Господарят на рая

23.

В един ликуващ миг тя усети устните му върху своите. Потъна в целувката му като в морето, под леещия се на потоци дъжд. След това той я вдигна в ръцете си и продължи да изпива устните й със своите.

— Родриго… Родриго… Родриго… — крещеше тя срещу вятъра.

— Мислех, че си мъртва, Габе. Мислех, че си мъртва!

Той плачеше от облекчение. Тя усети солта на сълзите му върху устата си. Каквито и въпроси да бе искала да му зададе, те се стопиха в горещия му допир. Можеха да почакат и по-безстрастен момент. Вихърът на бурята, това че я бе открил в такова състояние, всичко беше усилило отчаянието му, както и нейното. Но сега фактът, че се е материализирал сякаш от нищото сред дивата буря, за да я грабне в прегръдките си, изглеждаше най-естественото нещо на света.

Бавно, като в транс, Габриела се изплъзна от ръцете му и застана пред него. В светлината на една светкавица видя, че погледът му е спрян на надигащите се под залепналата й риза гърди. Очите му блестяха като огнени. Не я докосваше, но тя усещаше мислено устата му, обхващаща зърното й. Чуваше как в гърлото й се надигаха стонове.

— Обичам те — прошепна тя в ухото му. Не можеше да спре да го повтаря. — Обичам те. Обичам те!

— Винаги съм те обичал.

Тя почувства твърдостта му, подобна на гранитна скала, срещу тялото си, усети как тялото му дими от горещия дъжд и пламенното желание. Притисна се до него и видя лицето му в накъсаните огньове на светкавиците.

— Нуждая се от теб, Родриго.

Някъде над тях се чу гръмотевица и бяла мълния проряза небето. Тя погледна нагоре в светлината и видя някакъв дълъг, дебел плод, който се поклащаше над нея като мъжка ерекция, готова за атака. Coco de mer.

Вятърът развяваше косите й като крила около лицето. Почувства как ръцете му ги прихващат, стискат къдриците в здравите си юмруци и я придърпват за тях към него. Почувства топлия допир, от който сърцето й спираше, когато се удари в гърдите му. За миг устата му покри нейната и я захапа. После се премести върху гърдите й и засмука зърната им през памука, движейки език с влудяващо умение. Той вдигна глава. Тя усети студ върху гърдите си без горещата му, смучеща уста, но ръката му бързо я замени. Смъкна ризата й и тя се почувства невероятно гола в бурята.

Искаше го повече от всичко друго. Присъствието му бе отприщило в нея вулканична страст и тя знаеше, че трябва да го има или ще умре. Навесът беше забравен. Всяка мисъл за подслон отлетя. Сигурност, закрила, това бяха понятия от друга реалност, която изглеждаше неистинска в сравнение с влажната, тайнствена и бурна гора.

Габриела свлече подгизналите си дрехи и те паднаха в краката й. Прекрачи ги и това движение сякаш символизираше разголването на душата й в името на неговото удоволствие. Той взе с нежност ръцете й в своите и прилепи уста към ухото й.

— Легендата разказва, че в бурни нощи мъжкият coco de mer измъква корените си от земята и отива при женската. Никой човек не е виждал това. Ако случайно станем свидетели на нещо подобно, ще бъдем стъпкани до смърт, така че нищо няма да можем да издадем.

Тя вдигна поглед към гигантското дърво над себе си и повярва в магията, мислейки си, че почти е видяла как плодът му се движи и променя, и се превръща в мъж. Нова светкавица проряза небето и звукът й напомняше на изтръгването на древни корени от твърдата земя под краката им.

Тя си спомни, че когато бяха деца, Родриго й беше разказвал вълшебни приказки. Изведнъж, като човек на действието, той я повдигна, прекъсвайки мислите й, завъртя я и я положи на мекото тревисто ложе, карайки я да забрави детето заради мъжа, който той беше сега.

Устата му беше върху нейната, после се премести на заоблените й гърди, на извивката на коремчето й, на нежната, пулсираща плът от вътрешната страна на бедрото й. Той я ближеше и смучеше, и хапеше с неуморната си уста, уста на виртуоз, уста на мъж, който обича вкуса на жена и никога не може да му се насити. Легна върху нея, но не с бавно, чувствено движение, а с такъв бърз скок, който я накара да настръхне от изненадата. Тя не виждаше нищо в тъмнината. Той си играеше с нейната беззащитност, усилвайки чувствителността й, като целуваше първо рамото й, после извивките на стъпалата й. Повдигна крака й, за да близне задната част на хълбока й, а после погъделичка зърното й с леко хапещи зъби. Тя не знаеше къде ще се появи устата му в следващия миг. Неизвестността я разгорещи и я накара да забрави всичко останало в старанието си да предвиди следващото му движение. Устата му се притисна в гърдите й, пръстите му се заиграха с гладуващото й за любов тяло, карайки я да изкрещи високо, след това бързо се премести, за да прокара трескава пътека към коляното й. Плътта й пламтеше, желаейки докосването му толкова много, че тя се изви от нетърпение да го има в себе си. Протегна се към бричовете му и погали внушителната издутина.

— Не ме мъчи, Родриго. Влез в мен.

Ръцете му разкъсаха панталона. Той го захвърли встрани и тя чу как мокрият плат шляпна на земята. Простена, когато той легна върху нея с топлото си, твърдо тяло, тялото на мъж, който знае какво иска. Почувства ерекцията му срещу отворените с бедра. Той се повдигна на лакти и се притисна в нея, малко по малко, докато разтвори широко устните й и простена:

— Толкова те искам.

Тя се надигна, за да му помогне да се търка в нея, овлажнял от соковете на тялото й. Той сграбчи косата й в юмрук, в който нямаше нито милост, нито състрадание. Приличаше на пещерен човек, завоюващ жената, която желае, сред дивата природа. Това я караше да тръпне цялата.

Той хвана мъжественоста си в ръка и известно време я дразнеше така, разделяйки на две мокрите й къдрици, плъзгайки се напред и назад, после правейки кръг, довеждайки я до състояние на безпаметство и разюздана страст, мятаща глава наляво-надясно. Тя се надигна, отчаяно опитвайки се да го вкара в себе си, но той сложи ръка на гърдите й и я положи отново на земята, за да продължи да я дразни. Габриела започна да губи контрол върху себе си. Всичко в нея — изтощението, ужасът, даже облекчението да го намери жив, изчезнаха нанякъде. Забрави всичко, освен нуждата да се отвори пред напора му, да бъде обладана от него. Да бъде пренесена далеч от реалността от невероятно възбуждащото мъчение на докосването му.

Когато усети, че наближава върхът, когато вече не мислеше какво върши Родриго, той влезе в нея с дивашки тласък. Прободе я като човек, който не може повече да чака да обладае жената, която обича. Заби се в нея като морски ураган, движейки се със същата мъжествена грация, с която размахваше шпагата. Непобедим. Непредсказуем. Докато навлизаше в нея, ръцете му се плъзгаха по гърдите й, шията й, в устата й. Бяха навсякъде и никъде, извисяваха тялото й до нови върхове на желанието, изостряха глада й и в същото време го задоволяваха. Тя стенеше и скимтеше толкова силно, че не й се вярваше тя да го върши. Никога не беше издавала такива звуци, толкова необуздани, като на диво животно. Хапеше пръстите му и се опитваше да се успокои, но Родриго се забиваше в нея като стрела в мишена та си. Тя отметна глава и изкрещя.

— Викай! — изшептя гласът му в ухото й, горещ и приглушен като в треска. — Няма кой да те чуе. Цивилизацията е на стотици мили от нас. Тук не важат правилата й. Тук сме само ти и аз, caricia, и небесата, и морето. Заобиколени сме от джунгла, която малцина са виждали. Всичко е диво. Тази нощ ти заповядваш на съдбата си. Кажи ми какво искаш.

Той гризна ухото й и разпрати спираловидни вълни горещина по тялото й. Думите му я бяха омагьосали. Чувствше се като създание на дивата природа, съблякло човешката си кожа.

Толкова дълго го беше чакала. Беше го искала както нищо и никой друг. Беше се борила с него, беше го отхвърляла, но винаги беше осъзнавала, че ще стигнат до това. До това тя да стене безпомощно в мъжествените му ръце. До това да го моли да й даде екстаза, който беше отричала, че иска толкова много време. Неизбежността на всичко това я изумяваше. Дъхът излизаше от гърдите й на тежки, накъсани въздишки.

— Какво желаеш? — подкани я той.

— По-силно — изпъшка тя. — По-силно.

Думите й го възпламениха. Той я повдигна и я облада докрай, докато тя не отметна глава назад, не отвори уста и не изкрещя удовлетворението си към бурното небе.