Господарят на рая

15.

Те се изправиха един срещу друг и Габриела видя изненадата му, когато забеляза италианската й позиция — същата като неговата.

— Много добре — промърмори той, оставяйки я да нанесе първия удар. Докато танцуваха по пясъка, тя се опита да не го гледа, а да фокусира вниманието си върху стоманата. Беше, меко казано, трудно. Никога преди не беше приличал толкова много на лъв, с прилепналите към мускулестите бедра светли бричове, със златистокафявата си кожа, блестяща от пот, и падащата на вълни коса. Тялото му излъчваше стаена мощ, подобно па лъв, лениво помахващ с опашка, преди да се хвърли внезапно към плячката си. Погледът й спря на гърдите му. Така не беше много по-добре. Спомняше си твърде добре усещането за допира им, твърди и силни, спомни си колко бързо се втвърдяваха зърната му под езика й. Гледаше как мускулите на ръката му се свиват и разпускат, докато той размахваше тежката шпага с лекота, която не оставяше съмнение за опитността му.

Трябваше да се съсредоточи. Трябваше да мисли за начинанието си. Да мисли за Кълън. Да събере в себе си целия си гняв към Родриго, който беше отвлякъл брат й и я беше поставил в това унизително положение. Това, за което не трябваше да мисли, беше колко красив изглеждаше той с блестящата си златна коса. С котешките си очи, святкащи предизвикателно срещу й. С усмивката, откриваща невероятно бели зъби на фона на красивото му, бронзово от слънцето лице.

Тя нанесе първия удар, но той се плъзна встрани тъй бързо, че тя едва видя движението му. Босите му крака го правеха пъргав като пантера и той се носеше по горещия пясък като тласкан от магически сили. Габриела го нападаше от всички страни, но той й убягваше като някой призрак, като мъгла пред острието й, в един момент там, в друг — на съвсем различно място. Но тя познаваше движенията му. Затова започна да мисли какво би направил той и да пробва дали е права. Беше права, и то неизменно. Ако нанасяше удари просто така, той се изплъзваше встрани, за да излезе извън обсега на шпагата й. Тя го остави да й убегне още няколко пъти, разнообразявайки атаките си, така че той да не може да предвиди следващото й движение. До този момент не я беше докоснал с оръжието си.

Изведнъж, както той отскачаше вдясно, тя финтира и шпагата й разсече бедрото му. Тесните бричове бяха разкъсани, бликна кръв и тя видя силния, окосмен крак. Е, сега поне му стана ясно, че не се шегува. Той хвърли към раната си отегчения поглед, с който би дарил нахална муха, и попита с измамно учтив тон:

— Защо не ми казахте, че искате да играем по грубия начин?

След това се стрелна към нея и я нападна за пръв път. Силата на ударите бързо измори ръката й до такава степен, че тя почти изпусна шпагата. Беше трудно да се повярва каква мощ се криеше в ръката му. Нито един от противниците й до този момент, без значение колко силен и ловък е бил, не можеше да се сравни със стремителния напор на Родриго. Той се хвърляше в атака отново и отново. Тя финтираше и парираше, но много скоро се изтощи напълно. Раната на крака му явно никак не го притесняваше. Той я нападаше с грацията, гъвкавостта и силата на царя на зверовете, играещ си с плячката си.

Само веднъж досега тя беше виждала такава брутална и все пак изящна игра със шпагата — когато бе наблюдавала своя несъщ брат, Хейстингс, да се фехтова с треньора си. И въпреки това чувстваше инстинктивно, че Родриго използва само част от възможностите си. И докато тя малко по малко губеше сили, той просто се разгряваше.

Защитавайки се, Габриела отстъпваше назад, докато усети с гърба си масата. Опря ръка в дървото и се изхвърли нагоре, така че стъпи на ръба. Но ботушите й пречеха, Когато той атакува, тя почти се преметна презглава. Родриго използва момента. Ръката, която сграбчи рамото й, разля по тялото й горещи и студени вълни. Сякаш той бе изпълнен със светлина, която преливаше в нея. С едно-единствено дръпване той я отхвърли на пясъка. Ботушите я препънаха и тя се стовари на брега. Той беше толкова нагорещен, че опари до болка ръцете й. Погледна нагоре и видя как пиратът се приближава с недвусмислени намерения. Но погледът й спря на разкъсаните бричове, опънати на бедрата му. Забеляза къдравите златисти косъмчета по кожата му, които бяха изцапани с кръв. И бронзовия му крак, който подчертаваше голите му гърди. Ако беше ударила малко по-нагоре, щеше да го е осакатила за цял живот.

— От помощ ли се нуждаем, menino? — попита той с подигравателна усмивка. Тя едва дишаше, изтощена почти до крайност. Ръката я болеше от сякаш нарастващата тежест на оръжието й. Но гордостта й я изправи на крака. Тя го предизвика с бърз напад, но той отстъпи встрани с лекота и тя се заби в масата. Дойде й наум, че ако тя можеше да предугажда движенията му, може би и той е способен на същото. Доказателство за това беше начинът, по който отбиваше и парираше острието й, като в един миг отхвърли шапката от главата й. Тя проследи с поглед как шапката хвръкна към водата като перце, чудейки се дали наистина е усетила как перуката й се изхлузва, или това е било просто плод на въображението й.

— Сигурно завираш в тая висша мода — забеляза той. Въпреки промените, които бе въвела, все пак беше забелязал качеството на дрехите на Хейстингс. Нищо ли не убягваше от вниманието му?

Скоро щеше да научи.

— Ама това никак не е честно — каза той меко. — Аз се бия гол от кръста нагоре, а пък ти си защитен от дрехите си. Ако последваш примера ми, може да ти дам аванса, от който се нуждаеш.

С бързина, която не й остави време да се защити, той разкъса ризата й с върха на шпагата си така, че тя се разтвори и разкри ивицата плат, която привързваше гърдите й.

Изведнъж Габриела разбра, че той е знаел през цялото време. Но кога се беше досетил?

Той атакува и тя започна да се защитава отчаяно, стараейки се да държи острието му далеч от превръзката. Но той отново я заблуди и с бързо движение разцепи плата на две. Маневрата му беше фантастична, защото разкъса превръзката, без да остави и драскотина по кожата й. Тя усети как гърдите й се оголват под свличащата се ивица плат.

— Дявол такъв! — ахна тя и той се разсмя от все сърце. Тя се хвърли, разярена, към него, но ботушите я спънаха и, виждайки възможността, която това му предостави, той смъкна с бързо движение на острието превръзката на окото й. Върхът на шпагата мина на косъм покрай него. Докато Габриела се съвземе, Родриго завъртя оръжието си и с широк жест отхвърли нейното на другата страна на плажа. Вбесена, тя скочи и дръпна перуката от главата си. Косата й рукна по раменете и тя застана пред него като дивачка, с разбъркани коси, задъхана. Той се засмя и, отхвърляйки встрани шпагата си, отиде до нея, за да загърне изпокъсаната й риза и да закрие голите й гърди.

— Ах, Габе, знаех си, че ако отведа брат ти, ще дойдеш при мен. Но не съм очаквал такъв възхитителен маскарад.

Той я вдигна с лекота в ръцете си, притисна гърдите й към влажните си устни и леко ги засмука, като я смая с това така, че пръстите на краката й се сгърчиха в смехотворно широките ботуши. Тя чу страстен стон и с шок осъзна, че той идва от собствената й уста. Но нямаше да се предаде. Той я беше изоставил веднъж. Той беше мъж без сърце, мъж, който се беше отдал единствено на делото си. Но и тя си имаше дело. И нямаше намерение да му позволи да я отклони от изпълнението му. Тя сграбчи раменете му и го откъсна от себе си. Застана пред него с треперещо от страст тяло, задъхана и мигаща на парцали, и го загледа изотдолу, отмятайки коса назад.

— Много добре. Ако това, което искаш, е да ме изложиш пред хората си, позволи ми да ти помогна. Ще си сваля ризата, също като теб.

Тя вдигна ръце, за да изпълни казаното, ала той се хвърли към нея с мигновено движение, сграбчи отворената риза и я загърна толкова рязко, че платът се скъса на едно място. Габриела се взря отбранително в лицето му със сияещи от триумфа очи.

— Да донеса ли иглите? — изсъска той. — Ще ми се да видя знака си на кожата ти.

— Предпочитам да умра! — Тя се опита да се изтръгне от ръцете му, но не можа. — Дойдох да прибера брат си, когото ти отвлече.

Тя замахна, за да го удари, но той я притисна към себе си толкова силно, че тя не можа да освободи ръката си от неговите. Чу, как ризата й се скъса отново, но това въобще не я засягаше.

— Преминах през много опасности, за да стигна дотук. По моя заповед Джон Фич се изложи на риска от опозоряване на Махе и дойде до теб. Затова ако си мислиш, че ще ти позволя просто да забършеш брат ми и да си заминеш, жестоко се лъжеш.

— А пък ако ти си мислиш, че ще коленича пред теб и ще те наричам господарке, значи си останала без капка мозък!

Той се втренчи в очите й. Тя кръстоса поглед с неговия, отказвайки да погледне встрани и видя как всяка нежност или милосърдие напуснаха дълбините на очите му, за да отстъпят място на студено и зло желание.

— Кормчия — каза той тихо, без да поглежда встрани. Тя почувства присъствието на Уолис до себе си.

— Сър?

— Отсега нататък тази жена е моя пленница. Разтърси се из плячката и й намери някаква рокля. Внимавай да я облече, защото ако не го направи, ще я навлечеш сам на гърба й. След това…

Очите му се отклониха за миг от нейните и видяха бунтовно вирнатата брадичка.

— А след това, капитане?

— След това я затвори в каютата ми.

Настъпи кратка пауза.

— Да я затворя ли, сър?

Ръцете на Родриго се отдръпнаха от нея така, сякаш той не можеше да понася повече допира на кожата й.

— Заключи я, Уолис. Ако се опита да избяга, завържи я. — Очите му отново се втренчиха в нейните, пълни със спокойната самоувереност на човек, който знае, че заповедите му ще бъдат изпълнени. — Бих искал да видя как ще ми се измъкнеш сега — прибави той, преди да я отведат.