Гладиаторите на Есмералда

9

Няколко часа по-късно, след като се бе сбогувал с Професора, Харолд пристигна на крайбрежната магистрала и отново тръгна на автостоп. Два дни по-късно той навлезе в щата Флорида. Мина доста бързо през Флорида, като се има предвид състоянието на пътищата. Шофьорите на камиони му спираха, тъй като беше доста едър и можеше да им помогне, ако има нещо за товарене и разтоварване по пътя, а пък нямаше вид на нехранимайко. Първото им впечатление бе, че Харолд изглежда свестен. За последен път спря камион близо до изоставената база Кейп Канаверал. Шофьорът бе натоварил железни и дървени отпадъци и се надяваше да ги продаде или замени с храна. С него измина останалата част от пътя до Маями.

Маями изглеждаше още по-зле, отколкото Харолд очакваше. Високите здания по булеварда „Флаглер“ представляваха осаждени бетонни клетки, опожарени, изтърбушени и оголени. Хората по улиците бяха потайни, мургави и облечени в парцали. Т-вирусът е бил наистина особено страшен тук. По улиците имаше трупове. Дори палмите бяха провиснали и изглеждаха уморени и готови да се предадат. Беше много потискащо да се види, че и на север бе толкова зле, колкото и на юг. Но нямаше как. Той отиваше в Есмералда, където бе Ловният свят и човек можеше да спечели пари.

Есмералда бе на неколкостотин мили навътре в Карибско море, в югоизточния край на Бахамските острови, близо до Куба и Хаити. Харолд разпита тук-там и бе изпратен при доковете Динър Ки. Той се надяваше да стигне дотам с работа, от остров на остров. Но членовете на тъмнокожия екипаж на риболовната лодка не говореха английски и само поклатиха глави, когато се опита да ги заговори на разваления си испански. След три подобни дни и спане на плажа с револвер в ръка за всеки случай той реши да похарчи част от парите, които пестеше, откак напусна Кийн Вали, и взе самолета „Летящата кола за превоз на добитък“ до Есмералда.