Гладиаторите на Есмералда

12

Есмералда е дълъг нисък остров близо до Голямата Инагуа в югозападния край на Бахамските острови, на няколко хвърлея от Хаити. През 2021 банкрутиралото бахамско правителство продаде острова, суверенитета му и т.н. на една групировка от чуждестранни инвеститори с център Берн, Швейцария. Генерал Лазаро Руфо, чието правителство, дошло наскоро на власт чрез преврат, отчаяно се нуждаеше от твърда валута, това му се видя разумен ход. Какво значение имаше един остров, особено толкова гол, колкото Есмералда, когато имаш още 700, за които да се притесняваш? Цената беше добра, а островът нямаше никаква стойност.

Но стойността му не беше никак малка според корпорацията „Ловен свят“, международен консорциум от богати хора, предани на здравословните принципи на печалбата и бързия оборот. Убийството беше идеален продукт, по-добър дори от наркотиците, тъй като потребителите сами доставяха всичко — живота си, оръжието си и смъртта си. Убийството, извършено по един благопристоен и бизнесменски начин и само при доброволно участие, беше дори социално приемливо. И очевидно потенциалът му като спорт за тези, които са опитали всичко друго, съвсем не бе малък.

Макар че много правителства бяха изразили интерес и готовност да приемат Ловния свят на своя територия, колективният ум на корпорация „Ловен свят“ реши да го разположи в страна, която притежават. Щяха да си спестят проблемите с правителствата чрез простото средство самите те да станат правителство. А като още по-силен стимул за инвеститорите щяха да събират данъци, вместо да ги плащат.

От самото си начало проектът „Ловен свят“ бе замислен с много въображение и добре финансиран. Бедняшката малка столица на острова Моргантаун бе изцяло съборена. Очертан бе цялостен архитектурен план на един съвършено нов град, който бе изпълнен за рекордно кратък срок. Новият град Есмералда не приличаше на обичайния зайчарник от стъкло и стомана, който светът бе възприел в резултат на дългата си битка за освобождаване от всеки намек за добър вкус. Планът за града Есмералда бе откровено средновековен и в него не бе предвидено място дори за търговски център. Около половината сгради бяха изградени от светлата скала, добивана от варовиковите залежи на острова. Основните постройки на острова, като например Ловната академия и Колизея, бяха построени от вносен варовик и италиански мрамор. Още отначало Есмералда заприлича на изящен стар колониален град с нещо европейско в облика си, един ренесансов град, изникнал като привидение от ниската коралова повърхност на Есмералда.

Безметежният тропически остров с красиво изваяния си и старинен на вид град бе сам по себе си примамка за туристите дори без допълнителния стимул на узаконеното убийство. Човек можеше да дойде в Есмералда и да се наслаждава на магията на миналото, но с всичките удобства на обичащото да се забавлява настояще.

Ловният свят не само предлагаше забавления и премеждия на фона на изключително красива природа, но бе и място за научен размисъл. Музеите с асирийски и скитски антики, закупени на едро от банкрутирала Англия и докарани в Есмералда, за да придадат малко стил на операцията, бяха известни по целия свят. Добре обезпеченият със средства Океанографски институт се конкурираше с този на Монако. А тук бяха и прочутите курорти, Рокфелеровият „Хилтън“, хотелите „Холидей Форд“, „Дорада дел Сур“, „Кастило“, „Кантинфлас“, игрищата за голф и тенис, несравнимият подводен риболов, ястия от пет континента.

А ако на човек случайно не му се намираха достатъчно пари за луксозна почивка в електронната банкова сметка, Ловният свят имаше целогодишно карнавално селище на намалени цени, което се намираше на Брега на Деланси, в южния край на острова. Оттам всяка година започваше прославената Сатурналия, неповторимият есмералдски вариант на Карнавала или Марди Гра.

Последната съставка от сместа беше Ловът, тази особена институция, в която хората рискуваха живота си в противоборство с другия при минимум правила. Ловът беше вид контролирано беззаконие, пиршество на тъмните емоции. Нещата, които законно можеше да извършиш в Ловния свят, бяха точно тези, от които светът се бе опитвал да се отърве, откак се помни. Безуспешно.

Макар че на много други места се живееше доста зле, Ловният свят я караше много добре. Отвсякъде се стичаха хора, за да наблюдават упадъка на нравите му и чудото на положителния му разплащателен баланс. Убийството винаги е било добър бизнес. Ловният свят търгуваше също и с наркотици и секс, затваряйки по този начин кръга на инвестициите си в нещата, които са мили на хората.

Останалият свят в по-голямата си част изпитваше недоверие към промяната и се дърпаше настрани от нея. Модата почти бе изчезнала. В изкуствата цареше по-скоро интерпретаторският, отколкото новаторският дух. Във външния вид и поведението на хората се проявяваха тенденции към уеднаквяване. Настъпило бе времето на конформизма. Науките бяха в упадък. Медицината се бе променила от времето на фаустовските й дни през двадесетия век. Лекарите вече не се опитваха да поддържат отделния човешки живот до безкрай. Целта сега бе да се помогне за оцеляването на колкото може по-голяма част от намаляващото, нападнато от болести население.

В теоретичната физика не бе се появявала значима космическа теория в продължение на стотици години, а в последните трийсет не бе открита нито една нова елементарна частица. Науката бе в застой поради липса на средства, а светът като цяло нямаше нищо против. Хората считаха, че е добре науката да позабави темпото си за известно време. Всички знаеха, че тя с опасно нещо. Именно науката в края на краищата бе извадила атомната бомба и всички други неприятности от кутията на Пандора на умните мозъци. Може би бе дошло време да се наложи мораториум над бляскавите идеи, време да бъдат спрени опитите да се подобрят нещата или дори да се научават нови неща. Време бе да си държат главите наведени.

Настоящият пасивен период в световните дела настъпи в резултат на ядрената война между Бразилия и ЮАР през 2019. Кой можеше да предвиди, че един спор за правата за риболов в Южния Атлантически океан ще доведе до война, в която пряко или непряко ще бъдат убити около 12 милиона души на два континента и която почти ще въвлече целия свят в самоунищожение? Сегашната ера на застой датираше от преустановяването на бойните действия между Южноамериканската федерация, ефектната, но краткотрайна рожба на мисълта на идеолога Карлос Естебан де Сенц, и Голямата южноафриканска република на чернокожия управник Чарлз Грац.

Рибената война, както тя бе наречена, приключи на 2 юни 2021 с внезапната и засега необяснима смърт на Сенц. Смъртта на диктатора, часове след края на втората размяна на ядрени удари между двете нации, предизвика объркване в съвета, управляващ Южна Америка. Отдавна планираната експедиция по басейна на Замбези трябваше да бъде отложена в очакване появата на нов ръководител на страната. Това предостави на южноафриканците великолепни възможности.

Но се случи неочакваното. Въпреки временното излизане на противниковите сили извън строя и възможността да затвърди предимството си Чарлз Грац, ръководител на ЮАР, изуми всички. Вместо да се възползва от ситуацията, той едностранно прекрати бойните действия и се отказа от всякакви претенции към спорните права за риболов.

Цитирано бе неговото изказване: „Да се опитваме да търсим предимство в подобна ситуация би било лудост. Защо да унищожаваме света заради една паница с риба? Ако никоя от страните не е готова да отстъпи от ръба, освен ако не е безспорно победена, войната ще бъде безкрайна и вечна. От името на моите избиратели зулуси и на нашите бели, черни, цветнокожи и азиатски малцинства заявявам, че след като толкова държат на нея, ние ще оставим на южноамериканците рибата.“

Южноамериканците под ръководството на новоизбрания генерал Реторио Торес обявиха, че спорът за рибата е бил по-скоро въпрос на принципи, а не на риба, а гордостта е принцип, по-висш от самия принцип. За да не отстъпи по благоразумие на южноафриканеца, той предложи да оставят ООН да реши спора.

Кризата приключи толкова бързо и неочаквано, че светът бе изненадан в странното положение да няма друга непосредствена криза, за която да поведе война. И никоя страна не бе така бърза, че да запълни кризисната пролука, както по-късно я нарекоха. Противно на очакванията настъпи мир.

Хората се бяха уморили от продължителното напрежение да живеят на ръба на унищожението. Трудно решимите въпроси на националността, расата, религията, политиката, социалната теория и политическата власт изглеждаха маловажни пред лицето на новата всеобща повеля „Не клати лодката!“.

Озовал се, макар и случайно, в безпрецедентно от раждането на цивилизацията състояние на мир, светът като цяло реши, че моментът е подходящ да бъде оставено всичко така, както е, да се прекрати натискът по скъпите стари национални интереси и да се даде възможност на част от радиоактивните отпадъци, разположени от нетърпеливия двадесети век, да се освободят от част от изтичащия си полуживот, без да бъдат добавяни нови.

Време бе да се даде почивка на атмосферата, шанс на планетата и на хората да си поемат въздух.

Време бе да се държи здраво, много-много да не се шава, просто да си стоиш на мястото.

Оттук възникна и периодът, наричан с различни имена: Примирието на умората, Времето на големия застой и Началото на новото средновековие.

Появи се една странна статистика: по всичко изглеждаше, че мъже в най-хубавата си възраст, млади хора, които вече не падаха убити в разцвета на младостта си в една или друга безсмислена война, търсеха други начини да бъдат убити.

Като че ли част от населението изпитваше потребност да се избива периодично ако не по една причина, то по друга или пък съвсем безпричинно.

Това бе безразсъдно, но неизбежно. Иначе как да си обясним огромното благосъстояние на място като Ловния свят?