Гладиаторите на Есмералда

50

Долу, в сектора за артисти под арената, в самостоятелна съблекалня със звезда на вратата, Олбъни разтриваше гърба на Харолд и му даваше някои последни съвети.

— Не знам под каква форма ще се проведе този дуел. Всяка година измислят нещо ново. Старейшините от Ловната академия вземат решението в последната минута. Така че помни какво ти каза Чанг. Очаквай неочакваното. Добре ли се чувстваш?

— Знаеш ли — каза Харолд, — наистина е забавно. Ловуването имам предвид. Жалко, че някой трябва да бъде убит. Предполагам, че иначе не би се получило както трябва, но все пак е жалко.

— Продължавай с мисли в този дух и ще си съкратиш следобеда — предупреди го Олбъни.

— Нямам намерение да го оставя да ме убие — каза Харолд.

В друга самостоятелна съблекалня в друга част на сектора за артисти също със звезда на вратата седеше Лувейн заедно с Търсача си Сузър. В съблекалнята имаше още един мъж — Джордж Сакс, специалния треньор, когото Лувейн бе наел за събитието.

Сакс беше дебел и глупав, имаше просташки обноски и тялото му миришеше неприятно. Но над всичките тези дефекти превес вземаше едно достойнство. Зетят на Сакс Хостилиус Вайра беше Главен оръжейник на Ловните игри. Това означаваше, че Вайра щеше да бъде един от първите, които ще научат какви оръжия и специална екипировка ще са нужни за тазгодишното Голямо разплащане. А тъй като Вайра обичаше семейството си и му беше жал за сестра му Петрила, Сакс можеше да измъкне информация от зет си какъв вид битка е била избрана.

— Но къде е информацията? — попита Лувейн и „н“-то неприятно завибрира в носа му.

— Не знам защо се бави — отвърна Сакс. — Вайра никога не се е бавил толкова. Трябваше да ми се обади още преди половин час.

— По-добре да го стори скоро — каза Лувейн. — Иначе всичките тези боклуци ще се окажат безполезни. — Той посочи двете платнени торби, които довлякоха заедно със Сузър в арената покрай подкупени пазачи. — Скоро ще трябва да тръгвам. Тия дребни хитринки ще бъдат излишни, ако не знам с какво ще трябва да се преборя.

— Всичко ще бъде наред, шефе — каза Сакс, а дебелите му устни мърдаха по такъв противен начин, че сякаш омърсяваха произнесените от него думи и ги правеха негодни отново да бъдат употребени.

В този момент телефонът иззвъня.