Гладиаторите на Есмералда

31

Нора седеше на прозореца в апартамента си с подвити крака и гледаше навън. Тя изглеждаше много красива на фона на светлината, която очертаваше правилните й черти и хвърляше отблясъци по твърдата й руса коса.

— Харолд — обади се тя след известно време, — как се казваше онази комуна?

— Каква комуна?

— Оная, за която ми разказа. В която отивало Хлапето от Катскил.

— А, Ла Хиспанинад, мисля, че така я наричаше. Към езерото Окичоби, там казваше, че била.

— Хубаво място ли ти се стори?

— Съвсем прилично, така както я описваше. Защо?

— Мислиш ли, че някога би могъл да живееш в нещо такова?

Харолд се засмя.

— Комуна е просто засукана дума за ферма. А такива съм виждал предостатъчно.

— Но тази ще бъде различна. Тя ще е място, където хората работят заедно и си поделят всичко.

— И пеят песни на испански? По дяволите, Нора, откъдето и да я погледнеш, все си е селскостопанска работа.

— А ти си приключил със земеделието, така ли?

— Засега тук ми е съвсем добре. С градския живот лесно се свиква. Ти да не се каниш да ходиш в някоя испанска комуна във Флорида, а, Нора?

Тя поклати глава и слезе от прозореца.

— Престо се поразмечтах. Харесва ми в Есмералда. Особено сега, когато и ти дойде.

— Много мило от твоя страна — каза Харолд.