

— Проклятие — изруга Олбъни. — Така не се върши работа, макар че е абсолютно типично.

— Ще получиш цялата сума плюс хубава премия отгоре, веднага щом приключа с Лувейн.

— Много почтено от твоя страна — каза Олбъни, — само че имаш предвид „ако“, а не „когато“.

— Струва ми се, че с Търсач като теб работата ми е почти в кърпа вързана.

Олбъни разбираше кога го ласкаят. Обичаше да го ласкаят. Това, което не обичаше, бе да работи без предварително заплащане. Но се нуждаеше от работа. Ако Харолд извършеше добро Убийство, доста щеше да му помогне да се справи със затрудненията си.

— Добре съгласи се той, — тъй като не ми оставяш избор, приемам.

— Надявах се, че ще приемеш — каза Харолд.

Олбъни му стисна ръката, а после извика Тереза.

— Отнеси виното — нареди той. — Дай му чаша вода. Минаваш на строг тренировъчен режим. Ще ти изберем оръжие и отиваме на стрелбището.

— Не може ли просто да изляза навън, да намеря Лувейн и да приключа с тая работа?

— Скоро ще можеш — каза Олбъни. — Но настроението ти ми харесва.