Гладиаторите на Есмералда

48

На долните трибуни, в един от скъпите сенчести сектори, в ложа, оградена с перде, седяха Майкъланджело Олбъни със съпругата си Тереза и Нора Олбрайт. Олбъни беше облечен с леко спортно сако от сурова коприна в тъмнокафяв цвят. На главата си имаше сламена шапка с карирана панделка в бяло и черно, носена по традиция от Търсачите. Нора беше в бяла памучна рокля и с малка червена шапка на главата си. Под шапката беше натикан черен воал. Щеше да го спусне, ако Харолд загуби.

На Нора й беше трудно да съчетае представата си за онзи Харолд, когото познаваше в Кийн Вали, щата Ню Йорк, с този тук от Ловния свят днес — момче от родния й град, което се кани да вземе участие в най-престижното събитие на Ловния свят. И все пак това е същият стар Харолд, непохватен и самоуверен и много късметлия.

— Притесняваш ли се? — попита я Тереза.

Нора кимна.

— Толкова много искам да победи. Но се страхувам за него. Майк, мислиш ли, че има шанс да успее?

— Доста добър при това — отговори Олбъни. — Идеята ти да се обадиш на Гордън Филакис и да му разкажеш за предателството на Лувейн с Картата беше превъзходна. Благодарение на нея получихме Голямото разплащане, събитието, най-важната битка за годината. Сега, когато Харолд има психологическата нагласа, нищо няма да може да го спре. Опитай се да се отпуснеш и да се насладиш на игрите.

— Ще се опитам — каза Нора. Тя докосна очите си с миниатюрна кърпичка. — Но не знам дали ще мога.

— Клоуните самоубийци пристигат — съобщи Олбъни. — Нали харесваш Клоуните самоубийци?

Лицето на Нора се разведри.

— Да, те винаги са забавни.

— Отпусни се и си достави удоволствие. Сега трябва да отида долу и да подготвя Харолд за състезанието. Не се притеснявай за него, скъпа. Той има късмет, а това винаги струва много повече от умението.